РЕШЕНИЕ
Номер 39412.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Станислав Стефански
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20204100500654 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 260088/13.08.2020 г. по гр. д. № 292/2020 г. на В....(ВТРС) е прието за
установено на основание чл. 422, ГПК по отношение на ЗП Д. Л. И. , ЕГН: **********, гр.
В.Т., ул. „М.Г.“ № .., че същата дължи на Р. А. Д. , ЕГН: **********, с. П., общ. Г.Т. ул. „П.“
№ , сумите от: 1150 лв. – наемна цена по договор за отдаване на под наем на земеделска
земя от 24.11.2016 г. и 12.06.2018 г. за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 09.01.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 116/2020
г. на ВТРС, като искът е бил отхвърлен за разликата от 1150 лв. до предявеният пълен
размер от 1316 лв. поради недоказаност и неоснователност. Със същото решение районният
съд се е произнесъл и по разноските.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЗП Д. Л. И. , гр.
Велико Търново, в която се навеждат доводи за неговата неправилност в уважителната му
част, поради това че, от една страна, районният съд бил нарушил материалния закон, а от
друга страна – неправилно бил приел, че претенциите на Р. А. Д. били доказани. Моли
Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да постанови решение, с което да отмени
атакуваното решение на ВТРС, и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.
Претендират се и разноски в двете инстанции.
По делото е постъпил и отговор на въззивната жалба от Р. А. Д. , с. П., общ. Г.Т., в
който се навеждат доводи за нейната неоснователност. Моли се ВТОС да остави същата без
уважение, а решението на ВТРС – да потвърди. Претендират се и разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският окръжен съд намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
От договор за отдаване на земеделски земи под наем от 24.11.2016 г., сключен в с.
М., общ. В.Т. (л. 75 от п. д.), се установява, че между М.Д.Д., ЕГН: .., като наемодател, и Д.
Л. И. , ЕГН: **********, като наемател, било постигнато съгласие наемодателят да
предостави на наемателя под наем за земеделско ползване земи № .., 3.8 дка, № .., 6 дка, № ..,
7 дка, № .., 6.7 дка, намиращи се в землището на с. М. (чл. 1 от същ. дог.). Договорът бил
сключен от 01.10.2017 г. за една година (чл. 3 от същ. дог.). Било уговорено още, че
договорът ще се счита за автоматично продължен след изтичането на този срок (по чл. 3 от
дог.), щом не е било поискано прекратяването му от някоя от страните (чл. 9 от дог.).
На 12.06.2018 г. между същите страните бил сключен договор със същото
съдържание (л. 74 от п. д.). От нотариален акт № 177, т. I, рег. 2347, нот. д. № 141/2018 г. на
нотариус Д.Д., район ВТРС (л. 7 и сл. от п. д.), се установява, че М.Д.Д. е продала на Р. А. Д.
няколко поземлени имота, сред които и тези, които Д. била отдала под наем на Д. Л. И. . От
платежно нареждане (л. 25 от п. д.) следва, че на 16.12.2019 г. ЗП Д. Л. И. е платила на М. Д.
Д. сумата от 575 лв., а като основание е посочено: „наем на земя 2018-2019 г., с М., по дог.
№ ../12.06.18 г.“
По правото:
ВТОС намира, че ВТРС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с
чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 86, ал. ЗЗД, с който ищецът Р.А.Д. иска да бъде установено по
отношение на ответницата ЗП Д. Л. И. , че същата му дължи сумата от 1316 лв. – наемна
цена за стопанската 2017/2018 г. и 2018/2019 г. от договор № 3/24.11.2016 г. и договор №
3/09.01.2018 г. за отдаване на под наем на земеделска земя, сключен между М.Д.Д. и ЗП
Д.Л.И., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.01.2020 г. до окончателното
изплащане на главницата. Тъй като решението е обжалваното само в уважителната му част,
а в отхвърлителната част е влязло в сила, то предмет на настоящето дело е само иска за
сумата от 1150 лв. Ответницата Д. Л. И. възразява срещу така предявения иск, като релевира
доводи, че ищецът Р. Ат. Д. не притежавал материално-правна легитимация, за да предяви
този иск, а освен това задължението за наем за периода 2018/2019 г. било погасено чрез
плащане на кредитора по договора – М. Д. Д.
За да е основателен така предявеният иск, Р. А. Д. следва да докаже, че между М.Д.Д.
и ЗП Д.Л.И.е било постигнато съгласие (чл. 9 и сл. ЗЗД) М. Д. да предостави на ЗП Д.
И.ползването на процесните н. и. в с. М. срещу възнаграждение (чл. 228 и сл. ЗЗД), платимо
ежегодно, което вземане е станало изискуемо за 2017/2018 г. и за 2018/2019 г. (чл. 223, ал. 2,
пр. 1 ЗЗД). Ищецът Р. Д. носи доказателствена тежест и да докаже обстоятелството, по
силата на което твърдяното от него облигационно отношение между М. Д. и ЗП Д. И. има
рефлексно действие спрямо него (чл. 21, ал. 1 in fine ЗЗД), по силата на което той (Р. Ат. Д.)
има право да иска изпълнение на вземането за наемната цена от наемателката ЗП Д. Л. И.
(ответница по иска). Основателността на искането за законна лихва се обосновава с
доказването от ищеца, че в негова полза съществува вземане срещу ответница, което е
изискуемо (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Ответницата по иска, от своя страна, носи доказателствена
тежест, за да докаже обстоятелствата, на които основава своите възражения срещу иска: че е
платила (чл. 63 и сл. ЗЗД) и пр.
2
В настоящия случай съставът на въззивният съд намира, че е надлежно доказан
договорът (съглашението) за наем на процесните н. и. в с. М. между М. Др. Д. (наемодател)
и ЗП Д. Л. И. (наемател) от 2016 г. и съотв. от 2018 г., по силата на който наемателката
дължи на наемодателката заплащане ежегодно възнаграждение след събирането на
реколтата (чл. 6 от дог., находящи се на л. 74-75 от п. д.). За периода 2018/2019 г. въззивният
съд приема, че това възнаграждение е било платено на наемодателката и, следователно,
погасено (видно от приложената разписката на л. 25 от п. д.). По делото, обаче, липсват
данни за погасяване на задължението за плащане на наемната цена за периода 2017/2018 г.
Така или иначе, ВТОС приема, че ищецът Р. А. Д. не притежава материално-правна
легитимация, за да предяви основателен иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 232, ал. 2, пр. 1
ЗЗД, с който да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че в негова полза съществува
вземане от въпросния договор за наем за цената срещу наемателката – ответница ЗП Д.Л.И..
Всъщност, подобно релативно право притежава единствено наемодателката М.Д.Д. – страна
по същия договор, но не и третото лице за договора – Р. А. Д. . Това е така, защото
задълженията имат правен ефект само между страните по тях; за трети лице те пораждат
юридически последици единствено в уредените от закона хипотези: чл. 21, ал. 1 ЗЗД.
По делото ищецът релевира доводи, че с придобиването на собствеността върху
отдадените под наем н. и. в с. М. от М.Д. на ЗП Д.И. той, Р.Д. е станал страна по този
договор. Доводът, обаче, е неоснователен. От една страна, отдаването на чужд имот под
наем не е пречка за сключването на такъв договор (по арг. от чл. 228, чл. 229, ал. 2, чл. 237,
ал. 3 ЗЗД и т. н.). От друга страна, купувачът на н. и. не е правоприемник на продавача
изобщо в облигационните отношение по повод на прехвърления н. и. и в частност в
наемните отношения между продавача и трето лице. (Мнозинството от настоящия състав на
ВТОС намира, че чл. 237, ал. 2, изр. 2 ЗЗД не дава основание за противния извод.)
С оглед на изложеното, като е уважил предявеният иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл.
223, ал. 2, пр. 1 ЗЗД от Р. А. Д. срещу ЗП Д.Л.И., че последната дължи на първия сумата от
1150 лв., представляваща наемна цена за стопанската 2017/2018 г. и 2018/2019 г. от договор
№ 3/24.11.2016 г. и договор № 3/09.01.2018 г. за отдаване на под наем на земеделска земя,
сключен между М.Д.Д. и ЗП Д.Л.И., ведно със законната лихва върху тази сума от
09.01.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, първоинстанционният съд е
постанови неправилно решение в обжалваната му част, което следва да бъде отменено, а
така предявеният иск – отхвърлен като неоснователен и недоказан. Прочее подадената
въззивна жалба се явява основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на правния спор правно на разноски в двете инстанции има ЗП
Десислава Любомирова Иванов в размер на 350 лв. за адвокатски хонорара пред
първоинстанционния съд и 25 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатски хонорар пред
въззивния съд; или всичко в общ размер на 775 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 2 и чл. 78, ал. 1, във вр. ал.
5 ГПК, Великотърновският окръжен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260088/13.08.2020 г. по гр. д. № 292/2020 г. на В.
районен съд, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р. А. Д. , ЕГН: **********, с. П., общ. Г.Т. ул. „П.“ №
., за установяване по отношение на ЗП Д. Л. И. , ЕГН: **********, гр. В.Т., ул. „М.Г.“ № .,
че ответницата дължи на ищеца сумата от 1150 лв., представляваща наемна цена за
стопанската 2017/2018 г. и 2018/2019 г. от договор № ../24.11.2016 г. и договор №
../09.01.2018 г. за отдаване на под наем на земеделска земя, сключен между М.Д.Д. и ЗП
Д.Л.И., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 116/2020 г. на ВТРС, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Р. А. Д. , с. П., общ. Г.Т., да заплати на ЗП Д. Л. И. , гр. В.Т., сумата от 775
(седемстотин седемдесет и пет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4