РЕШЕНИЕ
№ 13939
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:============
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от ============ Гражданско дело №
20241110162767 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от КТ.
Ищцата д–р Я. М. Р. с ЕГН **********, от ............... твърди в
исковата си молба, че със заповед № 7 от 07.10.1986 г. била назначена
на длъжността „лекар – ординатор“ в Дом „............, преименуван в
последствие на „...........“ гр. .........., по разпределение от Министерство на
народното здраве и социалните грижи. Излага също така, че на 05.02.2021 год.
в „Държавен вестник“ било публикувано Постановление № 30 на МС за
прекратяване дейността на ДМСГД гр. ........... Твърдейки, че към момента
трудовото и правоотношение не било прекратено, тъй като не е подписала
заповедта за прекратяване от 12.02.2021 г., обосновава правния си интерес да
предяви иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмЯ., иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 225, ал. 1 и 2
от КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което лицето е останало
без работа поради уволнението в размер на 59 815, 80 лева за 44 месеца,
поради неправомерното задържане на заповедта за прекратяване в архива на
ТП на НОИ, както и да бъде осъдена ответната страна да преведе в НОИ –
.......... всички дължими суми за периода 12.02.2021 г. – 12.02.2022 г. като
обезщетение за безработица и иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за промЯ. на
датата на прекратяване на трудовия договор в НАП, като информацията да
вицира реалния момент на прекратяване на трудовия договор. В съдебно
заседание исковете се поддържат, претендират се направените по делото
разноски.
1
Ответника .........., с адрес гр. ........, представлявано от
юрисконсулт Х. Г., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал
писмен отговор, в който оспорва исковете и моли да
бъдат отхвърлени, прави възражение за изтекла давност
на исковете по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. Също така
излага, че с Постановление № 30 на МС от 2021 г. за структурни промени
в системата на здравеопазването, считано от 15.02.2021 г. се закриват
........ –............ и .........., като документите по ликвидацията на .........– .......... не
са предоставени за архив в ........ Твърди, че трудовите правоотношения с
работещите в посочените домове са прекратени на основание чл. 328, ал.1, т.1
от КТ, поради закриване на предприятието, в изпълнение на чл.3 от ПМС
№30/2021 г. за структурни промени в системата на здравеопазването. С оглед
горното поддържа, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
В производството няма спор, че между Дом „............, преименуван в
последствие на „..........“ гр. .......... и Я. М. Р. е съществувало трудово
правоотношение, което се установява и от приетата като доказателство по
делото Заповед № .... от 07.10.1986 г. От представеното извлечение от
ведомост за заплати е видно, че възнаграждението на ищцата за м. 01.2021 г. е
1 359, 45 лева. Със Заповед № РД-......... г. на ....... и на основание чл. 52, ал. 2,
и ал. 3 от Закона за лечебните заведения във връзка с чл. 2, ал. 1 от
Постановление на МС от 01.02.2021 год. за структурни промени в системата
на здравеопазването и чл.4 от Наредбата за условията и реда за ликвидация на
лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, приета с
ПМС №........ г. е определена комисия, която да извърши дейности по
ликвидация на ........ за деца .......... в срок до 31.08.2021 г. С приемо-
предавателен протокол от 12.08.2021 г. комисията е приела опис на
разплащателните ведомости и други документи, въз основа на които се
установява осигурителен стаж и доход на осигуряваните лица от ДМСГД
........... С приемо-предавателен протокол №......... от ........ г. комисия от
служители на НОИ ТП-.......... е приела от ликвидационната комисия
ведомости за заплати и трудово-правни документи на ДМСГД гр. ...........
С оглед наличието на възражение за изтекла в полза на ответника
2
погасителна давност за предявяване на исковете същото следва да бъде
приоритетено разгледано преди всички остонали твърдения и възражения по
съществото на споровете. Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ исковете за отмЯ.
на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на
мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото
правоотношение се предявяват в двумесечен срок. Съгласно чл. 358, ал. 2, т.
1 от КТ за искове за отмЯ. на дисциплинарни наказания и за изменение на
мястото и характера на работата срока тече от деня, в който на работника или
служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно
прекратяване на трудовото правоотношение – от деня на прекратяването. В
процесния случай на ищцата не е било налагано дисциплинарно наказание,
поради което датата на връчване на заповедта е без значение, и очевидно срока
за предявяване на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ тече от датата на
прекратяване – 15.02.2021 г. и е изтекъл на 15.04.2021 г. За пълнота на
изложението следва да бъде споменато, че от събраните по делото
доказателства се установява, че между Дом „........ гр. .........., преименуван в
последствие на .........гр. .......... и Я. М. Р. е съществувало трудово
правоотношение. Няма спор и че с Постановление №30 на МС от 2021 г. за
структурни промени в системата на здравеопазването, считано от 15.02.2021 г.
Дом за ......... е закрит. От изложеното следва, че със закриването му е
прекратено съществуването на правния субект-работодател респ. дейността
му е преустановена. Ищцата твърди, че трудовото й правоотношение не е
прекратено, тъй като не е подписала заповедта, поради което претендира от
ответника ......... трудово възнаграждение за периода 12.02.2021 г. до
13.07.2023 г. Съдът приема, че възраженията на ищцата в тази насока са
неоснователни. Това е така, защото предметът на дейност, за който е
създадено лечебното заведение и за реализирането, на който са сключени
трудовите договори, вече не съществува, поради което те се прекратяват по
отношение на всички работници и служители на основание чл. 328, ал.1, т.1 от
КТ /чл.30 от Наредбата за условията и реда за ликвидация на лечебните
заведения/. Прекратяването на трудовия договор с ищцата е регистриран в
НАП. Освен това, трудовото правоотношение е възникнало и е съществувало
с друг правен субект, явяващ се лечебно заведение по см. на чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ и
права, произтичащи от правната връзка, е следвало да се реализират в хода на
ликвидационната процедура, посредством предявяване на вземанията,
3
съобразно Наредбата за условията и реда за ликвидация на лечебни заведения
по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ, (приета с ПМС № 28/08.03.2000 г.), тъй като ............. не се
явява правоприемник на задълженията на ликвидирания правен субект.
С оглед акцесорния характер на останалите искове, същите следва да
бъдат отхвърлени. По своя характер трудовото правоотношение е възмездно,
тъй като срещу престираната от работника или служителя работна сила стои
задължението на работодателя да заплаща трудово възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в
законоустановените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа. Точното изпълнение на това задължение предполага
възнаграждението да се заплаща в срок и изцяло. Задължението за заплащане
на възнаграждение възниква само, ако работникът или служителят е полагал
труд. В случая ищцата не е престирала труд през процесния период, а при
непрестиране на работната сила право на трудово възнаграждение съществува
само в случаите, когато това не се дължи на виновно поведение на работника,
изразяващо се неизпълнение на трудовите норми – чл. 266, ал. 1 КТ, при
престой и производствена необходимост – чл. 267 КТ и при производство на
некачествена продукция-чл. 268, ал. 3 КТ /Решение №171 от 10.07.2013 г. по
гр. д. №843/2012 г. по описа на ВКС, ІV ГО, ГК постановено по реда на чл. 290
от ГПК/.
С оглед този изход на спора, право на присъждане на разноски по делото
има ответника, но доколкото не са прендирани такива, съдът няма да се
произнася по този въпрос.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .......... с ЕГН **********, от ...............
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от КТ за признаване на
уволнението, извършено със заповед за прекратяване от 12.02.2021 г., за
незаконно и неговата отмЯ., иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 225, ал. 1 и 2
от КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което лицето е останало
без работа поради уволнението за 44 месеца, поради неправомерното
задържане на заповедта за прекратяване в архива на ТП на НОИ, както и да
бъде осъдена ответната страна да преведе в НОИ – .......... всички дължими
суми за периода 12.02.2021 г. – 12.02.2022 г. като обезщетение за безработица в
4
размер на 59 815, 80 лева (петдесет и девет хиляди осемстотин и петнадесет
лева и осемдесет стотинки), и иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за промЯ. на
датата на прекратяване на трудовия договор в НАП, като информацията да
вицира реалния момент на прекратяване на трудовия договор, като
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5