№ 3526
гр. Варна, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20253110101213 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д. Й. С., ЕГН **********, действащ
чрез адв. М. П. – ШАК, срещу П. Н. Р. Б., ЕИК ***, осъдителен иск за заплащане на сумата
от 5 500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на образувано досъдебно производство № *** г. по описа на РУ на МВР – Н. от
Районна прокуратура – гр. Б. (Т.О. – Н.) за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено
на 18.09.2024 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ведно със законната лихва от датата
на прекратяване на наказателното производство - 18.09.2024 г., до окончателното изплащане
на сумата по главницата.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е претърпял вреди поради образуваното
досъдебно производство, което е под надзора на прокуратурата, тъй като същата
осъществява контрол над законността на извършените действия по разследването, в това
число ограничаване на гражданските права на ищеца, както и отнемане на имуществото му,
които са започнали с първото действие по разследването – протокол за оглед на
местопроизшествие.
Излага се, че на 08.12.2023 г. в к.к. „***“ в посока гр. Н. – гр. ***, обл. Б. ищецът бил
спрян за проверка от полицейски служители, като водач на личния си лек автомобил *** с
рег. № ***. Ищецът бил изпробван за употреба на наркотични вещества, при което с
техническо средство Дрегер „Дръг тест“ 5000 с фабричен номер ARJJ 0041 било отчетено
наличие на опиати в кръвта му, без да се конкретизира какви са същите.
Твърди се, че срещу ищеца били извършени следствени действия, в това число и
образувано досъдебно производство.
Излага се, че бил издаден талон за изследване на кръвта му с номер 0153728 от дата
08.12.2023 г. Сочи се, че му бил съставен АУАН серия GA, № 1032090, от дата 08.12.2023 г.
за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, с който АУАН са били иззети личното му
СУМПС № ***, СРПМС № *** за лекия му автомобил *** с рег. № ***, както и били снети
регистрационните номера два броя табели с рег. № ***;
Поддържа се, че бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК със заповед с рег. № 304зз – 742/08.12.2023 г. на дата
1
08.12.2023 г. за срок от 19:25 ч. на дата 08.12.2023 г. до 19:10 часа на 09.12.2023 г. – общо 23
часа и 45 минути. Сочи, че при задържането по реда на ЗМВР му бил извършен и личен
обиск.
Сочи се, че във връзка с горното било образувано и досъдебно производство № ***
г. на РУ на МВР - Н. със съставяне на първото действие по разследването – протокол за
оглед от дата 08.12.2023 г. и то започнат от 20:00 ч., след като ищецът е бил задържан, а с
този протокол е бил иззет и личния му автомобил *** с рег. № ***, като се излага, че при
изземването му това действие не е било санирано от съда.
Твърди се, че на 08.12.2023 г. от РУ – Н. била издадена и ЗППАМ по чл. 171, ал. 1, т.
1, б. „б“ от ЗДвП за отнемане на неговото СУМПС за срок до 18 месеца до решаване на
отговорността, тоест бил лишен и от права. Твърди, че екземпляр от тази ЗППАМ не му бил
предоставен, а само му била предоставена за подпис и запознаване.
Сочи се, че е била издадена и ЗППАМ от РУ – Н. на дата 08.12.2023 г. за спиране от
движение на личния му лек автомобил *** с рег. № *** за срок от 6 месеца. Излага се, че от
тази ЗППАМ на ищеца не му е бил предоставен екземпляр, а само му била предоставена за
подпис и запознаване.
Ищецът сочи още, че номера на прокурорската преписка по образуваното досъдебно
производство е 19948/2023 г.
Излага, че след изтичане на 6 месечния срок за спиране от движение на лекия
автомобил прокуратурата с постановление от дата 20.06.2024 г. е върнала същия на ищеца
по негова изрична молба. Сочи, че автомобилът не е бил обект на разследването, не е
използван за доказване на фактическата обстановка от прокуратурата, като не е било
необходимо същият да се изземва, а в протокола липсвало и съгласие на ищеца за
предоставянето на автомобила. Излага, че автомобилът е иззет принудително, не по реда на
НПК, а е следвало да се извърши изземване с последващо одобрение пред
първоинстанционния съд. Твърди, че не е присъствал на изземването и е извършено без
негово съгласие, като това е отразено в протокола.
Сочи, че извършените действия са във връзка с разследването и доказване
виновността на ищеца за извършено деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК и са под надзора на
прокуратурата.
Излага, че след проведеното разследване в рамките на над 9 месеца било установено,
че ищецът не е употребил наркотични вещества, а в резултата от кръвната проба било
установено, че той е приел лекарствени средства, които не били забранени от закона. Във
връзка с това досъдебното производство било прекратено с Постановление № 19948/2023 г.
от 18.09.2024 г. на Р.П. – гр. Б. (Т.О. – Н.) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Сочи, че на 28.10.2024 г. получил срещу разписка своето СУМПС № *** от Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Х., но отново не му бил предоставен екземпляр от
разписката за получаване, с което му било върнато СУМПС.
Ищецът излага становище, че е претърпял неимуществени вреди. Твърди, че е бил
третиран като престъпник, бил задържан за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което не е
извършил, било му отнето свободното придвижване и бил унизен от извършения му обиск,
бил лишен незаконно от правоуправление на МПС без да е виновен за извършено
престъпление. Собствеността му - лек автомобил бил задържан своеволно и неправомерно,
тъй като не бил спазен реда по НПК и ищецът бил лишен от собствеността си без съдебна
намеса, също така и защото автомобилът бил спрян от движение. От извършените действия
на органите ищецът се чувствал като престъпник, не можел да се храни нормално, страдал от
нервност, стрес и безсъние, било затруднено придвижването му, което му нанесло стрес,
неудобство, притеснения и затруднения в ежедневието, тъй като преди отнемането на
СУМПС, той постоянно се придвижвал с автомобила си, било затруднено и придвижването
му до работа. Наложило се да регистрира лекия автомобил, чрез получаването му от РУ – Н.
със специализиран автомобил – платформа, тъй като бил спрян от движение и без
регистрационни табели.
Сочи, че докато бил задържан, не спал цялата нощ между 08.12.2023 г. – 09.12.2023 г.,
изпитал стрес и тормоз в килията, където се чувствал като осъден престъпник и се страхувал
2
за бъдещето си.
Излага, че му били нарушени редица права гарантирани от КРБ и ЕКПЧ – правото на
свобода, правото на достойнство, правото на неприкосновеност на собствеността му,
правото му на свободно придвижване. Сочи, че изпитвал срам и притеснения да обяснява на
близки и познати защо е без СУМПС и лек автомобил, защо е бил задържан, околните
започнали да странят от него, като от престъпник, което го унизило.
Твърди, че описаните вреди довели ищеца до ниско самочувствие, затваряне в себе си
и ниска общителност с околните, станал притеснителен и изпитвал страхове да не влезе в
затвора. Смята, че макар и приключило, наказателното производство ще остави негативен
спомен в съзнанието му завинаги и ще стои в съзнанието му като петно.
По същество се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да му
заплати сумата от 5 500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Излага
становище, че исковата молба е изцяло неоснователна, не е доказана по основание и размер,
както че претенцията е насочена към грешен ответник. Сочи, че не са налице доказателства,
пораждащи обективната материална отговорност на ответника. Излага, че не са налице
доказателства, в подкрепа на твърдението за претърпени неимуществени вреди от ищеца.
Твърди, че не съществува пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между
твърдените неимуществени вреди и воденото наказателно производство, за което нямало
данни процесуално – следствени действия да са били насочени срещу ищеца.
Във връзка с твърдения на ищеца, че е бил третиран като престъпник и се е чувствал
унизен, ответникът твърди, че това не кореспондира с доказателствения материал по ДП №
304 – 1309/2023 г. по описа на РУ МВР гр. Н.. Ответникът сочи, че по въпросното досъдебно
производство липсва лице с процесуално качество на обвиняем. Излага, че целите на
наказанието са изведени в чл. 36 от НК, като в ал. 2, пр. 2 изрично е записано, че наложеното
наказание не може да има за цел унижаване на човешкото достойнство.
Ответникът сочи, че е неоснователна претенцията на ищеца за прекратяване на
наказателното производство на по – ранен етап според Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества.
Ответникът оспорва претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение,
направена в исковата молба, като твърди, че тя няма характер на имуществена вреда, тъй
като не е посочен конкретен размер, както и че не са представени доказателства за реално
извършен разход. Позовава се на т. 1 от ТР № 6/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело №
6/2012 г., съгласно която при заплащане на адвокатско възнаграждение в брой този факт
следва да бъде отразен изрично в договора за правна помощ, като договорът следва да бъде
приложен по делото.
Ответникът оспорва претенцията за законна лихва, като твърди, че в исковата молба
не е уточнено дали искането се отнася до двете главници, или само до сумата, претендирана
като неимуществени вреди. Твърди също, че началният момент, от който се претендира
лихвата, е неправилно определен, като според него същата е дължима от влизане в сила на
постановлението за прекратяване, а не от по-ранен момент.
Сочи, че няма представени писмени доказателства, че постановлението на БРП от
18.09.2024 г. е влязло в сила към посочената в исковата молба дата, поради липса на
обжалване.
Излага, че приложеното към исковата молба постановление № 19948/2023 г. по описа
на Б. районна прокуратура не представлява официален документ, нито официално заверен
препис по смисъла на чл. 179 ГПК.
Излага становище, че Прокуратурата не е легитимирана да отговаря за
претендираните от ищеца вреди. Твърди, че отговорността на Прокуратурата не може да
бъде ангажирана за действия на полицейските органи, като задържане на лице по ЗМВР или
предприемане на административни мерки, свързани с отнемане на СУМПС или
3
дерегистриране на МПС.
Ответникът твърди, че претенциите на ищеца са неоснователни, тъй като те не
произтичат от действия на Прокуратурата, а от действия на служители на ОД на МВР – Б.,
които не са извършвани по указания на прокурор и за които той не е бил уведомен. Сочи, че
служителите на МВР са действали съгласно ЗМВР, ЗДВП и вътрешните правила и
инструкции.
Твърди, че принудителните административни мерки, посочени от ищеца - ЗППАМ по
чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДВП, заповед за задържане за срок от 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, са индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол при
несъгласие от страна на адресата. Ответникът твърди, че няма данни по делото за обжалване
на тези актове от страна на ищеца, нито е представен съдебен акт, с който същите да са
обявени за незаконосъобразни.
Според ответника посочените административни мерки са издадени от компетентен
орган, във форма, съответстваща на изискванията на закона, и са били връчени на ищеца.
Твърди, че същите не са били отменени или обявени за нищожни, както и че не са
установени съществени процесуални нарушения при издаването им. Независимо от това,
ищецът ги приема като правопораждащи във връзка с твърденията си за претърпени вреди.
Ответникът поддържа, че липсва изискуемата по смисъла на ЗОДОВ пряка причинно
- следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и деликта. Излага, че претендираните
вредоносни последици се дължат изцяло на действия, предприети от служители на МВР в
рамките на тяхната компетентност и оперативна самостоятелност. Сочи, че единственото
процесуално действие на прокуратурата в случая е постановлението за прекратяване на
образуваното досъдебно производство, по което ищецът не е бил привлечен в качеството на
обвиняем, а наказателното производство е приключено в срок от осем месеца, който се
квалифицира като разумен срок в конкретния случай. Излага, че водещо значение за изхода
на досъдебната фаза е имало заключението на вещото лице. Посочва се също така, че
деянието, предмет на разследване – по чл. 343б, ал. 3 от НК не се отличава с фактическа и
правна сложност и не представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7
от НК, тъй като предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до три години и
глоба. Сочи, че наказателното производство е приключило в разумни срокове.
Ответникът изразява становище, че предявената претенция за неимуществени вреди в
размер на 5 500 лв., както и за разноски по адвокатско възнаграждение в хода на
наказателното производство, е прекомерно завишена. Навежда се възражение, че липсват
данни за ограничаване на гражданските права на ищеца от страна на Прокуратурата – под
формата на мярка за неотклонение, както и не се твърди нарушаване на презумпцията за
невиновност или други процесуални права. Сочи, че не е имало публично разгласяване на
случая, включително чрез медийни изяви или друга форма на публичност, чрез която да бъде
засегнато доброто име или социалният статус на ищеца, нито данни за негативно влияние
върху професионалната му реализация.
Моли за отхвърляне на иска на ищеца. Твърди, че не съществува причинно-
следствена връзка между воденото от БРП наказателно производство и претърпените от
ищеца неимуществени вреди и евентуалните имуществени.
Алтернативно в случай на уважаване на иска, възразява срещу размера на сумите за
обезщетяване. Твърди , че са завишени и не са съобразени с разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД и
съдебната практика по аналогични дела. Подчертава, че наказателното производство е
приключило в разумни срокове и че исканите суми не отразяват социално-икономическите
условия в страната.
В хода на о.с.з. страните редовно призовани поддържат своите становища. Ищецът се
явява лично и чрез адв. М. П. пледира за уважаване на иска. В депозираните писмени
бележки доразвива своите доводи за основателността на иска. Ответникът се представлява
от прокурор Б., чрез който оспорва иска както по основание, така и по размер и пледира за
отхвърлянето му.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и писмения отговор и като взе предвид, събрания
и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл.
4
12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от приобщената пр. пр. № 19948 по описа за 2023 г. на РП-Б., ведно с ДП №
*** по описа за 2023 г. на РУ на МВР - Н., че наказателното производство е образувано при
условията на Глава XXIV „Бързо производство“ на 08.12.2023 г. със следното действие по
разследването – оглед на местопроизшествие от полицейски орган, за престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК, което е в унисон с писмото от 09.12.2023 г. изпратено от разследващия
полицай при РУ – Н. при ОДМВр – гр. Б. до РП-Б..
Видно е от протокола за оглед, че лекият автомобил на ищеца, ведно с ключа, е иззет
като веществено доказателство.
Протоколът не е одобрен със съдебна санкция, доколкото с разпореждане №
1330/11.12.2023 г., постановено по ч. н. д. № 845 по описа за 2023 г. на РС-Н. искането на
РП-Н. за одобряване е оставено без уважение.
От писмото е видно още, че досъдебното производство е образувано, за това че на
08.12.2023 г. около 18:30 часа в гр. Н. ищецът е управлявал л. а. „*** ***“ с рег. № *** след
употреба на наркотични вещества и техни аналози. Ищецът бил тестван с дрегер DRUG
TEST 5000 с фабричен № ARJF – 0041, който отчел положителен резултат.
На ищеца е издаден талон за медицинско изследване с № 0153728/2023 г. и му е взета
кръвна проба и урина за химичен анализ.
Ищецът на 08.12.2023 г. е задържан за срок до 24 часа в РУ – Н..
Ищецът е и обискиран на същата дата 08.12.2023 г.
Констатира се още, че срещу ищеца е издаден АУАН № 1032090/08.12.2023 г. за
упралвение на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно е още,
че с АУАН са иззети СУМПС № ***, СРМПС № *** и два бр. регистрационни табели № ***.
Видно е от изисканата заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 23-0304-000433 от 08.12.2023 г., издадена от РУ Н. към ОДМВР – гре. Б., че СУМПС на
ищеца е отнето временно до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца.
Видно е от заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0304-
000423 от 08.12.2023 г., издадена от РУ Н. към ОДМВР – гре. Б., че за срок от 6 месеца до 1
година, считано от 08.12.2023 г. са отнети СРМПС и два броя рег. табели.
Видно е от писмото постъпило от ОДМВР-гр. Х., Сектор „Пътна полиция“, че
СУМПС е върнато на ищеца на 28.10.2024 г.
С постановление на РП-Н. от 20.06.2024 г. иззетото като веществено доказателство
МПС е върнато на ищеца на 04.07.2024 г.
С постановление от 11.12.2023 г. на разследващия полицай при РУ - Н. към ОДМВР-
Б. по ДП № 304-ЗМ-1309/2023 г. е назначено изготвянето на Съдебно-химическа експертиза
със задача вещото лице да установи наличието на наркотични вещества или техни аналози в
кръвта на ищеца на 08.12.2023 г. и какъв е техният вид.
Такава е изготвена на 04.09.2024 г., след като е взета проба от кръвта и урината на
последния на 08.12.2023 г.
С постановление от 12.09.2024 г. на раследващия полицай досъдебното производство
е приключило с мнение за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24,
ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК.
С постановление от 18.09.2024 г. по пр. пр. № 19948/2023 г. на РП-Б. производството
по ДП № ***/2023 г. по описа на РУ – Н. към ОДМВР-Б. е прекратено.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от ищеца
свидетели.
В показанията си свид. Е. А. Б.а сочи, че живее на семейни начала с ищеца. Във
връзка с процесния инцидент от м.12.2023 г. сочи, че ищецът бил задържан в РУ Н. към
ОДМВР – гр. Б.. В резултат от задържането ищецът изпитал силен страх. Бил много
притеснен, когато се обадил по телефона на свид. Б.а. Споделил, че са го претърсвали, че са
му вземали кръвна проба, колата също били вземали. Ищецът работил в сферата на
5
строителството и в периода, в който е бил без кола – шест месеца, му било изключително
трудно, тъй като имал много инструменти, които ползвал в работата си и които носил със
себе си. След случая ищецът станал по притеснителен, страхлив. Близките му го третирали
като наркоман. Ищецът се чувствал като престъпник.
В показанията си свид. С. И. Б. сочи, че познава ищеца. Показания на свид. Я. се
преповтарят с тези на свид. Й.а в частта досежно психоемоционалното състояние на ищеца
вследствие на инцидента и образуваното досъдебно производство.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда в посочените в закона хипотези,
като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление – какъвто е настоящият случай. В конкретния случай наказателното
производство е образувано по реда на чл. 356, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от НПК – със съставяне на
протокол за оглед на местопроизшествието. Вярно е, че ответникът не е привлечен в
качеството му на обвиняем с нарочно постановление, но тук следва да се отбележи, че в
практиката си ЕСПЧ приема за начало на „наказателното обвинение" датата, на която лицето
официално е уведомено за разследването срещу него, но също така и датата, от която
лицето е започнало да живее със страха от наказателното преследване, а именно,
считано от датата, на която е арестувано по подозрение за извършването на дадено
престъпление; датата, на която е извършен обиск на лицето по подозрение в
престъпление; датата, на която за първи път е разпитано като заподозряно за
престъплението и т. н. /така в Deeer v. Belgium, ж. № 6903/75, p. от 27.02.1980 г., §§ 42-46;
Schumaher v. Luxembourg, ж. № 63286700, p. от 25.11.2006 г., § 27; Wemhoffv. Germany, ж. №
2122/64, p. от 27.06.1968 г., §§ 18-19; Manzoni v. Italy, ж. № 11804/85, p. от 19.02.1991 п, §16;
Hozee v. the Netherlands, ж. № 21961/93, p. от 22.05.1998 r., §§ 44-46; Messina v. Italy, ж. №
13803/88, p. or 26.02.1993 n, § 25; Румен Георгиев с/у България (Rumen Georgiev v. Bulgaria),
ж. № 27240/04, p. от 14.10.2010 r., §§ 23-24/, поради което настоящият съдебен състав приема,
че в конркетния казус наказателното производство е водено срещу ищеца още от 08.12.2023
г. - моментът, в който същият е задържан по реда на ЗМВР в РУ – Н. към ОДМВ-гр. Б., след
като същият е бил обискиран от служителите на МВР; издаден бил талон за изследване на
кръвта и урината му; бил му съставен АУАН, с който били иззети личното му СУМПС и
контролен талон; била издадена и заповед за налагане на ПАМ – като му били отнети
СРМПС и регистрационните табели на лекия автомобил.
До този извод настоящия съдебен състав достига и от писмото на разследващия
полицай до РП-Б. от 09.12.2023 г., в което изрично е посочено, че досъдебното производство
е образувано, за това че на 08.12.2023 г. около 18:30 часа в гр. Н. ищецът е управлявал л.а.
„*** ***“, рег. № *** след употреба на наркотични вещества – престъпление по чл. 343б, ал.
3 от НК.
Т.е. съдът приема за несъстоятелни възраженията на ответната прокуратура, за това
че не е легитимирана да отговаря за предявените вреди от ищеца, имайки предвид, че
същите произтичат от заповедта за задържане за 24 часа; издадената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка и за тези вреди следва да отговаря ОД на МВР – Б.,
доколкото за тези действия прокурорът не е давал разрешение за извършването им и
вредоносните действия са извършени от полицията, в рамките на нейната компетентност и
оперативна самостоятелност. Това е така, защото в настоящия случай е образувано
наказателно производство, което е приключило още в подготвителната/предварителанта
фаза – досъдебната, в която прокурорът е т. нар. dominus litis /господар на досъдебното
производство/, имайки предвид неговите правомощия както в хода на разследването /чл. 46
от НПК/, така и след приключване на разследването /чл. 242 от НПК/ – в частност да
ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и
своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор и след като получи делото от
разследващия орган да прецени дали да депозира обвинителен акт в съда или не, още повече
че разследващите органи – в това число и служителите от Министерството на вътрешните
6
работи, назначени на длъжност "разследващ полицай" и полицейските органи в
Министерството на вътрешните работи - действат под ръководството и надзора на
прокурора – арг. от чл. 52, ал. 3 от НПК.
Възраженията на ответника биха били основателни, при положение че вредите са
причинени от действията на административните органи в рамките на
административнонаказателното производство, което в настоящия казус обаче е погълнато от
наказателното по описа на подчинените на РС-Варна разследващи органи.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по
ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните
актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна
претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.
За да бъде ангажирана отговорността на Държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните юридически факта: 1.) привличането му като обвиняем
по образувано наказателно производство; 2.) постановяването на влязло в законна сила
постановление за прекратяване на наказателното производство; 3.) съществуващата
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претъпените неимуществени
вреди, както и 4.) характера, степента и интензитетът на претърпените неимуществени
вреди.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а – при установяване на горното от ищеца – да докаже,
че е погасил претендираната сума.
От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на 08.12.2023 г.,
ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем /в широкия смисъл на думата/ в ДП №
***/2023 г. по описа на РУ Н. към ОДМВР-Б., за това че на 08.12.2023 г. около 18:30 часа в
гр. Н., управлявал л.а. „*** ***“, рег. № *** след употреба на наркотични вещества,
установено с техническо средство „Дрегер Дръгтест 500“ с фабричен номер ARJF – 0041 –
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
От постановление от 18.09.2024 г., постановено по пр. пр. № 19948 по описа за 2023 г.
е видно, че наказателното производоство е прекратено поради липса на съставомерност от
обективна страна на деянието, за което е водено разследването.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди се установяват от показанията на
разпитаните в хода на съдебното дирене в настоящото производство свид. Б.а и свид. Б.,
които съдът кредитира като последователни, логични, взаимнодопълващи се и във връзка с
останалите доказателства по делото при условията на чл. 172 от ГПК, имайки предвид
възможната им заинтересованост от изхода на делото. И двамата свидетели сочат, че
воденото срещу ищеца досъдебно производство се отразило негативно върху неговото
емоционално и психическо състояние. Същият бил притеснен и тревожен, заради това че
може да изтърпи ефективно евентуалната присъда, което неминуемо е довело до депресивни
състояния у ищеца.
Несъстоятелни са доводите на ответника досежно това, че не се установява
наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и
неимуществените вреди. От свидетелските показания по несъмнен начин се установи, че
процесните неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица именно от
незаконното обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Предмет на оспорване в исковото производство е и размерът на претендираното
обезщетение с оглед на конкретните данни по делото.
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД, на всички
неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и
страданията, претърпени от пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по
общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.
Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по
същество на конкретни обстоятелства от обективната действителност - в този смисъл е
7
задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4 от 1968 г. на
Пленума на ВС, като при определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка
и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-
икономически условия на живот.
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост,
а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени
доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението.
Предвид конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав при определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди взе предвид следните
конкретни обстоятелства, както следва:
Тежестта на престъпленето, за които е повдигнато обвинение – не е тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, доколкото санкционната част на наказателно-правната норма,
обективирани в разпоредбите на чл. 343б, ал. 3 от НК предвижда наказание лишаване от
свобода от 1 г. до 3 г. и глоба от 500.00 лева до 1 500.00 лева.
Продължителността на наказателното преследване – по-малко от една година
/девет месеца/ – работното обвинение е повдигнато на 08.12.2023 г., а наказателното
производство е прекратено с постановление на 18.09.2024 г.
Интензитетът на наказателното производство – във фазата на досъдебното
производство след привличане на ищеца в качеството му на обвиняем по повдигнатото му
обвинение е осъществено едно единствено процесуално – следствено действие с негово
участие, а именно на 08.12.2024 г. е бил обискиран. Наред с това обаче от ищеца са взети
биологични проби от кръв и урина, необходими за извършване на съдебно-химическа
експертиза, която е назначена с постановление от 09.12.2023 г. на разследващия полицай.
Съдът отчита обстоятелството, че спрямо ищеца не е взета мярка за неотклонение в рамките
на досъдебното производство, т. е. обвинението не е довело до ограничаване на
конституционните права и свободи на ищеца, с изключение на първоначалното му
задържане по реда на ЗМВР, което има характер на принудителна административна мярка,
за евентуалните вреди от която прокуратурата не носи отговорност. Наред с това ищецът не
е привлечен с нарочно постановление като обвиняем, поради което и не е извършена
полицейска регистрация на същия по чл. 68 от ЗМВР.
Тук следва да бъде отбелязано, че съдът съобрази и обстоятелството, че на ищеца са
му наложени принудителни административни мерки – прекратена е регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца и временно е отнето СУМПС, които мерки са наложени от
административния орган. Това не са мерки за процесуална принуда по НПК и не са
наложени от органите на прокуратурата, която е ответник по настоящия иск. Следва да се
отбележи, че съгласно чл. 69а от НПК временно отнемане на свидетелкство за упралвение
на МПС се налага от прокуратурата за престъпление против транспорта, когато е причинена
смърт или телесна повреда. Ето защо, съдът намира, че не следва да бъдат взети предвид
наложените ПАМ – отнемане на СУМПС и регистрационния талон на автомобила и на
регистрационните табели. Административното наказание и принудителната
административна мярка са вид държавна принуда. Но докато административнонаказателната
отговорност е реализация на санкцията на правната норма, то принудителната
административна мярка е приложение на нейната диспозиция. ПАМ не е вид наказание и не
се реализира чрез издаване на НП от административнонаказващия орган. Тя се налага с ИАА
от административен орган и има определени нормативно заложени цели – да преустанови
нарушението, да въздейства превантивно или да възстанови последиците от същото. В този
случай ищецът има призната и гарантирана от закона възможност да предяви иск за вреди по
АПК срещу органите на МВР. Без значение тук е обстоятелството, че заповедта за ПАМ е
била мотивирана със състав на престъпление, което в последствие не е доказано и
наказателното производство е било прекратено.
Данните за личността на ищеца, с оглед преценката за интензитета на негативното
отражение на повдигнатото му обвинение върху неговото физическо и психично здраве,
контактите, професията, социалния живот и положението му в обществото. Съдът счита, че
8
претърпените неблагоприятни психически и емоционални преживявания от ищеца не
надхвърлят обичайните нравствени, емоционални и психически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото, като резултат от незаконно
повдигнатото обвинение.
При съобразяване с посочените критерии, от една страна, и от друга – с
обществено-икономическата конюнктура в страната в периода от 08.12.2023 г. до
18.09.2024 г., чието отражение са минималната работна заплата, която остава един от
важните инструменти за влияние в политиката по доходи; нарастването на БВП; повишаване
на потреблението на домакинствата; повищаващата се инфлация и т. н., съдът намира, че
пълният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 2 000.00 лева,
което обуславя частичната основателност на исковата претенция.
Доказани са в тяхната кумулативност елементите от фактическия състав на
обективната деликтна отговорност на Държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като липсват
данни дължимата сума по обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло на
пострадалото лице.
Основателността на главния иск, обуславя дължимостта на акцесорното вземане за
обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на прекратяване
на наказателното производство – 18.09.2024 г. до окончателното погасяване на задължението
– аег. От т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. Дело № 3/2004 г. на ОСГК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва
да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената
част от иска, чийто общ размер възлиза на 309.09 лева – хонорар за един адвокат, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие,
представляващ разписка по арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в позла на съдебната власт по сметка на РС-Варна
следва да се присъди държавна такса в размер от 3.64 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, П. Н. Р. Б., ЕИК *** да заплати
в полза на Д. Й. С., ЕГН ********** сумата в размер от 2 000,00 лева /две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
образувано досъдебно производство № *** г. по описа на РУ на МВР – Н. от Районна
прокуратура – гр. Б. (Т.О. – Н.) за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, прекратено на
18.09.2024 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ведно със законната лихва от датата на
прекратяване на наказателното производство - 18.09.2024 г., до окончателното изплащане на
сумата по главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 2 000.00
лева до предявената сума от 5 500.00 лева.
ОСЪЖДА П. Н. Р. Б., ЕИК *** да заплати в полза на Д. Й. С., ЕГН **********
сумата в размер от 309,09 лева /триста и девет лева и девет стотинки/, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Н. Р. Б., ЕИК *** да заплати в полза на съдебната власт по сметка на
РС-Варна сумата в размер от 3,64 лева /три лева шестдесет и четири стотинки/,
представляваща държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Присъдените суми в полза на Д. Й. С., ЕГН ********** следва да бъдат заплатени
по банков път по следната банкова сметка: IBAN: ***; BIC: ***, с титуляр адв. М. И. П..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
9
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10