№ 2606
гр. Варна, 05.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20253100501111 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба с вх. 102510/17.12.2024г. на С. Д. Р.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***********, чрез адв. С. Д. против
Решение № 4254 от 26.11.2024г постановено по гр. дело № 3473/2023г. по
описа на Районен съд – гр. Варна, поправено с Решение № 943 от 17.03.2025г
постановено по гр. дело № 3473/2023г. по описа на Районен съд – гр. Варна, с
което е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗС, по отношение на: С. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„*********** ****, че М. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„*********** ****, е собственик на следните недвижими имоти:
- ½ ид.ч. от недвижими имоти с адрес: гр. Варна, ул. „*********** ****,
а именно: 615/1001 кв.м ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
***********.1802 по КККР на гр. Варна, целият с площ от 1001 кв.м, при
граници на целия имот: ПИ с идентификатори - ***********.945,
***********.1632, ***********.1021, ***********.1803 и ***********.1062,
ведно с изградената в този имот едноетажна жилищна сграда с идентификатор
***********.1802.1, с площ от 119 кв.м, въз основа на упражнено давностно
владение в периода от 03.05.1995 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда – 20.03.2023 г., както и на
- недвижим имот – магазин, представляващ сграда с идентификатор
***********.1802.6, с адрес: гр. Варна, ул. „*********** ****, с площ от 49
кв.м, въз основа на упражнено давностно владение в периода от 31.08.2007 г.
до датата на подаване на исковата молба в съда – 20.03.2023 г.
В жалбата се излага следното:
Неправилно съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по възражението,
1
че ищцата не е придобила собствеността на процесните недвижими имоти, с
предоставяне на средства, тъй като такъв способ за придобива на собственост
не е предвиден. Ищцата не е била срана по придобивния договор и няма
персонална симулация.
Неправилно е прието, че М. Т. е придобила по давност - ½ ид.ч. от
недвижими имоти в гр. Варна - 615/1001 кв.м ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ***********.1802, ведно с изградената в този имот
едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***********.1802.1,
От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата не е
лицето упражнявало единствено фактическата власт върху имотите. Всички
свидетели твърдят, че той непрекъснато е бил в имота.
Процесните имоти са придобити от него посредством предварителен
договор обявен за окончателен с влязло в сила решение. В този случай
съвместното или разпределението ползване между него и ищцата, може да
обоснове държание, не и владение от М. Т.. Придобивнто основание изключва
самосъзнанието за собственост на ползвателя, респективно намерението за
своене. Разпоредбата на чл. 69 от ЗС не е приложима.
Твърдените извършени разходи за ремонт са действие на обикновено
управление и не могат да обосноват промяна на намерението от държане в
своене. Могат само да обосноват, последваща претенция за заплащането им.
Следва да се съобрази, че не е владелец по смисъла на чл.68 от ЗС, тъй като не
свой чужд имот.
На следващо място посочва, че съдът неправилно е приел, че ищцата най
– късно към 31.08.2007г. е установила фактическа власт търговския обект с
идентификатор ***********.1802.2.6, построен в ПИ 1802. Собственик е на
имота на основание посочения по горе предварителен на договор обявен за
окончателен с влязло в сила решение, като го е придобил по силата на
приращение – чл. 92 от ЗС. Подържа изпоженените до тук аргументите и по
отношение на този имот. Придобил е търговския обект и чрез преработка и
строителство. От приета и необсъдена от съда документация е видно, че е
възложител и инвеститор на „Строеж – промяна по чл. 154 от ЗУТ на два
гаража в магазин за плодове. Строителните работи са извършвали още от
2005г. и 2009г., поради което неправилно е прието, че Мария Т. упражнява
фактическата власт от 31.08.2007г.
Моли да се отмени обжалвания съдебен акт и делото да се реши по
същество. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор М. Й. Т., чрез адв. С.
Х., в който е изложено следното:
Владението на процесните имоти е предадено при сключване на
предварителния договор и при нормално развитие на правоотношението, най
– вероятно е щяла да участва в сделката като купувач.
По отношение на магазина безспорно е установено, че сградата е
2
съществувала поне към 1993г. Ответникът е признал, че сградата е
съществувал към момента на предявяването на владението от бившия
собственик. Строителната преписка се отнася до смяна на предназначението, а
не до изграждането на нова сграда. Житейски обосновано е да не е участвала
при сключване на предварителния договор, поради обстоятелството, че към
този момент е бил с проблемна бременност и преди това е загубила дете.
Парите за имота са събрани от съвместната им работа и досъбрани с помощта
на майка й.
Твърдението, че е осъществила фактическа власт върху процесните
имоти от 03.05.1995г. не е оспорено и се доказва от свидетелските показания.
Ирелеватно към настоящия спор е посоченото от въззивника
преобръщане на владението, тъй като в настоящия случай владението е
предадено от продавача едновременно ищцата и на ответника. В исковата
молба изрично е посочено, че владението е било предадено от продавача на
ищеца и ответника на дата на сключване на предварителния договор, поради
което тази дата владее имоти със знанието, че е собственик.
Ответникът нито е въвел твърдения, нито е доказал оборване на
презумпцията за своене, а сочи само правна квалификация държател, което не
е твърдение на факт. Демонстрирала, че се счита за собственик, като
ответникът винаги е показвал, че къщата и двора са на двамата, а за магазина,
че е на ищцата, което се установява от свидетелските показания. Ответникът
не е оспорил, че през годините тя единствено е поддържала имота.
Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Не са направени доказателствени искания.
Като взе предвид горе изложеното настоящият съдебен състав прие, че
на основание, чл. 268, ал.1 от ГПК, следва да разгледа жалбата в открито
съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх.
102510/17.12.2024г. на С. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„***********, чрез адв. С. Д. против Решение № 4254 от 26.11.2024г
постановено по гр. дело № 3473/2023г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 427/2025 г. на ОС-Варна за
23.09.2025г. от 13:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4