Решение по дело №390/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба /и уточнение към нея/ на Г. Д. С. от гр.Бургас, ж.к.“Зорница“, бл.75, вх.3, ет.6, ап.17 и Т. Х. С. от гр.Бургас, ж.к.“Зорница“, бл.28, ет.3, ап.18 против Заповед № 8-Z-145/29.01.2024г. на кмета на Община Созопол, с която, на основание чл.225а, ал.1 и чл.225, ал.2, т.1 и т.3, във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено премахването на строеж, квалифициран като незаконен, представляващ жилищна сграда, находящ се в ПИ с идентификатор 81178.41.158, с.о. Червенка, м.Аклади, землище на гр.Черноморец.

Жалбоподателите оспорват заповедта като възразяват, че за сградата е издадено разрешение за строеж и е наличен архитектурен проект, а по отношение на спазването на отстоянието от 3м от оградата на съседния имот посочват, че неговият собственик е изградил оградата като е навлязъл в техния имот. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание двамата жалбоподатели се представляват от общ пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира изготвянето на експертиза, претендира разноски.

Административният орган – кмет на Община Созопол, чрез представляващия го процесуален представител, оспорва основателността на жалбата и моли за нейното отхвърляне, също претендира разноски.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежни страни, адресати на издадената заповед и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

Данните от административната преписка сочат, че на 22.11.2023г., от служители на Община Созопол в Дирекция „УТИПЕП“, е извършена проверка на място на строеж – жилищна сграда, находяща, се в ПИ с идентификатор 81178.41.158, с.о. Червенка, м.Аклади, землище на гр.Черноморец, за която е съставен Констативен акт № 20, видно от който, установено е, че строежът е собственост на двамата жалбоподатели, за него е налично издадено разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект. При описание на изпълнението е посочено, че съобразно одобрения архитектурен проект сградата е със застроена площ от 35кв.м., с размери 5,55м/6,75м и кота било 4,50м. Посочено е, че обектът представлява жилищна сграда, с неправилно форма, един етаж и неизползваемо подпокривно пространство, с приблизителни размери 5,30м/7,50м и височина от 5,50м, на приблизително отстояние от 2,50м от границата на съседния имот. Отбелязано е, че е променена покривната конфигурация на сградата, като е задигнат надзидът на подпокривния етаж, както и в южната част на сградата е изпълнена лятна кухня с приблизителни размери 2,00м/5,00м. Счетено е, че в този си вид сградата е изградена при съществени отклонения от одобрения проект, послужил за издавеното на строителното разрешения, поради което са били нарушени предвижданията на ПУП, както и строителните правила и нормативи – чл.154, ал.2, т.1 и т.4 от ЗУТ.

Против съставения констативен акт жалбоподателят С. изпратил възражение вх.№ 94-00-4184/08.12.2023г., видно от което, посочил е, че за сградата е бил изготвен и одобрен нов проект от 18.09.1989г., който бил представен на административния орган.

Въз основа на съставения констативен акт кметът на Община Созопол издал процесната Заповед № 8-Z-145/29.01.2024г., в мотивите на която възпроизвел фактическите констатации, съдържащи се в акта, обсъдил подаденото възражение, което счел за неоснователно, като посочил, че твърдения одобрен архитектурен проект от 18.09.1989г. бил представен като чертеж на формат А4, от който не било видно дали е одобрен и съгласуван, поради което и на основание чл.225а, ал.1 и чл.225, ал.2, т.1 и т.3, във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, разпоредил премахването на строеж, квалифициран като незаконен, представляващ жилищна сграда, находящ се в ПИ с идентификатор 81178.41.158, с.о. Червенка, м.Аклади, землище на гр.Черноморец.

Заповедта е незаконосъобразна.

За изясняване на спорните факти по делото беше назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след оглед и измервания на място, както и след проучване на издадената за строежа строителна и техническа документация установи, че в помощния план и плана на новообразуваните имоти за местност Червенка, изработени и одобрени по реда на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ със Заповед № РД-09-239/25.07.2005г. на Областния управител на Област Бургас и в двата плана, в имота на жалбоподателите № 158 е нанесена масивна жилищна сграда. В тези планове, оградите по имотните граници към улицата и към съседен имот № 157, са дадени с условен знак за масивна ограда, които, съпоставени с оградите в плановете от 1987г., когато са били одобрени кадастрални, застроителни и регулационни планове на зоните за земеделско ползване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е видна промяната във вида - материал и начин на изпълнение на оградата по западната граница към съседния имот № 157, като от ограда с бетонни колове съобразно плановете от 1987г., в помощния план и ПНИ от 2005г. оградата вече е отразена със символ за плътна масивна ограда. Вещото лице е констатирало, че съобразно титула за собстевнност на жалбоподателите - Нотариален акт № 90/08.02.1993г. площта на техния имот с пл. № 158 е 400кв.м, докато в регистъра на имотите към ПНИ площта на имота е записана от 340кв.м. По отношение на съседния имот с пл. № 157, собствениците на който се легитимират с Нотариален акт № 30/30.03.1993г., вписаната в него площ на имота е 300кв.м., докато в регистъра на имотите към ПНИ е посочена площ на този имот – 339кв.м. Не са открити данни в Община Созопол поради каква причина площите на двата имота в имотния регистър към ПНИ от 2005г. се различават от тези в нотариалните актове, съставени през 1993г. По отношение на оградата между двата имота № 158 и № 157 вещото лице посочва, че тя е масивна, видимо стара и по данни на жалбоподателя е била изградена от собственика на имот № 157, след изпълнение на басейн в дворната площ, но при навлизане в неговия имот № 158.

По отношение на строежа вещото лице констатира, че за сградата е било издадено Разрешение за строеж № 15/02.08.1988г. на база одобрен на същата дата проект за сграда за сезонно ползване с един жилищен етаж и използваемо подпокривно пространство. На 18.09.1989г., е бил одобрен проект, в който са променени параметрите на подпокривното пространство, без други промени в план като разпределение и размери, като сградата е била изпълнена по този проект от 1989г. и становището на вещото лице е, че тя изцяло съответства на този проект, както по отношение на височина, вид и наклон на покрива и фасадно оформление, така и по разпределение, размери и вид на помещенията в нея. По отношение на предвижданията за застрояване на действащия към момента на изграждане на процесната сграда ПУП, т.е. за периода 1988г.- 1990г., вещото лице се позовава на извадка от застроителния и регулационен план от 1989г., според която застрояването в имотите в тази територия е маркирано с петна в черен и в червен цвят, без указания за вида и допустимата етажност. По отношение на фактическото отстояние на сградата от съседния имот № 157 посочва, че към момента най-малкото разстояние от сградата до изпълнената ограда по западната имотна граница е 2.68м, измерено до стената на оградата, ако се вземе предвид и дебелината на оградата, то разстоянието се увеличава на 2.89м. Експертът уточнява, че е напълно възможно оградата да навлиза в площта на имот № 158, още повече, че за нейното строителство не са били представени разрешение за строеж и протокол за строителна линия при проучването в Община Созопол. При изслушване в съдебно заседание вещото лице допълни, че няма как да се установи дали към момента на построяване на сградата е било спазено нормативното отстояние от 3м, тъй като в приложените проекти липсва изображение, чертеж, ситуация, на които да е отбелязана конфигурацията на сградата, размери и разстояния до границите на имота, които да доказват спазването на норматива. Счита, че към настоящия момент оградата е изместена с малко, от порядъка на сантиметри, които могат да се появят вкл. от дебелината на зида.

Съобразно така установените по делото факти следва да се приемат за опровергани фактическите констатации на административния орган, послужили като основания за издаване на процесната заповед. Основанието по т.1 на ал.2 на чл.225а от ЗУТ – строежът да е бил извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, не е налице. В мотивите на заповедта е посочено, че изградената в този си вид сграда е при съществени отклонения от одобрения проект, послужил за издаването на разрешението за строеж и на това основание е счетено, че са нарушени предвижданията на подробния устройствен план. За да е налице несъответствие с предвижданията на ПУП административният орган следва да посочи какво е предвиждането на плана за съответната територия – чл.108, ал.1 от ЗУТ – като вид и начин на застрояване, разположение на строежа, плътност на застрояването, коефициент на интензивност и др. технически предвиждания на плана, които да се съпоставят с фактически изпълненото на място, за да се обоснове извод за несъответствие. Такива мотиви липсват, респ. органът не сочи какви са предвижданията на плана, които са счетени за нарушени. По отношение на следващото позоваване на основанието по т.3 на ал.2 на чл.225а от ЗУТ също не се констатира да е налице това фактическо основание – строежът да е незаконен поради съществени отклонения от одобрен инвестиционен проект. Установи се по делото, че за строежа е бил одобрен проект от 18.09.1989г. и сградата е изпълнена изцяло по този проект без съществени отклонения от него като размери, форма, височина, фасади. Нито остъкленото предверие, нито разположението на външните тела на климатиците представляват съществено отклонение от одобрен инвестиционен проект. Тъй като основанието по т.3 по необходимост се обвързва с хипотезата на чл.154, ал.2, т.1 от с.з. - съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план, изложените по-горе мотиви относно недоказаност на нарушение на предвиждането на действащ ПУП са приложими и в тази част относно това основание за квалифициране на строежа като незаконен. В мотивите на заповедта органът е посочил два пъти т.1 на чл.154, ал.2 от закона, което е вероятно техническа грешка, като видно словесното описание, както и от посоченото в констативния акт – визира се т.4 на нормата – нарушение на строителните правила и нормативи. Това нарушение се обосновава с разположението на сградата на отстояние по-малко от нормативно установеното от 3м от страничните регулационни линии. В тази част от спора становището на експерта е, че понастоящем е обективно невъзможно да се установи дали към момента на изпълнение на строежа разстоянието е било нормативно, тъй като първоначално разположената ограда между имота на жалбоподателя № 158 и съседния № 157 е била изпълнена с телена ограда с колове, а впоследствие от собственика на съседния имот е изпълнена плътна масивна ограда, при което строителство е възможно навлизане навътре в имота на жалбоподателя, но от порядъка на сантиметри, а като се съобрази и дебелината на зида, то несъответствието е пренебрежимо. От друга страна се установи, че за изпълнението на тази ограда не са открити строителни книжа, които да покажат разрешеното й местоположение по регулационната граница. При тези данни не се доказва основанието за нарушени строителни правила и норми, които да квалифицират строежа като незаконен в хипотезата на чл.225а, ал.2, т.3, във вр. с чл.154, ал.2, т.4 от ЗУТ.

На основание изложените мотиви заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна, като с оглед този изход на процеса в полза на жалбоподателите следва да се присъдят разноските по делото в документиран размер от 2110лв.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 8-Z-145/29.01.2024г. на кмета на Община Созопол.

ОСЪЖДА Община Созопол, гр.Созопол, пл.“Хан Крум“ № 2 да заплати на Г. Д. С. от гр.Бургас, ж.к.“Зорница“, бл.75, вх.3, ет.6, ап.17, с [ЕГН] и Т. Х. С. от гр.Бургас, ж.к.“Зорница“, бл.28, ет.3, ап.18, с [ЕГН], общо сумата от 2110лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.