О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
270 13.09.2019г
гр.Бургас,
Бургаският окръжен съд
наказателен състав На тринадесети
септември две хиляди и деветнадесета година
в откирито
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНКА КИРОВА
2. КАЛИНА КОЛЕВА
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор: Елгина Чалъмова
като разгледа докладваното от съдия Даниел Марков
ЧН дело № 458 по описа за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 435 от НПК и е образувано
по молба на осъдения О.В.П., ЕГН **********, чрез неговия защитник за
реабилитация по влезли в сила присъди. В
съдебно заседание преупълномощения защитник – адв.Лазов поддържа молбата и ангажира писмени доказателства. Осъденият
редовно призован не участва в съдебното производство.
Представителят на Окръжна
прокуратура, гр.Бургас намира молбата за
неоснователна, в частта й касаеща искането за реабилитация по присъда №171/06.02.2001г.
по НОХД №171/2000г. на СлВС.
Съдът като съобрази изложеното в молбата
и като прецени доказателствата по делото, намира следното:
Видно от справката за съдимост,
приложена към молбата и служебно изисканите бюлетини за съдимост , молителят О.П.
е осъждан, с влезли в сила присъди,
както следва:
1.С влязла в сила на 03.01.1997г.
присъда №1080/96г. по НОХД №588/96г. БРС
го е осъдил за извършено на 05.11.1995г. престъпление по чл.194, ал.1,
вр.чл.20, ал.2, вр.чл.63, ал.1,т.3 от НК на една година лишаване от свобода ,
изтърпяването на на което наказание е било отложено за изпитателен срок от три
години.
2.С влязла в сила на 17.05.1998г.
присъда №334/17.04.1998г. по НОХД №158/1998г.
БРС го е осъдил за извършено на 31.12.97г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК
на 200 000лв. глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от една
година, считано от датата на деянието.
3.С влязла в сила на 30.03.1999г.
присъда №241/23.03.1999г. по НОХД №101/1999г.
БРС го е осъдил за извършено на 21.03.99г. престъпление по чл.343б, ал.2 от НК
на 700 000лв. глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
години, считано от датата на деянието.
4.С влязла в сила на 11.06.2001г.
присъда №171/06.02.2001г. по НОХД №171/2000г.
СлВС го е осъдил за извършено на 31.08.97г. престъпление по чл.216, ал.1 от НК
на глоба от 100лв. Глобата е платена на 13.03.207г.
5.С определение от 27.09.2002г. по НОХД№418/02г. БРС е
одобрил споразумение , с което за извършени от него на 13.06.1999г. две престъпления
по .чл.195, ал.1 от НК, му е наложил общо наказание от три месеца лишаване от
свобода при първоначелен общ режим. Това наказание е изтърпяно от 23.10.2002г.
до 09.01.2003г.
6.С определение от 01.10.2003г.
по НОХД №276/2001г.БРС е одобрил
споразумение, според което за извършени на 05.12.1998г., 05.02.2000г.,
08.02.2000г., 18.02.2000г., 04.03.2000г., 05.02.2000г., 08.02.2000г.,
18.02.2000г., 04.03.2000г. и 05.03.2000г. престъпления по чл.195, ал.2,
вр.ал.1,т.т.3,4,5,7, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.28 от НК е осъден на общо наказание една
година и два месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.
7.С определение от 01.03.2004г.
по НОХД №276/2001г., БРС е одобрил
споразумение, според което за извършено на 29.01.2000г. престъпление по .чл.195,
ал.2, вр.ал.1,т.т.3,4,5,7, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.28 ал.1 от НК е осъден на една
година лишаване от свобода при първоначален общ режим и наложил общо наказание
с определените с посоченото по-горе
определение от 01.10.2003г. – една година и два месеца лишаване от
свобода.
8. С влязла в сила на
03.06.2004г. присъда №623 по НОХД№276/01г. на БРС е осъден на осем месеца
лишаване от свобода за извършено на
05.12.1998г. престъпление по чл.346, ал.2,т.1, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и
на глоба от 1000лв.
С трите си крайни акта по това
дело (НОХД№276/01г. на БРС ) съдът е
приспаднал времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение
задържане под стража и домашен арест (от 08.03.2000г. до 20.05.2001г.), поради
което наложеното наказание не е било привеждано в изпълнение от БРП.
9.С определение от 30.01.2004г.
по НОХД №29/2004г., БРС е одобрил
споразумение, с което за извършено на 13.09.2003г. престъпление по чл.197, т.3,
вр.чл.195, ал.1,т.4 от НК е осъден на глоба от 200лв.
10. С определение от 04.05.2006г.
по НОХД №436/2006г.БРС е одобрил
споразумение, с което за извършено на 01.07.2006г. престъпление по .чл.196,
ал.1,т.2 от НК е осъден на наказание една година и три месеца лишаване от
свобода при първоначален строг режим.
11. С влязла в сила на 15.11.2006г.
присъда по НОХД №3356/2005г. е осъден от ВРС за извършено от него на 23.04.2005г.
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК на пет месеца лишаване от свобода при първоначален общ
режим, глоба от 150лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 15 месеца,
като е зачетено времето през което е бил
лишен от това право по административен ред считано от 26.04.2005г. Последното
наказание е било изтърпяно от 23.04.205г. до 23.07.2006г.
С определение №359/2007г. по
НЧД№6520/2006г. ВРС е наложил общо наказание по
НОХД №436/2006г. на БРС и НОХД №3356/2005г. на ВРС в размер на една година и три месеца лишаване от свобода ,
което е изтърпяно на 12.10.2006г.
12.С определение от 16.01.2008г.
по НОХД №64/2008г.СлРС е одобрил
споразумение, с което за извършено на 27.09.2007г. престъпление по чл.195, ал.5
от НК е осъден на четири месеца лишаване
от свобода, изтърпяно на 25.01.2008г.
13. С влязла в сила на 23.06.2009г.
присъда №132/08.06.2009г.. по НОХД №1068/2008г. Районен съд,гр.Казанлък го е осъдил за
извършено на 11.08.2009г. престъпление
по чл.339, ал.1 от НК на две години лишаване от свобода при първоначален строг
режим.
14.С одобрено споразумение от
09.07.2012г. по НОХД№831/2012г. на БОС е
наложено наказание от три години лишаване от свобода при първоначален строг
режим за извършено на 23.10.2008г. престъпление по чл.197, т.5, вр.чл.196а от НК.
15.С определение от 03.012.2012г.
по НОХД №2575/2012г., Районен съд, гр.Русе е
одобрил споразумение, според което за извършено на 31.07.2008г.
престъпление по чл.279, ал.1,вр.чл.18 е осъден на една година лишаване от
свобода при първоначален строг режим и глоба от 300лв. С влязло в сила на
19.12.2012г. протоколно определение от 03.12.2012г. по същото дело на осъдения
е било определено общо наказание по
НОХД№2575/2012г. на РРС, по НОХД №1068/08г. на КРС и НОХД№831/12г. на БОС в
размера на най-тежкото – три години лишаване от свобода при първоначален строг
режим. Глобата е платена на 03.05.2019г.
С влязло в сила на 10.09.2013г.
определение №191 по НЧД№808/2013г. БОС е освободил условно предсрочно П. от
изтърпяване на остатъка от така
определеното му общо наказание по НОХД№2575/2012г. на РРС, по НОХД№1068/08г. на
КРС и НОХД№831/12г. на БОС (п.п.13,14,15) и определил 6 месечен изпитателен
срок. Към датата на подаване на настоящата молба за реабилитация са минали
повече от три години от изтичането на изпитателния срок по НЧД №808/2013г. БОС,
приключил на 10.03.2014г.
С постановените съдебни актове по
НОХД№276/01г. и НОХД №418/02г. и двете на БРС и по НЧД№6520/2006г. на ВРС
осъденият П. е бил освободен на основание чл.69, ал.2 от НК изцяло от изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, наложено му по НОХД№588/96г. на БРС(п.1). Определението по
НОХД№418/02г. на БРС е влязло в сила на
27.09.2002г., откогато отложеното за изтърпяване наказание е станало
неизпълнимо. Съобразявайки правилото на чл.88а, ал.1, вр.чл.82, ал.1,т.4 от НК,
в срока, изтичащ на 03.01.2005г., е
осъществено – на 13.09.2003г., престъпление по чл.197, т.3, вр.чл.195, ал.1,т.4
от НК, за което е осъден по НОХД
№158/99г. на БРС(п.9). Осъществени са и десет от деянията по чл.195, ал.2, вр.ал.1,т.т.3,4,5,7,
вр.чл.20, ал.2, вр.чл.28 от НК, за всяко от които БРС по НОХД №276/2001г. е
наложил наказания лишаване от свобода. Следователно не са налице предпоставките
за реабилитация по право за осъждането на молителя по НОХД№588/96г. на БРС(п.1).
Видно от справката изх.№С
190002-178-0018083/13.06.2019г. от НАП-Бургас липсват данни за получени
изпълнителни листи за наложените наказания глоба по НОХД№№158/98г.,101/99г.,
двете на БРС . По същите две дела липсват данни за изпълнени наказания лишаване
от право да управлява МПС. Абсолютната давност за изпълнение на двата вида
наказания е изтекла , съответно на
17.05.2001г. и 30.03.2002г., откогато са станали неизпълними.
Деянието по НОХД №158/99г. на
БРС(п.9) е изпълнено на 13.09.2003г. и е пречка за реабилитацията му по чл.88а
от НК за осъждането му по НОХД№101/99г на БРС(п.3). За осъждането му по НОХД №158/99г.
на БРС такава реабилитация по право, съгласно чл.88а, ал.1 от НК, е настъпила,
защото до 17.05.2003г. не е извършил друго престъпление, което следва служебно да се отбележи в
свидетелството му за съдимост.
Липсват предпоставките по чл.88а,
за реабилитация по останалите осъждания на П..
Според посочената справка от
НАП за издължаване на наложените глоби по НОХД №276/01г., НОХД№ 29/04г., двете на
БРС (п.п.8,9), са извършени частични плащания на 13.03.2007г., а на
19.08.2016г. е било частично прекратено производството по принудителното
изпълнение за остатъка от същите задължения.
Следвайки съображенията от мотивите по въпроси №№.3,4 от ТРОСНК №2/18г. обикновената
давност за изпълнение на двете наказания е изтекла на 13.03.2009г., а
тригодишния период по чл.87, ал.1 е изтекъл на 13.03.2012г.
По същото изпълнително дело на
22.01.2007г. частично е била платена
наложената глоба по НОХД №3356/2005г. на ВРС (п.11),
а изпълнителното производство по принудителното й събиране е било прекратено по
давност на 12.01.2018г. Обикновената давност за изпълнение на това наказание е
изтекла на 22.01.2009г.
Към последната дата са били изтекли и вече
посочените давностни срокове за
принудително изпълнение на наложените наказания глоба, с изключение на
платената на 03.05.2019г. глоба по НОХД№2575/12г. на РРС. Следователно не е
налично подлежащо на принудително изпълнение
наказание глоба.
Според удостоверение № 2210/06.03.2019г.на
БОП срещу осъдения О.П. няма обвинения по неприключили наказателни производства
. Липсват данни за извършени противообществени прояви от
молителя, а представените по делото писмени доказателства, сочат , че молителя
е регистирал на 28.11.2014г. самостоятелна стопанска дейност на 28.11.2014г. в
гр.Х. и на 10.01.2019г. в гр.Г., разполага с регистрация за социално осигуряване към 17.01.17г., имал
е трудов договор от 20.06.2016г.
Съдебната реабилитация е с
аксесорен характер и е възможна
доколкото не е настъпила реабилитация ex lege и доколкото са налични
допълнителните предпоставки, изрично посочени в наказателния кодекс. Възстановяването
на вредите, резултат от престъпната дейност, е едно от изрично предвидените условия
за допускане на съдебна реабилитация. По делото не са представени доказателства за възстановени вреди от
100лв., причинени с престъплението по чл.216, ал.1 от НК, за което молителят е
бил осъден с присъда №171/06.02.2001г. по НОХД №171/2000г. на СлВС. За това
престъпление не е реабилитиран по право, защото в периода след 22.02.2004г., когато е изтекла обикновената
давност за плащане на глобата от 100лв.(на 22.02.2002г.е изпратен изпълнителния
лист до АДВ-л.96 от НЧД458/19 на БОС), до 22.02.2006г., когато е изтекъл срока
по 88а от НК, П. е извършил престъпление по чл.343б от НК-НОХД №3356/2005г. на ВРС –п.11. По делото не са представени
доказателства, че е била налице извинителна причина за невъзстановяването на
вредите, а представените писмени доказателства
за осигуряването на регулярни доходи и извършените частични плащания
през различни периоди в хода на изпълнителното производство, не позволяват извод за
наличие на извинителна причина (такова обективно положение, което
поставя осъденото лице в безусловна невъзможност да погаси дължимото, макар и
да е налична воля за това), респективно – за приложение на изключението по
чл.87, ал.2 от НК След като не са възстановени съставомерните вреди, независимо, че е изминал значителен период от
време от причиняването им, към настоящия момент
осъденият не може да се ползва от
по- благоприятната възможност за реабилитация на един доста по-ранен етап след
изтърпяване на наказанието по сравнение с предвидените в чл. 88а от НК
хипотези.
Предвид липсата на конкретизация по
кое от всички осъждания на молителя се иска произнасяне по чл.87 от НК, следва
да се посочи, че реабилитацията е правен институт, който засяга юридическия статус на личността като цяло и не е
възможно да настъпи реабилитация само за част от осъжданията, а не за всички
- Решение № 216 от 4.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 647/2015 г., I н. о.
Мотивиран от гореизложеното съдът
намира, че не са налице предпоставките на чл. 87 от НК , поради което и на
основание чл. 436, ал.1 от НПК Бургаският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на О.В.П.,
ЕГН **********, за допускане на съдебна реабилитация по чл. 87 от НК по
осъжданията му по НОХД №588/96г. на БРС, НОХД №101/1999г. на БРС, НОХД
№171/2000г. на СлВС, НОХД №418/02г. на БРС, НОХД №276/2001г. на БРС, НОХД
№276/2001г. на БРС, НОХД №276/01г. на
БРС, НОХД №29/2004г.на БРС, НОХД
№436/2006г на БРС, НОХД №3356/2005г.на ВРС, НОХД №64/2008г.на СлРС, НОХД №1068/2008г. на Районен съд,гр.Казанлък , НОХД№831/2012г. на БОС, НОХД №2575/2012г. на Районен съд, гр.Русе, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на
О.В.П., ЕГН ********** за постановяване на съдебна реабилитация по чл.87 от НК,
в частта й по отношение на осъждането му присъда №334/17.04.1998г. по НОХД №158/1998г.
по описа на БРС, поради настъпила пълна реабилитация по чл.88а ал.1 от НК.
НАСТЪПИЛАТА на основание чл.88а
от НК реабилитация по право следва да бъде отразена в бюлетина за съдимост на
молителя.
Определението може да бъде обжалвано
или протестирано пред Апелативен съд, гр.Бургас в 7 дневен срок от съобщението
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.