№ 6627
гр. София, 15.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110111998 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 389 от ГПК.
Д. ОГН. Б., ЕГН ********** и Н. ОГН. Б., ЕГН ********** са сезирали съда с искане
за допускане на обезпечение, чрез спиране на изпълнително дело № 1022***0400173/2022г.
по описа на ЧСИ У.Д., рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, в хода на
висящо производство, образувано по предявени от Д. ОГН. Б. и Н. ОГН. Б. срещу ФИРМА,
ЕИК *********, искове с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че Д. ОГН. Б., ЕГН ********** и Н. ОГН. Б. не дължат на
ФИРМА, всеки по ½ идеална част сумите по изпълнителен лист от 12.01.2021г., издаден в
производството по ч.гр.д. № 56715/2020г. по описа на СРС, 140 ти състав, както следва:
сумата от 1064,07 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит №
FL596808 от 15.07.2011 г., сключен между ФИРМА и наследодателя на длъжниците Т.С.Б..,
възнаградителна лихва в размер на 108,40 лв. за периода от 15.5.2017 г. до 16.8.2018 г.,
мораторна лихва в размер на 216,59 лв. за периода от 15.4.2017 г. до 12.3.2020 г., такса в
размер на 40 лв. за периода от 15.5.2017 г. до 11.11.2020 г., и 397,75 лв. разноски по делото,
а именно: 28,58 лв. държавна такса (дължима за заявените вземания по договора за кредит) и
369,17 лв. възнаграждение на адвокат., поради обстоятелството, че сумите са изплатени от
покойната им майка, както и поради обстоятелството, че сумите са погасени по давност.
Към исковата молба са представени доказателства – изпълнителен лист от
12.01.2021г.; ПДИ, Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, издадена в производството по ч.гр.д. № 56715/2020г. по описа на СРС,
140 състав и изпълнителен лист, издаден въз основа на нея, удостоверение за наследници.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Софийския районен съд е родово и местно компетентен да се произнесе по искането,
тъй като пред него е висящо исковото производство.
За да е допустимо обезпечението, съдът трябва да установи, че ищецът има право на
обезпечение на иска. Това право съществува, когато са налице следните предпоставки:
1
искът следва да е допустим и вероятно основателен, или без да е вероятно основателен,
молителят да представи гаранция в определен от съда размер; да съществува обезпечителна
нужда, която предполага без обезпечението на ищеца да бъде трудно да осъществи правата
си по решението и обезпечителната мярка да е подходяща и съответна на обезпечителната
нужда.
Съдът намира, че в случая изискванията на закона, за допускане на обезпечение не са
налице. Неможе да се обоснове извод за допустимост на исковете, доколкото иска по чл. 439
от ГПК следва да се основава само на факти и обстоятелства, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството в което е издадено изпълнителното основание, а
именно заповедта за изпълнение. Действително образуването и висящността на
горепосоченото изпълнително дело обосновава такъв интерес, но твърдените от ищците
факти и обстоятелства на които те основават исковете си, а именно, че сумите са изплатени
от починалата им видно от представеното по делото удостоверение за наследници на СО,
район Витоша на 08.08.2017г. наследодателка, че не са конституирани в дълга надлежно, не
са факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството в което е издадено изпълнителното основание. На този етап не може да се
прецени и дали настъпването на юридическия факт на погасителната давност е настъпил
след приключване на съдебното дирене в производството в което е издадено
изпълнителното основание. В исковата молба се твърди, че тя е настъпила за период от
2017г. до 2022г., а заповедта за изпълнение е от дата 12.01.2021г., тоест не е ясен началният
момент от който тече давността и периода за който е текла, а именно дали въобще е текла
давност, ако е текла, дали е изтекла преди подаване на заявлението въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 56715/2020г., тоест преди приключване на съдебното дирене в
производството в което е издадено изпълнителното основание, или след това. Съдът
служебно установи, че в производството по ч.гр.д. № 56715/2020г. е постановено
разпореждане от 09.03.2022г., във връзка с подадено от ищците възражение по реда на 414
от ГПК, с което съдът е указал на заявителя ФИРМА да предяви иск в законоустановения по
чл. 415 от ГПК срок, поради което ищците биха имали възможност да релевират успешно
възраженията си за давност и за погасяване на дълга от техния наследодател, ако се
установи такова погасяване и в производството по предявяване на установителния иск по
чл. 422 от ГПК от заявителя. Ако пък заявителят не предяви такъв издадената заповед за
изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване.
По изложеното съдът намира така предявените искове за недопустими, и само на това
основание искането за допускане на обезпечение следва да бъде отхвърлено, без съда да
обсъжда дали са налице и останалите предпоставки за допускане на обезпечението.
Така мотивиран, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. ОГН. Б., ЕГН ********** и Н. ОГН. Б.,
2
ЕГН **********, обективирано в искова молба с вх. № 44021/07.03.2022г. за допускане на
обезпечение, чрез спиране на изпълнително дело № 1022***0400173/2022г. по описа на ЧСИ
У.Д., рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, в хода на висящо
производство, образувано по предявени от Д. ОГН. Б. и Н. ОГН. Б. срещу ФИРМА, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че Д. ОГН. Б., ЕГН ********** и Н. ОГН. Б. не дължат на
ФИРМА, всеки по ½ идеална част сумите по изпълнителен лист от 12.01.2021г., издаден в
производството по ч.гр.д. № 56715/2020г. по описа на СРС, 140 ти състав, както следва:
сумата от 1064,07 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит №
FL596808 от 15.07.2011 г., сключен между ФИРМА и наследодателя на длъжниците Т.С.Б..,
възнаградителна лихва в размер на 108,40 лв. за периода от 15.5.2017 г. до 16.8.2018 г.,
мораторна лихва в размер на 216,59 лв. за периода от 15.4.2017 г. до 12.3.2020 г., такса в
размер на 40 лв. за периода от 15.5.2017 г. до 11.11.2020 г., и 397,75 лв. разноски по делото,
а именно: 28,58 лв. държавна такса (дължима за заявените вземания по договора за кредит) и
369,17 лв. възнаграждение на адвокат., поради обстоятелството, че сумите са изплатени от
покойната им майка, както и поради обстоятелството, че сумите са погасени по давност.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски Градски съд в
едноседмичен срок от връчването на ищците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3