РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Бургас, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203931 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Г. М. М. с ЕГН: **********, адрес:
гр. Бургас, ж.к. „*“, *, чрез адв. * от АК-Бургас, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „*“ №*, срещу
Наказателно постановление № */03.06.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР-
гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за
срок от 12 месеца.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения в производството, които
водят до опорочаване на административнонаказателната процедура.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Киселичков – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Пледира за
отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява, като в
писмено становище моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на самото НП, то е връчено на жалбоподателя на
06.08.2021г., а жалбата е депозирана на 12.08.2021г). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона
в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 11.03.2021 г., около 22:45 часа, свидетелите К. К. П. и Ж. К. Ц.- полицейски
1
служители в 04 РУ Бургас, патрулирали в гр. Бургас, ж.к. „*“, когато забелязали пред тях да
се движи лек автомобил “Сузуки Гранд Витара” с peг. № *, собственост на * М.а, ЕГН:
**********. Двамата решил ида извършат проверка на водача, тъй като автомобилът идвал
от посока близко намиращо се заведение. Свидетелите спрели за проверка лекия автомобил,
който се движел в посока към ул. „*“ до бл. 188. Водач на автомобила бил жалбоподателят
М.. Свидетелите се усъмнили, че водачът е употребил алкохол и повикали екип на „Пътна
полиция“, който пристигнал на място. На водача била извършена проба за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с № ARBB-0029, който отчел
положителна проба, а именно - 0,95 на хиляда в издишания въздух. Актосъставителят А.Р.-
мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“, пристъпил към съставянето на талон за
медицинско изследване с номер 0067451, който бил връчен на водача. Към датата на
проверката техническото средство било годно и калибрирано, видно от приложената по
делото справка.
Полицейският служител квалифицирал деянието на водача като административно
нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, поради което и му съставил АУАН с бл. №
891723/11.03.2021г. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
В законоустановения срок също не били депозирани възражения.
В последствие, въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на: чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, поради което
и на основание чл. 174, ал.1, т. 2 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за
срок от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за
нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на св. А.Р., К.П. и
Ж.Ц., които са последователни и безпротиворечиви. Особено съществени са показанията на
св. П. и Ц., които са наблюдавали движението на автомобила, управляван от жалбоподателя.
Липсват основания да се приеме, че същите по някакъв начин са заинтересовани от изхода
на делото, като изложеното от св. *, че според него имало някакво напрежение между
служителите от 04 РУ Бургас и жалбоподателя представлява изцяло догадка. Освен това,
изложеното от св. *, че видял втори полицейски автомобил зад заведението също по
никакъв начин не влияе върху оценката на доказателствата, а напротив- подкрепя
изложеното от П. и Ц., които са спрели за проверка жалбоподателя и очевидно са се
намирали на улицата, минаваща пред заведението. В този смисъл, съдът кредитира
изложеното от св. * (в частта, в която излага факти, а не предположения), но то не
допринася съществено за изясняване на обективната истина по делото.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
2
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. По отношение на
съдържанието в АУАН и НП следва да се отбележи, че и в двата акта са изложени едни и
същи факти, като им е дадена една и съща правна квалификация по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Разликата се състои единствено в това, че в постановлението е посочена санкционната
разпоредба, която очевидно няма как да бъде посочена от актосъставителя, който няма
правоприлагащи функции. В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
На първо място, от обективна страна, изпълнителното деяние на нарушението се
изразява в „управление” на МПС. Безспорно действията на жалбоподателя по привеждане
на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас, представлява
„управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните
указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието "управление",
включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
Движението на автомобила е било забелязано от свидетелите П. и Ц., поради което и този
признак от обективна страна е безспорно доказан. От друга страна, св. * посочва, че не е
видял дали жалбоподателят се е качил в автомобила си, което не оборва изложеното от
другите свидетели.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка “Сузуки
Гранд Витара” с peг. № *, който жалбоподателят е управлявал е „моторно превозно
средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, а именно пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване.
Също така, управлението е осъществено с концентрация на алкохол в кръвта 0,95
промила, която е установена по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, а именно с техническо средство - дрегер „Алкотест
7510“ с фабр.№ ARBB-0029. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване, като
същият не се е явил в указания срок да даде проба за изследване.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е
квалифицирано като административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на
основание чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв. За извършеното нарушение на водача правилно и законосъобразно са
наложени - "глоба" в размер на 1000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 12 месеца. Видно от санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от
законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай би било незаконосъобразно. Не следва да се забравя и че шофирането
след употреба на алкохол и то в толкова високи граници, безспорно поставя в опасност
всички участници в движението и категорично не може да се квалифицира като маловажно
нарушение на правилата за движение по пътищата.
3
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-001201/03.06.2021г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за
нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на Г. М. М. с ЕГН:
**********, адрес: гр. Бургас, ж.к. „*“, *, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 1000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси,
като по отношение на АНО препис да се връчи както на ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна
полиция“, така и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО с ОТДЕЛНО съобщение на Началник група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ (предвид измененията в ЗАНН, относно
легитимацията на наказващия орган).
Вярно с оригинала: Д.Б.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4