РЕШЕНИЕ
№ 1261
гр.Бургас, 06.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 15 юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Даниела Драгнева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря Й.Б., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 1435 по описа на съда за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Н.М.Л., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***.
Касаторът участва в производството чрез пълномощник – адвокат В.П. ***.
Ответник по касация е ОДМВР Бургас, РУМВР Несебър. Ответникът
не взема участие в касационното производство, редовно призован.
Жалбата е насочена срещу решение № 260118/28.04.2021г. по
АНД № 1210/2020г. на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 20-0304-001817/05.10.2020г. на началник сектор в ОДМВР
Бургас, РУМВР Несебър (АНО), с което на Н.Л. са наложени наказания глоба
2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено
нарушение по чл.174 ал.3 ЗДП.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че на 09.09.2020г. около 00.50 часа в гр.Несебър, на ул. без име към Сл.бряг, в
близост до бензиностанция Петрол, управлявал личния си автомобил Мерцедес с
рег. №*******, като при извършена проверка отказал да му бъде извършена проба с
техническо средство за употреба на наркотични вещества и техните аналози.
Отбелязано е в НП, че е бил издаден талон за вземане на кръвна проба за
химическо изследване, но отказал да изпълни предписанието.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че
фактическата обстановка по постановлението се установява по безспорен начин от
събраните доказателства. Дал е идентична правна квалификация на установените
факти. Не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление, поради което потвърдил последното.
В касационната жалба се правят оплаквания, че
първоинстанционното съдебно решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон, издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано. Правят се доводи, че липсва установено по случая
виновно поведение на привлеченото към отговорност лице. Сочи се, че за същия
случай има издадено и друго наказателно постановление, което било отменено от
Районен съд Несебър с решение № 260119/28.04.2021г. (не е посочено по кое
дело). Това обстоятелство жалбоподателят счита за основание да бъде отменено и наказателното
постановление, чиято законосъобразност е предмет на обсъждане по настоящото
дело. Сочи се в жалбата, че Л. бил подведен от служителите, с които бил в
контакт и поради това не се явил в срок да даде кръвни проби, за което иначе
имал желание. Иска първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено ново по същество, с което да се отмени наказателното
постановление. Не се сочат нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на касационната жалбата. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК
от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден
и допустим.
Правилността на първоинстанционното решение касационната
инстанция проверява съобразно пределите по чл.218 ал.2 АПК – в рамките на
направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение правилното
приложение на материалния закон – и служебно.
От фактическа страна първоинстанционният съд приел за
установени посочените в наказателното постановление обстоятелства, част от
които са и безспорни. Не е било спорно, че на посочените в постановлението
дата, час и място Л. управлявал собствения си автомобил Мерцедес, при което бил
спрян за проверка от органите на полицията. Не е било спорно и това, че
органите на реда са поканили Л. като водач на моторното превозно средство да
бъде изпробван за наличие на наркотични вещества в кръвта. Сам касаторът
признава, че е отказал да даде проба чрез техническо средство на място. По
първоинстанционното дело е приложен и приет като доказателство талон за
изследване, който младши автоконтрольор Стоян Петров е съставил във връзка с
отказа на Л.. Последният с подписа си е установил връчването на талона за
изследване, където ясно е написано, че лицето следва да се яви в посочено
болнично заведение в гр.Несебър в срок 30 минути от връчването на талона.
Относно връчването Л. с подписа си удостоверил и часа, когато това е станало, а
именно 1.15ч. на 09.09.2020г. По делото не е имало твърдения и не се събрани
доказателства Л. да се е явил в медицинското заведение за даване на кръвна
проба в дадения с талона срок. Следва да се отбележи, че във връзка с
направеното оспорване на подписа по връчването, пред първоинстанционния съд е
изслушано заключение на вещо лице, съгласно което подписа за връчването на
талона е именно на жалбоподателя.
При така установените факти касационната инстанция изцяло
възприема правните изводи на първоинстанционния съд.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.174 ал.3 ЗДП водач
на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години и глоба 2000лв. Ясно е посочено, че отказът
да бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и
отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на
наркотични вещества са два различни състава на нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП,
тъй като двете деяния са посочени алтернативно („или“). Това означава, че всяко
едно от тях е самостоятелна форма на административното нарушение, подлежащо на
отделно наказание. Оплакванията на касатора за неправилно приложение на
материалния закон са неоснователни.
Несъстоятелно е оплакването на касатора, визиращо наличие
на паралелно проведено производство за установяване на отказ от изпробване за
наличие на алкохол в кръвта, по което издаденото наказателно постановление било
отменено от съда. Данните, сочени от касатора, не визират наличие или липса на
обстоятелства, отнасящи се до законосъобразността на процесното наказателно
постановление. Независимо от това настоящата инстанция извърши служебна
справка, от която се установи, че наказателното постановление, визирано от
касатора, е било отменено от съда поради това, че издадения талон за изследване
(за разлика от този по настоящото дело) е бил връчен при условията на отказ, но
връчването е било нередовно оформено.
Неоснователно е оплакването на касатора за липса на вина
поради липса на ясни указания кога, как и къде да се яви за да даде кръвна
проба за наличието на наркотични вещества в кръвта. Както бе посочено по-горе,
в издадения и връчен му талон за изследване са дадени пределно ясни указания в
тази насока. При липсата на твърдения, че Л. е неграмотен или не разбира
български език, не е било необходимо да се дават допълнителни указания от трети
лица или органи, а е било достатъчно простото изпълнение на връченото му
предписание.
При горните изводи относно приложението на материалния
закон касационната инстанция счита, че правилно първоинстанционния съд е стигнал
до извод за законосъобразност на наложените наказания за извършено нарушение по
чл.174 ал.3 от ЗДП.
Предвид неоснователността на направените от касатора
оплаквания и липсата на нарушения на закона, установени от настоящата инстанция
при служебно извършената проверка по чл.218 ал.2 от АПК, на основание чл.221
ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № №
260118/28.04.2021г. по АНД № 1210/2020г. на Районен съд Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :