Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Велинград, 25.07.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър
Чардаков
При секретаря Мария
Димитрова и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №15/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявен
установителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане
на сумата 167,74лв. – цена на далекосъобщителни услуги, ведно със законна лихва
за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до плащането, който иск е
съединен при условията на кумулативно обективно съединяване с осъдителни искове
по чл.92 ЗЗД и чл. 79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ за заплащане
съответно на сумата 1737,57лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги по вина на ответника и сумата 73,80лв. –
дължими вноски по договор за лизинг.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД с предишно
наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД основава иска по чл.422 ГПК на
обстоятелствата, че е изправна страна по валидно облигационно правоотношение с
ответника З.Г.С., произтичащо от договор за мобилни услуги, сключен на
28.7.2008г., договор за мобилни услуги, сключен на 18.12.2014г. и още два
договора за мобилни услуги, сключени на 24.12.2014г., по които ответникът се
явява потребител на мобилни услуги посредством четири мобилни номера, както
следва: **********, **********, ********** и **********. Поддържа, че
ответникът не е заплатил цената на предоставените мобилни услуги за периода
18.6.2015г. – 17.7.2015г. в размер на 81,62лв. съгласно фактура №72277477740/18.7.2015г.
и цената на предоставените мобилни услуги за периода 18.7.2015г. - 17.8.2016г.
в размер на 78,74лв. съгласно фактура №**********/18.8.2015г. Поддържа за тази
цена да е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в
размер на 167,74лв. - частично от общото вземане по заповедта в размер на
1821,13лв., ведно със законна лихва за
забава от подаване на заявлението на 24.10.2017г. до плащането, срещу която
длъжникът е подал възражение. Иска от съда да установи съществуването на
вземането по заповедта за изпълнение до размера на 167,74лв. – цена на
предоставените далекосъобщителни услуги, ведно с лихвата за забава върху тази
главница от подаване на заявлението до плащането.
На следващо място ищецът твърди настъпило предсрочно
прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги с предмет четирите
мобилни номера по вина на ответника. Прекратяването се претендира извършено
едностранно от ищеца на основание т.75 вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от общите
условия на мобилния оператор поради незаплащане в срок на цената за
далекосъобщителните услуги от страна на ответника. Поддържа от това да е
възникнало вземане за компенсаторна неустойка по т.11 от индивидуалните
договори и т.ІV-4 и т.ІV-5 от допълнителните споразумения към тях, в размер на
месечните абонаментни такси според абонаментния план за всеки от четирите
мобилни номера до края на уговорения срок на договора за съответния номер.
Твърди размерът на общата неустойка за четирите номера на възлиза на 1737,57лв.
и иска осъждането на ответника да му заплати тази сума.
Ищецът твърди още да е изправна страна по
облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от договор за лизинг,
сключен на 22.3.2014г., по който е предоставил на ответника ползването на
мобилно устройство марка Sony Xperia L Blak, а ответникът не е
изпълнил задължението да заплати всичките 23 месечни лизингови вноски в размер
на 12,30лв. всяка, оставайки задължен до размера на 73,80лв. Иска се осъждането
на ответника да заплати на ищеца посочената сума.
Претендират се деловодни разноски в исковото и в
заповедното производство.
Ответникът З.Г.С. е редовно уведомен за инициираното съдебно
производство с
надлежно връчено съобщение по чл.131 от ГПК, както и чрез призовка за явяване в
съдебно заседание. Същият не е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, не е изпратил представител в открито съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
Ищецът чрез своя процесуалния представител е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като установи, че на
ответника са указани последиците от неспазването на правилата за размяна на
книжа между страните
и от
неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната основателност на исковете с оглед заявените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, без да излага мотивите си за него.
С решението следва
да признае за установено по отношение на ответника съществуването на взимането
по издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК в частта за главницата от 167,74лв. – цена за предоставени мобилни
услуги, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК на 24.10.2017г. до плащането. Следва да се постанови осъдителен
диспозитив за вземанията в размер на 1737,57лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги по вина на ответника и
73,80лв. – дължими вноски по договор за лизинг
Предвид изхода на делото, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените пред настоящата инстанция разноски съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК в размер на 347,61лв., от които 133,04лв. внесена държавна такса и
214,57лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание т.12
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство
в размер на 36,46лв. – ДТ и 180лв. адвокатско възнаграждение, присъдено със
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК. Те също следва да се поставят в тежест
на ответника.
Водим от горното и на основание
чл.239, ал.1 и чл.238, ал.1 от ГПК, Велинградският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът З.Г.С., ЕГН ********** дължи на
ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 167,74лв. – цена на
далекосъобщителни услуги за периода 18.6.2015г.
– 17.7.2015г. съгласно фактура №72277477740/18.7.2015г. и за периода
18.7.2015г. - 17.8.2016г. съгласно фактура №**********/18.8.2015г., ведно със законна лихва за
забава от 24.10.2017г. до плащането, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №997/27.10.2017г., издадена по ч.гр.д. №1468/2017г., по описа на РС-Велинград.
ОСЪЖДА З.Г.С.,
ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 1737,57лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги №********* по
вина на ответника и сумата 73,80лв. – дължими вноски по договор за лизинг
№*********.
ОСЪЖДА З.Г.С., ЕГН ********** да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 347,61 лева – деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА З.Г.С., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 216,46 лева - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №1468/2017г. на РС-Велинград.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Указва на ответника, че може в едномесечен срок от
връчването да поиска отмяната на решението пред Пазарджишкия окръжен съд на основанията, посочени в чл.240 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: