О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............/09.03.2021г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено
в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №1535 по описа за 2018г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.38 ГПК.
Настоящото дело е по
предявени от Е.Ш.А., ЕГН **********, с адрес: *** 24, срещу А Л.Щ.,
ЕГН **********, с адрес: ***, П.И.Щ., ЕГН **********, с адрес: *** и „Приморска
популярна бизнес –кооперативна организация“, вписано в Агенция по
Вписванията – ТР с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Генерал Колев“ 72, ет.3, ап.4, представлявана от П. А. Д. –
председател, искове с правно основание чл.
74 ал.2 от ЗС, с искане ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за подобрения в общ размер на 60 160 лв., извършени в процесните недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, ул.
„Зограф", № 24: жилище, представляващо самостоятелен обект с
идентификатор №10135.51.187.2 и поземлен имот, целият с площ 471 кв. м.
и с идентификатор 10135.51.187.
С определение
№3720/23.12.2019г. по делото е допуснато обезпечение на
предявените от Е.Ш.А., ЕГН **********, с адрес: *** 24, срещу А Л.Щ., ЕГН **********,
с адрес: ***, П.И.Щ., ЕГН **********, с адрес: *** и „Приморска популярна
бизнес –кооперативна организация“, вписано в Агенция по Вписванията – ТР с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Генерал Колев“ 72,
ет.3, ап.4, представлявана от П. А. Д. – председател, искове с правно основание чл. 74 ал.2 от ЗС,
ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за
подобрения в общ размер на 60 160 лв., извършени в процесните недвижими имоти,
находящи се в гр. Варна, ул. „Зограф", № 24, а именно: жилище,
представляващо самостоятелен обект с идентификатор №10135.51.187.2 и поземлен
имот с идентификатор 10135.51.187,
чрез
налагане
на запор върху банковата сметка на
ответника „Приморска популярна бизнес – кооперативна организация“, с ЕИК000093271,
в „Уникредит булбанк“ АД с IBAN: ***,
след
внесена гаранция от 10% от интереса – 6016.00лв.
С молба вх.
№261901/17.07.2020г. ищецът е представил доказателства за недостатъчна
наличност по запорираната банкова сметка *** „Уникредит булбанк“ АД и е поискал издаване на съдебно удостоверение пред БНБ, с което да се установят
други банкови сметки на ответника.
С молба вх.
№267892/14.10.2020г. ищецът е представил доказателства за липса на други
регистрирани сметки на отв. „Приморска популярна бизнес –
кооперативна организация“ в БНБ. С оглед на това и на горната информация е
поискал налагане на допълнителни обезпечителни мерки чрез запор на сметки на
другите двама ответници – А Щ. и П.Щ., но с оглед на липсата на инфирмация
колко и какви са те е поискал съдебно удостоверение за пред БНБ – регистъра за
банкови сметки и сейфове на лицата.
С определение от 15.10.2020г. съдът е уважил
молбата и е изискал да се предоставят данни от БНБ за сметките на другите двама
ответници – А Щ. и П.Щ..
С молба от 26.10.2020г. на ищеца Е.Ш.А.,
уточнена с молба от 28.10.2020г., ищецът поискал по реда на чл.389 ГПК
допълнително обезпечение на предявените от него искове,чрез запор на банкови сметки на другите двама ответници – А Щ. и П.Щ. –
които с последната молба от 28.10.2020г. са индивидуализирани и посочени в
поредност. Въпросната молба е предмет на настоящото произнасяне.
С определение №260628/28.10.2020г. по
делото съдът е удовлетворил и горната молба, като е допуснал допълнително обезпечение на предявените
по делото искове, чрез налагането на запор
на вземанията и на другите двама ответници – А Щ. и П.Щ. – от всичките им регистрирани банкови сметки
(две на първия и три на втория), до пълния размер на исковете.
С определение №260015/15.01.2021г. по
в.ч.гр.д. №22/2021г. на ВАпС, по повод подадена частна жалба от ответниците
срещу горното определение за допълнително обезпечаване на исковете, въззивният
съд е потвърдил акта на
първоинстанционния, но до размер на интереса до 30 080лв., като е отменил
произнасянето само за горницата над
30 080лв. до 59 698.93лв., при запазване на самите допуснати
допълнителни обезпечителни мерки. Мотивите са, че за въпросната горница
допълнителното обезпечение е необосновано.
С определение №260676/23.11.2020г. по делото
съдът е разгледал, като е отхвърлил, подадена от ищеца молба с вх.
№269957/19.11.2020г. с ново искане за разкриване на банкова тайна, чрез
служебно изискване или с издаване на съдебно удостоверение, относно информация
каква била точната наличност по допуснатите до запориране банкови сметки на на
отв. П.Щ..
С определение №260041/03.02.2021г. по делото
съдът е разгледал, като е отхвърлил, подадена от ищеца поредна молба за
разкриване на банкова тайна, напълно идентична с вече предходно разгледаната и
отхвърлена таква от съда, като новата и повторна идентична молба е с вх.
№261347/02.02.2021г.
На
19.02.2021г. ищецът по делото е подал поредната си
молба, този път с искането за „издаване на обезпечителна заповед за налагане на
обезпечителна мярка запор на трудово възнаграждение в работодател
„Инжстройинжинеринг“ ЕООД“ в сметка на ответника П.И.Щ.. С разпореждане №260399
от 19.02.2021г. (ръкописно върху молбата) съдът (чрез заместника на титуляря на
11-ти състав при ВОС, който титуляр е отсъствал към този момент с оглед на
претърпяна хирургична операция и право на болничен след нея) отхвърлил така
отправената от ищеца поредна молба по делото.
В момента с
молба вх. №262504/01.03.2021г. ищецът по делото е подал
поредната си молба, абсолютно идентична с подадената на 19.02.2021г. и вече
разгледана и отхвърлена молба. Искането пак е за „издаване на обезпечителна
заповед за налагане на обезпечителна мярка запор на трудово възнаграждение в
работодател „Инжстройинжинеринг“ ЕООД“ в сметка на отв. П.Щ.“, а обосновката е
просто посочване на предходното обезпечително произнасяне на ВОС и на ВАпС по
инстанционния му контрол.
При
горните данни настоящият съдебен състав е открил нередовности в последната
молба, като е дал задължителни указания за отстраняването им, на осн. чл.101 ГПК. С уточняваща молба от 08.03.2021г. ищецът, макар че отново е въвел
донякъде неясни твърдения, все пак е уточнил, че искането му е да се допусне допълнително обезпечение на
предявените по делото искове, като се наложи „запор върху трудовото възнаграждение
на П.И.Щ. от работодателя „Инжстройинжинеринг“ ЕООД“ за сума за горница над
30 080лв. до 59 698.93лв.“. В уточняващата молба банкова сметка ***.
В първата молба от 01.03.2021г. е заявена за запориране сметка разплащателна BG65BPBI79451070641701 в „Юробанк“ АД.
При тези данни, за да се произнесе по молба с
вх. №262504/01.03.2021г., уточнена с молба с вх. №262752/08.03.2021г.,
съдът намира същата за напълно неоснователна, по следните съображения:
Първо: Въпреки внесените уточнения, с
последната молба от 08.03.2021г ищецът не е уточнил сметката, по която иска
„запор на заплатата на отв. П.Щ. от работодателя „Инжстройинжинеринг“ ЕООД““.
Поради това мярката се явява неиндивидуализирана, което е достатъчно за
отхвърляне на всякаква молба по чл.389 ГПК.
Второ и много по-важно: Дори да се приеме, че
съдът служебно следва да приеме (макар ищецът да не внася яснота за това), че
запорът на заплатата на П.Щ. от работодателя „Инжстройинжинеринг“ ЕООД“ се иска
да бъде върху посочената в молбата от дата 01.03.2021г. разплащатална сметка BG65BPBI79451070641701 в „Юробанк“ АД, то
такава молба е изключено да се уважи от първоинстанционния съд. Защото тази
сметка вече е запорирана, въз основа на определение №260628/28.10.2020г. на
ВОС. Като с определение №260015/15.01.2021г. по в.ч.гр.д. №22/2021г. на ВАпС
запорът й е потвърден, но е изменен размерът му – не до 59 698.93лв. по
произнасянето на ВОС, а до 30 080лв., по съответни съображения на
въззивната инстанция. Определението на ВАпС е задължително за
първоинстанционния съд и за страните по делото, на осн. чл.278, ал.3 ГПК.
Поради което и произнасянето на ВАпС не може да се преразгледа от ВОС, чрез
последващо определение по чл.389 ГПК. Ако това се случи, то първоинстанционен
съд би пренебрегнал задължително произнасяне на въззивен, което е абсолютно
недопустимо. Затова и целеният резултат – да се запорира сметката не само до 30 080лв.,
а до 59 698.93лв., е изключено да бъде постигнат чрез последващо
произнасянето на ВАпС ново такова на ВОС по нова молба по чл.389 ГПК. Особено
при пълното тъждество на ситуацията, както е в настоящия случай и в настоящия
момент.
По
тези причини молбата следва категорично да се отхвърли.
За
пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че видно от подадените до момента
искания на ищеца, включително изявлението му в молбата от дата 08.03.2021г., че
„след това ще имам друг искания последователно, докатно не бъде постигнат
интереса ми“, ищецът по делото неколкократно предявява пред съда идентични
искания, по които вече е налице произнасяне. Дали последното удовлетворява
изцяло, или частично, или не, интереса на ищеца, е въпрос, по който той може да
се защити по реда на инстанционния контрол, съответен при съответно отправеното
искане. Но предявяването на идентични искания пред една и съща съдебна
инстанция и при идентични обстоятелства, но по които искания вече е налице стабилно
произнасяне на тази инстанция, затруднява процеса и индикира колизия с
определени принципи на ГПК, поради което не би следвало да се толерира.
Воден
от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
с вх. №262504/01.03.2021г., уточнена с молба с вх. №262752/08.03.2021г.,
подадени от Е.Ш.А., с искане да се допусне
допълнително трето обезпечение на
предявените искове, като се наложи „запор върху трудовото възнаграждение на
П.И.Щ. от работодателя „Инжстройинжинеринг“ ЕООД“ за сума за горница над
30 080лв. до 59 698.93лв.“, без
посочена сметка, евентуално по посочената в първата молба от 01.03.2021г. сметка
№BG65BPBI79451070641701 в
„Юробанк“ АД за сума за горница над 30 080лв. до 59 698.93лв., на
осн. чл.389 и сл. от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, от ищеца, в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………