№ 4564
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110154450 по описа за 2024 година
Предявени са пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 101 ЗЗД от „..“ ЕООД против „.“ ЕООД и Р. К. П. за
сумата в размер на 13 419,87 лева, представляваща непогасена част от главница по фактура
№ . г., издадена във връзка с извършени и приети . по договор за . от 03.06.2023 г., за които
задължение ответникът Р. К. П. е встъпил в дълг по силата на тристранно споразумение от
28.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.09.2024г до окончателното заплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 03.05.2023 г. между ищеца и
ответника е сключен Договор за монтаж на растерни окачени тавани и конструкции от
гипсокаптон на обект „., пл. .“. Сочи, че строително-монтажните работи били извършени
качествено и без забележка и приети от възложителя. Поддържа, че във връзка с изпълнение
на задълженията си по договор дружеството е издало два броя фактури, а именно фактура №
. г. на стойност 22 800 лева с вкл. ДДС и фактура № . г. на стойност 20 419,87 лева с вкл.
ДДС. Сочи, че по силата на тристранно споразумение от 22.06.2023 година, сключено между
„..“ ЕООД, „.“ ЕООД и Р. К. П., последният се задължил да погаси задълженията на
възложителя „.“ ЕООД към изпълнителя „..“ ЕООД по фактура № . г., като поддържа, че
задължението било изплатено. Сочи, че тристранно споразумение е сключено между
страните и на 28.07.2023 г., по което Р. К. П. се е задължил да погаси задълженията на
възложителя „.“ ЕООД към изпълнителя „..“ ЕООД по фактура № . г., по което споразумение
било извършено частично плащане за сумата от 7 000 лева. Поддържа, че до настоящия
момент сумата в размер на 13 419,87 лева, представляваща незаплатен остатък по фактура
№. г., не е изплатена от страните, поради което претендира същата от ответниците в
условията на солидарност, която солидарност обосновава със сключените между страните
1
тристранни споразумения. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК от името на ответника „.“ ЕООД не е депозиран
отговор на исковата молба.
Отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131, ал.1 от ГПК от името
на ответника Р. К. П. също не е депозиран.
Същевременно в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния
представител на „..“ ЕООД е направено искане за постановяване на неприсъствено решение,
като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията
към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество има
право на разноски, в каквато насока има направено искане още в исковата молба. Съгласно
разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № № .г. по тълк.д. № .г. на . на ВКС, за
да бъдат присъдени сторените от страната разноски следва да бъде доказано, че такива са
сторени, а в настоящия случай са ангажирани доказателства за заплатена държавна такса в
размер на 536.79 лева. Относно претендираното адвокатско възнаграждение в размер на
1850 лева съдът констатира, че от ищеца е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено заплащането именно на възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 1850 лева, като е направено изрично отбелязване, че сумата
следва да се заплати по банкова сметка. Във връзка с това е представен платежен документ.
Предвид това настоящият състав счита, че по делото е безспорно установено, че ищцовото
дружество е заплатило претендирания адвокатски хонорар. Ето защо в полза на ищеца
следва да се присъди сума в размер на 2386.79 лева –разноски по делото.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от Тълкувателно решение № . г. от 06.11.2013 г.,
постановено по тълк. дело № . г. на . на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на
иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход. При изложеното, именно
настоящият състав е компетентен да се произнесе по искане за присъждане на разноски във
връзка с проведено от ищеца производство за обезпечаване на иска. От името на ищцата е
направено своевременно искане за присъждане на разноски по гр.д. ./2024г. по описа на
2
СРС, 32 състав, в което е допуснато обезпечение на разглеждания иск. По делото са
представени доказателства за извършени в производството по гр.д. ./2024г. по описа на СРС,
32 състав разноски, а именно за заплатени държавна такса в размер на 40,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 971 лева, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 18.06.2024г., в който е уговорено заплащането на сумата от 971 лева за
образуване на обезпечително производство и е представено платежно нареждане за
извършено плащане на сумата. Предвид това следва да бъдат рисъдени разноски за
обезпечителното производство в размер на 1011 лева.
В представения по делото списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира и присъждане на
разноски в размер на 69 лева и 302.92 лева – такси, заплатени на . за образуване на
изпълнително дело и налагане на допусната обезпечителна мярка. Съгласно формираната
съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по
изпълнителното производство, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този
смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № ./2011 г., I т. о., ТК,.,
определение № . от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № ./2014 г., I т. о., ТК и др, както и
Определение № . от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № .2016 г., I т. о., ТК/. Следователно,
разноски сторени в изпълнителното производство, в хода на което са наложени
обезпечителните мерки за такси в размер на 371.92 лева (съгласно представените
доказателства за плащане) не следва да се присъждат в съдебното производство.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.. и Р. К. П.,
ЕГН **********, с адрес в гр. гр.. да заплатят солидарно на „..“ ЕООД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление в гр.., на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 101 ЗЗД
сума в размер на 13 419,87 лева, представляваща непогасена част от главница по фактура №
. г., издадена във връзка с извършени и приети . по договор за . от 03.06.2023 г., за които
задължение ответникът Р. К. П. е встъпил в дълг по силата на тристранно споразумение от
28.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.09.2024г до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.. и Р. К. П.,
ЕГН **********, с адрес в гр. гр.. да заплатят на „..“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр.., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 2386.79 лева –
разноски сторени в исковото производство и сума в размер на 1011 лева – разноски сторени
в производството по обезпечение на бъдещ иск по гр.д. ./2024г. по описа на СРС, 32 състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4