Решение по дело №223/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на С. М. М. Х. [ЕГН] от гр. София, [улица], ет. 3 чрез адв. Г. Г. от Адвокатска колегия – София срещу решение № 21/16.01.2024 г., постановено по а.н.д. № 2464/2023 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдено решение поради нарушение на материалния закон, както и при съществени нарушения на процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че нарушението е установено чрез автоматизирано техническо средство или система, като се навеждат доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Излага доводи, че при издаването на електронен фиш серия К №7715310 са нарушени материалните норми и са налице процедурни нарушения при съставянето на протокола по приложение към чл. 10 от Наредбата и е налице съществено процесуално нарушение при издаването на атакувания електронен фиш. Посочва, че съдържанието на електронния фиш е уредено в разпоредбата на чл. 189, ат. 4 от ЗДвП, съгласно която правна норма, електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Счита, че в атакувания електронен фиш мястото на нарушението не е посочено достатъчно точно. Моли решението да бъде отменено, а по същество – ЕФ да бъде отменен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, като се вземе предвид, че и пред двете инстанции касаторът е представляван по договори за безплатна правна помощ.

В съдебно заседание касаторът – С. М. М. Х. не се явява, не се представлява.

Ответникът по касация – ОД на МВР – гр. Плевен, не е представил отговор по касационната жалба и в съдебно заседание – не е изпратил представител.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си съдът е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7715310 от 27.06.2023 година, издаден от ОД на МВР- Плевен, с който на основание чл. 189 ал. 4 във вр.чл. 182 ал. 2 т. 3 от ЗДвП на С. М. М. Х. от град София, [ЕГН] е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21 ал. 2 във вр. чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, затова че на 27.06.2023 година, в 16:40 часа, в населено място - град Плевен [улица]срещу фирма „***“, движейки се от с. ***в посока към [улица]при въведено ограничение на скоростта с ПЗ „В 26“ от 50 км/ч е установена стойност на скоростта от 72 км/ч с АТСС ARН CAM S1 на моторно превозно средство „*** с регистрационен № [рег. номер] или превишение от 22 км/ч, при отчетен толеранс – 3 км/ч.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил събраните доказателства и доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че не са налице нарушения при експлоатацията на техническото средство, същото е преминало на проверка, разположено е съгласно изискванията на закона, действащи към датата на установяване на нарушението, въведеното ограничение на скоростта в населено място е 50 км/ч, като водачът е управлявал със скорост от 72 км/ч или превишаване на скоростта с 22 км/ч и нарушението е безспорно установено и тези мотиви на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

В случая нарушението на водача е безспорно установено, същото е установено с автоматизирано техническо средство или система, като се доказва по несъмнен начин, че касаторът е шофирал с такава скорост, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява, че нарушението е извършено в населено място – гр. Плевен, при въведено ограничение на скоростта с ПЗ „В 26“ 50 м/ч, както и че измерената скорост е 72 км/ч, като превишението на допустимата скорост е 22 км/ч, като нарушението е установено и доказано – приложена е снимка към ЕФ, а съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно който при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта се попълва протокол за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В случая по дело пред РС е приложена снимка ведно с протокол за използване на АТСС и не са налице нарушения при използване на техническото средство, които да обуславят незаконосъобразност на ЕФ.

Неоснователни са и доводите на касатора, че в ЕФ не е посочено мястото на нарушението и това е съществено процесуално нарушение, защото в ЕФ ясно и точно е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно в гр. Плевен, ул., срещу фирма ***, движейки се от с. ***в посока към ул. В. Л. и възражението на касатора е неоснователно.

Неоснователно е и възражението, че са допуснати нарушения на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., напротив при издаване на ЕФ са спазени всички изисквания на Наредбата.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отм***.

 

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21/16.01.2024 г., постановено по а.н.д. № 2464/2023 г. на Районен съд – Плевен.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.