№ 880
*** , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430101108 по описа за 2021 година
Предявени са от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, ул. „Източна индустриална зона“ №128,
представлявано от изпълнителния директор *** срещу „Топлофикация
Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, ул.
„Източна индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния
директор ***, срещу ***. ЦВ. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес в ***
съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
обща сума в размер на 454,30 лева за консумирана топлинна енергия, от които
421,53 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 32,77 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2019 г. до 07.10.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, както и направените в
заповедното производство разноски.
1
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 5550/2020 г. по описа на ПлРС е уважено искането му
и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която в срок е
постъпило възражение, поради което и предявява настоящия иск. В
обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът
като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен №
21820, находящ се в ***, ж.к. ***, е клиент на топлинна енергия по см. на
чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на
действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се
доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че
съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди
се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и
във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ
от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по
който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай
задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
2
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 5550/2021 г.
извлечение от сметка за абонатен номер № 21820 ответника е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си.
Сочи, че сумите за топлинна енергия за процесния период са изчислявани от
ищеца по изготвяни отчети на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от наредба №16-
334/06.04.2007 г. на Топлоснабдяването. Излага се, че процесната сума
включва: сума за отопление с ИРУ за процесния период; сума за отопление
без ИРУ; сума за отопление отдадена от сградна инсталация; сума за услуга
дялово разпределение. Твърди се, че в имота на ответника има монтирани три
броя ИРУ, един водомер и щранг лира в баня. Поради изложеното моли съда
да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в
заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК особеният
представител на ответника оспорва предявения иск по основание и размер.
Твърди, че ответникът не дължи процесните суми. Моли съда да постанови
решение, съобразно доказателствата по делото.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
моли съда да постанови решение съобразно доказателствата по делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №550/2020 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата от 421,53
лева главница за потребена топлинна енергия в периода 01,11,2018 г. –
30,04,2020 г., сума от 65,55 лева лихва за забава за периода 03,01,2019 г. до
07,10,2020 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 26,10,2020
г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски за държавна такса в размер на 12,50 лева и 25,00 лева за
3
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към
ДВ бр.8/24,01,2017 г.Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед
за изпълнение № 260496/27.10.2021 г., връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което с оглед указанията на съда ищецът е депозирал искова
молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото производство са както Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
– Плевен” ЕАД на потребители в ***, от които се установява какви са общите
условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия
в ***.
От приложената по делото Препис - извлечение от сметка за
задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви са
начисляванията за консумираната топлинна енергия за абонатен номер
№21820, водена на името на ответника.
Приобщени като доказателство по делото е и договор от 20.08.2008 г., от
който се установява, че е възложено на „Техем сървисис“ ЕООД да извършви
доставка и монтаж на ИРУ.
Установява се от приложения по делото НА *** г. на нотариус С. *** с
рег. №017 на НК София с район на действие ПлРС и от справка за лице,
водена на името на ответника в СлВП Плевен, че същият е съсобственик на
процесния топлоснабден имот заедно с *** Л..
Приобщен като доказателство по делото е и Договор между ищецът и
„Техем сървисис“ ЕООД, касаещи правото на „Техем сървисис“ ЕООД да
извършва дялово разпределение между имоти в сграда ЕС.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост
4
на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането,
както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на
реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми, връчени на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
По делото не е спорно, а и се установява от приобщените по делото
документи за собственост, че ответникът е съсобственик на процесния
топлоснабден имот. Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Плевен“ ЕАД.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна
енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация Плевен“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото
същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е
определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто
5
безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода
за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а
именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за
плащането, на която не е необходимо изпращането на покана. От
представената по заповедното производство препис – извлечение от сметка за
задълженията за заплащане на консумирана топлинна енергия се установява и
каква е главницата и лихвата в посочените от ищеца размери.
Въз основа на представените доказателства настоящия състав на съда
приема за доказано, че за ответника, в качеството си на потребител на
топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за ползването на топлинната енергия.
Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи
процесните в исковото производство суми – главница и лихва.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване на исковата молба,
с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответницата е
съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесната сума.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба
за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. На заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 37.50 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 475,00 лв, от които 75,00 лв. заплатени
държавни такси, 300 лева за възнаграждение за особен представител и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
6
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е налице
фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ***.
ЦВ. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес в *** дължи на „Топлофикация
Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, ул.
„Източна индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния
директор ***, обща сума в размер на 454,30 лева за консумирана топлинна
енергия, от които 421,53 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.,
както и 32,77 лева, представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2019
г. до 07.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК /26.10.2020 г./, до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ***. ЦВ. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес в *** да
заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, ул. „Източна индустриална зона“ №128,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 37,50 лева,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 5550 по
описа за 2020 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА ***. ЦВ. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес в *** да
заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и
7
адрес на управление ***, ул. „Източна индустриална зона“ №128,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 475,00 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8