Решение по дело №667/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник директора на ТД на НАП Бургас, против Решение №7/17.02.2025 г., постановено по НАХД №20/2025 г. по описа на РС-Царево, с което е отменено наказателно постановление 801752-[рег. номер]/11.12.2024 г. В жалбата са изложени съображения, че постановеното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Изложени са доводи, че ЕТ е извършвал търговска дейност в нарушение на ВЗ. Същият не е подал заявление за регистрация по реда на Наредбата за условията и реда за регистрация относно дейността на обменните бюра, поради което не е уведомяван за отказ или вписване в съответния регистър. Касаторът намира изводите на РС-Царево за допуснати съществени процесуални нарушения за неправилни, поради което иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на оспореното наказателно постановление. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът – заместник директор на ТД на НАП Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – ЕТ „К. Манолчев“, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор излага становището си по жалбата, като твърди, че същата е неоснователна. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Представя писмено становище. Претендира разноски по списък.

Представителят на Окръжна прокуратура –Бургас, счита касационната жалба за неоснователна.

Административен съд –Бургас, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред адиминстративния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII АПК. Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Районният съд – Царево е установил следната фактическа обстановка:

При извършената проверка на 12.09.2024 г. служители на ТД на НАП Бургас установили, че ЕТ „К. Манолчев“ извършва дейност като обменно бюро без да е вписан в публичния регистър на лицата извършващи дейност именно като обменно бюро. Първоначално проверката е извършена на адреса в [населено място], [улица], където е установено,че помещението е празно и неизползвано от много време. Впоследствие било установено, че принтера и компютъра на обменното бюро се намират на [улица], където се намирала сграда с помещения за отдаване под наем. Резултатите от проверката са обективирани в протокол от 12.09.2024 г. За нарушение на чл. 3, ал. 1 от ВЗ е съставен АУАН № F95793/29.10.2024 г. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление, с което на ЕТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева.

За да отмени издаденото наказателно постановление , първоинстанционният съд е приел, че по делото липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да се установи категорично, че жалбоподателя е извършва търговска дейност като обменно бюро. На адреса на ЦУ на НАП, е бил върнат в оригинал Удостоверение № 598/ 22.01.2004 г. и приложенията към него с нарочно писмо.

На следващо място, съдът е изложил мотиви, че жалбоподателят не е бил уведомен от НАП за служебно заличаване на извършено вписване в публичния регистър на лице, извършващо дейност като обменно бюро, което е в нарушение на чл. 10, ал. 2 от Наредбата. Изложени са аргументи, че в настоящия случай едноличният търговец е бил вписан публичния регистър при действието на Наредба № 4 от 08.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, който факт се установява с Удостоверение за регистрация на обменно бюро № 598/ 22.01.2004 г. и Приложение № 2 към него от 21.06.2004 г. Видно от съдържанието на Приложение № 2, по упълномощаване от Министъра на финансите, длъжностно лице по регистрация е удостоверило, че към 21.06.2004 г. в публичния регистър на обменните бюра е вписан ЕТ. Поради тези причини, на основание § 30 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, удостоверението на ЕТ и приложенията към него са валидни, до настъпване на обстоятелствата за издаване на нови. През 2012 г. ЕТ е представил пред органите на НАП изискуемите чл. 6, ал. 3, т. 1,4-12 от Наредбата документи. Документите са били изпратени своевременно чрез пощенски оператор. В случая, на санкционирания търговец, не е бил известен факта на извършената служебна дерегистрация, което да го принуди да съобрази поведението си с това обстоятелство. Предвид факта, че дружеството не е било уведомено за служебното заличаване от регистъра, РС –Царево е приел, че няма извършено нарушение.

Не на последно място съдът е изложил съображения, че в АУАН и в НП не е посочено място на извършване на нарушението, което е нарушение на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ВЗ „сделки с валута в наличност по занятие може да извършва лице, регистрирано по Търговския закон, както и лице, регистрирано като търговец по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, което е вписано в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро“.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/2003 г. „не се извършва вписване в регистъра на лицата, извършващи дейност като обменно бюро, а извършеното вписване се заличава служебно, когато на лицето е била налагана санкция по Валутния закон през последните две години“.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 4/2003 г. „заявителят се уведомява писмено за отказа или за заличаването на вписването. Уведомяването може да се извърши и на посочения от лицето електронен адрес чрез използване на квалифициран електронен подпис.“, което в случая не е сторено от органа.

Настоящият съдебен състав счита, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя направения извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Правилно и законосъобразно Районен съд – Царево е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения-липсата на място на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в НП. В подкрепа на доводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани мотиви, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните.

Мотивите на Районен съд – Царево, изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, като на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът препраща към тях без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Ето защо, като е обосновал правен извод за отмяна на издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Изложените в наказателното постановление факти не са достатъчни, за да бъде упражнено ефективно правото на защита и да бъде извършена преценка за съставомерност на нарушението по чл.3, ал.1 от ВЗ.

От страна на ответника по касация е направено искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, което предвид изхода на спора следва да бъде уважено в размер на 600,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед на изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, ХV-ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение №7/17.02.2025 г., постановено по НАХД №20/2025 г. по описа на РС-Царево.

ОСЪЖДА НАП София да заплати на ЕТ „К. Манолчев“, с ЕИК: ********* направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева .

Решението е окончателно.