Решение по дело №161/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 322
Дата: 22 май 2023 г. (в сила от 22 май 2023 г.)
Съдия: Христо Лазаров
Дело: 20231001000161
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова

Николай Метанов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20231001000161 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – „Университетска Многопрофилна болница
за активно лечение „Александровска“” ЕАД, ЕИК *********, чрез юр. А. срещу решение №
1337 от 29.11.2022г., постановено по т.д. № 20221100900660 по описа на Софийски градски
съд, т.о., VI-23 състав, в частта, с която е осъден да заплати на ищеца - „Парти фууд“ АД,
ЕИК ********* сумата от 522 841,96 лева, представляващи главници по фактури за
дължими суми по договор за доставка на храна № Д-ОП-97 от 07.12.2020г., сумата от
76 468,18 лева представляваща главници по фактури за дължими суми по договор за
доставка на храна № Д-192 от 06.12.2021г., ведно със законната лихва върху главниците по
всяка една от издадените фактури, считано от 11.04.2022г. до окончателното им плащане,
сумата от 1 553,54 лева, неустойка за периода от 02.03.2021г. до 31.05.2021г. върху главница
от 31 070,74 лева по фактура № 2062/31.12.2020г., сумата от 2 392,29 лева, неустойка за
периода от 02.04.2021г. до 29.07.2021г., върху главница от 47 845,80 лева по фактура №
2089/31.01.2021г. и сумата от 2 356,84 лева, мораторна неустойка за периода от 30.04.2021г.
до 21.12.2021г., върху главница от 45 000 лева по фактура № 2128/28.02.2021г., на
основание чл. 22, ал. 2 от договор за доставка на храна № Д-ОП-97 от 07.12.2020г., ведно със
законната лихва върху главниците по всяка една от издадените фактури в общ размер на
27 977,28 лева, считано от деня следващ настъпване на падежа до датата на предявяване на
исковата молба - 10.04.2022г., както и сумата от 49 336,75 лева разноски по делото.
1
В частта, с която са отхвърлени част от исковите претенции за обезщетение за забавено
изпълнение върху главниците по всяка една от фактурите, за сумата над 27 977,28 лева и е
осъден ищецът да заплати на ответника разноски в размер на 0,46 лева,
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 2,
пр. първо ГПК.
Въззивникът/ответникът - „Университетска Многопрофилна болница за активно лечение
„Александровска“” ЕАД счита, че решението в обжалваната част е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че ищцовото
дружество не е представило необходимия набор от документи, съгласно чл. 11, ал. 1 от
договор № Д-192 от 06.12.2021г., определящи падежа за плащане на дължимите суми за
извършените доставки. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
непредставянето на тези документи от ищеца в пълен обем, не било пречка за настъпването
на изискуемостта на претендираните вземания. Според въззивника, страните по договора са
уговорили падеж, който настъпвал при изпълнение на всички кумулативни условия –
представяне на данъчна фактура и изготвена справка за вложените хранителни продукти,
придружена с калкулационна ведомост. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените обективно и кумулативно
съединени искове. Претендира разноски и юр. възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Въззиваемият/ищецът - „Парти фууд“ АД е подал в срок писмен отговор на въззивната
жалба, чрез адв. Н.. Излага подробни съображения по наведените от въззивника твърдения,
които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на насрещната страна. Моли
въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като недоказана и неоснователна и да потвърди
атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
въззивното производство, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащо на въззивано
обжалване решение на СГС, в законоустановения срок, процесуално допустима е и подлежи
на разглеждане по същество.
При служебно извършената от въззивния съд проверка на основание разпоредбата на чл. 269
ГПК, се установява, че в обжалваната част решението на СГС е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от
доказателствата по делото и страните не спорят, че между тях е възникнало валидно
правоотношение по два договора за доставки на храни. „Университетска Многопрофилна
болница за активно лечение „Александровска“” ЕАД е възложила на „Парти фууд“ АД, да
извършва ежедневни доставки на готова болнична храна по диети за пациенти, съгласно
техническа спецификация. Ищецът е изпълнил задължението си за договорените доставки,
видно от двустранно подписани приемо-предавателни протоколи от страните по делото и
ищецът е издал процесните фактури, част от които са подписани от ответника. В чл. 22, ал. 2
от договор за доставка на храна № Д-ОП-97 от 07.12.2020г. е уговорено, че при забава на
възложителят за плащане по договора, дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,2 %
на ден от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от размера на
2
забавеното плащане.
За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че
от представените по делото доказателства безспорно се установявало, че ищецът е изпълнил
задълженията си по процесните договори, но ответникът не е заплатил извършените
доставки в уговорения 60-дневен срок, считано от подписването на протокол и представяне
на оригинал от данъчна фактура, с посочена в нея банкова сметка. Предвид основателността
на главните искове и установения период на забава, е уважил и акцесорните искове за
неустойка и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното:
Предмет на делото са осъдителни искове за плащане на главници в общ размер на 522 841,96
лева по договор № Д-ОП-97 от 07.12.2020г. и 74 648,18 лева по договор № Д-192 от
06.12.2021г., представляваща неизплатени дължими суми за извършени доставки на храни,
съгласно двустранно подписани протоколи и издадени фактури, с правно основание чл. 327,
ал. 1 ТЗ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба –
11.04.2022г. до окончателното плащане на главниците, сума в общ размер на 6 302,67 лева,
представляваща мораторна неустойка, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и сума в общ размер на
27 977,28 лева, представляваща обещетение за забава за периода от падежа на всяка една
фактура до 10.04.2022г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на правния спор във въззивното производство е неизискуемостта на вземането,
поради непредставяне на всички изискуеми документи от ищеца и ненастъпване на падежа
за заплащане на главниците.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че ищецът не е доказал представянето на
всички изискуеми документи, обуславящи настъпването на падежа и изискуемостта за
заплащане на доставената храна на възложителя.
Фактите на изпълнението на задължението на ищеца да достави уговорените храни на
изпълнителя в количествено, качествено и времево отношение, се установяват, от
двустранно подписани от страните протоколи, които доказват по категоричен начин
изпълнението на задължението на ищеца. Възложителят е прегледал и приел всяка една от
доставките без възражения от изпълнителя и по всеки един от процесните протоколи. Това
са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила не е била
оспорена и обвърза ответника. Ответникът няма никакво основание да оказва плащане на
дължимото възнаграждение в общ размер на 522 841,96 лева, тъй като по договор за
доставка на храна № Д-ОП-97 от 07.12.2020г., няма клауза – ищецът да представя на
ответника справка за вложените хранителни продукти, придружена с калкулационна
ведомост. Това задължение е уговорено в чл. 11, ал. 1 от договор за доставка на храна № Д-
192 от 06.12.2021г. Според настоящия съдебен състав, неизпълнение на това задължение от
изпълнителя е несъществено, когато възложителят не оспорва изпълнението на процесното
задължение в количествено, качествено и времево отношение. Ето защо, когато
3
изпълнителят е изправна страна по договора и е изтекъл продължителен период от време,
възложителят няма основание да откаже плащане на доставената храна. Ищецът е доказал
при условията на пълно и главно доказаване, че е изпълнил и предал на ответника всички
договорени доставки на храни, както и тяхното приемане без възражения.
Предвид основателността на исковете за главници и установените периоди за забава на
тяхното заплащане, основателни са и акцесорните искове за мораторна неустойка и
обезщетение за забавено изпълнение, поради което правилно са уважени от
първоинстанционния съд.
Въззивната жалба не съдържа други твърдения и правни доводи за неправилност на
обжалваното решение, съобразно които въззивния съд да извърши проверка за неговата
законосъобразност и правилност. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК, липсата
на други възражения представлява ограничение на въззивния съд за произнасянето по
останалите въпроси и не може да формира собствени изводи по съществото на спора,
относно правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди, на
основание чл. 271 вр. с чл. 272 от ГПК. В този смисъл е трайно установената и
непротиворечива практика на ВКС по бланкетна въззивна жалба, което разрешение следва
да намери приложение и в процесната хипотеза.
С оглед изхода на правния спор във въззивната инстанция, въззивникът дължи на
въззиваемия сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 34 392 лева с
включен ДДС, за което са представени доказателства, че е договорено и заплатено по банков
път.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е законосъобразно и правилно,
поради което следва да се потвърди с препращане към мотивите на първоинстанционния
съд, на основание чл. 272 ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1337 от 29.11.2022г., постановено по т.д. № 20221100900660
по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-23 състав, в частта, с която „Университетска
Многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“” ЕАД, ЕИК *********, е
осъдена да заплати на „Парти фууд“ АД, ЕИК ********* главници по фактури в общ размер
на 522 841,96 лева, представляваща неизплатени дължими суми по договор за доставка на
храна № Д-ОП-97 от 07.12.2020г. и сумата от 76 468,18 лева главници по фактури,
представляваща неизплатени дължими суми по договор за доставка на храна № Д-192 от
06.12.2021г., ведно със законната лихва върху главниците по всяка една от издадените
фактури, считано от 11.04.2022г. до окончателното им плащане, сумата от 1 553,54 лева,
представляваща мораторна неустойка за периода от 02.03.2021г. до 31.05.2021г., по чл. 22,
4
ал. 2 от договор за доставка на храна № Д-ОП-97 от 07.12.2020г. върху главница от 31 070,74
лева по фактура № 2062/31.12.2020г., сумата от 2 392,29 лева, представляваща мораторна
неустойка за периода от 02.04.2021г. до 29.07.2021г., по чл. 22, ал. 2 от договор за доставка
на храна № Д-ОП-97 от 07.12.2020г. върху главница от 47 845,80 лева по фактура №
2089/31.01.2021г. и сумата от 2 356,84 лева, представляваща мораторна неустойка за периода
от 30.04.2021г. до 21.12.2021г., по чл. 22, ал. 2 от договор за доставка на храна № Д-ОП-97
от 07.12.2020г. върху главница от 45 000 лева по фактура № 2128/28.02.2021г., ведно със
законната лихва върху главниците по всяка една от издадените фактури в общ размер на
27 977,28 лева, считано от деня следващ настъпване на падежа до датата на предявяване на
исковата молба - 10.04.2022г., както и сумата от 49 336,75 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА: „Университетска Многопрофилна болница за активно лечение
„Александровска“” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „Парти фууд“ АД, ЕИК *********
сумата от 34 392 /тридесет и четири хиляди триста деветдесет и два/ лева, представляващи
разноски на ищеца за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5