Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № ...от 07.03.2011 година, постановено по Гр.Д.№ ...по описа за 2010 година на Великотърновски районен съд, е приел за установено по отношение на „Е. Б. –П.”,че Н. Я. М. от гр.в.Т.,ул.”К.”,№ 13,В.Б,ап.5,с клиентски № * и абонатен № * не дължи на „Е.-Б.-П.”,със седалище и адрес на управление гр.В.,ул.”Оборище”,№ 13,А,ЕИК -....,ЕИК – ...сумата от 752.53 лв.,представляваща част от начислената на ищеца обща сума от 1886,53 лв. по фактура *7 от 30.11.2009 год. за доставена ел.енергия за периода от 06.04.2009 год. до 02.10.2009 год. като отхвърля иска за горницата от 775,53 лв. до 1886,36 лв. като неоснователен.Осъдил е „Е.-Б. –П.” да заплати на Н. Я. М. сумата от 127,09 лв. разноски.Осъдил е Н. Я. М. да заплати на „Е.-Б.-П.” сумата от 265,84 лв. разноски съразмерно отхвърлената част. Против това решение са постъпили въззивни жалби от двете страни. Постъпила е въззивна жалба от ищеца чрез процесуалния представител. Обжалва решението в отхвърлителната му част. Излагат се доводи и съображения за неправилност на решението в обжалваната му част,нарушени процесуални правила,същото било необосновано и нем¯тивирано. Считат ,че при постановяване на решението са нарушени материалноправни и процесуалноправни разпоредби - чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК.Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. В законовия срок е постъпил отговор от ответника.Навеждат се подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Постъпила е въззивна жалба от ответника .Жали се решението в частта,в която е прието за установено,че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 724,53 лв. представляваща част от начислена сума за ел.енергия.Считат,че постановеното решение в обжалваната част е незаконосъобразно и неправилно,като постановено при непълнота на доказателствения материал и без да бъдат събрани от решаващия съд всички събрани поделото доказателства.Прави се искане за допускане на СТЕ ,недопусната от първата инстанция.Направено е искане да бъде отменено решението на първата инстанция в обжалваната част и постановено друго,с което да се отхвърли исковата претенция.Претендират се разноски. Във въззивната инстанция жалбата на ищеца се поддържа от упълномощения адвокат.С довод за неоснователност се спори въззивната жалба на ответника.Претендират се разноски. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че е валидно и допустимо. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението в обжалваните му части отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим. Налице е правен интерес от предявяването му. Твърдяното и претендирано от ответника право се оспорва от ищеца, който твърди, че спорното право не съществува. Относно извода за правния интерес е достатъчен фактът, че ответникът твърди съществуването на оспорваното от ищеца вземане. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск. Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск. Предявен е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника претендирано от него вземане. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство по искане на ответника въззивният съд е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице И. Миневски. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните във първоинстанционното производство доказателства също приема за установени и от приетите във въззивното производство доказателства,въззивният съд прави следните правни изводи: Ищецът по настоящото дело Н. Я. М. е „потребител” на ел.енергия на адрес гр.в.Т.,ул.”К.”,№ 13,В.Б,ап.5,с клиентски № * и абонатен № *, а ответникът „Е..Б. –П.” - „краен снабдител” по смисъла на ЗЕ. Със ЗЕ и Общите условия на ответното дружество - „Е. П.” и Общите условия на „Е. Мрежи” са регламентирани правата и задълженията на страните при доставяне и използване на електрическа енергия. Спазени са разпоредбите на чл.98а и чл.98б от ЗЕ за публикуване както на Общите условия на ответното дружество - „Е. П.” и Общите условия на „Е. Мрежи”, така и на изменението на Общите условия на „Е. Мрежи”. Не се спори, установява се от признанията в исковата молба, че ищецът е потребител на електрическа енергия на сочения в нея адрес. Няма спор и по въпроса, че служители на ответното дружество са констатирали неправомерно ползване на енергия и въз основа на направените констатации са начислили за плащане на исковите суми. Не се спори и ,че проверяващите служители на ответника не са подменили измерващото устройство. На 02.10.2009 година е съставен констативен протокол, в който служители в ответното дружество са разпломбирали електромера,установили са „неправомерно монтиране на мост от меден проводник със сечение 6 мм между входа и изхода на токовите клеми” и са възстановили схемата на свързване на устройството отчитащо доставяната електроенергия. Протоколът е изготвен и подписан от трето лице,подписано като свидетел :Стефан Йорданов Стефанов. Според изслушаните съдебно-технически експертизи, подобен проводник води до занижено отчитане на количеството електроенергия. Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на предявеният отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК във вр.чл.38,ал.3,т.3 от ОУ на „Е. –Мрежи”. В рамките на правомощията си, регламентирани в нормата на чл. 37 от Общите условия на ответното дружество, последното е констатирало неправилното отчитане на ползвана електроенергия и е упражнило правото си да коригира дължимите за нея суми. Отклоненията в отчитането на консумираното електричество са сред предпоставките за едностранни корекции за минал период – чл. 37, т.7 от Общите условия. Въпреки тези факти, основателността на иска произтича от непротивопоставимостта на изброените доказателства на ищцовата страна. По делото не е спорно, установява се и от цитирания по-горе констативен протокол, че данни за вмешателство в измервателното устройство липсват.Това се установява и от разпита на св.Снежана Георгиева …”разпромбирваме капака на клемния блок на електромера…”,”Номерът на пломбата беше нечетлив.Една пломба не може да се разчете,защото всеки един монтьор си има индивидуален номер”/л.82 от първата инстанция/. Доколкото единствено служители на ответното дружество имат достъп до въпросната техника, паралелният проводник към електромера не би могъл е поставен от другиго. Този факт е решаваш за казуса, след като единствената установена по делото причина за неправилно отчитане на електроенергията е поставеният проводник между изводите на токовата верига. Разпоредбите на чл. 37 и 38 от Общите условия нямат абсолютен характер и целта им е да се разпредели риска от неправилното отчитане на енергия, породено от причини, извън човешка намеса. Обратното виждане би довело до неприемливия резултат служители на ответника да „доработват” измервателното устройство с допълнителни елементи и чрез това на ползвателите на електроенергия да се начисляват суми по фикционен – този по чл. 38 от Общите условия принцип, а не по принципа на реално консумирана електроенергия. Подобно виждане противоречи на основни правила на закона, не се поддържа и от ответната страна. В този смисъл искът е доказан и основателен. Доводите на ответника изложени във въззивната жалба не могат да бъдат споделени.Те не държат сметка за проведеното по-горе разграничение между неправилно отчетена електроенергия по обективни, стриктно технически, причини, и хипотезата на неправилно отчитане – резултат на човешка намеса. Последното – установено по делото, изисква ответникът да докаже, че неточното измерване се дължи на причина, за която абонатът отговаря. Доказателства в подобна насока по делото липсват. По изложените съображения жалбата на ищеца се явява основателна и подлежи на уважаване. Въззивната жалба на ответника „Е. Б. –П. „ -В. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноски общо за двете инстанции в размер на 363,17 лв. – чл. 78, ал.1 от ГПК. Водим от горното въззивният съд Р Е Ш И : Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решение № 221 от07.03.2011година, постановено по гр.дело № 4141 по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година, в частта,в която е отхвърлен иска за горницата от 725,53 лв. до 1886,36 лв. като неоснователен , вместо което постановява: Приема за установеноспрямо „Е. Б. П.”-, гр. В., че Н. Я. М. ,с ЕГН * от гр.В.Т. ,ул.”К.”,№ 13А не дължи на „Е. Б. П.”-, гр. В., сумата от 1160,83 лв. начислена в резултат на корекция по чл. 38, ал.3, т.3 от Общите условия на дружеството неотчетена електроенергия за периода от 06.04.2009 година до 02.09.2009 година Осъжда „Е. Б. П.”-, гр. В. да заплати на Н. Я. М. сумата от 363,17 лв. разноски ОСТАВЯ в сила решението в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |