№ 7 гр. С .E;ф ..;я, 04.01.2022 г.
В ИМ.О НА НАРОДА
СОФA.;ЙСКA.; РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в
.F;D.; .1; .B; ..; .; .D; .E; заседание на
.E;с .5; .C; .D; .0; .4; .5;с .5;т ..; .D; .E; .5; .C; .2;р ..;
.F;р .5; .7; .4; .2; .5; х ..; .B;я .4; ..; .4; .2; .0; .4; .5;с .5;т ..;
.F;ър .2; .0; ..; .E; .4; ..; .D; .0; в следния състав:
СЪДИЯ:Цв. М. М.
при участи.о на секр.аря Т. Ц. Й. Ц.
като разгледа докладваното от Цв.
М. М.
A.;р .0; .6; .4; .0; .D;с .A; .E;
.4; .5; .B; .E; №
*********.960. по описа за 2021
година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 1.1, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР /в сила от 2..11.2014 г./ за заплащане на сумата от 1 020 лв., представляваща левова
равностойност на полагаща се на ищеца и неосигурена от отв.ника храна за периода от
01.10.2020 г. до 1..06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 06.07.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът С. ЦВ. Р. твърди, че в периода от 01.10.2020 г. до 1..06.12021 г. е заемал длъжност
на държавен служител при отв.ника „МВР“, а именно: „държавен инспектор“ в отдел 01
„Контрол на управленската дейност в структури на територията на Ю. Б.“ при дирекция „И.“
- МВР, по.и ко.о на основание чл. 1.1, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 4 от Наредба № .121з-77. от
01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на
служителите на МВР има право да получава левовата равностойност на неосигурена храна в
размер на 120 лв. Поддържа, че същата се заплаща ежемесечно заедно със заплатата след
изтичане на съотв.ния календарен месец, като на 1..06.2021 г. му е връчена заповед № .121
К-7660/1..06.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното му
правоотношение е било прекратено, на основание лч. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 10. ЗДСл – по.и
съкращаване на щата. Сочи, че разпоредбата на чл. 1.1, ал. 1 ЗМВР е приложима и по
отношение на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, какъвто е бил той след
01.10.2020 г., независимо, че съгласно чл. 142, ал. 4 ЗМВР статутът му се урежда от ЗДСл.
Допълва, че с ежемесечната заплата не му е заплащана левовата равностойност на
полагащата му се и неосигурена от отв.ника храна, която за периода от 01.10.2020 г. до
1..06.12021 г. се равнява на сумата от общо 1 020 лв., по.и ко.о пр.ендира същата, ведно със
1
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.07.2021 г. до окончателното
плащане. Пр.ендира и разноски.
В срока по чл. 1.1, ал. 1 ГПК отв.никът „МВР“ е подал отговор на исковата молба, с който не
оспорва, че в периода от 01.10.2020 г. до 1..06.2021 г. ищецът е заемал длъжността
„държавен инспектор“ в отдел 01 „Контрол на управленската дейност в структури на
територията на Ю. Б.“ при дирекция „И.“ – МВР, както и, че със заповед № .121 К-
7660/1..06.2021 г. на министъра на вътрешните работи служебното му правоотношение е
било прекратено. Сочи, че на същия не е заплащана левова равностойност на храна, тъй като
такава не му се дължи, доколкото му е определена индивидуална основна заплата, в която се
включва и левовата равностойност на храната по чл. 1.1, ал. 1 ЗМВР. Заявява, че статутът на
ищеца се урежда от ЗДСл, който не регламентира възможност за заплащане на левова
равностойност на храна на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, какъвто той е бил.
Пр.ендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 2.5, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание по чл. 1.1, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР:
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличи.о на следните
предпоставки: 1. служебно правоотношение с отв.ника в рамките на исковия период, по
силата на ко.о е работил при него като държавен служител; 2. основани.о за дължимост на
пр.ендираната сума; .. нейния размер. При установяване на посочените обстоятелства, в
тежест на отв.ника е да докаже твърдяните от него възражения срещу основателността на
исковата пр.енция.
С определение от 17.09.2021 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата относно наличи.о на служебно правоотношение между страните, в рамките
на ко.о в периода от 01.10.2020 г. до 1..06.2021 г. ищецът С. ЦВ. Р., имащ статут на
държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, е заемал длъжността „държавен
инспектор“ в отдел 01 „Контрол на управленската дейност в структури на територията на
Ю. Б.“ при дирекция „И.“ – МВР при отв.ника, както и, че в рамките на същия той е полагал
труда си при отв.ника. Нещо повече, така отделените за безспорни факти следват и от
данните, удостоверени в писмените доказателства по делото – заповед за назначаване №
.121К-9456/01.10.2020 г., заповед за прекратяване № .121К-7660/1..06.2021 г., и дв.е
издадени от Министъра на вътрешните работи, кадрова справка на ищеца, поименно щатно
разписание на дирекция „И.“ при отв.ника, както и справка относно размера на основната
месечна заплата на С.Р., отнасяща се за процесния период.
Не се спори още, че в рамките на исковия период отв.никът не е заплащал на ищеца
левовата равностойност на храната, като спорните по делото обстоятелства касаят основно
две групи обстоятелства, имащи правен характер, а именно: 1/ че в процесния период
ищецът е бил държавен служител по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДСл означава ли, че статутът
му се урежда единствено от ЗДСл или ЗДСл се прилага единствено, доколкото в специалния
ЗМВР не са предвидени изключения, касаещи статута на лиц.о, заемащо служебно
правоотношение и 2/ съобразно правната уредба на ЗМВР /в сила от 2..11.2014 г./ и
подзаконовите нормативни актове относно прилаган.о на ЗМВР на кои служители на МВР
се следва храна или левовата ѝ равностойност.
В случая, съдът приема, че правният статут на служителите на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР в т.
ч. и ищецът С.Р. се урежда както от общия ЗДСл, така и от специалния ЗМВР. Действително
в чл. 142, ал. 4 ЗМВР се посочва, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2
се урежда със ЗДСл, но тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с изричния текст на
специалния закон, а именно: чл. 1 ЗМВР, който има характер на обща разпоредба,
определяща предм.ния обхват за закона, и гласи, че ЗМВР урежда принципите, функциите,
2
дейностите, управлени.о и устройството на МВР и статута на служителите в него.
Посочената разпоредба представлява общо положение, като дава основание останалите
текстове в него да се тълкуват с оглед и във взаимовръзка с нея. .о защо, разпоредбата на чл.
142, ал. 4 ЗМВР, според която статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се
урежда със ЗДСл, също следва да се тълкува във връзка с чл. 1 ЗМВР. Следователно, общите
разпоредби относно статута на държавните служители ще се прилагат и по отношение на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗДСл само и единствено при липсата на изрично
специално правило в ЗМВР, ко.о би дерогирало общия закон. Изключван.о изцяло на
статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното му поле би
било в противоречие с основните принципи на управление на държавната служба в МВР,
посочени в чл. 141 ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 1.1 ЗМВР предвижда, че на служителите на МВР се осигурява храна или
левовата равностойност, а доколкото тя не съдържа изрично разграничение, то следва да
се приеме, че такова право имат всички служители на МВР. В случая, този извод не се
опровергава и от уредбата в специалната Наредба № .121з-77. от 01.07.2015 г. за условията
и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на
Министерството на вътрешните работи, която в чл. 1 от предвижда, че определя условията и
реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на МВР по чл.
142, ал. 1, т. 1 и . ЗМВР и по § .6 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР. Това е така, тъй като законът не
делегира на Министъра на вътрешните работи да определя кои лица следва да получават
храна или парична равностойност, а единствено възлага с подзаконов нормативен акт да се
определят условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по чл. 1.1, ал. 1-.
ЗМВР /ал. 4 на чл. 1.1 ЗМВР/. В този смисъл за отговор на въпроса кои лица имат право на
безплатна храна или левовата равностойност следва да се изходи единствено и само от
ЗМВР. Нещо повече, дори и да се приеме, че е налице противоречие между разпоредбата на
чл. 1 от Наредба № .121з-77. от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна
или левовата равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи и
специалния ЗМВР, до какъвто извод съдът не достигна, то следва да се приложи
разпоредбата на акта от по-висока степен, т. е. чл. 1.1, ал. 1 ЗМВР.
На следващо място, освен буквалното и граматическо тълкуване на посочената разпоредба
следва да бъдат съобразени и принципите на управление на държавната служба в МВР и
най-вече тези за забрана за дискриминация и обективност, тъй като в противен случай
дългогодишни държавни служители от системата на МВР биха били поставени в
неравностойно положение спрямо другите служители на МВР, които са назначени по
трудово, респ. по служебно правоотношение по ЗМВР. Не би отговаряло на принципите и
духа на закона тълкуване, при ко.о за сходни длъжности на лицата по трудови
правоотношения се осигурява храна или се изплаща левовата равностойност, а на тези по
служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР – не. Нещо повече, според § 69 от
ПЗР на ЗМВР /в сила от 01.02.2017 г./ служебните правоотношения на държавните
служители в МВР, за които се прилага § .6 от ЗИД на ЗМВР, и които към датата на влизане в
сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и
притежаващи висше образоване, с изключение на тези от Медицинския институт на МВР и
на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от
датата на влизане на този закон в сила. Следователно, на служителите, чиито
правоотношения по силата на закона се преобразуват в служебни такива по ЗДСл, също им
се дължи левова равностойност на храната по чл. 1.1, ал. 1 ЗМВР. Или, изрично ЗМВР
урежда, че в хипотези на преобразуване по силата на закона на правоотношенията със
служителите в такива по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се дължи левова равностойност за
неосигурена храна. Такова следва да бъде разРЕШЕНИЕТО и и при сключван.о на служебно
правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР предвид разпоредбата на чл. 1.1, ал. 1 ЗМВР и с
оглед справедливото и равно тр.иране на работниците и служителите в системата на МВР.
3
Изложеното обосновава извод, че обстоятелството, че ищецът С.Р. е имал качеството на
служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР поражда правото на същия да получи от работодателя
си храна или левовата равностойност, предвидени в специалните разпоредби, уреждащи
правния статут на лицата, работещи в системата на МВР.
Несъмнено по делото се установява, че през процесния период действащи са били Наредба
№ .121з-77. от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата
равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи и заповеди
съотв.но № .121з-1464/.1.12.2019 г. и № .121з-1410/.0.12.2020 г., и дв.е издадени от
Министъра на вътрешните работи, отнасящи се единствено за служителите на МВР по чл.
142, ал. 1, т. 1 и . и ал. . ЗМВР. Доколкото обаче се достигна до извод, че отв.никът дължи
левовата равностойност на неосигурена храна и на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР,
каквото качество несъмнено има и ищецът, и предвид липсата на правна уредба относно
нейния размер, то по аналогия съотв.но приложение следва да намерят правилата именно на
посочените подзаконови нормативни актове. Размерът и доволствията, които се дължат на
всички служители на МВР в това число и на С.Р., се определят ежегодно със заповед на
Министъра на вътрешните работи. В случая, последните – съотв.но от .1.12.2019 г.
/отнасяща се за 2020 г./ и от .0.12.2020 г. /отнасяща се за 2021 г./ са представени и при.и като
писмени доказателства по делото, като същите несъмнено установяват размера на
полагащата се сума за непредоставената безплатна храна, а именно: по 120 лв. месечно за
целия исков период – от 01.10.2020 г. до 1..06.2021 г. Следователно, дължимото обезщ.ение
за неосигурена храна за периода от 01.10.2020 г. до .1.05.2021 г. /. пълни месеца/ и 1. дни от
м. Юни 2021 г. се равнява на сумата от общо 1 0.2 лв. По делото не се твърди, а и не се
доказва отв.никът да е предоставил на ищеца храна или да е заплатил левовата
равностойност на същата за процесния период, по.и ко.о с оглед принципа на
диспозитивното начало, уреден в чл. 6 ГПК, предявеният иск за сумата от 1 020 лв. се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 06.07.2021 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл. 7.,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на
400 лв. – за адвокатско възнаграждение, чи.о реално заплащане съдът прие за доказано с
оглед представения договор за правна защита и съдействие от 06.07.2021 г. /л. 2 от делото/, в
който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, по.и ко.о същият има характер на
разписка. На основание чл. 7., ал. 6 ГПК отв.никът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Софийски районен съд сумата от 50 лв., представляваща дължима държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕB.;A.;:
ОСЪЖДА „МВР“, БУЛСТАТ ...., с адрес: Г., ул. „Ш. с. № 29, да заплати на С. ЦВ. Р.,
ЕГН **********, с адрес: Г., кв. „Б.“, бл. 2.., .. 2, ап. 6, на основание чл. 1.1, ал. 1, пр. 2, вр.
чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, сумата от 1 020 лв., представляваща левова равностойност на
полагаща се на ищеца и неосигурена от отв.ника храна за периода от 01.10.2020 г. до
1..06.12021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
06.07.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 7., ал. 1 ГПК, сумата от
400 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „МВР“, БУЛСТАТ ...., с адрес: Г., ул. „Ш. с. № 29, да заплати по см.ка на
Софийски районен съд, на основание чл. 7., ал. 6 ГПК, сумата от 50 лв., представляваща
4
дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при С .E;ф ..; .9;с .A; ..;
_______________________
р .0; .9; .E; .D; .5; .D; съ .4;:
5