Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 24.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47
състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 10789 по описа за 2019 година на Варненския районен
съд, 47 с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени от
М.С.С. срещу „С.С.“ ООД
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
-
с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ за сумата от 1332.18 лева, представляваща сбор от неизплатените трудови
възнаграждения за периода от м. март 2019 г. до м. май 2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба –
10.07.2019 г., до окончателното ѝ изплащане;
-
с правно основание чл. 245,
ал. 2 КТ за сумата от 36.01 лева, представляваща общ размер обезщетение за
забавено заплащане на трудови възнаграждения, както следва: върху
възнаграждението за м. януари 2019 г. – за периода от 01.04.2019 г. до
01.07.2019 г. в размер на 12.46 лева; върху възнаграждението за м. февруари
2019 г. – за периода от 01.05.2019 г. до 01.07.2019 г. в размер на 8.76 лева;
върху възнаграждението за м. март 2019 г. – за периода от 01.06.2019 г. до
09.07.2019 г. в размер на 4.93 лева; върху възнаграждението за м. април 2019 г.
– за периода от 01.06.2019 г. до 09.07.2019 г. в размер на 4.93 лева; върху
възнаграждението за м. май 2019 г. – за периода от 01.06.2019 г. до 09.07.2019
г. в размер на 4.93 лева;
-
с правно основание чл. 224,
ал. 1 КТ за сумата от 233.33 лева, представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск от 8 дни за 2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на исковата молба – 10.07.2019 г., до
окончателното ѝ изплащане;
-
с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 2.59 лева, представляваща обезщетение за забавено
заплащане на сумата от 233.33 лева за периода от 01.06.2019 г. до 09.07.2019 г.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание е допуснато изменение на предявените искове, както
следва:
-
на иска с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ чрез неговото намаляване от сумата от 1332.18 лева на сумата
от 888.12 лева, представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за
периода от месец април 2019 г. до месец май 2019 г., ведно със законната лихва
от предявяване на исковата молба – 10.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
-
на иска с правно основание
чл. 245, ал. 2 КТ чрез неговото намаляване от сумата от 36.01 лева на сумата от
31.08 лева, представляваща общ размер на обезщетение за забавено заплащане на
трудови възнаграждения, както следва: върху възнаграждението за м. януари 2019
г. – за периода от 01.04.2019 г. до 01.07.2019 г. в размер на 12.46 лева; върху
възнаграждението за м. февруари 2019 г. – за периода от 01.05.2019 г. до
01.07.2019 г. в размер на 8.76 лева; върху възнаграждението за м. април 2019 г.
– за периода от 01.06.2019 г. до 09.07.2019 г. в размер на 4.93 лева; върху
възнаграждението за м. май 2019 г. – за периода от 01.06.2019 г. до 09.07.2019
г. в размер на 4.93 лева.
Производството е прекратено
в частта по предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ по отношение на
разликата над сумата от 888.12 лева до първоначално предявения размер на
вземането от 1332.18 лева, която разлика представлява дължимото възнаграждение
за месец март 2019 г., както и в частта по предявения иск с правно основание
чл. 245, ал. 2 КТ по отношение на разликата над сумата от 31.08 лева до първоначално предявения размер на
вземането от 36.01 лева, която разлика представлява обезщетение за забава върху
дължимото трудово възнаграждение за месец март 2019 г., начислена за периода от
01.06.2019 г. до 09.07.2019 г., на основание чл. 233 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал писмен отговор.
Първо по делото заседание е
проведено на 17.01.2020 г., като редовно призованият ответник не се е явил и не
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по
делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си
претенции на следните фактически твърдения:
По силата на Трудов договор
№ 2322/22.12.2015 г. приел да изпълнява длъжността „охранител“ в „С.С.“ ООД на пълно работно време от 8 часа с основно месечно
трудово възнаграждение от 420.00 лв., като трудовите му задължения се
изразявали в охрана на обект „К. складова база – Варна“. Посочва, че
възнаграждението се увеличавало при всяко увеличение на МРЗ, като от началото
на 2019 г. същото е било в размер на 560 лева месечно. Тъй като от началото на
2019 г. не бил получавал договореното трудово възнаграждение, на 30.05.2019 г.
подал заявление до работодателя за прекратяване на трудовия договор, считано от
01.06.2019 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Заявява, че след
многократни напомняния му били изплатени дължимите възнаграждения за месеците
януари и февруари 2019 г., като към момента не са изплатени полагаемите
възнаграждения за месеците април и май 2019 г., както и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2019 г.
Ответникът не е оспорил тези
твърдения.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на исковата претенция,
ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията
му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът
установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239 ГПК, поради което и предявените искове следва да се уважат
по този ред.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане за произнасяне по направените по делото разноски ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските, сторени в исковото
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 200 лева,
представляваща дължимата държавна такса по уважените искове.
По изложените съображения и
на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
ж. к. „Х.“, ул. „Х.И.“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ НА М.С.С.,
ЕГН **********,***, СЛЕДНИТЕ СУМИ: сумата
от 888.12 лева /осемстотин осемдесет и
осем лева и дванадесет стотинки/, представляваща сбор от неизплатените
трудови възнаграждения за периода от м. април 2019 г. до м. май 2019 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на исковата молба – 10.07.2019 г., до окончателното
ѝ изплащане; сумата от 31.08 лева /тридесет
и един лева и осем стотинки/, представляваща общ размер обезщетение за
забавено заплащане на трудови възнаграждения, както следва: върху
възнаграждението за м. януари 2019 г. – за периода от 01.04.2019 г. до
01.07.2019 г. в размер на 12.46 лева; върху възнаграждението за м. февруари
2019 г. – за периода от 01.05.2019 г. до 01.07.2019 г. в размер на 8.76 лева;
върху възнаграждението за м. април 2019 г. – за периода от 01.06.2019 г. до
09.07.2019 г. в размер на 4.93 лева; върху възнаграждението за м. май 2019 г. –
за периода от 01.06.2019 г. до 09.07.2019 г. в размер на 4.93 лева; сумата от 233.33 лева /двеста тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск от 8 дни за 2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба
– 10.07.2019 г., до окончателното ѝ изплащане; сумата от 2.59 лева /два лева и петдесет и девет
стотинки/, представляваща обезщетение за забавено заплащане на сумата от
233.33 лева за периода от 01.06.2019 г. до 09.07.2019 г.
ОСЪЖДА „С.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
ж. к. „Х.“, ул. „Х.И.“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ НА М.С.С.,
ЕГН **********,***, сумата от 380
/триста и осемдесет/ лева, представляваща разноски, извършени в настоящото
исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „С.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
ж. к. „Х.“, ул. „Х.И.“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща
дължимата държавна такса за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: