№ 211
гр. Плевен, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
при участието на секретаря Д. Н. Б.
в присъствието на прокурора И. Ст. Г.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254400600495 по описа за 2025
година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано въззивна жалба на защитника
на подсъдимия Р. Н. Р. срещу Присъда № 61 от 04.06.2025 постановена по
Наказателно дело от общ характер № 20254430200553 по описа за 2025 година
по описа на Районен съд Плевен.
С обжалваната присъда Плевенския районен съд е признал подсъдимия
подсъдимия Р. Н. Р. - роден на *** година в град П., живущ в град И.,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, работи,
осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на *** година, в град Д.Д.,
в сградата на РУМВР - Д.Д., намираща се на ул. „Х.Я.“ №*, без надлежно
разрешение, което се изисква по закон - чл. 32 ал. ІІ от Конституцията на
Република България /никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран,
записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или
въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените в закона случаи/,
1
използвал специално техническо средство, предназначено за негласно
събиране на информация - приложение в мобилен телефон Apple Iphone 7 с
ИМЕИ: *** с поставена в него СИМ карта на оператор А1 с потребителски
номер: ***, негова собственост, с което направил звукозаписи, поради което и
на основание чл. 339а ал. І от НК във вр. с чл. 54 ал. І от НК го осъдил на
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при СТРОГ
РЕЖИМ. По реда на чл. 53 ал. І буква А от НК отнел в полза на държавата
вещественото доказателство по НОХД № 553 от 2025 година по описа на
Районен съд - Плевен /досъдебно производство по преписка № 1932 от 2024
година по описа на Районна прокуратура – Плевен, ЗМ № 83 от 2024 година по
описа на РУМВР - Д.Д./ - 1 брой телефон Apple Iphone 7 с ИМЕИ: *** с
поставена в него СИМ карта на оператор А1 с потребителски номер: ***,
собственост на подсъдимия , което послужило за извършване на престъпление
по чл. 339а ал. І от НК.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилност на
постановения първоинстанционен акт. Сочи се, че деянието не е извършено
умишлено, като извършителят не е знаел, че извършва запис, а това било
грешка на самото техническо устройство. Предвид на това се иска неговото
оправдаване. Алтернативно се прави оплакване за несправедливост на
наложеното наказание и се иска намаляването му към минималния предвиден
от законодателя размер. В открито съдебно заседание въззивния
жалбоподател, чрез своя защитник ангажира становище, че деянието не е
умишлено извършено от него.
Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна
прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдена.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи
се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
2
За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е
извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р. Р. постоянно пребивавал в град И., бил криминално
проявен, тъй като употребявал наркотични вещества в населеното място бил
разпознаваем от полицейските служители. Свидетелят И. Н., към
инкриминирания момент, заемал длъжността разследващ полицай в РУ - Д.Д.
към ОД на МВР- Плевен, като през 2024 година същият имал на производство
досъдебно производство № ЗМ № 275/2023 година по описа на РУ МВР - Д.Д.
с предмет държане на наркотични вещества. Във връзка със разследването на
подсъдимия Р. Р. била изпратена призовка да се яви за разпит в сградата на РУ
- Д.Д. на *** година сутринта в качеството на свидетел. За същият ден и час за
разпит при разследващ полицай И. Н. било призовано и още едно лице на име
В.. Сутринта на *** година в сградата на РУ - Д.Д. се явил подсъдимия Р. Р..
Дежурния в управлението уведомил за това разследващия и подсъдимият бил
помолен да изчака във фоайето. Не след дълго свидетелят И. Н. се срещнал с
подсъдимия и го подканил да го последва към кабинета му, за да бъдат
осъществени съответните процесуални действия. Тръгнали двамата по
коридора в управлението в град Д.Д.. Свидетелят Н. вървял отпред, а
подсъдимият го следвал. По пътя към кабинета си, свидетелят Н. се обърнал,
за да види дали подсъдимият го следвал и тогава забелязал, че подсъдимият
борави с телефона си. Р. се смутил и прибрал устройството в джоба си. В
началото на разпита И. Н. поканил подсъдимия да седне, поискал му личната
карта и го помолил да остави телефона си на бюрото пред себе си.
Подсъдимият изпълнил указанията, но оставил телефона обърнат с дисплея
надолу. Това направило впечатление на И. Н. и след като снел
самоличността на подсъдимия, свидетелят везел телефона на подсъдимия и го
обърнал с дисплея нагоре, при което възприел визуално, че телефонът бил
включен на запис. На въпроса на свидетеля Н. каква е причината да създава
запис на разпита, подсъдимият първо отговорил, че се бил объркал, а
впоследствие казал, че записа бил предназначен за приятелите му отвън, които
по един или друг начин били свързани с разследването, по което работел Н..
Свидетелят И. Н. веднага уведомил Началника на управлението, който от своя
страна разпоредил на свидетелите Ц.М. и В.И. / и двамата служители в
полицейското управление в град Д.Д. / да отидат в кабинета на свидетеля И.
3
Н.. По тяхна молба подсъдимият отключил мобилния си телефон и
свидетелите чули два записа, в които различили гласа на колегата си Н. и този
на подсъдимия Р. Р.. Записът започвал с шум от ходене, отваряне и затваряне
на врати, след което се чувал гласа на свидетеля И. Н., който казвал на
обвиняемия да си даде личната карта и мобилния телефон. С протокол за
доброволно предаване от ***г. Р. Р. предал на органите на реда мобилен
телефон „Apple Iphone 7” /черен на цвят/ с ИМЕИ:*** с поставена СИМ карта
в него на оператор А1 с мобилен номер ***, негова собственост.
Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно
фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен
разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените
доказателства по реда на чл.283 от НПК. Следва да се отбележи, че е проявена
необходимата доза процесуална активност, като са проверени всички събрани
в хода на досъдебното производство доказателства. изводите на районният съд
по фактите почиват на безспорни доказателствени източници. Всеки един от
тях е обсъден поотделно и в съвкупност с другите такива. Показанията на
свидетелите правилно са кредитирани с доверине, тъй като се излагат логично
и последователно и напълно си кореспондират помежду си. От
доказателствата се налага извода, че само подсъдимият е бил лицето, което е
могло да приведе устройството в състояние на запис. Не се събират никакви
доказателства, които да разколебаят обвинителната теза, че подсъдимият
умишлено е привел устройството в режим, при който може да се направи
запис на срещата и комуникацията с друго лице. По тези съображения
въззивният съд приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по
делото са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема
фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.
От така установените факти районният съд е направил правилния
извод, че с действията лицето, спрямо което се провежда наказателното
производство Р. Р. е осъществило престъпния състав по чл. 339 а ал. 1 НК.
Съдът правилно е приел, че са налице както елементи от обективна, така и от
субективна страна на деянието. Въззивният съд счита, че правните изводи,
направени и изложени от решаващия съд, относно квалификацията на
деянието и извършителя, са правилни и последователни. Възраженията на
защитата, че подсъдимият не е знаел за това, че устройството е на режим
запис, напълно се опровергават от доказателствата по делото. На първо място,
4
разследващият е подканил лицето да остави телефона си, което последният е
сторил, но поставяйки дисплея надолу, което единствено е целяло Н. да не
разбере за това, че подсъдимият възнамерява да запише разговора. Тезата на
защитата, че е включен телефона на запис със звукова команда е напълно
несъстоятелна, тъй като не се установява такава да е била давана от страна на
държателя на телефона.
При определяне на вида и размера на наказанието
първоинстанционният съд правилно е преценил обществено-опасния характер
на деянието и дееца, тежестта на самото увреждане, конкретната фактическа
обстановка при извършване на деянието, и е определил наказание ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при СТРОГ
РЕЖИМ. При определяне на размера на наказанието, районният съд е отчел
всички обстоятелства като младата възраст, наркотичната зависимост в
аспекта на сваляне на задръжките и най-вече данните за личността на
извършителя, за който следва да се отбележи, че въпреки младата си възраст
демонстрира едни трайно установени навици за нарушаване на правилата на
социално общуване.
Настоящата съдебна инстанция не установи по никакъв начин в
досъдебното производство и в производството пред районния съд да са били
нарушени правата на подсъдимия Р.. Въззивният съд не установи при
изготвяне на мотивите на първоинстанционната присъда да са допуснати
каквито и да е било нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от районния
съд. В мотивите си районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно
изискванията на чл.301 от НПК на всички въпроси, поставени от закона.
Посочил е въз основа на какви доказателства е направил своите изводи
относно фактическата и правната страна на деянието (които изводи се
споделят напълно от въззивния съд), приложил е правилно закона и е
постановил законосъобразна и справедлива присъда.
Обсъждането на доказателствата е подчинено на правната и
житейската логика, съобразено е с разпоредбите на закона и при категорично
установеното авторство на деянието от подсъдимия Р. и на неговата вина, е
настъпила и единствено възможната последица за противообщественото му
поведение - осъждане и налагане на наказание. Изводите на съда са
5
съобразени с доказателствата по делото и правилата на логиката и са
направени при спазване на процесуалните правила относно събирането,
проверката и преценката на доказателствата, като установените факти са
подведени под правилния наказателен закон и е определено наказание,
съответстващо на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
при пълно съобразяване на целите на наказанието, установени в чл.36 от НК.
Даден е приоритет на специалната превенция и е определено сравнително
ниско наказание, като по този начин първоинстанционният съд се е показал
хуманен и снизходителен към подсъдимия, който не е проявил никакви
признаци на разкаяние и съжаление за стореното.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 61 от 04.06.2025 постановена по
Наказателно дело от общ характер № 20254430200553 по описа за 2025 година
по описа на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6