№ 23234
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110140108 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Ц. И. Ц. срещу Ю.Л., с
искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1000 лева –
допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати за периода от
01.10.2024 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2024
г. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че бил служител при
ответника за периода от 12.05.2021 г. до 12.12.2024 г. на длъжност „главен
инспектор“. Трудовото му възнаграждение първоначално било 1600 лева, а
впоследствие било увеличено до 2300 лева. През целия период на службата
си, ищецът получавал брутната си заплата, включваща основна заплата и
допълнителни възнаграждения. През 2024 г. такива допълнителни
възнаграждения му били изплащани редовно за периода от 01.01.2024 г. до
30.09.2024 г. включително. За последното тримесечие, такива допълнителни
възнаграждения не му били изплащани. Ищецът счита, че му се дължат и
моли съда да осъди ответника да му ги заплати, ведно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до погасяване на дълга, като претендира и
сумата от 59,44 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода
от 01.02.2025 г. до 10.07.2025 г. Прави искане за разноски. Ответникът в срока
по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба. Взима становище за
неоснователност на иска. Не оспорва фактите, че ищецът бил негов служител,
размерът на трудовото му възнаграждение, периода на съществуване на
трудовото правоотношение, прекратяването му, наличието на схема за
изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати,
размерът му за сумата от 1000 лева, условията, при които то се изплаща,
посочени в исковата молба, получаването от страна на ищеца на такова
допълнително възнаграждение за периода от 01.01.2024 г. до 30.09.2024 г.
1
включително. Счита, че за процесния период такова допълнително
възнаграждение не било дължимо, тъй като изплащането му било по
целесъобразност и зависело изцяло от неговата преценка, като излага
подробни юридически съображения в тази насока. За процесния период бил
взел решение такова допълнително възнаграждение да не се изплаща на
ищеца. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 35641 от
27.08.2025 г., и приет за окончателен в проведеното открито съдебно
заседание на 27.10.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е
отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че ищецът бил
служител на ответника, трудовото му възнаграждение, периода на
съществуване на трудовото правоотношение, прекратяването му, наличието
на схема за изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати
резултати, размерът му за сумата от 1000 лева, условията, при които то се
изплаща, посочени в исковата молба, получаването от страна на ищеца на
такова допълнително възнаграждение за периода от 01.01.2024 г. до 30.09.2024
г. включително.
В хода на проведено открито съдебно заседание на 24.11.2025 г. съдът е
отделил като безспорно в отношенията между страните и обстоятелството, че
допълнителни възнаграждения за постигнати резултати следвало да бъдат
изплатени до 31.01.2025 г.
Предвид фактите, отделени като безспорни в отношенията между
страните, съдът не е разпределил помежду им доказателствена тежест.
Спорно в отношенията между страните е обстоятелството относно
наличието на основание за изплащане на допълнително възнаграждение за
постигнати резултати в полза на ищеца, дължимо за периода от 01.10.2024 г.
до 31.12.2024 г.
Съгласно чл. 67, ал. 1 ЗДСл, брутната заплата на държавните служители
се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, които са
изброени в ал. 7, като в т. 5 от нея изрично е включено и допълнителното
възнаграждение за постигнати резултати. Според чл. 67, ал. 8 ЗДСл,
допълнителното възнаграждение по чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл за постигнати
резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи,
като се изплаща четири пъти годишно - през месец април, юли и октомври за
текущата година и през месец януари - за предходната година, въз основа на
оценка по ред, определен в наредбата по ал. 3. Съгласно чл. 25 от Наредба за
заплатите на служителите в държавната администрация, допълнителните
възнаграждения за постигнати резултати се определят въз основа на оценка на
структурните звена в административната структура и/или на отделните
служители.
По делото са приложени „Вътрешни правила за заплатите в Ю.Л..
Съгласно чл. 27, ал. 1, допълнителното възнаграждение за постигнати
резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи,
включително за дейности по управление и изпълнение на проекти/бюджетни
2
линии. Видно от чл. 28, ал. 1 е, че допълнителните възнаграждения за
постигнати резултати се определят въз основа на оценка на структурните
звена в Ю.Л. и/или отделните служители в нея. В чл. 28, ал. 4, т. 1 е посочено,
че допълнителни възнаграждения за постигнати резултати не получават
служителите, които са с прекратени правоотношения към датата на издаване
на заповедта за изплащане на допълнителните възнаграждения.
Като писмено доказателство е приложена и Заповед № РД-01-
16/20.01.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Ю.Л., съгласно която
следва да се изплатят допълнителни възнаграждения на служителите за
постигнати резултати за периода от 01.10.2024 г. до 31.12.2024 г., при спазване
на изброените в заповедта условия, сред които и предписанието по т. 1,
съгласно което служителят следва да е в трудово/служебно правоотношение с
Ю.Л. към датата на издаване на заповедта за изплащане на ДВПР.
Не е спорно в отношенията между страните, а и се потвърждава от
представените по делото писмени доказателства, че към 20.01.2025 г. ищецът
не е бил страна по служебно правоотношение с Ю.Л., доколкото по силата на
Заповед № РД-15-386/12.12.2024 г., служебното му правоотношение с
ответника било прекратено, считано от 16.12.2024 г.
Като се съобрази смисъла на ЗДСл и актовете във връзка с прилагането
му относно характера на допълнителните възнаграждения, получавани от
служителите за постигнати резултати (т. н. материално стимулиране) следва
извод, че те нямат характер на задължителен елемент от трудовото
възнаграждение. Както се посочи, съгласно чл. 67, ал. 8 ЗДСл, допълнителното
възнаграждение за постигнати резултати (по чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл) се
определя за точно и в срок изпълнение на поставени задачи. То зависи от
резултата на трудовия процес и се начислява и изплаща на служителя в
съответствие с количеството и качеството на действително извършената
работа. Преценката за личния принос на служителя и проявения от него
професионализъм може да бъде извършена при реално положен труд и
основана на реални факти във връзка с изпълнението на работата му. (в този
смисъл - решение № 227 от 26.10.2017 г. по гр. д. № 4488/2016 г., г. к., ІV г. о.
на ВКС, решение № 123 от 04.10.2018 г. по гр. д. № 716/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на
ВКС и т. н.).
От посочената в закона регламентация се налага извод, че за да възникне
право на служителя за получи допълнително възнаграждение е необходимо
ръководителят на административната структура да е взел решение за
изплащане на такова и да е определил неговият размер за съответния
служител. Следователно законодателят е уредил процедурата за определяне на
допълнителните възнаградения и сроковете за изплащането им, но е
предоставил възможност на ръководителя на административната структура да
извърши преценката дали да бъде заплатено такова възнаграждение и в какъв
конкретен размер. В този смисъл се касае за право на насрещната страна по
служебното правоотношение, а не за задължение, чието изпълнение да
претендира държавният служител. Допълнителното възнаграждение за
постигнати резултати няма нито задължителен, нито постоянен характер, а
зависи от конкретно постигнатите резултати на служителя за съответния
период и от приноса му за тези резултати. Преценката дали са постигнати
такива от служителя е предоставена на съответния административен
ръководител. Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати не е
предварително договорено и не съществува правна норма, която да задължава
3
работодателя да го заплати. Само фактът, че ищецът е бил в служебно
правоотношение с ответника през процесния период не е единствена
предпоставка за заплащане на допълнително възнаграждение. Преценката за
изплащането на допълнително възнаграждение е поставена на волята на
ръководителя на структурата и е такава по целесъобразност. – в този см.
Решение № 1198 от 29.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1624/2023 г.
При изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати
резултати на държавен служител – чл. 67, ал. 7, т. 5 ЗДСл, приложими са
нормите на чл. 67, ал. 3 и ал. 8 ЗДСл и тези на правилата, приети от
съответната администрацията на осн. § 2, ал. 1 от ДР на Наредба за заплатите
на служителите в държавната администрация. – по арг. Решение № 13867 от
19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5992/2024 г., V о., докладчик съдията Емил
Димитров.
Съгласно Решение № 235 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1684/2024
г., III г. о., ГК, докладчик съдията Николай И., законодателят е предвидил
правната възможност работодателят както едностранно, така и по съгласие със
служителя/работника да определя правила за допълнителни трудови
възнаграждения при постигане на определени трудови резултати. Когато
условията, при които ще се изплаща това допълнително възнаграждение,
неговият размер и сроковете за получаването му, са уговорени с
индивидуалния трудов договор по съгласие на двете страни, целевият бонус се
дължи при сбъдване на условията, при които той е уговорен. Работодателят не
може едностранно да променя съдържанието на трудовото правоотношение
освен в случаите и по реда, установени в закона, поради това същият не може
да откаже изплащане на уговорено в посочената хипотеза допълнително
трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда, позовавайки се на
едностранно приетите от него правила за работна заплата.
С оглед изложеното, доколкото няма данни условията, при които ще се
изплаща процесното допълнително възнаграждение, неговият размер и
сроковете за получаването му, да са уговорени с индивидуалния трудов
договор по съгласие на двете страни, се налага извод, че същото се изплаща по
преценка на работодателя, съгласно условията, разписани във вътрешните
правила за заплатите в Ю.Л..
Предвид факта, че работодателят е установил като необходимо условие
за получаване на допълнително възнаграждение при постигане на определени
трудови резултати, към датата на издаване на заповедта за изплащането му
служителят да е страна по служебно правоотношение с Ю.Л., следва че в
настоящия случай за ищеца не са налице предпоставките, обуславящи
получаването на посоченото възнаграждение за периода от 01.10.2024 г. до
31.12.2024 г. Изхождайки от факта, че преценката за изплащане на посоченото
допълнително възнаграждение е по целесъобразност няма пречка
работодателят да определени едностранно посочените условие.
Ето защо претенцията на ищеца за изплащане на допълнително
възнаграждение при постигане на определени трудови резултати за периода от
01.10.2024 г. до 31.12.2024 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По делото не се установи наличието на главен изискуем дълг, обуславящ
начисляването на претендираното акцесорно вземане, поради което
претенцията на ищеца по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
4
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има ответникът.
В депозираните писмени бележки в хода на последното по делото
открито съдебно заседание ответникът е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на
200 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. И. Ц., ЕГН **********, против Ю.Л.,
БУЛСТАТ ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за постигнати резултати, за периода от 01.10.2024 г. до
31.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното погасяване на дълга, както и сумата от 59,44 лева – мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 01.02.2025 г. до 10.07.2025 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Ц. И. Ц., ЕГН **********, да заплати на Ю.Л., БУЛСТАТ
***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 200 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5