Р Е Ш Е Н И Е
№ 319 / 7.2.2020г.
гр. Перник, 07.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Т., като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 3776 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу Д.О.П., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от общо 393.77 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 15, находящ се в ***,
от които главница в размер на 334.73 лева за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г. вкл, и 59.04 лева – лихва за периода от 09.07.2015 г. до
20.10.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, копие от Декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/, препис извлечение от акт за сключен граждански брак и копие от
нотариален акт ***г. на нотариус М. М., с район на действие Пернишки РС.
В срока по
чл. 131 от ГПК от страна на ответника е депозиран писчен отговор, с който
исковите претенции се оспорват изцяло по основание и размер.
Твърди се,
че страните по делото не се намират в облигационни отношения, доколкото няма
доказателства ответницата да е собственик или ползвател на топлоснабдения имот.
На
следващо място се посочва, че претендираната стойност на топлинна енергия не е
правилно изчислена в съответствие с приложимата нормативна уредба на национално
ниво, а и на ниво право на ЕС. В тази връзка се твърди, че дружеството не е
фактурирало действително потребена топлинната енергия. Оспорва се представеното
извлечение от сметка като се твърди и че счетоводството на ищцовото дружество
не е водено съобразно Закона за счетоводството. На последно място се прави
възражение, че част от претендираните вземания са погасени по давност.
В съдебно
заседание, проведено на 31.01.2020 г., процесуалният представител на ответника
заявява, че оспорва единствено собствеността върху процесния имот като
поддържа, че ответницата не е собственик нито ползвател на същия, поради което
и няма качеството на потребител на топлинна енергия през процесния период. В
тази връзка обръща внимание, че представеният по делото нотариален акт се
отнася до имот, различен от процесния. Заявява изрично, че не оспорва
обстоятелствата, че за процесния период до процесния имот реално е била
доставяна топлинна енергия и че същата е отчитана правилно, както и не оспорва
размера на претендираните вземания. В тази връзка съдът е приел окончателен
доклад по делото, в който е посочил тези обстоятелства като безспорни и ненуждаещи
се от доказване, срещу което страните, присъстващи в съдебното заседание, не са
възразили
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани,
поради което иска същите да бъдат уважени.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1890/11.04.2019
г. по ч.гр.д*** г. по описа на РС Перник. Срещу последната от страна на длъжника
в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирано възражение.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт ***г.
на нотариус М.М.се установява, че на 24.12.1993 г. лицето Володя Стойнев
Павлов, с ЕГН: ********** и адрес: *** е придобило като купувач собствеността
върху следния имот – апартамент № 3, находящ се ***.
От представено по делото копие от Декларация по чл. 14
от ЗМДТ се установява, че имот – апартамент № 15, находящ се в *** е деклариран
като собственост на В. С. П.в и Д.О.П.
въз основа на договор от 19.11.1990 г. с Общински народен съвет гр. Перник.
На последно място от приложения препис извлечение от
акт за сключен граждански брак е видно, че В. С. П. и Д.О.П. са сключили граждански брак на
23.09.1979 г., който е бил прекратен с развод на 10.06.2005 г.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 1890/11.04.2019 г. по ч.гр.д. ***г. на ПРС за
изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника като същият е
депозирал възражения срещу нея, което е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка
предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след
установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с
доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че следва да представи
доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в
процеса и в частност за собствеността на имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
В
тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия
е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като
ползва топлоснабдения имот в качеството
си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право
на ползване върху имота.
В
конкретния случай от представения по делото нотариален акт и препис извлечение
от акт за сключен граждански брак се установява, че лицето Володя
Стойнев Павлов е придобило собствеността върху имот апартамент № 3, находящ се *** по време на брака си с ответницата Д.П..
В исковата молба, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, а и в самата заповед, обаче е посочено, че се
претендират суми за незаплатена топлинна енергия, доставена относно друг имот
– а именно апартамент № 15, находящ се в ***. В тази връзка съдът приема, че в
случая става дума за два различни имота като са предоставени доказателства за
собствеността върху имот, различен от процесния. В случая не става дума за
промяна в административни адреси или техническа грешка /предвид близостта на
адресите/, доколкото видно от Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, а и от данните за
адрес на лицето В. С. П. в цитирания нотариален акт са налице два отделни и
различни имота с различни адреси, съществуващи самостоятелно по едно и също
време.
В тази
връзка и самата Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ няма как да се отнася за имот – апартамент № 3, находящ се *** – т.е.
за имота по нотариалния акт, доколкото в същата е посочено, че имотът за който
се отнася, е придобит от декларатора по договор от 1990 г., а имотът по
нотариалния акт е придобит през 1993 г.
В тази
връзка единственото доказателство, което е представено в подкрепа на
твърдението на ищцовото дружество, че ответницата е собственик на процесния
имот – апартамент № 15, находящ се в гр. ***, е Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ.
Съгласно
трайната съдебна практика, в това число и на върховната съдебна инстанция
обаче, ангажирането на данъчната декларация не е достатъчно доказателство да се
установяват права на собственост по отношение на имоти – в този смисъл: Решение
972/2010г. по к.гр.д. № ***. по описа на ВКС, Решение №367/2016 г. по в.гр.д. №
552/2016 г. на ПОС, Решение № 216/2016 г. по в.гр.д. № 6/2016 г. на ПОС и др.
Този извод се налага от обстоятелството, че декларирането на един имот като
собствен има само административноправно значение, но не и гражданскоправни
последици и не влияе върху собствеността на имота. Наличието на декларация,
може да се цени в съвкупност и като допълнение към други представени
доказателства относно собствеността, но не и самостоятелно като доказателство
относно собствеността върху имота, каквото е в настоящия случай.
По
тези съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото дружество доказателства
не се установи наличие на облигационна връзка между него и ответницата досежно
доставка на топлинна енергия за процесния имот, то и предявеният иск за
главница следва да бъде отхвърлен. След като главният иск е неоснователен, то
за неоснователна следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за
забава, поради което последната също следва да бъде отхвърлена.
Предвид
извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през
процесния период, то и съдът не намира за нужно да обсъжда останалите доводи на
ответната страна в това число възражението за изтекла погасителна давност,
макар същото да е основателно за периода от 05.2015 г. до 02.2016 г., предвид
датата на депозирана на ЗИЗП – 10.04.2019 г.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили и двете страни в производството:
По разноските в ч.гр.д. ***г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
С оглед
изхода на делото ищцовата претенция за разноски следва да бъде оставена без
уважение.
Длъжницата
претендира разноски в размер на 350 лева – адвокатски хонорар. Видно от
представен по заповедното производство договор за правна защита и съдействие същите
са действително заплатени. Не се установява обаче да претендирани с начислен
ДДС. Поради това, предвид и фактическата и правна сложност на делото,
възражението за прекомерност на същите се явява основателно, доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минималният
размер на хонорара с оглед цената на иска в настоящия случай е 300 лева. По
тези съображения на длъжницата следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в
заповедното производство в размер на 300 лева.
По разноските в гр.д. № *** г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
С оглед изхода
на делото ищцовата претенция за разноски следва да бъде оставена без уважение.
Длъжницата
претендира разноски в размер на 360 лева – адвокатски хонорар. Видно от
представен по исковото производство договор за правна защита и съдействие
същите са действително заплатени, поради което и следва да бъдат присъдени
изцяло с оглед изхода на делото.
Претендираните
разноски от ответната страна не са прекомерни, доколкото са в минималния размер
по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но се претендират с ДДС, който също следва да бъде присъден / в този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Определение № 109 от
18.02.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1983/2015 г., I т. о., ТК /.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* срещу Д.О.П.,
с ЕГН: **********, установителни искове за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от общо 393.77 лева, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 15, находящ се в ***, от
които главница в размер на 334.73 лева за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г. вкл, и 59.04 лева – обезщетение за забава за периода от
09.07.2015 г. до 20.10.2017 г.вкл., както и за законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. ***г. по описа на
Пернишкия РС.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* и седалище и адрес на управление гр. Перник 2303, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“ ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на Д.О.П., с ЕГН: **********,*** сумата от 300 лева – разноски за адвокатски
хонорар в производството по ч.гр.д. ***г. по описа на РС Перник и сумата от 360 лева с ДДС – разноски за адвокатски
хонорар в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 2537 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА