№ 267
гр. Велико Търново, 11.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно търговско дело
№ 20224001000201 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 121 ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба на „Първа
инвестиционна банка” АД против Определение № 85 от 28.04.2022 г. по т.д.
№ 12/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново, в частта относно определяне
на родово компетентия съд за разглеждане на спора Районен съд Елена, като
жалбоподателят счита, че спорът е подсъден на Районен съд Велико Търново.
При подаване на заявлението по чл. 417 ГПК жалбоподателят е избрал
подсъдността по постоянния и настоящ адрес на длъжника К.З., която е в гр.
Велико Търново. Независимо от обстоятелството, че другите двама длъжници
са с адреси гр. Елена, Великотърновски районен съд е съобразил правилото на
чл. 116 ГПК и е издал процесните заповед за изпълнение и изпълнителен
лист. Излага, че договорът за банков кредит е търговска сделка и по
правилото на чл. 365, т. 1 ГПК правоотношенията по него се разглеждат от
окръжен съд като първа инстанция. В случай, че съдът прецени, че спорът не
е подсъден на Окръжен съд Велико Търново, то същият е подсъден на
Районен съд Велико Търново на основание чл. 116 ГПК.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, като се постанови
акт, с който бъде определен като компетентен да разгледа спора в случай, че
не е Окръжен съд Велико Търново, Районен съд Велико Търново.
Ответникът М.О. заема становище, че производството е правилно
1
прекратено, с оглед обективното съединяване на искове и цената на отделните
искови претенции. По отношение на местната подсъдност приложима се
явява разпоредбата на чл. 116 ГПК.
Ответникът К.Т. счита, че в обжалвания съдебен акт не е визирано по
кои правила следва да се разгледа производството пред районен съд, т.е. няма
валиден съдебен акт, който да бъде обект на инстанционен контрол, с оглед на
което частната жалба се явява недопустима.
Ответниците М.М. и К.З. не депозират становище по жалбата.
Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид
изложеното в частната жалба и становищата на ответниците по жалба, както и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
Частната жалба, депозирана от „Пълва инвестиционна банка” АД е
срочно подадена, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на
въззивна проверка акт, поради което е процесуално допустима. Възражението
в отговора на частна жалба, депозиран от К.Т., че няма валиден съдебен акт и
постъпилата частна жалба е недопустима, тъй като в постановеното
определение не е посочено по кои правила следва да се разгледа
производството, не може да бъде споделено. С обжалваното определение
съдът е извършил проверка дали започнатото пред него дело му е подсъдно и
с оглед преценката, че не е компетентен, е изпратил делото на надлежния
според него съд. Произнасяне по други въпроси и в частност по въпроса за
правилата, по които следва да се разгледа производството, решаващият състав
не дължи, това е извън преценката му по чл. 118, ал. 1 и 2 ГПК, поради което
актът не страда от сочения порок да е невалиден и частната жалба се явява
допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Окръжен съд Велико Търново е сезиран с искова молба, подадена от
„Първа инвестиционна банка” АД против М. АЛ. М., от гр. Елена, К. Г. Т. от
гр. Елена, М. Д. ОР. от гр. Елена и Калоят Златков З. от гр. Велико Търново, в
която са предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 430 ТЗ за признаване за установено по отношение на
ответниците, че същите дължат при условията на солидарна отговорност на
кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД суми по договор за банков
кредит, както следва: просрочена главница в размер на 12414,48 евро,
непогасена договорна лихва за подробно посочен период в размер на 8071,33
2
евро, наказателна лихва за подробно посочен период в размер на 1668,17
евро, непогасена договорена лихва за посочен период в размер на 116,13 евро,
наказателна лихва за посочен период в размер на 614,32 евро, законна лихва в
размер на 41,38 евро, непогасени разноски за ЧСИ в размер на 101,85 евро,
заплатени разноски и юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 552/2021
г. на ВТРС.
Ответникът К. Г. Т. е направил възражение за неподсъдност, като
счита,че делото следва да бъде разгледано от Районен съд Елена, предвид
цената на исковете и потребителския характер на спора.
С допълнителната искова молба, подадена от „Първа инвестиционна
банка“ АД, е посочено, че ако се счете, че искът не е родово подсъден на
Окръжен съд Велико Търново, то компетентният съд да се счита Районен съд
Велико Търново, а не Районен съд Елена, както е посочил ответника.
След приключване на размяната на книжа, с определение № 85 от
28.04.2022 г. съдът е приел, че всяка от исковите претенции е с цена, която
обосновава родова подсъдност на районен съд, поради което е прекратил
производството пред Окръжен съд Велико Търново и е изпратил делото за
разглеждане на Районен съд Елена. Това определение е предмет на проверка в
настоящото производство.
В исковата молба са предявени обективно и субективно съединени
искове за заплащане на различни по основание задължения, произходящи от
сключения договор за банков кредит и договори за поръчителство. При
обективно съединяване на искове, родовата подсъдност се определя от цената
на всеки отделен иск, а не от сбора на цената на всички искове. Както
жалбоподателят отбелязва в частната си жалба, искът с най-висок размер от
предявените възлиза на 24280,61 лв., което обуславя подсъдността на районен
съд да разгледа спора, по правилото на чл. 104, т. 4 ГПК.
При определяне на местната подсъдност на спора следва да се отчете,
че предявените искове са срещу четирима ответници от различни съдебни
райони. Съгласно чл. 116 ГПК при множество подсъдности, искът се
предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони, при спазване
правилото на чл. 113 ГПК. В случая исковете са предявени срещу
кредитополучател и трима поръчители – физически лица, при условията на
3
солидарност, като всички те действат извън рамките на търговска или
професионална дейност. С оглед на това, настоящият състав приема, че както
кредитополучателят, така и поръчителите имат качеството на потребители по
смисъла на чл. 113 ГПК, което съответства и на понятието потребител,
визирано в чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13. Разпоредбата дефинира понятието
„потребител“ като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по
договорите, предмет на Директивата, участва поради интереси, които са извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. С оглед на това,
физическите лица, които са съдлъжници по договор за банков кредит, или
обезпечаващ такъв, могат да имат качеството на потребител по Закона за
защита на потребителите, ако действат за цели извън рамките на тяхната
търговска или професионална дейност, като преценката за всеки случай е
конкретна. В настоящия казус лицата не упражняват такава дейност, поради
което същите се явяват потребители по смисъла на пар. 13, т. 1 ЗЗП,
съответно чл. 113 ГПК. Потребителите са с адреси в различни съдебни
райони, в който случай ищецът, съобразявайки се с подсъдността по чл. 113
ГПК може да избере местно компетентния съд да разгледа спора и това е
заявено от него в допълнителната искова молба, като същият е посочил
Районен съд Велико Търново.
С оглед на това, обжалваното определение в частта, в която е
разпоредено делото да се изпрати за разглеждане на Районен съд Елена
следва да се отмени, вместо което се постанови спора да се разгледа от
Районен съд Велико Търново. В останалата част, в която е преценено, че
родово компетентен да разгледа делото е районен съд, определението се
явява правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 85 от 28.04.2022 г. по т.д. № 12/2022 г. на
Окръжен съд Велико Търново, в частта му, с която делото е изпратено по
подсъдност на Районен съд Елена, като вместо това постановява:
ИЗПРАЩА делото за разглеждане по подсъдност на Районен съд
Велико Търново.
4
ПОТВЪРЖДАВА определение № 85/28.04.2022 г. по т.д. № 12/2022
г. на Окръжен съд Велико Търново в останалата част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5