ПРОТОКОЛ
№ 435
гр. Сливен, 23.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Пенка М. С.
и прокурора Р. Н. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252200600369 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура - Сливен, редовно призована, се явява
прокурор Р. Р..
Жалбоподателят-подсъдим Г. В. Г., редовно призован не се явява. За него
се явява адв. М. Х. от АК –Я., редовно упълномощена от по-рано.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
1
Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на
адв. М. Х. от АК - Я., защитник на подс. Г. В. Г. срещу присъда Рег. №
16/11.06.2025 по НОХД № 369/2025г. по описа на Районен съд – Н. З., в частта
относно произнасянето на съда по чл. 343б ал. 5 от НК.
В жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство, се
изразява несъгласие с отнемането в полза на държавата на МПС - колесен
трактор марка „KUBOTA“, модел „ASTE А-195“ с рама № ......, като се твърди,
че в тази й част присъдата е неправилна и необоснована, постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон,
противоречаща на Конституцията на Р България и на правата на
неприкосновеност на правото на собственост. В случаят не бил налице баланс
между ограничаването на правото на собственост на подс. Г., извършил
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и защитата на правото на живот и
телесна неприкосновеност. Районен съд-Н. З. постановил Присъдата си на
осн.чл.343б, ал.5 от НК приемайки, че с тази разпоредба за него било въведено
императивно задължение за прилагането й. Това противоречало на чл. 2, пар. 1
и чл. 5 от Рамковото решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г.
относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпление във
вр.с чл. 49, пар. 3 от Хартата на основните права на ЕС. Твърди се още, че
разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК била в противоречие „с чл. 4, чл. 17, ал. 1
и 3, чл. 56 и 57 от Конституцията и чл. 5, ал. 4 от Конституцията във връзка с
чл. 2, точка 4 от Директива 2014/42; член 2, параграф 1 от Рамково решение
2005/212; чл. 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския
съюз (ХОПЕС); чл. 49, параграф 3 ХОПЕС; чл. 54 от ХОПЕС” и прилагането
на разпоредбата на чл. 3436, ал. 5 НК „води до несъразмерност на наказанията
спрямо тежестта на престъпленията по чл. 3436, ал. 1-4 от НК и представлява
необоснована намеса на държавата в гарантираното от Конституцията право
на собственост, във връзка с преследваните от закона легитимни цели”. В
случая бил нарушен принципът на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от
Конституцията и „установените в чл. 57, ал. 2 от Основния закон параметри за
упражняване на основните права”. Съгласно чл. 49, § 3 ХОПЕС тежестта на
наказанията не трябвало да бъде несъразмерна спрямо престъплението. С
посочената разпоредба се въвеждала неопределена от закона по вид санкция,
която безспорно накърнявала в огромна степен имуществената сфера на дееца,
свръх необходимото за постигане на легитимните цели и в частност на целите
2
на наказанията, дефинирани в член 36 от НК. Твърди, че неправилно и
незаконосъобразно съдът не отложил на осн.чл.150, ал.2 от Конституцията на
Република България произнасянето относно санкцията по чл.343б, ал.5 от НК.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията обвързвала възможността за
сезиране на Конституционния съд със съществуването на несъответствие
между закон и Конституцията, което било констатирано в рамките на
конкретно съдебно производство и тъкмо неговото разрешаване било
причината съдебният състав да се обърне към Конституционния съд. Според
възприетото в практиката на Съда разбиране, съдебен състав можел да поиска
установяване на противоконституционност единствено на разпоредби от
закона, които имали пряко отношение към предмета на разглеждания от него
спор (Определение от 29.04.2014 г. по к.д. №4/2014 г.; Определение от
17.09.2019 г. по к.д. №9/2012 г.). Обосноваването, че поставеният въпрос е от
значение за решаване на конкретното дело, било определящо условие за
установяване на компетентността на съдебния състав да сезира
Конституционния съд, както и на самия Конституционен съд да се произнесе.
Както посочил Съдът в Тълкувателно решение №3/2020 г. по к.д. №5/2019 г.,
,,въпросът за конституционосъобразността на приложимия по висящото дело
закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има
преюдициален характер - такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и
решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на
правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд“. Съдебният
състав можел да осъществи конституционосъобразно правосъдната си
функция само, ако отговорът на поставения въпрос пряко произтичал от
конкретното дело, поради което сезирането следвало да е необходимост, а не
само възможност за решаване на конкретния правен спор (Определение
№2/2024 по к.д. №8/2024 г.). Към настоящият момент било налице висящо
производство к.д.№ 15/2024г. на Конституционен съд на Република България
именно за установяване на противоконституционност на разпоредбата на
чл.343б, ал.5 от НК, с присъединено към него к.д.№ 16/2024г. на КС на
Република България, поради което и на осн.чл.150, ал.2 от Конституцията на
Република България, произнасянето по чл.343б, ал.5 от НК на съда по
настоящото делото следвало да бъде след приключване на производството
пред Конституционния съд на Република България по к.д.№ 15 / 2024г.
Искането е окръжният съд да отмени присъдата в обжалваната част
3
относно произнасянето по чл. 343б ал. 5 от НК като незаконосъобразна,
постановена при съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон.
Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
АДВ. Х.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СТРАНИТЕ: Нямаме други доказателствени искания.
Съдът, с оглед становищата на страните, намира, че делото е изяснено от
фактическа страна, поради което следва да приключи съдебното следствие и
да даде ход на съдебните прения.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, доколкото се отнася
единствено по отношение на противоконституционността на разпоредбата на
чл. 343, ал. 5 от НК, в тази връзка е налице Решение на Конституционни съд
4
№ 8 от 17.07.2025 година, което слага точка на правния спор и са налице
всички условия за потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд,
доколкото същата е правилна и законосъобразна и с изчерпателни мотиви към
нея. И в тази връзка на основание чл. 338 от НПК, моля да потвърдите
присъдата на РС – Нова Загора.
АДВ. Х.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отмените присъдата на
първоинстационния съд, на РС - Н. З., в частта, която сме обжалвали по
отношение на отнемането на МПС. Само ще отбележа, освен изложените
обстоятелствата, че в жалбата сме твърдяли не само противоконстиуционност
на разпоредбата, но и противоречие с разпоредбите, подробно изложени от
мен на Решение на ЕС по правата на човека поради липса на съразмерност на
санкцията, която е предвидена в разпоредбите на чл. 343 б от НК.
След тайно съвещание, съдът намери делото за изяснено и ОБЯВИ, че
ще се произнесе със съдебен акт в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 14:37 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5