Присъда по ВНОХД №203/2024 на Софийски окръжен съд

С Присъда № 4 от 20.02.2024 г. подсъдимият К. К. П. с ЕГН
**********, роден на 30.01.1958 г. в гр. ***, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, осъждан, безработен, с постоянен адрес гр.
***, ж.к. „В. Л.“ бл. 60, вх. А, ет. 1, ап. 1 е признат за виновен в това, че: На
04.12.2023 г. в община ***, обл. Софийска, по главен път 1-1, в района на км
185+400 м. с посока на движение от с. *** към гр. ***, е управлявал МПС -
лек автомобил „О. К.“ с рег. № СА ** РХ, с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, а именно 1,15 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № АКОМ0177, след
като е осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК с присъда по НОХД № 208/2018
г. по описа на РС ***, потвърдена с решение от 14.01.2020 г. по ВНОХД №
620/2019 г. по описа на ОС С., в сила от 14.01.2020 г. - престъпление по чл.
343б, ал. 2 НК.
Първоинстанционният съд е наложил на подс. К. П. наказание от 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при
първоначален „строг“ режим и наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/
лева. С присъдата подс. П. бил лишен от правоуправление за срок от 1 /една/
година и 9 /девет/ месеца от влизане на присъдата в сила. Възложени му били
и направените по делото разноски. На основание чл. 343 Б, ал. 5 вр. ал. 2 НК
подсъдимият бил осъден да заплати сумата от 1280, 00 лева, представляваща
равностойността на л.а. „О. К.“ с рег. № СА **-** РХ.
Срещу тази присъда в Окръжен съд – С. е постъпила въззивна жалба и
допълнение към същата от името на осъдения К. К. П. чрез адвоката му - а. Г.
от САК. Защитникът иска подзащитният му К. П. да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение, тъй като присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Излагат се аргументи в насока, че в хода на проведеното
съдебно производство не е установено по несъмнен и категоричен начин
авторството на деянието.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Окръжна прокуратура – С. излага аргументи за доказаност на обвинението.
Изразява становище, че първоинстанционната присъда е обоснована и
законосъобразно и се основава на събрания по делото доказателствен
материал.
Защитникът на подсъдимия К. П. - адв. Г. от САК оспорва присъдата на
районния съд като неправилна и незаконосъобразна. Намира, че не са
доказани по безспорен начин нито вината, нито механизма на деянието, както
и авторството в лицето на подсъдимия П.. Прави подробен анализ на
доказателствата, като отчита наличието на противоречия и разминавания в
показанията на свидетелите - полицейски служители. Моли съдът да отмени
осъдителната присъда на районния съд и вместо нея да постанови нова
оправдателна присъда.
Подсъдимия К. П. в последната си дума моли за оправдателна присъда.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото поотделно и в
1

тяхната съвкупност и като съобрази и изразеното от страните в съдебното
заседание, намира и приема за установено следното:
Подсъдимият К. К. П., с ЕГН: **********, роден на 30.01.1958 г. в гр.
***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
осъждан, безработен, с постоянен адрес гр. ***, ж.к. „В. Л.“, бл. 60, вх. А, ет.
1, ап. 1.
На 04.12.2023 г. в община ***, обл. Софийска, на главен път I-1, в
района на км 185+400 м. с предната си част по посока от с. *** към гр. ***,
бил паркиран лек автомобил „О. К.“ с рег. № СА ** РХ, собственост на Х. И.
Л., който бил във фактическата власт на подс. К. К. П.. Автомобилът бил
паркиран пред крайпътно заведение, в което живеел и работил П.. В това
заведение подс. К. П. живеел заедно със свид. В. И. П., бивш негов работник
/починал по време на наказателното производство по делото/. На
инкриминираната дата двамата били в заведението.
На същата дата полицейските служители младши полицейски
инспектори М. П. и М. А., както и полицейски инспектор Ц. Й. при
Полицейски участък „***“ при РУ- *** били на работа и извършвали обход на
района, който обслужвали - селата Л., Г., ***. Били на работа от 8,30 часа до
17,30 часа. Тримата били със служебен автомобил джип „Г. У.“ с рег. № СА **-
** МТ. Джипът бил управляван от свид. М. П.. Около 14,00 часа на 04.12.2023
г. минавали по пътя покрай пътните заведения, които не работели, вкл. и това
на К. П.. Тримата полицаи видели до паркирания там л.а. „О. К.“ с рег. № СА
** РХ К. П.. Същият по това време отишъл при паркираната кола и свалял
кашони с подпалки за печката. Колата била отключена, а ключовете за нея
били вътре в заведението. Полицаите спрели полицейския джип зад спрения
лек автомобил. При разговор с подс. К. П. тримата полицаи установили, че П.
лъха на алкохол. Свид. М. П. разговарял с К. П. без да слиза от полицейския
джип. Като от шофьорското място в джипа заповядал на подс. К. П. да влиза
веднага в лекия автомобил „О. К.“. Подс. П. се подчинил и седнал на
шофьорското място. Тогава полицаите се обадили на колегите си от КАТ -
свидетелите И. И. и В. В., които пристигнали на място, за да установят дали К.
П. е употребил алкохол. Когато пристигнали там местните трима полицаи им
обяснили, че подс. П. е управлявал л.а. „О. К.“ и лъхал на алкохол. Тогава П.
бил изпробван с техническо средство „Дрегер“, който отчел 1,15 промила на
алкохол. Бил му съставен АУАН. Бил издаден и талон за изследване наличието
на алкохол в кръвта на подсъдимия П. и той бил откаран в медицинско
заведение в гр. ***, където отказал да даде кръвна проба за изследване.
Съгласно справката за съдимост на подс. К. П., същият е осъждан с
присъда №21/16.07.2019 г. по описа на РС – ***, потвърдена от ОС – С. и
влязла в сила на 14.01.2020 г. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от
Нк, като му е била наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/ година и 2 /две/ месеца и глоба в размер на 300 лева.
2

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на
подсъдимия П./ л.16 и л. 41 гръб от СП/, както и л. 49, л. 94 и 98 от възз.
рроизводство и от разпита на свидетелите разделени в две условни групи:
Първата условна група: полицейски служители Ц. Й. /л. 18 СП/ вкл.
приобщените частично показания от ДП по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2
НПК, М. А. /л.19 СП/ вкл. Приобщените частично показания от ДП,
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, М. П. /л.20 СП/ вкл. и
частично приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 2 НПК показания
от ДП, както и показанията в допълнителния му разпит пред въззивната
инстанция /л. 141 и сл./ и показанията на И. И. / л. 21 СП/, В. В. /л. 41 СП/.
Втората условна група свидетели: В. П. /л. 22 СП/, показанията на
поемните лица, разпитани пред въззивната инстанция – свидетелите П. Г. С. и
Н. Х. В. в съдебно заседание от 25.02.2025 г.
Писмените доказателствени средства: АУАН /л. 27 ДП/, талон за
изследване № 109480 /л. 28 ДП/, фиш за медицинско изследване /л. 29 ДП/,
данни за „Алкотест Дрегер 7510“ /л. 35 ДП/, справка за регистрация и
собственост на лек автомобил /л. 38 ДП/, справка за нарушител по ЗДвП / л.
39- 41 ДП/, справка за съдимост /л. 42 ДП/, справка от АПИ - Национално Тол
Управление / л. 75, л.77 ВСП/, справка от кметство с.*** /л. 82 ВСП/, справка
от АПИ /л. 81 ВСП/, справка от РУ-МВР - гр. *** по Инструкцията за
патрулно-постовата дейност /л. 108-126 от ВСП/, справка от РУ-*** /л.133
ВСП/, справка от Областно пътно управление *** /л.136-140 ВСП0/.
Протоколът за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към същия /л.
4- 14 ДП/, следва да бъде изключен от доказателствения материал, като
негодно доказателствено средство, изготвено при допускането на съществено
процесуално нарушение, без участието на две поемни лица, съгласно чл. 156,
ал. 1 НПК
Съдът кредитира с доверие обясненията на подсъдимия К. К. П., дадени
както пред първата, така и пред въззивната инстанция като логични,
последователни, достоверни, константни и в синхрон с останалия
доказателствен материал по делото. Въззивният съд намира, че следва да ги
цени като доказателствено средство, а не като средство за защита, тъй като са
в корелация с показанията на свидетелите П. С. и Н. В., които нямат какъвто и
да било установен интерес от изхода на делото. Въззивният съд дава вяра на
обясненията на подсъдимия по отношение на това, че на 04.12.2023 г. се
намирал в собственото си крайпътно заведение в района на с. ***, общ. ***.
Пред заведението бил паркиран лек автомобил марка „О. К.“ с рег. № СА **
РХ, който бил в негово владение. На същата дата около 14,00 часа, докато
подс. П. изваждал от лекия автомобил кашони с подпалки за печката на твърдо
гориво, с която се топлел в заведението, зад паркираната лека кола спрял
служебен полицейски джип марка „Г. У.“ с рег. № СА **** МТ, управляван от
свидетеля М. П.. В джипа били и полицейските служители свидетелите Ц. Й.
и М. А.. Ключовете за автомобила били вътре в заведението на масата,
откъдето ги взел свид. М. П.. Полицаите извикали на място служители на
КАТ-***, свидетелите И. И. и В. В., за да изпробват К. П. с техническо
средство „Дрегер“, защото им лъхал на алкохол. Свид. И. с „Дрегер“
изпробвал К. П. за алкохол, като било установено наличието на 1,15 промила
3

алкохол в издишвания въздух от подс. П.. Служителите на КАТ откарали подс.
П. в ЦСМП в гр. *** за кръвно изследване, което било отказано от същия.
Това се случило около 15,00 часа на 04.12.2023 г. Крайпътното заведение към
инкриминираната дата не работело. В заведението по това време заедно с
подс. П. живеел и свид. В. П. /починал/. Подс. К. П. категорично твърди, че
изобщо тогава не е управлявал лекия автомобил. Дал е обяснения общо пет
пъти пред първата и въззивната инстанция, които са константни и
непротиворечиви. На следващо място обясненията на подс. П. си
кореспондират и със изисканата и приобщена в хода на първоинстанционното
производство справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ при Министерство
на развитието и благоустройството, че в системата на тол камери няма
регистрирано движение на МПС с рег. № СА ** РХ за дата 04.12.2023 г. /л.35
от първоинстанционното СП/.
В хода на въззивното съдебно производство /л. 119/ е изискана и
представена от РУ *** попълнената ежедневна форма на отчет съгласно
Инструкция № 8121з- 929 от 02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност, в
която е отбелязано, че водачът на л.а. „О. К.“ с рег. № СА **-** РХ с водач К.
К. П., с ЕГН:********** е спрян за проверка в 14,25 часа на 04.12.2023 г.
Водачът е освободен в 14,20 часа, или преди да бъде спрян Отбелязано, че е
взето отношение с документ GA/1115317. На следваща позиция е отбелязано,
че е спрян за проверка в 14,39 водача К. К. П., който управлявал лек автомобил
„О. К.“ с ДК № СВ ** РС и различно ЕГН:********** и също е взето
отношение GА/2484727 и водачът е освободен в 14,41 или за две минути и
била извършена проверка и водачът е бил освободен. Следва да се обърне
внимание, че съгласно коментираната справка спреният и освободен водач е с
едни и същи имена, с един и същи автомобил, но с различно ЕГН. Освен това
от приложения по делото АУАН /л. 27 от ДП/ е видно, че същият е съставен в
14,20 часа, т.е. преди водачът да бъде спрян за проверка в 14,25 часа. Така
установените разминавания в часовете в горепосочените документи също
внасят съмнения относно това каква всъщност е била действителната
фактическа обстановка.
Съдът констатира и разминавания в изисканите и приети писмени
доказателства по делото, досежно часът, в който подс. К. П. е бил спрян за
проверка от органите на реда: така съгласно протокол за оглед на лек
автомобил „О. К.“, за който се твърди, че е бил управляван от подсъдимия е
съставен за времето от 14,15 часа до 14,35 часа или преди дори подсъдимия да
е бил спрян за проверка. Съгласно изисканата ежедневна форма на отчет
/л.115-120 от въззивното СП/ подсъдимият е бил спрян за проверка в 14,25
часа и освободен в 14,20 часа и втори път спрян за проверка в 14,39 часа и
освободен в 14,41 часа, като отново по отношение на него е било взето
отношение от органите на реда с друг акт, посочен в документа. В акта за
установяване на административно нарушение, съставен по отношение на
подсъдимия /л.27 от ДП/ е отразено, че същият е спрян за проверка в 14,00
часа и му е бил издаден талон за изследване №109480 в 14,17 часа. Видно от
данни за апарат „Дрегер Алкотест 7510“ /л.35 от ДП/ на 14.12.2023 г. е била
извършена проба, като уредът е отчел наличие на 1,15 промила алкохол в
издишвания въздух в 14:17:29 часа.
4

Като косвено доказателства, в подкрепа обясненията на подсъдимия
следва да бъде ценено и обстоятелството, че след подаден звуков и светлинен
сигнал, както твърдят полицейските служители, подс. П. не е спрял в дясно на
пътното платно, какъвто е установения ред, а е пресякъл лентата за насрещно
движение е спрял лекия автомобил, точно пред стопанисваното от него
заведение.
Обясненията на подс. П. се подкрепят от показанията, дадени от свид.
В. И. П., които съдът също намира, че следва да кредитира с доверие като
логични и последователни и в синхрон с останалия събран по делото
доказателствен материал. Свидетелят е заявил: „К. беше спрял колата и беше
излязъл да си товари нещо и по едно време гледам двама полицаи при него. По
едно време дойде и М. /свид. М. П./, третият полицай, който влезе вътре при
мене и взе ключовете за колата от масата. Те са много ключове, връзка
ключове са и в тях е и ключа за колата. К. ги беше оставил на масата, те все
там си седят“. Свидетелят не е чул полицейски сигнал за спиране на подс. К.
П.. Полицаят взел ключовете за колата и излязъл навън и после върнали
ключовете обратно в заведението: „Те ги взеха и те ги върнаха“. Макар и
заинтересовани, тъй като свид. Пенков е приятел на подс. П., съдът е на
становището, че следва да ги цени, тъй като са в унисон не само с обясненията
на подс. П., но и с показанията на свидетеля Н. В..
Съдът кредитира с доверие показанията на /поемното лице/ свид. Н. Х.
В. от 25.02.2025 г., дадени пред въззивната инстанция като логични,
последователни и достоверни и в синхрон с останалия събран по делото
доказателствен материал. В същите потвърждава изнесеното в обясненията на
подс.К. П. и в показанията на свид. В. П., а именно, че ключовете за колата не
са се намирали в автомобила, респ. същият не е бил управляван от подс. П.,
както се сочи от свидетелите полицейски служители, че са го видели да се
придвижва с автомобила и така са го спрели пред заведението му за проверка.
В показанията на полицейските служители не се сочи също така подс. К. П. да
е излизал от автомобила и да е влизал в заведението са, за да остави там
ключовете на колата. Ключовете са се намирали там, където и подсъдимия и
свид. В. П. твърдят, а именно на масата вътре в заведението, което означава,
че автомобилът не е бил в движение, когато полицаите са пристъпили към
проверка не неговия водач. Освен това твърди, че двигателят на автомобила не
бил топъл,тъй като свид. М. П. отворил пред него предния капак на колата и
той не забелязал двигателят да е топъл. Под внимание следва да бъдат взети и
твърденията на свид. Н. В. изложени пред въззивният съд, че при разговор със
свид. М. П., той се опитал да въздейства върху свид. В. да каже пред съда, че
ключовете за автомобила са били в него, а не на масата в заведението, както
твърдят подсъдимият и свид. Васил И..
По делото не са установени каквито и да било обстоятелства, които да
сочат на заинтересованост на изнесените от свид. В. твърдения – същият не е
близък познат или приятел с подс. П., както и от друга страна не се намира във
влошени отношения със свид. М. П.. Освен това съгласно показанията на свид.
Н. В. и свид. П. С. протоколът за оглед на местопроизшествие не следва да
бъде ценен, тъй като при съставянето му са допуснати съществени
5

процесуални нарушения, а именно по време на огледа сочените две поемни
лица не са присъствали. Свид. Н.ов е бил намерен и призован от свид. М. П.
по-късно, като само е подписал протокола. Свид. С. сочи, че не е присъствал
на огледа, както и че положените на протокола за оглед подписи на място
„поемни лица №1“ не са негови. Така констатираната недобросъвестност при
съставянето на протокола за оглед внася сериозни съмнения в начина на
водене на разследването по делото като цяло, от неговото начало до финала
му, които съмнения неминуемо се отразяват и на сериозни съмнение в
добросъвестността при даване на показания от тримата свидетели полицейски
служители М. П., М. А. и Ц. Й..
На следващо място въззивният съд кредитира показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел П. Г. С., който е посочил,
че не е участвал като поемно лице при извършения оглед на лек автомобил „О.
К.“. Съдът ги кредитира, тъй като те са незаинтересовани от изхода на делото.
Същият отрича въобще да е участвал като поемно лице при огледа на лек
автомобил „О. К.“, като дори заявява, че не знае как са попаднали имената му
в протокола. Свид. С. заявява, че на предявения му в съдебно заседание
протокол не вижда свои подписи. Свидетелят твърди, че в протокола е
посочен негов стар адрес, на който към датата на деянието, а именно
04.12.2023 г. вече не е живеел, тъй като къщата, намираща се на стария адрес
вече била продадена.
Въззивният съд кредитира с доверие показанията и на св. И. И. И. като
логични, последователни, незаинтересовани. Видно от месечния график за
дежурствата /л. 110 от ВСП/ същият е бил на работа, като е бил автопатрул на
04.12.2023 г., заедно с колегата му В. В.. Това е видно и от ежедневната форма
на отчет /л.115 ВСП/. Като автопатрул двамата свидетели разполагали с
техническо средство за проверка на водачи за употреба на алкохол и
наркотици. Свид. И. обаче няма преки наблюдения върху поведението на подс.
П. и обстоятелството дали е управлявал лек автомобил „О. К.“ преди да бъде
спрян от колегите му да проверка. Сочи, че когато се отзовали на подадения
сигнал подс. К. П. се намирал до автомобила, като от колегите си, които били
на място научил, че автомобилът бил управляван от подс. К. П.. Свидетелят
заявява „ ...Това, че К. е управлявал автомобила ми беше казано от колегите на
място и преди това ми беше казано по телефона, видях документ след това
като го изготвиха колегите, преди да разпишем акта... “, „... когато
пристигнахме на място ключът на зеления автомобил не знам къде е бил, не
съм го пипал, не съм го взимал от стартера.“, не знам дали колегата В. е пипал
ключовете на автомобила “.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите полицейски
служители при РУ - ***, участък с. *** Ц. Й., М. А. и М. П., единствено
досежно това, че на 04.12.2023 г. са правили обход по посочен маршрут и че
на инкриминираната дата и място са били на мястото, където е бил паркиран
л.а. „О. К.“ - на главен път I -1, в района на км.185+ 400 м. пред крайпътните
заведения, посока с. *** - ***. Съдът не кредитира с доверие показанията на
свидетелите полицейски служители Ц. Й., М. А. и М. П. в останалата им част,
тъй като същите са непоследователни и нелогични.
6

Съдът кредитира частично с доверие показанията на свидетеля М. И. П.,
дадени в допълнителния му разпит пред въззивната инстанция само по
отношение на това, че заведението, пред което бил спрян лек автомобил „О.
К.“, който е собственост на подс. П. и той заедно със свой работник живеели
там.
С оглед на всичко гореизложено и въпреки положените усИ., съдът не
установи, че деянието е извършено от подсъдимия К. П., поради което призна
за невиновен и го оправда на основание чл. 304, пр. 1 НПК, за това да е
извършил престъпление с правна квалификация по чл.343б, ал.2 от НК, а
именно за това, че: На 04.12.2023 г. в община ***, обл. Софийска, по главен
път I -1, в района на км 185+400 м. с посока на движение от с. *** към гр. ***,
е управлявал МПС - лек автомобил „О. К.“ с рег. № СА ** РХ, с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,15 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен №
АКОМ0177, след като е осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК с присъда по
НОХД № 208/2018 г. по описа на РС ***, потвърдена с решение от 14.01.2020
г. по ВНОХД № 620/2019 г. по описа на ОС С., в сила от 14.01.2020 г
С оглед на това и на осн. чл.336, ал.1, т.3 във вр. с чл.334, т.2 от НПК
въззивният съд отмени изцяло постановената осъдителна присъда №
4/20.0.2024 г. по описа на РС – *** по НОХД № 811/2023 г. и постанови
оправдателна присъда. От събраните, съпоставени и проверени доказателства
по делото както на първоинстанционното производство, така и на въззивното
производство, не може да се достигне до категоричния и безспорен извод, че
подс. К. П. е извършил деянието от обективна страна, като действително е
управлявал лек автомобил „О. К.“ след употреба на алкохол. Подс. П. не
оспорва обстоятелството, че преди да дойдат полицаите е обядвал и по време
на обяда е употребил алкохол, респ. не оспорва употребата на алкохол, но
оспорва въобще да е управлявал автомобила. По делото не бе доказано по
категоричен начин, че на 04.12.2023 г. подсъдимият действително е извършвал
действия по управлението на лек автомобил „О. К.“ с рег. № СА ** РХ, което е
част от обективната страна на деянието.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен и
безспорен начин. Настоящия съдебен състав след като внимателно анализира
доказателствата по делото, намира, че с оглед наличието на противоречия в
свидетелските показания, както и допуснати разминавания, непълноти и
грешки в съставените официални документи по случая като протокол за оглед,
акт за установяване на административно нарушение серия GA №1115317,
талон за изследване, резултати от техническо средство „Дрегер Алкотест
7510“, не може да направи категоричния и несъмнен извод за авторството на
деянието от страна на подс. К. П..
След като не се установи подсъдимият да е осъществил деянието от
обективна страна безпредметно е обсъждането на субективната страна на
престъплението. Също така не следва да бъдат обсъждани всички изложени от
защитника на подсъдимия адв. Г. възражения, касаещи процедурата по
7

вземане на кръвна проба от подсъдимия.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

8

Номер на акта:	8
Дата:	24 февруари 2025 г.
Съдия:	Андон Георгиев Миталов

Дело:	20241800600203
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 март 2024 г.

Присъда по ВНОХД №203/2024 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите