№ 23026
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110101213 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Х. В. Х. срещу
„...........“ (.....), чрез клона си „........... ......., с която е предявен установителен иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.,
за установяване дължимостта на сумата 400 евро, представляваща обезщетение за неточно
изпълнение на договор за въздушен превоз поради закъснение на полет ....... от 22.04.2024 г.
по дестинация летище Б – летище Л, ведно със законна лихва от 31.07.2024 г. до изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 46852/2024 г. по
описа на СРС, 71-ви състав.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че с ответното дружество е имал
сключен договор за въздушен превоз за полет ....... по дестинация летище Б – летище Л,
планиран по разписание на 22.04.2024 г., с час на излитане 12:30 ч. местно време, но същият
е излетял в 16:16 часа и е пристигнал на летище Лутън, Л в 17:27, което е с 3 часа и 12
минути по – късно от първоначално определеното време за пристигане. Поддържа, че в деня
на полета се е явил навреме на летището, но ответникът изпълнил въздушният превоз със
закъснение от над 3 часа. Сочи, че е отправил искане до ответника за заплащане на
дължимото обезщетение, като на 01.05.2024 г. е получил отказ за изплащане на
обезщетението. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски за двете
производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва наличието на сключен договор за въздушен
превоз с ищеца, както и качеството му пътник. Поддържа, че процесният полет е бил
изпълнение със закъснение поради сблъсък с птица, което представлява извънредно
обстоятелство, което не е било възможно да бъде предвидено при планиране на полета..
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:
За да бъде ангажирана отговорността на превозвача ищецът следва да докаже
възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответника по
силата на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, наличие на
потвърдена резервация, явяване навреме на летището и представяне за полета;
1
неизпълнение на полета от ответника, вид на неизпълнението, като и размера на
обезщетението, дължимо се от превозвача, в т. ч. разстоянието на полета, измерено по
метода на дъгата от големия кръг. В тежест на ответника да установи, че е изпълнил полета
по разписание, съгласно уговореното в договора /посоченото в билетите като дата, час на
излитане, час на пристигане/ или че неизпълнението се дължи на причина, обосноваваща
„извънредно обстоятелство“ по см. на Регламент (ЕО) 261/2004 г., респективно да докаже
положителния факт на плащане на претендираното обезщетение.
С доклада по делото за безспорни са отделени обстоятелствата, че ищецът е закупил
билет за въздушен превоз за редовен полет ..... по направление летище Б – летище Л,
планиран за 22.04.2024 г. с час на излитане – 12:30 ч. местно време, и час на кацане – 14:15 ч.
местно време, както и че регистрацията за полета е приета и на ищецът е издадена бордна
карта. Не е спорно и се признава от ответника, че полетът е осъществен на 22.04.2024 г. със
закъснения повече от 3 часа, а именно с 3 часа и 16 минути при пристигане. Страните не
спорят, че разстоянието между двете летища измерено по дъгата на големия кръг съгласно
чл. 7, пар. 4 от Регламент ЕО №261/2004 г. надвишава 1500 км. Следователно, безспорни са
всички елементи, включени във фактическия състав на предявеното от ищеца право.
Спорно по делото е дали закъснението на полета се дължи на извънредни
обстоятелства, освобождаващи превозвача от заплащането на обезщетение по смисъла на чл.
5, § 3 на Регламент (ЕО) 261/2004 г.,
Ответникът твърди, че такова обстоятелство представлява сблъсъка на самолета с
птица, което е наложило извършването на инспекция на въздухоплавателното средство на
летище Б, след извършването на която е изпълнен процесния полет.
По делото са представени доказателства (поръчка за работа с №WO1728292 от
22.04.2024 г. и доклад за събитие от 29.04.205 г.) установяващи извършената инспекция на
въздухоплавателното средство с рег. № .... след изпълнение на полет WUK 5393 по релация
летище Л до летище Б с кацане в 09:12 часа местно време на 22.04.2024 г., от които е видно,
че при кацане на самолета с рег. № .... е установен удар от птица в лявата странична част на
самолета, което е наложило извършването на инспекция. След извършване на инспекцията
самолетът е освободен с разрешение за извършване на един полет до основната база, като е
изпълнен именно процесния полет по релация Б – Л. От приобщеното по делото извлечение
за информация за полет W9.... се установява, че самолет с рег. № .... е излетял по
направление Л в 13:16 часа на 22.04.2024 г.
Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. опериращ въздушен превозвач не е
длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че закъснението е
причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки. Такива извънредни обстоятелства са изброени
примерно в 14 съображение на преамбюла на Регламента като следствие на случаи на
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на
полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, но само в
случай, че тези извънредни обстоятелства не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане
на всички разумни мерки. В тази връзка в съображение (15) от Регламента е посочено, че
извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за
управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до
голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или
повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния
въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. Съобразявайки
практиката на СЕС, като "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент
261/2004 г. могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не
са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и
се намират извън ефективния му контрол (в този смисъл Решение на Съда от 22 декември
2008 г. по дело C549/07, т. 23; Решение на Съда от 31 януари 2013 г. по дело C-12/11, т. 29 и
Решение на Съда от 17 септември 2015 г. по дело C-257/14, т. 36). Именно като извънредно
2
обстоятелство е квалифициран и сблъсъкът на въздухоплавателното средство с птица
(т.нар. bird strike), който попада в обхвата на понятието „извънредни обстоятелства“ без
значение дали действително сблъсъкът е причинил повреда на съответния самолет, тъй като
поради своето естество или произход този сблъсък не е присъщ на нормалното упражняване
на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол
(решение на Съда от 04 май 2017 по дело С-315/15, т. 24).
За да освободи от отговорност обаче превозвачът следва да установи не само наличието
на извънредно обстоятелство чието осъществяване безспорно се установи от обсъдените по-
горе писмени доказателства, но и да установи във всеки случай, че събитията не биха могли
да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки. Тоест освен проявлението на
извънредно обстоятелство, превозвачът следва да докаже и че същото не би могло да бъде
отстранено при изпълнението на каквито и да било разумни мерки, които могат да се
очакват предвид капацитета на предприятието му в дадения момент и полагането на
дължимата грижа при упражняване на тази специфична дейност.
Според т. 28 от решение на Съда от 04 май 2017 по дело С-315/15, т. 24 тъй като не
всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се
позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати
чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването
на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически
условия, поносими за съответния въздушен превозвач (така Решение на Съда от 12 май 2011
г. по дело C-294/10, т. 25). Въздушният превозвач трябва да докаже, че дори като използва
всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не
би могъл да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяна
на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа (така Решение на
Съда от 19 ноември 2009 г. по съединени дела C402/07 и C-432/07, т. 61, и Решение на Съда
от 12 май 2011 г. по дело C-294/10, т. 25). Горното означава, че за да се освободи от
отговорност, ответникът следва да установи, че е положил дължимата грижа за
предотвратяване както на настъпилото събитие, така и на закъснението на полета. В
Решение на Съда от 12 май 2011 година по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да
вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни
обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да
съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства.
Следователно, той трябва своевременно да планира ресурсите си, така че да разполага с
известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет
след отпадане на извънредните обстоятелства. Ако в подобна хипотеза въздушният
превозвач обаче не разполага с никакъв запас от време, не може да се приеме, че е взел
всички необходими мерки съгласно член 5, § 3 от Регламент № 261/2004.
Съобразявайки гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай ответникът не
ангажира доказателства, които да установят, че е предприел всички разумни и необходими
мерки за намаляване, и/или предотвратяване на последиците при настъпване на риска, а
оттам и за избягване на закъснението на процесния полет с повече от три часа. Както се
установи закъснението, наложило се вследствие извършената проверка на летателното
средство поради констатирания сблъсък с птица, е било с продължителност от 3 часа и 29
минути, като непосредствено след края на проверката процесният самолет е освободен и е
пуснат в експлоатация. Сочената продължителност на проверката не може да оправдае
закъснението на процесния полет. Също така, съдът счита, че дължимата от въздушния
превозвач грижа включва както обезпечаване безопасността на извършваните от него полети
и изправността на летателните апарати, така и планирането и своевременното осигуряване
на друго въздухоплавателно средство, което да изпълни полета, и предвиждането още на
етапа на планиране на полетите на достатъчен запас от време за извършването на
евентуално налагащи се проверки за сигурност. Установява се, че времето от кацане на
самолета на летище Б (09:12 часа) до планирания час на излитане (12:30 часа) от летище Б в
същия ден е изключително кратко и сочи, че при планирането на полетите, изпълнени с
3
самолет с рег. № .... въздушният превозвач не е съобразил риска от закъснение поради
евентуалното настъпване на извънредни или други обстоятелства. Забавянето на полета в
настоящия случай макар да е поради обстоятелство, което не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на въздушния превозвач, е последвано от лошо планиране,
логистика и липса на адекватни решения, доколкото не са били взети всички разумни мерки,
за да се избегне възможността извънредните обстоятелства, с които ответникът се е сблъскал
/удар с птица/, да доведат до отмяната или закъснение от три или повече часа на съответния
полет. По делото обаче не се установи нито да е осигурено своевременно друго
въздухоплавателно средство за изпълнение на полета, нито да е бил планиран времеви буфер
между полетите, който да компенсира евентуално настъпили закъснения независимо от
тяхната причина.
Ето защо не може да се приеме, че забавянето на процесния полет с повече от три часа
е в резултат на твърдяното от ответника извънредно обстоятелство – сблъсък с птица,
доколкото въздушният превозвач не установи при условията на пълно и главно доказване по
делото да е взел всички разумни мерки - човешки или материални ресурси и финансови
средства, с които разполага, за да избегне осъществяването на полета по разписание. По тази
причина и доколкото по делото не се установи претендираното от ищеца обезщетение да му
е било реално заплатено от ответника, последният дължи на ищеца процесното вземане в
размер на 400 евро, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора ищецът има право на разноски. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и
претендирани за двете производства разноски, от които 525,00 лева за платена държавна
такса и адвокатско възнаграждение за настоящото производство и 425,00 лева за платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение за заповедното производство, които следва да
му се присъдят в цялост предвид неоснователността на направеното от ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендираните от ищеца възнаграждение за адвокат са
съобразени с фактическата и правна сложност на делото, както и с извършените от
процесуалния представител действия в защита на интересите му.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „...........“, чрез клона си „...........-......“ .... със
седалище и адрес на управление: ........ дължи на Х. В. Х. ЕГН ********** с адрес: ..... на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК във вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. сумата 400,00 евро, представляваща обезщетение за неточно
изпълнение на договор за въздушен превоз поради закъснение на полет ....... от 22.04.2024 г.
по дестинация летище Б – летище Л, ведно със законна лихва от 31.07.2024 г. до изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 46852/2024 г. по
описа на СРС, 71-ви състав.
ОСЪЖДА „...........“, чрез клона си „...........-......“ .... със седалище и адрес на
управление: ........ да заплати на Х. В. Х. ЕГН ********** с адрес: ..... на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 525,00 лева – разноски в настоящото производство и сумата 425,00 лева –
разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4