РЕШЕНИЕ
№ 4286
гр. Пловдив, 18.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330119941 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
от Г. А. М. срещу Сдружение с нестопанска цел „Ски клуб Копривките“.
Ищецът твърди, че притежава правото на собственост върху ПИ с
идентификатор ****по КК и КР на село Я. Твърди, че ответникът е изградил и ползва в
имота му ски писта, с което му пречи да упражнява правата си. Ползването се
осъществявало целогодишно за различни дейности в зависимост от сезона. Иска се
плащането на обезщетение в размер на 1850 лева за периода от 01.12.2018г. до
31.12.2021 г., както и 135 лева- обезщетение за забава от 29.03.2021 до 16.12.2021 г.
Претендира разноски.
След срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор от ответника, с който се
оспорват претенциите. Оспорва се правото на собственост на ищеца и целогодишното
ползване. Изтъква, че в местността съществува зона, която неформално била нарина
ски писта, като това било фактическо положение от повече от 50 години, като ски влек
съществувал повече от 35 години. Мястото около процесния имот се ползвало от
десетилетия за практикуване на зимни спортове, като тази дейност не била
ограничавана от никого, включително от сдружението и бил свободен за всички.
Ответникът не бил изграждал ски писта в имота на ищеца. Оспорват се и твърденията
за периода, през който е възможно ползването на имота, като според страната това
било възможно само за около 30 дни средно на сезон. Счита, че дори с това не се
пречело на ищеца да упражнява правата си предвид предназначението му- земеделски,
1
ливада. Оспорва сдружението да използва имота за извършването на търговска
дейност. Достъпът не бил ограничен и когато условията позволявали ски пистата се
ползвала от трети лица, с които сдружението нямало правоотношения. Сдружението
използвало ски влековете. Изтъква, че удостоверението за търпимост било издадено на
Д. Н., като сдружението не притежавало подобен актив и го ползвало, както го
ползвали други лица- безвъзмездно. Излага съображение за наличието на процедура по
одобряване на ОУП с отреждане на част от територията за ски писта. Оспорва размера
на обезщетението. Иска се отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.
В първото о.с.з. ищецът конкретизира, че притежава право на собственост върху
1/4 ид.ч. от имота и претендираното обезщетение се отнася за тези права.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
От представеното решение на ПК- Р.- лист 49 и удостоверение за наследници се
установява, че ищецът е собственик на 1/4 ид.ч. от процесния поземлен имот с начин
на трайно ползване ливада. Съгласно приетата СТЕ имотът попада в доработка на ОУП
на Община К. за зона за ски и шейни, като към настоящия момент планът не е приет и
няма одобрен ПУП.
От показанията на всички изслушани свидетели безспорно се установява, че на
място са изградени в неопределен момент, през период 1980-1990 г. два ски влека.
Същите- ПСВ-***** преминават през имоти с номера 125, 150, 54, 97, 9, 533, 25, 26,
27, 12, 11 и 10 от масив 07 и съответно имоти с номера 21, 22, 17, 16, 15, и 14, масив 07,
местност *****, летовище *****, землище на село ****, според представеното от
ответника удостоверение за търпимост. Отново от показанията на всички разпитани
свидетели, а и от признанието на ответника с категоричност се установява, че мястото
фактически се използва като ски писта през зимния сезон. За осигуряването на това
ползване са предприети действия от представляващия сдружението през месец
октомври 2018 г., когато е подадено искане за издаване на удостоверението за
търпимост, и през юни 2020 г., когато от самия ответник е отправено искане за
определяне на степен на сложност на ски пистата. От представения с исковата молба
фискален бон от 20.03.2021 г. се доказва, че ответникът стопанисва ски център
„Копривките“, като предоставя ски екипировка и ползването на влек срещу заплащане.
Доколкото съгласно СТЕ имотът на ищеца се намира в средата на територията,
за която се предвижда изработването на ОУП за ски писта, чиито граници са посочени
в геодезическото заснемане, представено в община К., следва да се приеме, че цялата
му площ попада в района, служещ за ски писта.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед признанието на
ответника, че ползва ски влековете, следва изводът, че сдружението е лице по смисъла
на чл. 157, ал. 1 Закона за туризма, което осъществява туристически дейности, като
2
предоставя и допълнителни туристически услуги по т. 70 от § 1 на ЗТ в туристически
обекти по смисъла на чл. 153, ал. 1 и ал. 2 ЗТ. Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗТ собственикът
или лицето, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски
писта съоръжение - влек и/или лифт (кабинков или седалков), предоставя услугата
ползване на въжени линии и е длъжно да изпълнява или да осигури изпълнението на
изискванията на чл. 154. Изискванията по чл. 154 ЗТ, включват и поддържането на
територията на ски пистата, което на свой ред, според чл. 156 от същия закон включва
извършване на дейности през летния, съответно зимния сезон: 1. рекултивация на
терена: затревяване на оголени участъци, косене, почистване от храстовидна
растителност, отстраняване на камъни, скални парчета, дънери, дупки и други
неравности, причинени от порои и ерозия, отводняване, дрениране, изграждане на
укрепителни шкарпи; 2. снегоутъпкване, създаване на изкуствен сняг, поставяне на
постоянни и временни ограждения, обезопасявания.
При тази нормативна уредба и доказателствата, че се събират такси от
ответника за ползване на влек и екипировка, не би могло да се приеме възражението, че
експлоатира единствено съоръженията без имотите обособени като ски писта, сред
които и процесният. Самите влекове представляват прилежащи към ски писта
съоръжения, те заедно със земята са функционално свързани и са части от ски зоната,
която по закон се стопанисва от ответника, лично или чрез трети лица. Само чрез
поддържането на пистата сдружението може реално да използва съществуващите ски
влекове, което се признава с отговора на исковата молба. Без тези имоти, съответно без
поддържането на терена, се явява безпредметно ползването на самите ски влекове.
Експлоатацията на тези съоръжения е дейност по предоставяне на туристически услуги
и ответното сдружение, чрез осъществяването й получава доходи от ползването, както
на влековете, така и на имотите, попадащи в пределите на фактически обособената ски
писта. Ползването на ски пистата е безплатно, според чл. 151, ал. 1 ЗТ, но ползването
на влек и екипировка става срещу заплащане, съгласно представения фискален бон и
показанията на свидетелите Говедарова и Г.ев, а приходите от тези дейности отиват в
патримониума на сдружението.
Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на
блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в
други текстове на закона.
В ППВС № 1/79 г. за иска с пр. осн. чл. 59 ЗЗД е указано, че между
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца трябва да има връзка, без
обогатяването да е следствие на обедняването, и обратно. Както едното, така и другото
са последица на друг факт или на други факти. Поради това по делата за неоснователно
3
обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в
случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот /вещта/ без правно
основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото
функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от
несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва или да
отдава под наем имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и
същи факти- ползването без правно основание от несобственика- ответник на
собствения недвижим имот на ищеца, произтича обедняването на последния, което се
изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим
имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и
обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за
ползване на недвижимия имот за процесния период. /Решение № 276 от 14.09.2015г. по
гр.д. № 5496/2014г. на ВКС, IV г.о./
В хипотезата на чл. 59 ЗЗД обезщетението се дължи в размер на по- малката
сума от обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. В този случай
обедняването на ищеца се съизмерява със средния пазарен наем, който е могъл да
получи, съответно със спестената от ответника пазарна наемна цена, която би следвало
да плаща за ползването на имота съгласно неговото предназначение. В този смисъл е и
константната практика на ВКС – решение № 677 от 05.11.2010 г. по гр.д. № 1822 от
2009 г., ІІІ г.о., решение № 131 от 27.10.2009 г. по т.д.№ 268/2009 г., І т.о., решение №
1025 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 3841/2008 г., І г.о. и др.
Претендираното вземане по размер следва да се установи с помощта на
експертиза, тъй като са необходими специални знания. Приетата по делото СОцЕ,
установява, че размерът на средния пазарен наем за 1/4 ид.ч. от имота като ливада е
0.74 лева на месец. Макар в заключението да е посочено, че тази стойност се отнася за
целия имот, от останалите данни в таблицата на лист 73 от делото е видно, че за
определянето й е била взета площ от 126 кв.м., което се равнява на 1/4 от общата на
имота- 504 кв.м. В останалата част заключението не може да бъде кредитирано, защото
от изслушването на вещото лице се установява, че оценката е дадена при пълна
неизясненост на източните. Освен това, обезщетението не следва да бъде по-високо от
обедняването на ищеца, което в настоящия случай се равнява на средния пазарен наем
за ползването на ливада, а не на ски писта. Ищецът не е участвал в изграждането на
влековете и в поддържането на ски пистата (дори има данни, да е създал пречки за
ползването й- свидетелите Б. и П.), поради което обедняването му не се съизмерява с
евентуални допълнителни ползи, които носят тези съоръжения и дейности.
Обезщетение следва да бъде присъдено само за времето на фактическото
4
ползване на имота като ски писта, което от показанията на свидетелите Г. и П. и
признанието на ответника в отговора, може да се изведе, че е възможно с
категоричност през времето от месец януари до март на всяка година. За този период
не може да бъде взето предвид заключението на приетата СОцЕ, защото вещото лице
не е обосновало причините за посочения от нея 4-месечен сезон. От изслушването на
експерта става ясно, че изхожда от надморската височина, но не е категорична в
становището си. В тази насока следва да се има предвид и че в тази част експертизата
излиза извън поставената задача, която обхваща само въпроса за определяне на среден
пазарен наем.
От процесния период обезщетението се дължи за периодите януари-март през
2019 г. и през 2020 г., както и за месец март 2021 г., защото само за тях може да се
направи извод, че сдружението е ползвало имота. Той се извежда от съвкупния анализ
на приложените по делото документи- удостоверение за търпимост от 2019 г. по искане
от октомври 2018 г., заявление за определяне на степен на сложност от 2020 г.,
регистрацията на самото сдружение в края на 2018 г. и признанието, че ползва ски
влековете в отговора на исковата молба, което, както бе обосновано по-горе, е
невъзможно без самата ски писта.
Изчислено по този начин за общо 7 месеца, обезщетението се равнява на 5.18
лева за собствената на ищеца 1/4 ид.ч. и тази сума следва да му бъде присъдена.
Обезщетение не се дължи за останалите месеци от годината- от април до
декември, защото по делото не се установява някакво конкретно ползване на имота на
ищеца. В тази насока има данни само в показанията на свидетеля Б., но те не са
достатъчно конкретни и не могат да доведат до извод за ползване на цялата площ на
обособената ски писта. В действителност съгласно чл. 156 ЗТ, поддръжката на ски
пистата включва и допълнителни дейности, осъществявани преди същата да бъде
покрита със сняг, но по делото няма събрани доказателства за това какви точно са те,
кога се извършват и колко време отнемат.
Не следва да се присъжда обезщетение и за периода месец януари-февруари
2021 г. От показанията на свидетеля П., се установява, че голямата писта е била
заградена и е имало надпис частна собственост. В тази част показанията на свидетеля
се потвърждават и от разпита на свидетеля на ищеца- Г. Б., който заявява, че ищецът е
заграждал имота си. В показанията на свидетелите няма конкретни данни за времето
на заграждането, но от използвания израз: „включително и тази година“ и времето на
разпита на И. П.: през 2022 г., може да се направи обоснован извод, че са съществували
пречки за ползването на пистата през 2021 г. За този сезон ползването на пистата се
установява с категоричност само за месец март, съгласно показанията на свидетеля С.
Г. Ето защо за периода януари-февруари 2021 г. не се доказва ответникът да е ползвал
имота на ищеца за ски писта и не следва да бъде присъждано обезщетение.
5
Обезщетение ще да бъде присъдено за месец март, предвид представения фискален бон
и показанията на свидетеля Г., че е ползвал пистата, влека и екипировка под наем.
Обезщетението за забава върху сумата от 5.18 лева за периода от 29.03.2021 г.,
когато е получена поканата, до 15.12.2021, изчислено на основание чл. 162 ГПК с
електронен калкулатор, се равнява на сумата от 0.38 лева.
Ето защо предявеният главен иск се явява основателен за сумата от 5.18 лева и
следва да бъде отхвърлен за разликата до претендираните 1850 лева, а предявеният иск
за мораторна лихва следва да се уважи за сумата от 0.38 лева и да се отхвърли за
разликата до 135 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 2.17 лева разноски по съразмерност.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 528.52 лева разноски по съразмерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Ски клуб Копривките“ ЕИК *********, да заплати на
Г. А. М., ЕГН ********** следните суми: 5.18 лева- главница, представляваща
обезщетение за неоснователното ползване на 1/4 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор **** по КК на село ***, община ****, с начин на трайно ползване-
ливада, с площ от 504 кв.м. за периодите януари- март 2019 г., януари-март 2020 г. и
март 2021 г.; както и сумата от 0.38 лева- обезщетение за забава за периода от
29.03.2021 г. до 15.12.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба– 16.12.2021г. до окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за разликата НАД 5.18 лева до 1850 лева и за
периодите от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., от 01.04.2019 г. до 31.12.2019 г., от
01.04.2020 г. до 31.12.2020 г., от 01.01.2021г. до 28.02.2021 г. и от 01.04.2021 г. до
31.12.2021 г. и претенцията за обезщетение за забава за разликата НАД 0.38 лева до
135.00 лева.
ОСЪЖДА Сдружение „Ски клуб Копривките“ ЕИК *********, да заплати на
Г. А. М., ЕГН ********** сумата от 2.17 лева- разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА Г. А. М., ЕГН **********, да заплати на Сдружение „Ски клуб
Копривките“ ЕИК ********* сумата от 528.52 лева- разноски по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
7