Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 10.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1292 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на
постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** против Е.Б. ***с ЕГН **********, с адрес: ***, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 584,31лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до
31.08.2019г. и лихва за забава върху главницата в размер на 63,33 лв. за
периода от 04.07.2017г. до 09.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№
6824/2019г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответницата като собственик на топлоснабден имот: апартамент, находящ
се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.05.2017г. до 31.08.2019г.
не е погасила своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден
имот – апартамент с абонатен номер 1012728, възлизащи на сума в общ размер на
584,31лв. Навеждат се доводи, че
съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи
условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на
падеж, ответницата дължал и лихва за забава, изчислявана в размер на 63,33 лв.
за периода от 04.07.2017г. до 09.10.2019г. Излага се, че процесните
суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в
производството по ч.гр.д***, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, като при наличие на основанията по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора да предяви иск за
установяване на вземанията си.
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да
се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за следните суми: 584,31лв. – главница за ползвана
и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 31.08.2019г. и
лихва за забава върху главницата в размер на 63,33 лв. за периода от 04.07.2017г.
до 09.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по ч.гр.д. 6824/2019г. на ПлРС до окончателното
изплащане на сумата.
Ответницата Е. ***, чрез назначения особен представител адв.В.Д. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковите претенции. Оспорва твърдения факт, че е собственик на имота, за
сключен договор с трето лице за извършване на дялово разпределение, както и за
публикуване на приложимите Общи условия в местен и централен ежедневник.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от
заповедния съд по ч.гр.д***, поради което се явява допустим и следва да се
разгледа по същество.
Установява се от приложения препис
на нот.акт за дарение на недвижим имот ***. на нотариус с рег***,
че ответницата ******е съсобственик на процесния
апартамент ***. Според обективираните в нотариалния
акт елементи на сключения договор за дарение, не е налице уговорка за различни
права на съсобствениците, поради което съдът приема, че са равни.
От приложените преписи на Договор от
12.09.2001г. и Споразумителен протокол от
18.10.2001г. е видно, че сградата, в която се намира процесния
имот е била включена в системата за индивидуално топлоотчитане.
Ищецът е представил доказателства за
публикуване на приложимите Общи условия в централен и местен ежедневник.
Установява се от приложените справка и
счетоводно извлечение по партидата на процесния имот,
както и издадени за процесния период фактури, че за същия
са били начислявани суми за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, за отопление без ИРУ, за отопление с ИРУ, за гореща вода и за
услуга дялово разпределение. Общо начислената главница за процесния
период от 01.05.2017г. до 31.08.2019г. възлиза на 1 168,61лв., като
съответна на притежаваните от ответницата права на собственост върху ½
ид.ч. от жилището е половината от тази сума – в размер на 584,31лв.
Видно е от приложеното счетоводно
извлечение, че при съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия,
предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната
лихва за периода на забава, ***е начислила върху дължимите главници за процесния период и лихва за забавеното им плащане,
възлизаща в общ размер на 126,66лв. за периода от 04.07.2017г. до 09.10.2019г.
Дължимата лихва за забава върху главницата от 584,31лв. се изчислява на 63,33лв.
за същия период от време.
Установява се от изслушаното
заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, че през процесния период до имота, върху който ответницата има
права, е била доставяна топлинна енергия, отчитана от търговския уред за
измерване на топлинна енергия, монтиран в АС – топломер. Видно е, че банята в процесното жилище се отоплявала от щранг-лира,
а отделните помещения се отоплявали от отоплителни тела, оборудвани с топлоразпределители, по които били отчитани единици в
отделни месеци от процесния период. Според
експертното заключение извършеното дялово разпределение в имотите на живущите
във входа било направено в съответствие с изискванията на Методиката за
разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, Приложение към
чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №16-334 от
06.04.2007г. Установява се още от експертното заключение, че отделните
компоненти на индивидуалната сметка на ответницата били изчислени съгласно
нормативната уредба в областта на енергетиката. Експертното заключение се
възприема от съда, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
Ответникът признава в о.с.з. на
26.10.2020г., че на 10.06.2020г. е била заплатена претендираната
в настоящото производство сума за главница и лихва.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Установи се от обсъдените писмени
доказателства, че ответницата е съсобственик на процесния
апартамент ***, притежавайки права върху ½ ид.ч. от имота. Установи се
също така, че имота се намира в топлоснабдена сграда.
С оглед тези обстоятелства и в съответствие с разпоредбата на чл.153 от ГПК,
съдът приема, че ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, по презумпция на
закона се смятат за потребители на топлинна енергия. Правоотношението по
продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Поради горното, съдът счита, че ответницата дължи на ищеца
заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния
имот през процесния период от 04.07.2017г. до 09.10.2019г.,
съответна на притежаваните права на собственост или сумата от 584,31лв.
Предвид на това, че главниците за
доставена топлинна енергия през процесния период не
са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1
от ЗЗД. Установи се от приложеното счетоводно извлечение, че тази лихва върху
дължимата от ответницата главница се изчислява на 63,33лв. за процесния период от 04.07.2017г. до 09.10.2019г.
Поради изложеното съдът приема за
установено, че към момента на образуване на производството по делото –
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, както и завеждане на исковата молба
по установителния иск, ответницата е дължала на ищеца
претендираните в настоящото производство вземания за
главница и лихва.
С оглед признанието на ищеца, съдът
приема, че след образуване на делото са били заплатени изцяло дължимите от
ответницата суми. Поради това исковите претенции следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане в хода на делото.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски
в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. Ответницата е направила искане да не се
възлагат в нейна тежест направените от ищеца разноски. Съдът намира, че това
искане е неоснователно. Единствената хипотеза, в която ответника може да се
освободи от задължението за разноски е предвидената в чл.78, ал.2 от ГПК - с поведението си да не е дал повод за
завеждане на делото и да признае иска, при което разноските се възлагат върху ищеца. Съдът
счита, че в случая не е налице тази хипотеза. Ответникът не е заплатил
дължимите главници на датите на падеж, поради което е изпаднал в забава и това
негово поведение е станало причина за завеждане на иска. Поради това дължи
плащане на ищеца на направените от последния деловодни разноски. В заповедното
производство са направени от ищеца разноски за държавна такса в размер на 12,50лв.,
а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от
2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, от които ответницата дължи 25лв. или общо дължимите за
заповедното производство разноски възлизат на 37,50лв. Направените в исковото
производство разноски са за държавна такса в размер на 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр.
с чл.25, ал.1 от НПП, както и за възнаграждение на особен представител в размер
на 300лв. или общо 425лв. Те са изцяло дължими с оглед изхода на спора, като ирелевантно е извършеното плащане в хода на делото, т.к.
ответницата с поведението си е станала причина за завеждане на делото.
Ответницата дължи по сметка на съда и разноски за възнаграждение на вещо лице,
по допуснатата по искане на особения представител съдебно-техническа
експертиза.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, *** против
Е.Б. ***с ЕГН **********, с адрес: ***, ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответницата дължи в полза на ищеца сумата
от 584,31лв., представляваща главница за консумирана топлинна енергия за
периода от 01.05.2017г. до 31.08.2019г.
и сумата от 63,33лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.07.2017г.
до 09.10.2019г., за които е издадена Заповед №3832 за изпълнение на парично
задължение от 18.10.2019г. по ч.гр.д***, като
погасен чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е.Б. ***с ЕГН **********,
с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 37,50лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и
сумата от 425лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Е.Б. ***с ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС деловодни разноски за вещо лице в размер на
140лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
районен съдия: