Решение по дело №3952/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 164
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 6 юни 2020 г.)
Съдия: Калин Тифонов Тодоров
Дело: 20191420103952
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Враца, 06.03.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                   

                                                                   Районен съдия:  К. Тодоров

 

при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 3952 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 410 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.198о, ал.1 ЗВ за съществуване на вземане по договор за предоставяне на В и К услуги на потребител.

В исковата молба ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Враца твърди, че ответникът К.Т.П. *** е негов абонат и потребител на услуги, предвидени в Закона за водите, ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на ,,В и К” ООД - Враца за жилище на адрес: *****. Поддържа, че за потреблението през периода 18.06.2018 г. - 19.02.2019 г. на ответника-потребител са издадени 12 бр. фактури (описани в приложената справка-извлечение) за изплащане на общо дължимите 140, 20 лв. - главница и за начислената върху нея лихва. Сочи, че е била изготвена покана за доброволно изпълнение с приложена справка за дължимата сума, но ответникът не е платил задължението си. Изтъква, че поради тази причина със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районния съд - гр. Враца е поискал издаване на такава заповед и на изпълнителен лист. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, с разпореждане на съда № 6649 по ч.гр.д. № 2319/2019 г. му е указано да предяви настоящия иск, което определя интереса му да иска установяване на вземането си със съдебен акт. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника К.Т.П., съществуването на вземането му в размер 140, 20 лв. главница, заедно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 13.06.2019 г. до окончателното изплащане, като му присъди и направените разноски в заповедното и исковото производство.

Ответникът К.Т.П. ***, редовно известен, чрез назначения му особен представител, в срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК не взема становище по иска, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал събирането на такива. В съдебното заседание не оспорва иска като твърди, че не може да посочи правопогасяващи факти.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и доказателствата по приложеното ч.гр.д. № 2319/2019г. на ВРС, намери за установено от фактическа страна, следното:

Видно е, от приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 2319/2019г. по описа на РС – Враца, че по заявление на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.Враца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1440/17.06.2019 г., с която е разпоредено длъжникът К.Т.П. *** да заплати на заявителя сумата 140, 20 лева главница, представляваща стойност на потребени ВиК услуги за периода 18.06.2018 г. - 19.02.2019 г., сумата 5, 99 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 18.07.2018 г. - 23.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лева разноски по делото за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника – настоящ ответник, при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане № 6649/04.09.2019 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил настоящия иск против ответника по настоящото дело.

С Разпореждане № 7440 от 02.10.2019г. по ч.гр.д. № 2319/2019г. по описа на РС – Враца съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение в частта, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата 5, 99 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 18.07.2018 г. - 23.05.2019 г.

Установи се по делото, от направената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., че К.Т.П. има заявен постоянен и настоящ адрес ***.

От представената от ищеца справка по лице на Служба по вписванията - Враца се установи, че на 23.04.1998г. ответникът К.Т.П. е закупил процесния апартамент № 59, находящ се на адрес: ****, както и че до 10.12.2019г. по партидата на ответника няма вписвания за прехвърляне на собствеността на апартамента на друго лице.

От приложения по делото заверен препис от карнетна книга за отчитане на доставената вода до имот с адрес: ****, водена на името на К.Т.П. (л.8-9 по делото), се установи, че през процесния период е извършвано както реално отчитане, така и служебно начисляване на изразходваната вода.

Видно е също от представената справка – извлечение № 38366 за дължимите суми към "Водоснабдяване и канализация" ООД – гр.Враца към дата 23.05.2019 г. на абонатни номера 948031 и 948032, на името на К.Т.П. с адрес: *** по делото), че ищецът е издал 12 броя фактури за отчетен период от 18.06.2018 г. до 19.02.2019 г., като е начислил сумата от общо 140, 20 лева – главница и сумата от общо 5, 99 лева – лихва. Справката е подписана от изготвилото я лице и главния счетоводител на ищцовото дружество.

С покана № 94412 за доброволно изпълнение от 08.03.2019 г. (л.10 по делото) адресатът К.Т.П. е уведомен, че в качеството си на абонат на "В и К" ООД, гр.Враца и потребител на вода и други услуги, дължи на водоснабдителното дружество главница от 140, 20 лв. за периода 01.10.2018г. - 01.03.2019г. и лихва в размер на 3, 12 лв. за периода 01.10.2018г. - 01.03.2019г. и е поканен в срок от 30 дни да плати дължимата сума. Към поканата е приложена счетоводна справка № 94412/08.03.2019 г., подписана от служител на ищцовото дружество (л.11). Поканата е връчена на титуляра на партидата на 14.03.2019г. в присъствието на свидетел С.Т.

В доказателствената съвкупност е приложено и извлечение от Общи условия за получаване на услугите на ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД /действали към процесния исков период/, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006 г., по отношение на които съдът, на основание чл.155 ГПК, е съобщил на страните, че му е служебно известен факта, че същите са публикувани във в-к "Новинар" в броя му от 20.06.2006 г. и във в-к "Конкурент" в броя му от 19.06.2006 г. и поместени на интернет страницата на дружеството. При извършената служебна справка на интернет страницата на ищцовото дружество, се установи, че е публикуван пълният текст на приложимите в случая Общи условия, одобрени от ДКЕВР, като представеното по делото извлечение от тях съответства на публикувания текст.

За заплащане на сумите по фактурите по делото не са представени никакви доказателства от ответната страна.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от страна на длъжника, на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или на отказ на съда да издаде заповед за изпълнение. В това производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е изискуемо.

За основателността на иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер, т.е. на първо място да установи наличие на облигационно правоотношение с ответника за предоставяне/ползване на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на област Враца и на следващо място да докаже, че през процесния период и за конкретния имот са предоставяни ВиК услуги на твърдяната стойност, които не са заплатени.

Ищецът основава вземането си на сключен с ответника договор за предоставяне на В и К услуги при общи условия.

По делото е безспорно, че ищцовото дружество е "ВиК оператор" по смисъла на чл. 198"о", ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр.Враца. Съгласно чл. 11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Между страните не се спори, а и на съда е служебно известен факта, че Общите условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006 г. и са публикувани във в-к "Новинар" в броя му от 20.06.2006 г. и във в-к "Конкурент" в броя му от 19.06.2006 г., както и са поместени на интернет страницата на дружеството.

По делото е безспорно установено, че апартамент № 59, находящ се в ****, е присъединен към водопреносната и канализационна система, стопанисвани от ищеца, като за имота е открита партида на името на ответника К.Т.П.. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4/2004 г., потребители са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следователно ответникът К.Т.П., като собственик на посочения апартамент, има качеството на "потребител" на услугите на ищцовото дружество за жилище с адрес: ****, който адрес е регистриран като постоянен и настоящ на ответника /видно от приложената по делото справка по реда на Наредба № 14/2009 г./.

Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния имот в случая е достатъчен, за да се приеме наличие на договорни отношения между ищцовото дружество и ответника за предоставяне на ВиК услуги, които отношения се уреждат от общите условия на доставчика и от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл.8 от цитираната наредба, получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от държавния регулатор, в лицето на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Предвид констатацията, че Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - "ВиК" ООД гр. Враца са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет, настоящият съдебен състав приема, че обвързват всички абонати на дружеството, съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г.

Поради изложеното съдът приема, че между ищцовото дружество и ответника е съществувало облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги за посочения в исковата молба период – 18.06.2018 г. - 19.02.2019 г., регулирано от Наредба № 4/2004 г. и "Общите условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД".

Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - чл. 40 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и в Общите условия.

Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредбата, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

В случая е представено заверено копие от карнета за отчитане на вода, воден на името на ответника К.Т.П., от който се установява, че за измервателния уред в жилището на адрес ****, има извършени реални отчети, за които са поставени подписи, както и служебно начислени количества вода.

По делото се установи, че в периода от 18.06.2018 г. до 19.02.2019 г. по партидата на името на ответника са начислени за плащане суми за потребление на питейна вода по фактури, посочени в табличен вид, по номер, дата на издаване, показания на водомера, отчетено количество и начислена сума за главница. В чл. 31, ал.2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно задължението за заплащане на посочените услуги тежи именно върху съответния абонат – в случая ответника. Не се установи по делото и не се твърди ответника да е заплатил на ищеца ползваните в собствения му имот ВиК услуги.

Действително, представените от ищцовото дружество справки и извлечение от карнетна книга по своя характер са частни свидетелстващи документи и не обвързват съда с доказателствената си стойност, като същите се преценяват наред с другите доказателства по делото. Но същите не са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че установяват отчетеното количество вода за процесния период и неговата стойност, както и че начислените суми за главница и лихва са правилно определени.

Поради изложеното, съдът счита, че предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 410 ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ е доказан за претендираната сума от 140, 20 лева главница, представляваща задължение за доставени и незаплатени В и К услуги за жилище с адрес: **** за период на потребление от 18.06.2018 г. до 19.02.2019 г.,  и следва да се уважи като основателен.

С оглед уважаването на установителния иск за главницата, следва да се уважи и искането за законната лихва върху нея за претендирания период - от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 2319/2019г. на РС-гр.Враца в съда – 13.06.2019г., до окончателното й изплащане.

Съобразно с изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, и задължителните указания, дадени в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да се осъди да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното производство разноски от 25 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в настоящото производство, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото, от общо 275,00 лева, от които 25 лева държавна такса, 150 лева за възнаграждение на особения представител на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Т.П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че съществува вземането на ,,Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. "А. Стамболийски" № 2, представлявано от управителя А. Ц. П., по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1440, издадена на 17.06.2019г. по ч. гр. д. № 2319/2019г. на РС - Враца, което вземане е за сумата 140, 20 лв. - главница за потребени за жилище на адрес: **** и неплатени В и К услуги през периода от 18.06.2018 г. до 19.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 13.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА К.Т.П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ,,Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. "А. Стамболийски" № 2, представлявано от управителя А. Ц. П., направените в заповедното производство по ч. гр. д. № 2319/2019 г. на РС - Враца разноски от 25 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в настоящото производство от 25 лева държавна такса, 150 лева за възнаграждение на особения представител на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: