№ 5339
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110126890
по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена от АЛБ. СТ. Й. искова
молба и уточнителни такива (л.20 и л.27), срещу /фирма/, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 215
КТ за заплащане на следните суми: сумата от 1040.00 лева, представляваща сбор от
неплатени трудови възнаграждения за периода от 22.01.2021 г. – 12.03.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането и сумата от 3105.00 евро, представляваща сбор от неизплатени
командировъчни пари за международна командировка, от които два дни –
командировка в страната (двудневен курс Белово-Плевен) за периода от 22.01.2021 г.
до 12.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
до окончателно изплащане на вземането.
С определение № 7306/27.10.2021г. /влязло в сила на 11.11.2021г/,
производството е прекратено в частта за сумата от 3000,00лв. – неимуществени вреди,
на основание чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
страните се намират в трудово правоотношение по силата на трудов договор от
21.01.2021 г., въз основа на който е назначен на длъжност „шофьор“ за превоз на
товари на минимална работна заплата в условия на постоянно пътуване в и извън
страната. Сочи, че за периода от 22.01.2021 г. – 12.03.2021 г. е бил в командировка с
цел извършване на международен превоз на товари в различни райони на европейския
континент и България, като в тази връзка поддържа, че съгласно Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина на шофьорите, извършващи
международни превози на пътници се изплащат дневни пари 30 евро и квартирни по
105 евро на ден, или по общо 135 евро на ден. Излага твърдения, че такива суми не са
му изплатени за 23 работни дни в чужбина и 2 дни в България. Поддържа и че за същия
период не му е изплатено трудово възнаграждение в общ размер на 1040,00 лева. С
молба от 13.07.2021 г. прави уточнение, че трудовите правоотношения между страните
произтичат от трудов договор № 013/21.01.2021 г., че същите не са прекратени, както и
че претенцията му за заплащане на трудови възнаграждения обхваща периода от
22.01.2021 г. до 12.03.2021 г. С втора уточнителна молба от 31.08.2021 г. сочи, че
1
претендира обезщетение по чл. 215 КТ за сумата в общ размер от 3105,00 евро, както и
че два дни от процесния период ( 22.01.2021 г. - 12.03.2021 г. ) е бил в командировка в
страната, като се касаело за двудневен курс Белово-Плевен, за което твърди, че има
пътни листове, но не може да посочи точните дни с оглед изминалото време. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание 128, т. 2 КТ и 215 КТ.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период между
страните е било налично валидно трудово правоотношение, по силата на което е
престирал труд в полза на ответното дружество. На следващо място ищецът следва да
установи по делото размера на дължимото му се трудово възнаграждение за периода от
22.01.2021 г. – 12.03.2021 г.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираното от
ищеца трудово възнаграждение.
От представеното на л. 4 по делото копие на Трудов договор № 013/22.01.2021г.,
се установява, че през исковия период между страните са били налични трудови
правоотношения, по силата на които ищецът е престирал труд при ответника на
длъжност „Шофьор товарен автомобил – 12 и повече тона.“
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно -счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установи размера на
дължимото се на ищеца трудово възнаграждение за исковия период 22.01.2021г. –
12.03.2021г., като според експерта същото е в размер на 1146.36лв.
От страна на ответника не се доказа плащане на претендираното от ищеца
трудово възнаграждение, поради което съдът намира, че исковата претенция с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ се явява основателна и същата следва да бъде уважена за
предявения размер от 1040.00лв. за периода 22.01.2021г. – 12.03.2021г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането.
По иска с правно основание чл. 215 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между
страните в процесния период, изпълнение на задълженията си в процесния период за
полагане на труд при ответника - командироване от компетентен орган за изпълнение
на неговите трудови задължения за процесните командировки и извършването им, от
които 23 дни в чужбина на територията на ЕС и 2 дни на територията на страната и
размера на дължимите командировъчни пари.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е указал на ищеца, на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за твърдението си, че през
исковия период е бил командирован да изпълнява трудовите си задължения в чужбина,
на територията на страни членки на ЕС, както и на територията на страната.
Въпреки така дадените указания, от страна на ищеца не бяха ангажирани
каквито и да било доказателства за командироването му, като извод в тази насока не
2
може да бъде направен и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
счетоводна експретиза, доколкото експертът е посочил, че не може да отговори на
поставената задача, доколкото не разполага с документи, на база на които да даде
отговор на въпроса за какъв срок, къде и с право на какви командировъчни пари е бил
командирован ищецът.
С оглед изложеното доколкото от страна на ищеца остана недоказан един от
кумулативно изискуемите се елементи от фактически състав на чл. 215 КТ, а именно,
че през исковия период е бил командирован, съдът намира че претенцията следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер на 7112.85лв., от които 1040.00лв.
– неизплатено трудово възнаграждение и 3105.00 евро / в лева съгласно курса на БНБ
от 1.95583лв. за едно евро – 6072.85лв./. Уважената част е 1040.00лв., респективно
отхвърлената е 6072.85лв.
Ищецът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200.00лв.,
видно от приложения на л. 13 договор за правна защита и съдействие, като в същия е
отразено, че сумата е платена в брой, респективно по аргумент от т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2013г. в тази част договорът има характер на разписка, доказваща
плащане на уговореното възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца разноски с оглед уважената част на претенциите в размер на 29.24лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на
Софийски районен съд сумата от 300.00лв. – от които 50.00лв. - държавна такса по
уважения иск и 250.00лв. - възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджета на
съда, доколкото заключението е релевантно за уважената искова претенция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
/фирма/, да заплати на АЛБ. СТ. Й., ЕГН **********, на основание чл. 128, т. 2 КТ,
сумата от 1040.00лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода 22.01.2021г. –
12.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -
14.05.2021г. до окончателно изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от АЛБ. СТ. Й. , ЕГН **********, против /фирма/,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /фирма/, иск с правно
основание чл. 215 КТ за заплащане на сумата от 3105.00 евро / в лева съгласно
курса на БНБ от 1.95583лв. за едно евро – 6072.85лв./, представляваща сбор от
неизплатени командировъчни пари за международна командировка, от които два дни –
командировка в страната (двудневен курс Белово-Плевен) за периода от 22.01.2021 г.
до 12.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
- 14.05.2021г. до окончателно изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на АЛБ. СТ. Й., ЕГН **********, сумата от 29.24лв. – разноски с оглед
уважената част на претенциите.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 300.00лв. – от които 50.00лв. -
държавна такса и 250.00лв. - възнаграждение за вещо лице, изплатено от бюджета
на съда.
3
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, с която е уважен искът по чл. 128, т. 2 КТ.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4