O П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2516
04.12.2019г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII- ми състав на Гражданско отделение, в закрито заседание
на четвътри декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка
Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо Иванов
като разгледа докладваното от
мл.съдия Христо Иванов в. ч. гр.д. № 2560 по описа на ПОС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 във вр. 83 ал.2 от ГПК .
Образувано е по подадена частна жалба от Т.Х.А. с която
се обжалва Определение № 9211 от 16.08.2019 г. по гр.д. №4755/2019г. по описа
на ПдРС, 13 с-в. С горецитирания акт съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателката за освобождаване от държавна
такса. В жалбата се излгат съобржение за неправилност на определението като се
изтъкват аргументи, че съдът не е обсъдил подробно обстоятелства касаещи
материалното състояние на жалбоподателката.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателката и след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, a разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката получава доходи от пенсия за осигурителен стаж и възраст в
размер на 245,94 лева. Отделно от това е безспорно, че е прехвърлила жилището си на лице, което
се задължение да поеме издръжката и
гледането й.
Въззивният съд намира, че с оглед
обстоятелствата, заявени в декларацията за материално и гражданско състояние и
приложените към нея документи са налице
основания за освобождаване на жалбоподателката от заплащане на държавна такса в
размер на 200 лева. Съгласно чл. 83, ал. 2, изр. последно ГПК по молбата за
освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство,
имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното му положение,
здравословното му състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани
обстоятелства.
Жалбоподателката е в пенсионна
възраст, като от подадената декларация за материално и гражданско състояние се
установява, че тя получава пенсия в размер на 245,94 лева.
Тя е декларирала, че няма сключен граждански брак, не притежава недвижими
имоти, моторни превозни средства, дялове в търговски дружества или парични
влогове. Жалбоподателката страда от заболяване, което да налага постоянни
разходи в размер на 60 лева месечно, като 53,50 лв от тях се покриват от НЗОК.
Съгласно напарвените служебно справки става ясно, че се е
разпоредила с единственото си
жилище през 2001г., а лицето в чиято
собственост е прехвърлен недвижимия имот е поело задължение за издръжка и гледане на продавача. Не може да се приеме, че това задължение включва финансова подкрепа при
нужда от правене на разноски по съдебни дела, които разходи са извън
обичайните, необходими за добросъвестно изпълнение на горепосочения договор.
Освен това, тази защита на накърнени права и
интереси не може да бъде уязвима от материалното състояние или проявено желание
за съдействие от страна на купувача на имота.
Като взе предвид изложеното по-горе
въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно и частната жалба
следва да бъде уважена, тъй като от представената декларация за материално и
гражданско състояние и приложените към нея документи не може да се направи
извод, че жалбоподателката разполага с
достатъчно средства, за да заплати държавната такса в размер на 200 лева.
Водим от горното съдът:
О П
Р Е Д
Е Л И :
Отменя Определение № 9211 от 16.08.2019 г.
по гр.д. №4755/2019г. по описа на ПдРС , 13 с-в.
Освобождава
Т.Х.А. от заплащане на
държавна такса и разноски по делото.
Връща делото на Пловдивски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.