Определение по дело №10153/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 март 2021 г.
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20207060710153
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 14

гр. Велико Търново, 12.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



Административен съд – Велико Търново, касационен състав, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                 МАРИЯ ДАНАИЛОВА

ИВЕЛИНА ЯНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                        РОСЕН БУЮКЛИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД № 10153/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане изх. № ГБ-229-18736/2020г. на Националното бюро за правна помощ /НБПП/, с искане на основание чл. 189 НПК и чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с  чл. 27а от Закона за правната помощ ЗПП/, на НБПП да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева, изплатени на ***, предоставил правна помощ по КАД № 19/2020 г. по описа на Административен съд Габрово и КАД № 10153/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Към искането е приложено решение № ГБ-229-18736/2020 от 02.11.2020 г. на НБПП да се изплати на *** К. Р. Ф. -  сумата от 400 лева, представляваща ***ско възнаграждение.

Моли, след влизане в сила на съдебния акт за присъждане на разноските, да бъде издаден и изпълнителен лист в полза на Националното бюро за правна помощ. По така отправеното искане на НБПП за присъждане на разноски съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането за присъждане на разноски е допустимо. НБПП не е било страна в съдебното производство, а разпоредбите на чл. 77 и чл. 78, ал. 7 от ГПК не установяват срок за предявяване на искането на НБПП за присъждане на разноски за предоставена правна помощ. Такъв срок не е установен и с разпоредбите на чл. 38, ал. 3, т. 2 и чл. 39 от ЗПП, които уреждат реда и начина за определяне и заплащане на възнаграждение на ***а, предоставил правна помощ (в този смисъл Определение № 2806 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8389/2013 г., VI о).

С решение № 168/14.09.2020 г. по настоящето дело оставено в сила Решение №75/28.06.2019 г., постановено по адм. дело №14/2019 г. по описа на Административен съд – Габрово, в частта, с която са отхвърлени предявените И.Й.Г. искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от постоянно светеща лампа, пречеща на съня, за периода 19.01.2016 г. – 19.05.2018 г.; невъзможност за надлежно съхранение на личните вещи за посочения период и поради ползването на открит санитарен възел за периода 30.03.2017 г. – 19.05.2018 г.

На ищеца е била предоставена правна помощ на основание чл. 25, ал. 1 от ЗПП, изразяваща се в служебно процесуално представителство по делото.

По искане изх. № ГБ-194-14803/2019г.  по отношение на адм. дело № 14/2019 г. по описа на Административен съд – Габрово последният се е произнесъл с Определение № 75 от 21.01.2021г. като е оставил без уважение искането на НБПП за присъждане на разноски за възнаграждение за ***, предоставил помощ по делото в размер на 250лв. и оставил без разглеждане искането на НБПП изх. № ГБ-229-18736/2020г. за присъждане на 400лв. разноски за възнаграждение на ***а по КАД № 19/2020 г. по описа на Административен съд Габрово и КАД № 10153/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново, като е изпратил искането на настоящата инстанция по компетентност.

В разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК е предвидено, че ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното ***ско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В конкретния случай правната помощ е предоставена за процесуално представителство по дело, образувано по иск с правно основание чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС на лицето, на което е предоставена правната помощ, като е оставено в сила решение в частта, с което искът е отхвърлен. Следователно в случая не е налице хипотеза по чл. 78, ал. 7 от ГПК, тъй като исковата претенция е отхвърлена изцяло и не е постановено осъдително решение спрямо лицето.

Не е налице и друго основание, въз основа на което на НБПП да бъде възстановена сумата, изплатена на ***а за предоставената правна помощ. В  чл. 27а ЗПП е предвидено, че лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със закон случаи. В разглеждания случай, който се отнася до иск по ЗОДОВ, не е предвидено изключение от правилото за финансиране на правната помощ от държавния бюджет в интерес на правосъдието, предвидено с чл. 4 от ЗПП, за да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за заплащане на ***ско възнаграждение. Правната помощ е предоставена на основание чл. 25, ал. 1 от ЗПП по преценка на първоинстанционния съд, а не в хипотезата на чл. 23, ал. 1 поради задължително изисквана от закона ***ска защита, резервен защитник или представителство. Съгласно чл. 94 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК, ***ската защита с характер на правна помощ е безплатна. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 2 и чл. 22 от ЗПП. Заплащане на определеното възнаграждение на назначения служебен *** е предвидено само в хипотезата на чл. 97, ал. 1 ГПК, когато съдът е лишил страната от правна помощ, тъй като условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти. Такава хипотеза в настоящото производство също не е осъществена. В горния смисъл е и съдебната практика на ВАС- адм. дела №№ 8388/18 г., 9117/17 г. на ІІІ отд., 11502 на 5-членен състав на ВАС и др.

Разпоредбите на НПК, и в частност на чл. 189 (която е посочена като правно основание в подадената молба от НБПП), не намират субсидиарно приложение в съдебните производства по АПК.

 

По изложените съображения подадената молба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горното и на основание чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 144 АПК Административен съд Велико Търново

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искане изх. № ГБ-229-18736/2020г. на Националното бюро за правна помощ /НБПП/, на основание чл. 189 НПК и чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с  чл. 27а от Закона за правната помощ ЗПП/, на НБПП да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева, изплатени на *** К.Ф. от ГАК, предоставил правна помощ по КАД № 10153/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново, както и да бъде издаден изпълнителен лист.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Препис от определението да се изпрати на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

2.