РЕШЕНИЕ
№ 1470
гр. Бургас, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120100953 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Топлофикация-Бургас“ АД срещу П. Т. П., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
460,81 лева, представляваща главница за доставена и ползвана топлинна енергия за обект на
потребление, находящ се в град Б., ***, за периода от м.01.2018 г. до м.09.2022 г., ведно със
законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда – 30.11.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 108,55 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.03.2018 г. до 25.11.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 3814/12.12.2022 г. по ч. гр. д. № 7800/2022 г. на РС-Бургас, на
основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът, като съсобственик на обект на потребление, находящ се в
Б., ***, не са изпълнили задълженията си за заплащане на доставена и ползвана топлинна
енергия за периода от м.01.2018 г. до м.09.2022 г. на обща стойност 460,81 лева, включваща
предоставянето на сградна инсталация и отчет за дялово разпределение. Сочи се, че срокът
за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия,
а съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок се дължи обезщетение в размер на
законната лихва. В тази връзка се поддържа, че ответникът дължи сумата от 108,55 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2018 г. до 25.11.2022 г. Предвид
липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която е депозирано възражение по чл. 414
от ГПК, като дадените на кредитора указания са обусловили правния му интерес от
предявяване на настоящия установителен иск.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, за което е представен
1
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба.
В съдебно заседание ответникът се явява лично.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 7800/2022 г. на РС-Бургас, че е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника.
Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение № 3814/12.12.2022 г.,
срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК. В предоставения от съда срок,
заявителят е представил доказателства за предявен установителен иск за съществуване на
вземането си.
Приобщени по делото като писмени доказателства са следните документи: справка на
потреблението за процесния имот за процесния период, карнет и свидетелства за годност на
СТИ /л. 20 – л. 25/, сключен между ищеца и потребителите договор от 2000 г. за доставяне
на топлинна енергия, допълнен с Анекс от 27.12.2000 г. в етажна собственост, находяща се
Б., *** /л. 26/ и сключени между ищеца и „Белчевстрой“ ЕООД договори за дялово
разпределение от годините – 2000 г. - 2022 г. и анексите към тях, Решение на ДКЕВР от
07.12.2009 г., както и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-
Бургас“ ЕАД на потребителите на гр. Бургас /л. 81/.
Приобщен е Протокол от 2000 г. на Общо събрание на етажните собственици, взело
решение да се сключи договор за индивидуално разпределение на топлинната енергия по
апартаменти, за извършване на дялово разпределение. Подписът на Управителя е
нотариално заверен, а протоколът придружен от списък на съгласилите се етажни
собственици.
Не е спорно, че собственик на процесния апартамент е ответникът.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза /л. 115/ се установява, че незаплатените суми по компоненти са за
сградна инсталация – 430,47 лева и отчет и дялово разпределение – 40,60 лева и служебно
прихванати – 10,26 лева. Общият размер на задължението възлиза на 460,81 лева, а
мораторната лихва възлиза на 108,55 лева, като същата е изчислена без периода от
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., в който лихви за забава не са начислявана, съобразно
забраната установена в чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение. Установява се, че през целия процесен период абонатната станция за процесната
етажна собственост е била действаща и е работила на отопление и БГВ. Спазени са
нормативните изисквания и утвърдените от КЕВР цени за топлинна енергия при
индивидуалното разпределение на топлинна енергия за всички абонати, присъединени към
абонатната станция.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на длъжника,
последният е направил възражение по чл. 414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство
и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да установи –
възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да
2
докаже съществуващо между страните облигационно отношение, доставките на топлинна
енергия за процесния период и размера на вземанията, дължими за тези доставки,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответника е да докажат направените правоизключващи възражения.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.
3.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139/ и Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./.
Съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на чл.3,
ал.1 от Общите условия на ищеца, купувач на топлинна енергия за битови нужди може да
бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия, който е собственик, или
титуляр на вещно право на ползване.
В настоящото производство не е спорно, че ответникът е собственик на апартамент в
сграда в режим на етажна собственост, за който са начислени процесните суми.
Относно съдържанието на понятието „потребител” е налице практика на ВКС -
решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО; решение № 507 от
22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, ІV ГО; решение № 35/21.02.2014 г. по гр.
д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Съгласно разясненията, дадени с цитираната
практика, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна
енергия. В този смисъл, сочещ на обвързващото решение на мнозинството в етажната
собственост, са и мотивите на ТР 2/25.05.2017г. по т.д. 2/2016г. ОСГТК на ВКС.
От сертификатите за годност на СТИ и заключението на вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза, което съдът описа по-горе и кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че процесните суми са начислени при спазване на изискванията
за извършване на отчет – срокове, процедура, методика и цени, включително периодична
проверка на общия топломер.
Поради това, съдът намира искът за главница за процесния период за доказан по
своето основание.
Досежно размера, в който претенцията за заплащане на топлинна енергия следва да
бъде уважена, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по приетата съдебно-
счетоводна експертиза, като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.
Съобразно същото, дължимите суми за главница възлизат в размер на 460,81 лева, поради
което искът за главница е основателен и следва да бъде уважен.
Изводът за основателност на главния иск обуславя основателността на акцесорната
претенция за мораторна лихва, която съобразно заключението възлиза в размер от 108,55
лева, до който размер предявеният иск за лихва е основателен и следва да бъде уважен.
3
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер от 145 лева, както и сторените в исково производство
разноски в размер от 275 лева, от които сумата от 75 лева за заплатена държавна такса и
сумата от 200 за депозит за експертиза, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът П. Т. П., ЕГН
********** с адрес Б., *** дължи на ищеца „Топлофикация-Бургас“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Лозово“ следните суми: сумата от
460,81 лева, представляваща главница за доставена и ползвана топлинна енергия за обект на
потребление, находящ се в град Б., ***, за периода от м.01.2018 г. до м.09.2022 г., ведно със
законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда – 30.11.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 108,55 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.03.2018 г. до 25.11.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 3814/12.12.2022 г. по ч. гр. д. № 7800/2022 г. на РС-Бургас, на
основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. Т. П., ЕГН ********** с адрес Б., *** да заплати на „Топлофикация-
Бургас“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Лозово“
сумата от 145 лева /сто четиридесет и пет лева/, представляваща направени в ч. гр. д. №
7800/2022 г. на РС-Бургас съдебно-деловодни разноски и сумата от 275 лева /двеста
седемдесет и пет лева/, представляваща направени в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
– „Белчевстрой” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Абоба“ № 6.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4