Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 18.10.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева
и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от
съдия Христова к.а.н.д. № 230/2018г. по описа на Административен съд Ловеч, за
да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 153 от 13.08.2018г.,
постановено по а.н.д. № 257/2018г., Троянски районен съд, трети състав е
отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 294174-0212924
от 23.10.2017г. на Директора на Териториална дирекция на НАП гр. Велико
Търново, с което на ЕТ „Лъв – Димитър Димитров“ с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление с. Борима, обл. Ловеч, ул. „М. Стафунски” №1, представляван
от собственика Д.С. Д., на основание чл.185, ал.2 във връзка с чл.185, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 700 лева за извършено нарушение по
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на Министъра на финансите за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
Решението е обжалвано в
законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – ТД на НАП
Велико Търново, страна по а.н.д. № 257/2018г. по описа на Троянски РС.
В касационната жалба се
твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и неправилно. Доводите за
това са, че подзаконовият нормативен акт, чиито разпоредби са нарушени, е
изписан с неговия уникален номер, дата на издаване и имена на издател, поради
което е невъзможно той да бъде сбъркан с друг нормативен акт; неправилно съдът
е приел и маловажност на нарушението. Иска се отмяна на съдебното решение и
потвърждаване на НП.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява и не представя становище.
Ответникът, редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат, който
ангажира становище за неоснователност на жалбата и за правилност на оспореното
решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното
решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218
от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в
жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция
да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело,
съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са
следните:
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за
установено, че на 01.07.2017г. от служители при ТД на НАП гр. Велико Търново,
ИРМ Плевен била извършена проверка в търговски обект – каравана за казанлъшки
понички, находящ се в гр. Троян, ул. „Стара планина“ №11, стопанисван от ЕТ „Лъв
– Димитър Димитров“ с. Борима. При проверката бил съставен протокол, в който било
отразено, че при разчетена касова наличност от фискалното устройство 00.00
лева, фактическата наличност е в размер на 11,50 лева, като се явява разлика между
разчетената наличност по документи и фактическата касова наличност към момента
на проверката в размер на 11,50 лева. В протокола представляващият търговеца
отбелязал, че е започнал работа 10 минути преди проверката и установената
разлика от 11,50 лева са пари за разваляне на едри банкноти. Към протокола за
проверка бил приложен Опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката в обекта.
На същата дата 01.07.2017г.
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0212924 на
ЕТ „Лъв – Димитър Димитров“ за това, че при извършената на 01.07.2017г. проверка
в търговски обект – каравана за казанлъшки понички, находящ се в гр. Троян, ул.
„Стара планина” №11, стопанисван от ЕТ „Лъв – Димитър Димитров“ с. Борима е
установено, че от фискалното устройство е разчетена наличност в размер на 00,00
лева, а фактическата наличност, съгласно изготвен опис на паричните средства е
в размер на 11,50 лева, като е установена разлика между разчетената наличност
по документи и фактическата наличност към момента на проверката в размер на
11,50 лева, които не са отчетени чрез фискалното устройство, като „служебно
въведени” в касата суми. Актосъставителят приел, че търговецът не е изпълнил
задължението си извън случаите на продажби да регистрира всяка промяна в
касовата наличност чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени”
суми в касата, с което е нарушил разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ. АУАН бил съставен в присъствието на представляващия
търговеца и му бил връчен, като в графа „обяснения и възражения” последният записал:
„Не съм знаел, че трябва да ги въвеждам във фискалното устройство”. Въз основа
на цитирания акт било издадено обжалваното НП.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
лица, като е спазена процедурата по съставяне и връчване на акта. Приел още, че
при така установената фактическа обстановка нарушението е безспорно установено,
като от правна страна търговецът е извършил описаното нарушение. За да приеме
незаконосъобразност на НП, решаващият състав изложил, че в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничили правата на наказаното лице. Като
такова било прието непосочването в АУАН и НП на пълното наименование на
нормативния акт, чиито разпоредби са били нарушени, за да може търговецът да
узнае какво нарушение е извършил. По съществото на спора съдът е възприел
обясненията на Д., че е започнал работа 10 минути преди проверката и посочената
сума му е била необходима, за да може да разваля едри банкноти при работа с
клиенти. Решаващият състав достигнал до извод, че констатираното нарушение е
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като се аргументирал за това. С горните
мотиви РС отменил оспореното пред него НП.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно,
допустимо и правилно по следните мотиви:
Съгласно чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (в приложимата редакция), извън
случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
Неизпълнението на
цитираните задължения се санкционира по чл.185, ал.2 от ЗДДС, като на едноличен
търговец, който извън случаите по ал.1 извърши или допусне извършването на
нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл.185, ал.1, в случая от
500 до 2000 лв.
Споделят се изводите на
районния съд, че несъобразяването от страна на АНО с направеното от търговеца
възражение против АУАН и с конкретната фактическа обстановка, е довело до
издаването на незаконосъобразно НП.
Съгласно ТР № 1/12.12.2007г.
на ОСНК на ВКС, преценката за „маловажност” по чл.28 от ЗАНН подлежи на съдебен
контрол, като в неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на тази
преценка, а когато съдът констатира, че предпоставките по цитираната разпоредба
са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Касационната инстанция споделя изводите на РС, както и на прокурора от ОП Ловеч,
за маловажност на случая: установено е по делото, че разликата между
разчетената наличност по документи и фактическата наличност в касата към
момента на проверката е в размер на 11,50 лева, т.е. касае се за малък размер
на паричните средства и за малък обект с площ от 5 кв.м. Приемат се за правилни
изводите на въззивния съд, че в този случай санкцията в размер на 700 лева се
явява прекомерно висока и не кореспондира с тежестта на нарушението. Безспорно
констатираното нарушение е изолиран случай в практиката на търговеца, което се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. При разпита в
с.з. актосъставителят е заявил, че са проверили и други аспекти в дейността на
търговеца – документите във фискалното устройство, договора с общината за наем,
книгата за дневните финансови отчети, която се води хронологично, като не са
били констатирани други нарушения.
Настоящата инстанция намира
за основателно изложеното от търговеца, че проверката е започнала 10 минути
след отваряне на обекта и посочената сума е била необходима за разваляне на
едри банкноти. Последното безспорно се установява и от направения от
проверяващите опис на наличните парични средства, които са само в монети от 5
стотинки до 2 лева. Същият извод е направен и от въззивния съд, а видно и от
разпита на актосъставителя в с.з., той също е възприел този довод на едноличния
търговец. Следва да се отбележи също така, че нарушението не води до
неотразяване на приходи. При това положение действително е налице „маловажен
случай“ с оглед дефиницията на чл.93, т.9 от НК, приложима на основание чл.11 от ЗАНН, т.к. обществената опасност с оглед малкия размер на разликата и
обстоятелствата, поради което сумата не е била въведена във ФУ своевременно, е
по-ниска от обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Горните обстоятелства не са
били обсъдени и взети предвид от наказващия орган, въпреки че търговецът ги е
посочил в Протокола за извършената проверка и в АУАН. В НП само бланкетно е
посочено, че възражението е разгледано и е преценено за неоснователно, без да
бъдат изложени конкретни мотиви защо. За формалното отношение на АНО говори и
факта, че в НП е отразено, че възражението е взето предвид при определяне
размера на санкцията, но въпреки това е определена санкция над законовия
минимум, отново без мотиви.
За пълнота следва да се
посочи, че касационният състав не споделя останалите мотиви на районния съд за
отмяна на постановлението, но това не се отразява върху крайния извод за
незаконосъобразност на оспореното пред него НП.
По изложените съображения
настоящият състав намира за неоснователни доводите, изложени в касационната
жалба, а решението на Троянски районен съд като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи
касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2,
предл.1 от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 153 от 13.08.2018г., постановено по а.н.д.
№ 257/2018г. по описа на Троянски районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.