Решение по к. адм. дело №1300/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по касационна жалба от С. П. П., чрез адвокат Н. Д., против Решение № 4086/05.05.2025 г., постановено по адм. д. № 231/2025 г. на Административен съд – Пловдив, XVI – ти състав, в частта, с която съдът е отхвърлил исковата му претенция против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], за заплащане на сума от 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от престоя му в Ареста [населено място] за периода от 02.11.2024г. до 13.12.2024г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда 03.02.2025г.; както и в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], за заплащане на сума от 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от престоя му в Затвора [населено място] за периода от 13.12.2024г. до 03.02.2025г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда 03.02.2025г. до окончателното изплащане на задължението, за разликата над 120 лв. до пълния претендиран размер от 10000 лв.

Оспорващият твърди, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства, които безспорно сочели на основателност на предявената искова претенция в цялост. Иска се уважаване на исковата претенция в предявения размер. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Ч., поддържа становище за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на съдебни разноски.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспорения съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от С. П. П., чрез адвокат Н. Д., против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ [населено място] с иск за заплащане на обезщетение в размер на 20000 лева за причинени неимуществени вреди за престоя му в Арест [населено място] в период 02.11.2024г. до 13.12.2024г., и обезщетение в размер на 10000 лева за причинени неимуществени вреди за престоя му в Затвора [населено място] за период 13.12.2024г. до 03.02.2025г., ведно със лихва от 03.02.2025г.

Претендира се настъпване на вреда, в резултат на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Арест [населено място] и Затвора [населено място], изразяващи се в: пренаселени килии, без санитарен възел на определените и задължителни места; наличието на хлебарки, дървеници, гризачи; липса на адекватно лечение и подходяща храна за здравословното състояние на ищеца; липса на баня и тоалетна в коридора; местоположението и състоянието на общата баня, налагаща преминаване през открити площи през зимния период; лошата хигиена в помещенията и наличието на насекоми и гризачи; задименост и мухъл в килиите; липса на външен простор и липса на пералня. По тези съображения се твърди извършени от администрацията на затвора нарушения на правата на ищеца по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека /ЕКЗПЧ/ и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

От фактическа страна първата съдебна инстанция установила, че за периода на престой на ищеца в Ареста [населено място], заявен по исковата молба 02.11.2024г. до 13.12.2024г., съгласно справка от 17.02.2024г., същият е постъпил в Ареста [населено място] на 02.11.2024г. и е преведен в Затвора [населено място] на 13.12.2024г. в 13.45ч. Установено е, че новият арест Пловдив е открит през 2009г. Квадратурата на килиите отговаря на изискванията от минимални 4 кв.м. на задържано лице. Помещенията за арест са две килии с квадратура 11 кв.м., с по две легла, всяко с размери 190/70см; 56 килии, всяка с квадратура 14,74 кв.м с по три легла; 2 килии с квадратура от 18,5 кв.м с четири легла; Ищецът бил настанен в процесния период в стая с три легла, където две от леглата били едно върху друго и едно самостоятелно. Имало е маса за хранене, табуретки. Постелъчният инвентар е възглавница, одеяла и чаршаф. Чаршафите са сменяни и изпирани ежеседмично в пералните помещения на ареста. Има възможност за снабдяване със собствени чаршафи от близки. Коридорите и общите помещения се почистват и дезинфекцират ежедневно. Храната се доставя три пъти от Затвора [населено място]. Количество и калорийният й състав са съобразени с Наредба № 23/19.07.2005г. Храна се разпределя за всяко задържано лице от ДА, като се спазва стриктно чл.71 от Наредба № 2/22.03.2010г. на Министерство на здравеопазването и Министерство на правосъдието за условията и реда за медицинско обслужване в МЛС. Установено е също, че всяка килия има собствен санитарен възел с постоянно течаща студена вода. Топла вода има всеки ден сутрин и вечер, според обема на бойлери (по два на етаж в Ареста). Изградена е система за диференцирано дневно и нощно осветление съобразно изискуемите стандарти за осветеност. Санитарните възли са 1,4 кв.м. Ползването на баня е по график, с периодичност два пъти седмично. Арестът е оборудван с водни климатични конвектори за отопление и охлаждане. Изградена е вентилационна система. Прозорците в помещенията са отваряеми, размери на прозорците са 150х150 см. На всички задържани се осигурявало един час престой на открито. Мястото на открито се състои от три броя карета, пригодени с конструкция и за ползване при влошени атмосферни условия. На същото място могат да се извършват спортни дейности. На ищеца е осигурявано ежедневно каре. При сутрешен обход се проучват исканията на пребиваващите, включително и по медицински въпроси. При преценка и съответно желание се осигурява медицински преглед в медицински кабинет в Ареста [населено място].

Приобщена е справка от 17.02.2025г., от д-р Шенчев, за здравословното състояние на ищеца, според която на същия е бил първичен медицински преглед № 2549 от 04.11.2024г., на който ищецът е съобщил, че е на лечение на Метадон и има „леки“ абстинентни оплаквания. Имал назначено лечение с Хедонин. Излекуван е от Хепатит [населено място] се е от болезненост в зъбите, за което е даден Аналгин. Не е споменавал за травма и фрактура. На 08.11.2024г. ищецът е съобщил за болезненост при хранене и е извършен преглед № 2589, където е съобщил за травма преди 20 дни, като не е представил медицинска документация. Установена е патологична подвижност на долна челюст. Уведомен е бил наблюдаващия прокурор. На 15.11.2024г. ищецът е изведен на преглед при лицево-челюстен хирург. На 28.11.2024г. е изведен за съответно лечение. Предписано е хоспитализиране в отделение ЛЧХ. Приложени са Лист за преглед от 15.11.2024г.; лист за консултация от 15.11.2024г. и Медицински картон в частта му за първоначален медицински преглед от 04.11.2024г.

За периода на престой в Затвора [населено място], заявен по исковата молба от 13.12.2024г. до 03.02.2025г., е установено, че ищецът е постъпил в стая „РЦ“ на 13.12.2024г. и е бил там до 20.12.2024г., като в помещението от 13.12 до 17.12.2024г. са били настанени 6 човека, а на 18.12. 2024г. – 7 човека. На 19.12.2024г. П. е настанен за лечение във външно лечебно заведение и до 21.12.2024г. Стаята РЦ е с площ от 27,04 кв. метра (в която не е включена площта на санитарния възел). При тези данни е установено, че ищецът е разполагал с повече от 4 кв.м. жилищна площ. Единствено на 18.12.2024 г. разполагаемата жилищна площ е била 3,86 кв.м. Стаята РЦ е с два отваряеми прозореца – 0,49х1,2м и 1,00х1,2м. Санитарният възел е с площ 2,66 кв.м. и прозорец 0,34х1,2м., с течаща студена вода, осветление и възможност за вентилация. Стая е с две осветителни тела и дневна светлина, отоплява се от централно парно. Извършва се санитарна обработка против дървеници, хлебарки и гризачи от лицензирана фирма, за което обстоятелно са представени писмени доказателства. При постъпването на лишените от свобода се представят за ползване дюшек, спално бельо, възглавници, одеяла, като може да си осигури и лично такова. Хигиената е възложена на самите лишени от свобода, включително и по отношение на спалното бельо. От ищеца няма подадени оплаквания за лоши битовите условия.

Установен е също, че ищецът в пребивавал на пост 6 в стая № 5 от 21.12.2024г. до 22.01.2025г. Размерите на помещение № 5 са 28,52 кв.м., без площта на санитарен възел. Има два отваряеми прозореца с размери 0,98х1,15м. и 0,48х1,15м. Санитарният възел е 2,48 кв.м. с един отваряем прозорец 0,31х1,10м. При пребиваването в това помещение са настанени 7-8 лишени от свобода, при което им е била осигурена най – малко 3,56 кв.м площ. В периода 14.01.2025г.-22.01.2025г.(за 8 дни) са настанени 9 човека, при което жилищната площ на всеки е била 3,17 кв.м

За периода 23.01.2025г.-24.01.2025г. ищецът е бил във външно здравно заведение. На 25.01.2025г. П. отново е настанен в спално помещение № 5, където до 30.01.2025г. са били настанени 9 човека, поради което за 6 дни е обитавал 3,17 кв.м. жилищна площ.

За периода 31.01.2025г.-04.02.2025г. ищецът е бил във външно здравно заведение.

Няма данни ищецът да е бил устроен на работа.

На всеки лишен от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода в затворническата баня. Пералнята се ползвала по утвърден график. Тоалетните са обособени помещения с отделен вход към всяко спално помещение, като всеки има неограничен достъп до течаща студена вода. Водата в Затвора [населено място] е от водоснабдителната мрежа на града с качество, което се ползва от всички жители на територията на община Пловдив. Отоплението е от централно локално парно. Проветряването е по усмотрение на пребиваващите в помещението чрез отваряеми прозорци. Хигиената в помещенията е също тяхно задължение, за което получават и консумативи. Тоалетните са самостоятелни обособени помещения към спалните помещения. Провежда се престой на открито всеки ден, за което обстоятелство е представен график на лишените от свобода.

Установено е, че при постъпването в Затвора на 13.12.2024г. П. е съобщил за счупена долна челюст, за което на 16.12.2024г. е прегледан и веднага са предприети мерки за лечение. На 19.12.2024г. лишеният от свобода е хоспитализиран, изписан е на 21.12.2024г., със съответното медикаментозно лечение. Назначена му е специална диета, изразяваща се в осигуряване на пасирана храна и кисело мляко. На 27.12.2024г. е прегледан в дентален кабинет в Затвора [населено място]. На 30.12.2024г. П. е отказал преглед в присъствието на двама свидетели. На 03.01.2025г. П. е изведен на контролен преглед в УМБАЛ „Свети Георги“, а на 17.01.2025г. е изведен за панорамна снимка, за контролен преглед и поставяне на шина. На 23.01.2025г. отново е постъпил на преглед, като на 25.01.2025г. е изписан със съответното медикаментозно лечение. На 27.01.2025г. медицински специлаист е извършил преглед, на който не са установени проблеми. На 31.01.2025г. отново му е извършен преглед и поради съмнения веднага е хоспитализиран в болница, където му е оставен гумен дрен и изписан на 05.02.2025г. На 07.02.2025г. отново е прегледан в отделени е ЛЧХ на УМАЛ „ Свети Георги“ и му е свален дрен, с препоръки за мазане на челюстта с йодасепт. Представени са 3 броя епикризи и рецепти за лекарства.

Установено е, че в Затвора [населено място] прането се извършва по усмотрение на лишените от свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне на близки. Общата баня се ползва по график. Подът й е мозайка, стените – фаянс. Има обособена съблекалня за преобличане, което не налага преминаването през карето без дрехи или по хавлия. На всички е осигурен достъп до течаща топла вода по график за разпределение на времето, а за работещите е всеки ден. Хигиената в помещенията се осъществява от настанените в тях, като получават ежемесечно хигиенизиращи консумативи и прибори, които могат да бъдат закупувани. Простори за дрехи има в общите помещения. Правят се ДДД обработки на помещенията периодично, като се извършва от обучени служители, с период на обработки два месеца или при необходимост. За тези обстоятелства е ангажиран протокол за ДДД обработка от 31.1.2025г.-04.02.2025г и от ноември 2024г.

По данни от лицата, отговорни за приготвянето на харната в Затвора [населено място], след постъпването на ищеца, по предписание на медицинския специалист, му е била осигурена пасирана храна и кисело мляко. Установено е, че в повечето случаи П. е изхвърлял храната и млякото.

По делото са разпитани свидетелят И. С. Н. и А. В. Д.. Свидетелят Н. твърди, че с П. са били заедно в Ареста [населено място] през 2024г. Описва помещенията с думата „мизерия“. Нямало мебели, имало хлебарки, дървеници, бълхи. Било студено през декември-януари, защото парното било развалено. През лятото също били в ареста, тогава имало вентилация и било студено. Целогодишно било студено, заради което той лично се разболял от бронхопневмония. Свидетелят казва, че П. е дошъл със счупена челюст. Знае, че ищецът е писал за лекар и един месец никой не му е обърнал внимание, докато е бил в Ареста. Той лично му е давал лекарства, защото не можел да се храни. Свидетелят казва, че доктор е дошъл в ареста и лично пред него му е казал, че челюстта му е счупена на две места и се нуждае от операция. П. не е могъл да се храни, защото го боляло. Давали му едно кисело мляко за цял ден, като на него не му е стигало за нахранване и е оставал гладен. Споделял му е, че има болки и знае, че е писал молби за лечение.

Свидетел Д. сочи, че бил настанен в затвора с ищеца в един коридор тази и миналата година. Знае, че ищецът е постъпил в Затвора със счупена челюст и не е могъл да се храни. Оплаквал му се е, че му дават едно кисело мляко за целия ден. Искал е много пъти лекарства, но не му ги давали. Не си спомня кога са му правили операция. Знае, че конците от операция са му ги махнали края на декември или началото на февруари. Описва битовите условия като ужасни, имало мухъл, влага, били по 8-10 човека. Имало вода в стаята, но била мухлясала. Имало дървеници и хлебарки. Перат и простират в стаите. Имало и котки, дори в столовата. Общата баня се намирала в средата на карето. Вътре всичко било счупено, от осем душа, работели само три. Съблекалните и прозорците там също са почупени, нямало място за закачане на дрехи и минавали по хавлии през карето до банята.

Съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелите по делото в частта, в която се отличават с конкретика и кореспондират с представените по делото писмени доказателства. Частта, с която се дава оценка за качеството на предоставената на ищеца медицинска грижа, не е кредитирана, поради липсата експертни знания на свидетелите.

При тази фактическа обстановка съдът е приел за основателна претенцията на ищеца единствено в частта за наличие на пренаселеност в помещенията на Затвор [населено място] за периода 13.12.2024г. до 03.02.2025г., за общо 15 дни, тъй като е бил поставен в условия на пренаселеност в нарушение на чл. 43 от ЗИНЗС. Според съдебния състав обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 120 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата, като в случая е съобразен периода на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания от ищеца.

Останалите претенции на ищеца са счетени за неоснователни, тъй като помещенията, които е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му наказание, са разполагали със санитарен възел, постоянно течаща вода, с пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Относно хигиенните условия, съдът е съобразил, че те зависят и от личните усилия на лишените от свобода, които се грижат за почистването им.

Съдът е ценил наличието на доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията. Приел е за доказано предоставянето на адекватна медицинска грижа, съобразена със оплакванията и здравословното състояние на ищеца.

Отчетено е наличието на писмени доказателства за конкретно отказано медицинско обслужване и достъп до специализирано медицинско заведение и специализирано лечение.

Съдът е намерил за неоснователни и претенциите на ищеца относно качеството на храната в Затвор [населено място] и Арест [населено място], както и твърденията за претърпени вреди поради липса на възможност за машинно пране и необходимост от преминаване през открити площи при ползването на помещенията за къпане.

IV. От правна страна.

7. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Предвид събраните в хода на съдебното дирене доказателства, обосновано първата съдебна инстанция е приела за основателна претенцията на ищеца единствено в частта за наличие на пренаселеност за 15 дни в периода от 13.12.2024г. до 03.02.2025г. при пребиваването му в Затвор [населено място].

Наличието на фактически и правни основания за присъждане на обезщетение не винаги е равносилно на пълна основателност в претенцията на увреденото лице, съобразно субективните му възприятия. Съдът правилно и законосъобразно е преценил естеството и характера на причинената вреда не само от гледна точка на увредения, но и съобразно конкретните факти, от които е произтекла вредата и общите принципи за справедливост. В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии и практиката на ЕСПЧ за размера на справедлива база на обезщетението от 4 – 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014г.; Domjàn vs Hubgary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017г.).

Първата съдебна инстанция, позовавайки се на събраните писмени и гласни доказателства по делото, правилно е възприел, че в процесния период не се доказват нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС относно останалите претенции на ищеца. Изводите на съда кореспондират с наличните по делото доказателства, че в процесните периоди, извън частта на основателната претенция, на ищеца са били осигурени: достатъчно жилищна площ; храна, съобразена със здравословното му състояние; адекватно безплатно медицинско лечение; бельо, отопление, осветление и проветряване и условия за двигателна активност;

От приложените по делото протоколи за извършенте външни услуги съд обосновано е установил, че затворническата администрация, чрез съответните фирми е извършвала дезинсекция и дератизация на затворническите помещения. Обстоятелството, че извършването на тези услуги се налага периодично, не обоснова извод за бездействие на задължените лица. Също така е била създадена организация за почистване на помещенията, като поддържането на хигиената е задължение и на самите лишени от свобода. Именно от тяхната преценка и активност зависи осигуряването на проветряване и естествена вентилация в помещенията с цел превенция на натрупването на влага и развитието на мухъл.

Помещенията, които е обитавал ищеца без изключения са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода. Не се спори, че ищецът е имал достъп по график до баня и възможност за пране. Правилно съдът е приел, че ползването на пералните и санитарни помещения по график, респ. спецификите в разположението им в сградата на затвора, само по себе си не обосновава извод за нарушаване на нормативно установени задължения на ответника, след като на лишените от свобода са били осигурени нужните битови условия. Обстоятелството, че достъпът до банята е през открити площи и това че прането е следвало да се извършва ръчно, не разкриват такава степен на неблагоприятно третиране на ищеца, която да обосновава основателност на претенцията му за претърпени болки, страдания и негативни преживявания.

Несъстоятелни са и възраженията на ищеца за неправилна преценка от съда на събраните гласни доказателства. Съпоставката на свидетелските показания с представените по делото писмени доказателства, потвърждава установената от съда частична изолираност на твърденията на разпитаните. Позициите и сведенията от свидетелите се крепят в голям част на техни субективни разбирания за подходящи битови условия, адекватна медицинска грижа, качествена храна и др., поради които не могат да бъдат счетени за достоверни. При наличието на писмено начало, намерило отражение в справки, договори, протоколи и официални документи, изхождащи от администрацията на Затвора [населено място], съдът правилно е дал превес на тежестта на съвкупния доказателствен материал спрямо показанията на разпитаните свидетели.

Пред касационната инстанция жалбоподателят не ангажира доказателства в подкрепа на различни правни изводи, поради което жалба му се явява неоснователна.

Горното налага да се приеме, че решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

V. По съдебните разноски.

8. По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХXI състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4086/05.05.2025 г., постановено по адм. д. № 231/2025 г. на Административен съд – Пловдив, XVI – ти състав.

Решението е окончателно.