№ 226
гр. П., 05.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20225220101216 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу П. Г. Ф. с ЕГН ********** от град П., ул.“Я.“№23, ет.2, ап.5
ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление град С.,ул.“П. В.“№29, ет.3, представлявано Я. Б. Я. твърди, че е
подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК ,
което обосновава правния интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди се, че
обстоятелството, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение е сключен между
„БанкаДСК“ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател договор за стоков
кредит №529911 от 16.03.2020г, по силата на който банката е отпуснала на ответника
стоков кредит в размер на 2 750.97лв. за закупуване / заплащане на стоки и/ или услуги,
продавани от „Технополис България“ЕАД . Сумата на кредита, представена за закупуване на
стоките се усвоява еднократно , безкасова по сметка на търговеца „Технополис
България“ЕАД. Кредитът е следвало да бъде върнат на 18 месечни вноски, включващи
главница и договорна лихва , 17 от които в размер на 205.93лв. , а остатъкът в размер на
205.87лв. се дължи с последната вноска съгласно уговорения между страните погасителен
план. Твърди се, че неизплатената главница е в размер на 2 539.10лв. Твърди се, че съгласно
чл.6 от процесният договор за кредит страните са уговорили фиксиран лихвен процент,
който към датата на сключване на договора е 40.16% годишно или 0.1116% на ден. Твърди
се, че начислената и непогасена договорна лихва за периода 16.04.2020г. до 12.01.2021г. е в
размер на 688.75лв. Твърди се, че на основание чл.12 от Общите условия на договора
ответникът дължи обезщетение за забава върху непогасената главница, която за периода от
1
17.04.2020г.- датата, следваща деня на забава на вноските по кредита до 22.10.2021г. –датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на
264.14лв.Твърди се, че крайният срок на договора е 16.09.2021г. датата на последната вноска
по кредите.
Твърди се, че с договор за покупко-продажба на вземания/ цесия/ от
17.06.2020г.между „Банка ДСК“ЕАД с ЕИК **** и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД с ЕИК *********/ чиито правоприемник е ищеца/ и подписано
допълнително споразумение от 12.01.2021г. с Приложение №1.1/12.01.2021г. по силата на
което вземането е прехвърлено в полза на праводателя на ищцовото дружество изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че „Банка ДСК“ЕАД е
упълномощила „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД в качеството си на
цесионер от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: главница в
размер на 2 539.10лв., договорна лихва в размер на 688.75лв. за периода от 16.04.2020г до
12.01.2021г., лихва за забава върху непогасената главница в размер на 264.14лв. за периода
17.04.2020г до 22.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден
писмен отговор, с който се изразява становище ,че искът е недопустим, тъй като липсва
идентичност между вземането, предмет на заповедното производство и вземането, предмет
на исковото производство. Противопоставя се възражение, че не е спазен едномесечния срок
за предявяване на установителния иск по чл.422 от ГПК. Искът се оспорва и по основание,
като се инвокира възражение, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената
цесия.Други възражения във връзка с основателността на иска не се въвеждат. Исковете не
се оспорват по размер. Не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
постъпило писмено становище, с което се поддържат исковете.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особен представител, който
поддържа писмения отговор.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№3827/2021г. по описа
на РС-гр.П., че със заявление, депозирано на 04.11.2021г.“Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД с ЕИК *********/ чиито правоприемник е ищеца/ е отправил искане до
съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед
2
№2129/15.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е
разпоредено длъжникът П. Г. Ф. с ЕГН ********** /настоящ ответник/ да заплати на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД следните суми: главница в размер на
2 539.10лв., договорна лихва в размер на 688.75лв. за периода 16.04.2020г до 12.01.2021г.,
мораторна лихва в размер на 264.14лв. да периода 17.04.2020г до 22.10.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. В заповедта за изпълнение ,а и в т.12 на
заявлението изричон е посочено, че вземането произтича от договор за стоков
кредит№529911 от 16.03.2020г., сключен между „Банка ДСК“ЕАД като кредитор и П. Г. Ф.
като кредитополучател, вземенето по който договор е прехвърлено на 12.01.2021г. с
приложение №1.1 към договор за покупко- продажба от 17.06.2020г от „Банка ДСК“ЕАД на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД.Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК . С разпореждане №1800 от 18.03.2022г
заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това
разпореждане е връчено на заявителя на 23.03.2022г. и в едномесечния преклузивен срок,а
именно на 19.04..2022г. заявителят е предявил настоящия иск
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен
установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално
допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, в
хипотезата на връчване на заповедта на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК.Налице е развило се заповедно производство с вземане, което е идентично с вземането
– предмет на настоящото исково производство, поради което възраженията на ответника за
недопустимост на предявения иск са неоснователни
По същество съдът намира следното:
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на
16.03.2020г. между „Банка ДСК“ЕАД с ЕИК **** като кредитор и П. Г. Ф. с ЕГН
********** като кредитополучател е сключен договор за стоков кредит №529911, по силата
на който банката е отпуснала на ответника стоков кредит в размер на 2750.97лв. за
закупуване на определена стока от търговеца „Технополис България“ЕАД , а именно
мобилен телефон IPHONE 11. Уговорено е между страните е, че срокът на договора е 18
месеца, считано от датата на усвояване на кредита както и че сумата по кредите,
предоставена за закупуване на индивидуализираната в т.1 от договора стока се усвоява
еднократно безкасово по сметка на търговеца. Ответникът е поел насрещно задължение да
върне кредита на 18 месечни погасителни вноски , 17 от които в размер на 205.93лв. и
последна вноска в размер на 205.87лв. съгласно погасителен план,неразделна част от
договора, който погасителен план видно от данните по делото е подписан и от двете страни.
Между страните няма спор, че банката – кредитор е изправна страна по правоотношението
и че е изпълнила основното си задължение по договора като е превела на търговеца сумата
за закупуване на описаната в договора стока. Този факт се установява и от приложените
писмени доказателства, неоспорени от ответника, от които се установява, че кредитът е
3
усвоен на 16.03.2020г. Кредитополучателят е декларирал писмено, че му е предоставена
своевременно преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и общи условия с оглед вземане
на информирано съгласие за сключване на процесния договор за кредит.
От приетите по делото писмени доказателства, съдържащи се на лист 12-21 от
делото, че на 17.06.2020г между „Банка ДСК“АД като продавач и ищцовото дружество
„Агенция за контрол на просрочени задължения „ЕООД като купувач е сключен рамков
договор за покупко-продажба на вземания с предмет съгласно т.1.1 всички дължими
вземания на продавача по предоставени от него необезпечени стокови кредити на физически
лица със забава между 180 и 210дни, които са просрочени и не се погасява надлежно , ведно
с привилегиите и другите им принадлежности, включително и с изтекли лихви съгласно
приемо-предавателен протокол по т.1.6. От приложената извадка от приемо-предавателния
протокол е видно, че предмет на договора за цесия / съгласно позиция 5222 от протокола/ е
и вземането на банката по договора за стоков кредит №529911 от 16.03.2020г., сключен с
ответника Мирка Янкова Йосифова.
Видно от данните по делото цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжниците за прехвърляне на вземанията на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.Цесионерът е
изготвил уведомително писмо до длъжника Мирка Янкова Йосифова , съдържащо се на лист
20 от делото . Липсват данни това уведомително писмо да е връчено на длъжника преди
образуване на заповедното производство.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-
икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено и неоспорено от страните . Вещото лице заключава, че по процесния
договор за стоков кредит ответникът е извършил три плащания в общ размер от 396лв.
както следва на 16.06.2020г. 150 лв., на 16.07.2020г.0150 лв. и на 01.10.2020г 96лв. С
посочените суми е погасена главница в размер на 211.87лв. и договорни лихви в размер на
184.13лв.След 01.10.2020г.няма извършени плащания по кредита. Към датата на сключване
на договора за цесия непогасените от ответника суми по договора за стоков кредит са както
следва: главница в размер на 2 539.10лв. и договорни лихви в размер на 688.75лв. Според
вещото лице дължимата мораторна лихва върху непогасената главница за периода
14.07.2020г до 22.10.2021г е в размер на 232.77лв.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи :
При така изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с
искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК за
съществуване на вземането , предмет на ч.гр.д.№3827/2021г. по описа на ПРС, за което е
издадена заповед №2129 от 15.11.2021г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите , на които основава своите искания и възражения. В производството по чл.422 от
4
ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и
фактите, от които произтича вземането му. Правният интерес, който е свързан с
допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си , е Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 17.06.2020г. между неговия праводател в
качеството на цесионер и „Банка ДСК“АД с ЕИК **** в качеството на цедент, както и
допълнително споразумение от 12.01.2021г. към този договор.Тук е момента да се обсъди
възражението на ответника, инвокирано в писмения отговор , а именно, че цесията не е
произвела действие по отношение на него поради несъобщаването и. Това възражение е
неоснователно.
Уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на цесионния договор,
а има отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение на
вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Със сключването
на договора за цесия, тоест с постигането на съгласие , вземането преминава от цедента/
неговия носител към този момент/ върху цесионера/ приобретателя на вземането. С
постигането на съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права- по аргумент на чл.99, ал.4 от
ЗЗД. В чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е регламентирано, че предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от
деня , когато то е било съобщено и на последния от предишния кредитор, но
неуведомяването на длъжника не води до недействителност на договора. Уведомяването е с
цел да се създаде достатъчна сигурност на длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му тоест да изпълни
спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД . Съобщаването има
единствено и само отношение към въпроса на кого следва да плати длъжника при
евентуално предприето от него изпълнение на задължението чрез плащане- дали да изпълни
на цедента или цесионера под угрозата да не плати два пъти. Длъжникът може да възразява
успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването ,
доколкото уведомяването по чл.99, ал.4 от ЗЗД има това значение, че стабилизира правата в
лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. В случая ответникът не
излага доводи , че е платил изцяло или отчасти остатъка на задължението си след датата на
сключване на договора за цесия и преди съобщаването му за нея на някой от кредиторите
си. Установи се, че той изобщо не е плащал погасителни вноски по отпуснатия му кредит
след 18.11.2019г. Ето защо съдът счита, че ищецът се явява носител на процесното
вземане.Цесията е произвела действие спрямо ответника от датата на връчване на препис
от исковата молба и приложенията към нея като съгласно практиката на ВКС – за надлежно
съобщаване на цесията се приема и връчването на препис от исковата молба и приложенията
към нея на особения представител на ответника/ какъвто е настоящия случай/.За пълното на
изложението следва да се отбележи, че законът не въвежда изискване съобщаването на
5
длъжника за прехвърляне на вземането на кредитора „ Банка ДСК“АД срещу него по
процесния договор за стоков кредит да се извърши преди иницииране на заповедното
производство. Съобщаването на цесията може да стане във всеки един момент. Заповедното
производство в конкретния случай е образувано от цесионера срещу длъжника като е
достатъчно уведомяването за цесията да се извърши в хода на исковото производство по
установяване съществуването на вземане по чл.422 от ГПК ,както с исковата молба, така и в
хода на производството по делото, което е напълно достатъчно, за да валидира всички
процесуални действия на страните по съобщаването на длъжника за цесията. Както се
посочи по-горе съобщаването на цесията има действие за длъжника не изобщо, а само в
посока на кого следва валидно да изпълни задължението си за плащане- на цесионера или на
цедента, но това не опровергава факта, че такова задължение съществува и е непогасено,
както и че е прехвърлено от цедента на цесионера с факта на сключване на договора за
цесия. Действително от изричният текст на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД следва, че поначало
легитимиран да съобщи на длъжника за извършената цесия е цедентът/ предходния
кредитор/ В т.см. решение №123 от 24.06.2009г по тълг.д.№12/2008г на ВКС. Това
разрешение намира приложение в случаите, когато цесионерът не е снабден с нарочно
пълномощно от цедента да извърши от негово име съобщаването на цесията. Ако
цесионерът е надлежно упълномощен от цедента, той може да извърши уведомяването по
смисъла на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД/ в т.см.решение №156 от 30.11.2015г по т.д.
№2639/2014г на ВКС, решение №114 от 07.09.2016г по т.д.№362/2015г на ВКС. Както се
посочи по-горе на лист 22 от досието на делото е приложено нарочно пълномощно от
„Банка ДСК“АД , с което упълномощава ищеца да извърши уведомяването за извършената
цесия на всички длъжници , чиито задължения са предмет на цесията.Съгласно
константната съдебна практика на ВКС уведомлението за извършената цесия може да се
извърши и с връчване на препис от исковата молба, какъвто е настоящия случай/ в т.см.
решение №114 от 07.09.2016г по т.д.№362/2015г на ВКС и решение №3 от 16.04.2014г по
т.д.№1711/2013г. на ВКС/.
Предвид изложеното и след съвкупен анализ на доказателствените материали
безспорно се установи наличието на твърдяната облигационна връзка, черпеща правна
опора в договора за продажба и прехвърляне на вземания. По своята правна природа
цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение , като вземането преминава в патримониума
на цесионера в обема , в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и
изтекли лихви. В тази връзка безспорно се установи, наличие договорно отношение между
„Банка ДСК“АД в качеството на кредитор и ответника по делото в качеството на
кредитополучател/ потребител/ по договор за стоков кредит,сключен на 16.03.2020г.
Установи се също така че в предметния обхват на цедираните вземания попада и вземането
на цедента към ответника П. Г. Ф. по горевизирания договор за потребителски кредит, които
към момента на прехвърлянето/ 12.01.2021г/ съгласно заключението на вещото лице е в
следния размер : главница в размер на 2 539.10лв. и договорна лихва в размер на
688.75лв.Цесията е извършена на 12.01.2021г преди подаване на заявлението за издаване на
6
заповед за изпълнение, подадено на 04.11.2021г.
Ето защо предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен като следва
да се приеме по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми:
главница в размер на 2539.10лв., договорна лихва в размер на 688.75лв за периода
16.04.2020г до 12.01.2021г. и мораторна лихва в размер на 264.14лв. за периода 17.04.2020г
до 22.10.2021г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението-04.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед №2129 от 15.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№3827/2021г по описа на РС-П..
Следва да се отбележи, че мораторната лихва е изчислена от съда на основание
чл.162 от ГПК, като досежно лихвата за забава не се кредитира заключението на вещото
лице заради заложения в експертизата период, който не съвпада с исковия и оттам се
получава разминаването размера на сумите за лихва за забава.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 169.84лв. разноски за заповедното производство
и сумата от 1185.88лв. разноски за исковото производство/ съгласно представения списък на
разноските/.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на П. Г.
Ф. с ЕГН ********** от град П., ул.“Я.“№23, ет.2, ап.5 , че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на
„ Агенция за контрол на просрочени задължения“АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град С., ул.“П. В.“№29, ет.3, представлявано от Я. Б. Я. за следните
суми : главница в размер на 2539.10лв., договорна лихва в размер на 688.75лв за периода
16.04.2020г до 12.01.2021г. и мораторна лихва в размер на 264.14лв. за периода 17.04.2020г
до 22.10.2021г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението-04.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед №2129 от 15.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№3827/2021г по описа на РС-П..
ОСЪЖДА П. Г. Ф. с ЕГН ********** от град П., ул.“Я.“№23, ет.2, ап.5 да заплати на
„ Агенция за контрол на просрочени задължения“АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град С., ул.“П. В.“№29, ет.3, представлявано от Я. Б. Я. сумата от
169.84лв. разноски за заповедното производство и сумата от 1185.88лв. разноски за исковото
производство.
7
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8