№ 409
гр. Р., 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско
дело № 20254500500576 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Р.нският районен съд с решение № 445 / 18.03.2025 по гражданско дело №
20234520101674 по описа за 2023г. отхвърля исковете, предявени от И. А. А.
ЕГН ********** против Р. Г. И. ЕГН **********, И. И. И. с ЕГН **********
и И. И. И. ЕГН ********** за прогласяване на нищожност на договор за
замяна, обективиран в нот. акт, вх. рег. № ************* г., акт № ***, **,
Н.Д. № ****, парт. кн. ДВП *****- Служба по вписване- Р., сключен между И.
И. И. от една страна и Р. Г. И. и И. И. И. – от друга страна, на осн. чл.26, ал.1
ЗЗД поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради
противоречие с добрите нрави и на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД поради привидност на
сделката и предявения в условия на евентуалност иск с правно основание
чл.135 ГПК срещу същите ответници за обявяване на относително
недействителен спрямо И. А. А. на същия договор за замяна. Със същото
решение районният съд допуска да се извърши съдебна делба между Р. Г. И.
1
ЕГН ********** и И. И. И. ЕГН **********, от една страна и И. А. А. с ЕГН
********** – от друга страна на следното имущество: Поземлен имот №
*****, находящ се в с. Н., ЕКАТТЕ *****, общ. Р., обл. Р., по кадастрален план,
одобрен със Заповед **79 от 22.04.2003 г. на кмета на Община Р., изм. със
заповед № РДО 3504/17.12.2007 г. на кмета на Община Р., с адрес ул. „Д.“ **,
площ по кадастрален план 993 кв. м, трайно предназначение – урбанизирана
територия, начин на трайно ползване – ниско застроена /до 10 м/, стар
идентификатор пл. №***, ******, за който е отреден ****, с площ *** кв.м,
отреден за жилищно застрояване, при съседи ****, ****, ****, ****, ****,
****, ведно с ½ ид. част от новопостроената в имота сграда, представляваща
по скица № *********** г. на Община Р.: Сграда № *****.4 на два етажа,
масивна, жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ от 95 кв. м и
разгъната застроена площ 205 кв. метра, при следните права: 1/2 идеална част
в режим на семейна имуществена общност за Р. Г. И. и И. И. И.; 1/2 идеална
част за И. А. А..
Производството пред Р.нски окръжен съд е образувано по въззивна
жалба от на И. А. А. чрез пълномощника му адв. М. К. – АК - В., против
Решение № 445 от 18.03.2025 г. по гр. дело № 1674/2023 г. – ІХ гр. състав по
описа на Районен съд - Р., с което са отхвърлени предявените от него искове за
прогласяване на нищожност на договор за замяна, съединени евентуално с иск
по чл. 135 от ГПК. Твърди се, че решението е неправилно, като постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение
на материалния закон, и необосновано, по подробно изложените в жалбата
съображения. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с
което предявените от жалбоподателя искове да бъдат уважени.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба, депозиран от Р. Г. И.,
И. И. И. и И. И. И. чрез пълномощника им адв. В. С., в който отговор се взема
становище, че жалбата е допустима, но неоснователна, по подробно изложени
съображения. В изложението се заявява, че се поддържа изцяло становището
за изначална недопустимост на предявените искове. Иска се жалбата да бъде
оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
2
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Предмет на делото е иск да бъде допуснат до делба ½ ид.ч. от Поземлен
имот № *****, находящ се в с. Н., заедно с построената в него къща, между Р.
Г. И. ЕГН ********** и И. И. И. ЕГН **********, от една страна и И. А. А. с
ЕГН ********** – от друга страна, при права: 1/2 ид.ч. за двамата ищци в
режим на СИО и 1/2 ид.ч. за ответника. И. А. А. предявява насрещна искова
молба срещу И. И. И. по чл. 212 от ГПК да бъде обявен за недействителен
договора за замяна на недвижим имот между неговата б.с. И. И. И. и р. й Р. Г.
И. и И. И. И. тъй като същият е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от 33Д
поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона и противоречие с
добрите нрави и в случай че тези основания не са налице да бъде обявен за
нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД като симулативен и че не е породил
правни последици; евентуално иск по чл. 135 ал. 1 от 33Д за обявяване за
недействителен на договора спрямо И. А. А.,
тъй като е извършен с цел да го увреди и да го лиши от възможността да се
удовлетвори от имуществото на И. И. И.. Насрещният иск за делба е съдът да
допусне до делба между И. А. А. и И.
И. И. на целия недвижим имот в с Н. при равни права – по ½ ид. ч.
С Определение № 188 от 12.02.2024 г. по частно гражданско дело №
20234500500802 по описа за 2023 година Р.нският окръжен съд приема, че в
първата фаза на делбата е допустимо да се правят оспорвания на правни
сделки чрез които някой от съсобствениците се е разпоредил с имущество,
предмет на делбата. В делбеното производство съдът следва да установи
действителните права на страните. Решението за допускане до делба се ползва
със сила на присъдено нещо между страните относно това кои имоти са
съсобствени, между кои лица и при какви квоти. В чл. 343 от ГПК са изброени
неизчерпателно видове преюдициални въпроси, който могат да се разгледат в
първата фаза на делбата. Тези преюдициални спорове могат да се отнасят до
всякакви правоотношения, които обуславят конкретната имуществена
общност откъм участници, обекти и размер на дяловете. Съдебната практика
по тълкувателен път е постановила, че не могат да се съединяват с делбения
иск конститутивни искове, с които се създава нова по характер съсобственост.
3
В отговора на жалбата отново се поддържа становище, че инцидентите
искове се недопустими за разглеждане в делбеното производство. В мотивите
към Решение № 18 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4619/2014 г., I г. о., ГК се
казва следното: „Съдебното производство за делба е уредено от закона като
особено исково производство, в което могат да бъдат повдигани и
разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно
правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на
съсобственост, участниците в нея и техните права, едно от които е споровете
за собствеността. В съдебната практика и в правната доктрина няма
колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с имуществената
общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно
производство, а предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на
делбеното производство е една правна възможност, а не императивно
изискване.“ В рамките на делбеното производство могат да бъдат разглеждани
преюдициални спорове, свързани с правото на участие в делбата и дяловете,
посочени в чл. 343 ГПК. С иска за делба не могат да бъдат съединявани искове
за създаване на съсобственост или на различни от законните дялове - ППВС №
7/1973, т. 3, б"а", т. е. в делбеното производство не могат да се разрешават
спорове, предмет на конститутивен иск /изключение е искът по чл. 30 ЗН,
изрично посочен в закона/. Предявените от И. А. А. инциденти искове са
установителни, а не конститутивни. В Решение № 32 от 15.01.2024 г. на ВКС
по гр. д. № 14/2023 г., II г. о., ГК се приема, че „. . . в първата фаза на
делбеното производство е допустимо предявяване и разглеждане на спорове,
които са установителни по своя характер и са свързани с правата, чиято
съсобственост се прекратява в делбения процес (не и спорове, които нямат
връзка с главния предмет на делото), но е недопустимо предявяване на
конститутивни искове с изключение на изрично предвидените в чл. 343 ГПК
искове за унищожаемост на завещание и искания за намаляване на
завещателни разпореждания и на дарения.“
С Нотариален акт **, т***, рег. № ****, дело №******* г., съставен от
нотариус с рег. № *** в регистъра на Нот. камара с р-н на д-е РРС, Р. Г. И. и И.
И. И. са придобили в режим на СИО по силата на договор за замяна на
недвижими имоти, сключен с И. И. И., правото на собственост върху ½ ид.
част от следния недвижим имот: Поземлен имот № *****, находящ се в с. Н.,
заедно с ½ ид. част от новопостроената в имота сграда, представляваща по
4
скица № УТ-01-635/09.04.2019 г. на Община Р.: Сграда № *****.4 на два
етажа, масивна, жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ от 95 кв.
м. И. И. е придобила правото на собственост върху описания имот в режим на
СИО по силата на договор за покупко-продажба по нотариален акт №
*************** г. на нотариус с рег. №*** в регистъра на Нот. камара с р-н
на д-е РРС. След прекратяване на брака между И. И. и И. А. с решение №
859/21.06.2022 г. по гр. . **59/2022 г. на РРС, бездяловата съсобственост се е
трансформирала в обикновена съсобственост и И. И. е получила ½ ид. ч. от
имота, с който се е разпоредила посредством договора за замяна на
недвижими имоти от 17.11.2022 г.
И. А. основава исковете по чл. 26 и 135 от ЗЗД на твърдението, че
договорът за замяна е сключен единствено с цел той да бъде увреден като му
се попречи да предяви искания по сметки във втората фаза на делбата за
уреждане на имуществените отношения с б. му с. по повод строителството на
къщата. Правилно районният съд е приел, че облигационните претенции
между бившите съсобственици могат да се предявят не само в делбено
производство, но и в самостоятелно производство, поради което сключването
на сделката сама по себе си нито води до увреждането на б. с., нито
обосновава извод за наличие на намерение у страните по договора да го
увредят, като го възпрепятстват да предяви претенциите си. б.с. имат
насрещни вземания по това което са заплатили по договори за банков кредит,
след прекратяване на брака. И. И. има вземане по ипотечния и потребителски
кредит, сключен за построяване на къщата, за платените от нея вноски след
прекратяване на брака. И. А. има твърдени вземания по кредити изтеглени от
испанска банка. Всяка от страните има право да заяви тези претенции в
самостоятелни производство, различни от делбеното производство.
Не е нищожен договора за замяна на осн. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД поради
заобикаляне на закона, конкретно на разпоредбата на чл.33 ЗС. Сделката,
сключена с трето лице, без спазване изискванията на чл.33 ЗС, не е нищожна,
тъй като в ал.2 е регламентирана възможност съсобственикът да предяви
конститутивен иск за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС в краткия двумесечен срок
от продажбата, след което сделката се стабилизира. Показанията на
свидетелите Д. и Г. установяват, че страните по договора за замяна са
сключили сделката поради влошените отношения между б.с., за да се
5
преустановят конфликтите между тях по повод съсобствения им имот.
Законът не въвежда забрана за сключване на възмездни сделки между
роднини. Доказателствата по делото не сочат на извод, че във вътрешните
отношения между И. И. и нейните родители първата продължава да се счита за
собственик. Няма данни и договорът за замяна да прикрива договор за
продажба. Искът за нищожност на договора за замяна на основание чл.26,
ал.2, пр.5 ЗЗД поради нейната привидност е неоснователен.
По делото не са събрани доказателства, въпреки указанията на районния
съд, за пазарните цени на имотите, предмет на договора за замяна и
евентуално наличие на нееквивалентост на престациите. Твърди се без
доказателствена обосновка, че ½ ид.ч. от поземлен имот и къща не е
равностоен на 16 дка ниви. Това твърдение не държи сметка, че поземленият
имот и къща са обременени с ипотека в полза на банка като обезпечение на
кредит. Ако И. И. преустанови плащането на погасителни вноски по кредита,
това трябва да направят нейните родители, ако искат да запазят имота от
принудително изпълнение. Ипотечната тежест съществено намалява
стойността на имота.
Правилността на решението на районния съд за неоснователноста на
исковете за нищожност и относителна недействителност на договора за
замяна, обуславя извода, че процесният недвижим имот е собствен на страните
по делото – ищците Р. И. и И. И. и ответника И. А. при равни права за ищците
в СИО и за ответника.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния
закон. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на
установената фактическа обстановка са правилни и въззивната инстанция
мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния
съд. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на
страните и е направен обоснован на доказателствата извод за основателността
на предявените искове, който извод се споделя и от настоящата инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 272 от ГПК Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 445 / 18.03.2025 по гражданско дело №
20234520101674 по описа за 2023г. на Р.нски районен съд
ОСЪЖДА И. А. А., ЕГН ********** с. Н., общ. Р., обл. Р., ул. „О." **,
съдебен адрес гр. Р., ул. "П." **, ет.3 /адвокат К./ да ЗАПЛАТИ на Р. Г. И., ЕГН
**********, с. Н., ул. „П.В.“ № ***** и на И. И. И., ЕГН: **********, с. Н.,
ул. „П.В.“ № ***** и на И. И. И. ЕГН ********** съдебен адрес за тримата
гр. С., бул. „А.С.“ **, ет. 1 /адвокат С./ сумата 3000 лв. /три хиляди лева/
разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на всяка страна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7