Определение по дело №478/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

С определение № 1517/18.05.2010 г., постановено в закрито заседание по ч. гр. д. № 616/2010 г., Кърджалийският районен съд спрял изпълнението по изп. дело № 355/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Д. с район на действие СГС и указал на взискателя, че може в едномесечен срок от получаване на съобщението, да предяви иск относно вземането си като довнесе дължимата държавна такса. Определението било връчено на взискателя „И.Г.” О. на 29.07.2010 г.

Против така постановеното определение в срок е постъпила частна жалба от „И. Г.” О. гр. Варна, с която го атакува като незаконосъобразно. Поддържа, че неправилно съдът приложил разпоредбата на чл. 420 ал. 1 от ГПК, тъй като самото възражение не представлявало такова по смисъла на чл. 414 ГПК. Твърди, че на управителя на „Вип глас” О. не било изпращано копие от изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 616/2010 г. по описа на КРС. Оспорването било неаргументирано и неконкретизирано. Следвало от писменото изявление на длъжника да е видно, че той не признава и оспорва вземането. Освен това, самото „несъгласие със сумите по изпълнителния лист" било направено след изтичането на преклузивния двуседмичен срок от връчването на поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, т. е. възражението било просрочено, за което представя заверен препис от ПДИ до „В.” О.- гр. К с изх. № 06202/28.04.2010 г., с отбелязване за връчване на управителя Веселин Петров на 03.05.2010 г. Моли да се отмени атакуваното определение.

Въззивният съд като прецени събраните доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

В Кърджалийския районен съд е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „И.г” О. със седалище и адрес на управление гр. В, район „О” ул. „Кръстю М. № 17, представляван от Павлин Иванов Николов, чрез пълномощника ýу А. А. Д. М. за сумата в размер на 24000 лв., представляваща неизплатена главница по запис на заповед от 15.12.2008 г. с падеж 15.12.2008 г. за сумата 24000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.04.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1135 лв., представляващи разноски по делото- държавна такса и адвокатско възнаграждение, против длъжника „В. г.” О. гр. К. В закрито заседание на 08.04.2010 г. по ч. гр. д. № 616/2010 г., Кърджалийският районен съд издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която разпоредил длъжникът „В. г” О. със седалище и адрес на управление гр. К, ул. „К” № 6 вх. Б . 3 ап. 24, представлявано от В. Д. П да заплати на кредитора „Интерком груд” О. гр. Варна, представляван от П. И. Н., чрез пълномощника му А. А. Д. М, сумата в размер на 24000 лв., представляваща неизплатена главница по запис на заповед от 15.12.2008 г. с падеж 15.12.2008 г. за сумата 24000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.04.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1135 лв., представляващи разноски по делото.

На 14.05.2010 г. с вх. № 3375 в КРС постъпило възражение от дружеството- длъжник „В.с” О., представлявано от В Д П на основание чл. 414 от ГПК, в което заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

С определение № 1517/18.05.2010 г., постановено в закрито заседание по същото дело, К р с спрял изпълнението по изпълнително дело № 355/2010 г. по описа на ЧСИ Г Д с район на действие СГС и указал на взискателя, че може в едномесечен срок от получаване на съобщението, да предяви иск относно вземането си като довнесе дължимата държавна такса. Определението било връчено на взискателя „И Г.” О. на 29.07.2010 г.

Така постановеното определение е законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

В производството по чл. 417 от ГПК заповед за незабавно изпълнение се издава, когато вземането се основава на някой от актовете по посочената разпоредба. В конкретния случай е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение с приложен към него документ по смисъла на чл. 417 т. 9 от ГПК- запис на заповед и законосъобразно съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 414 от ГПК длъжникът може да възрази писмено в двуседмичен срок от връчването на заповедта, срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, като обосноваване на възражението не се изисква, а с оглед разпоредбата на чл. 420 от ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417 т. 9 от ГПК. В случая, от длъжника „Вип глас” О. постъпила, както частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 от ГПК, така и възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което е в срок и редовно. Съдът приема, че възражението по чл. 414 от ГПК е подадено в срок, тъй като се установява от приложената по делото покана за доброволно изпълнение с изх. № 06202 от 28.04.2010 г., която, видно от заверено копие на известие за доставяне, е връчена на длъжника на 03.05.2010 г., а възражението е подадено на 14.05.2010 г., респ. в двуседмичния срок. Поради това и тъй като са налице предпоставките на чл. 420 от ГПК, първоинстанционният съд спрял изпълнението по изп. д. № 355/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Д № 781 с район на действие СГС.

С оглед изложеното жалбата е неоснователна, поради което следва да се потвърди определение № 1517/18.05.2010 г., постановено в закрито заседание по ч. гр. д. № 616/2010 г. по описа на Кърджалийския районен, с което е спряно изпълнението по изпълнително дело № 355/2010 г. по описа на ЧСИ Г Д с район на действие СГС.

Водим от изложеното въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на„И.Г.” О. гр. Варна, с ЕИК , представлявано от управителя П. И. Н. против определение № 1517/18.05.2010 г., постановено в закрито заседание по ч. гр. д. № 616/2010 г. по описа на Кърджалийския районен, с което е спряно изпълнението по изпълнително дело № 355/2010 г. по описа на ЧСИ Г. Д с район на действие СГС.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБв едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: Членове: 1/ 2/