Разпореждане по дело №194/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

В искова молба на „С." О., гр. Д., с БУЛСТАТ , представлявано от С. Н.С. ,насочена против “. С. Е., с ЕИК , представлявано от управителя Е. С.Д., се твърди,че между страните е бил сключен договор за изработка от 28.11.2007г.,по който договор ищецът е бил изпълнител,а ответникът възложител.Според ищеца ответникът е бил главен изпълнител на същия обект,по договор с "Б. " О. гр.С.Предмет на договора между страните по делото бил изгреждане на сградите, предвидени за строителство в УПИ IV - 5 - зона север и УПИ 7,8 - зона юг, кв. 225, местността „А. П.", землището на гр. Б., представляващи „В. селище, състоящо се от 39 къщи с общо РЗП от около 20 000 кв.м. и обособени към всяка от тях парцели, съгласно Разрешение за строеж № 178/15.10.2007г. и Разрешение за строеж № 179/15.10.2007 год. на Главния архитект на Община Б.. Ищецът сочи в исковата молба, че съгласно уговореното в този договор, същият като изпълнител е следвало да осъществи грубия строеж и довършителните работи по посочените сгради,а ответникът да му заплати СМР,съгласно приложенията № 1,2 ,3 и 4 от договора.В хода на работата се е наложило да се изпълняват допълнителни работи, по отношение на които ищецът няма претенции.От изложението в исковата молба и допълнителните уточнения дадени от пълномощника с с.з. съдът въприема,че предмет на претенцията е незаплатени СМР по сключения на 28.11.2007г. договор,които възлизат на 595 516 лв.,в които се включват както грубия строеж,така и довършителните работи.Моли да се постанови решение,с което да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 26000лв.,частичен иск от целия размер на задължението от 595 516 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извършени СМР по договор за строителство от 28.11.2007 год,както и сумата, представляваща мораторна лихва, начислена върху целия размер на главницата от депозиране на исковата молба до окончателно погасяване на задължението.С допълнителна молба уточнение ищецът е посочил, че претендира законна лихва върху цялата сума от 595 516,00лв.,считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и изплащане.

В срока по чл. 131 от Г11К ответното дружество е депозирало отговор, с който оспорва претенцията на ищеца,защото според него е заплатил всички възнаграждения, дължими по процесния договор.Освен това твърди,че работата не е изпълнено с необходимото качество,в уговорения в договора срок,както и не е изпълнен целия предмет на договора.

Ответникът твърди, че след сключване на Договора за строителство от 28.11.2007 год. са сключени и подписани както следва: Допълнително споразумение № 1/25.01.2008г., допълнително споразумение № 2/20.02.2008г., договор от 18.03.2008 год., договор от 20.03.2008 год., акт от 07.03.2008 год. за преработки по конструктивни промени. Ответникът твърди,че е заплатил за извършените СМР по процесния договор общо сума в размер на 1 960 031, 42 лв.

Освен това във връзка с допълнителните споразумения ответникът е извършил разходи,които е следвало да бъдат направени от ищеца,а именно :за изграждане на временни пътища разходи на обща стойност -180 000 лв.; извършени са от страна на ответника допълнителни разходи за видео наблюдение, геодезически услуги на стойност - 50 000,00 лв.; за изграждане на ограда - 50 000,00 лв.; за ел. захранване - 49 200,00 лв.;

Ответникът “. С. Е. е направил при условие на евентуалност възражение за прихващане на задължението към ищеца с горепосочените суми. Възражението за прихващане е за сумата от 445 480,78 лв. (заплатена сума за услуги и бетони), както и за дължимата на ответника неустойка съгласно чл. 7.2 от Договора от 28.11.2007г.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, допуснати, изпълнени и приети са съдебно - техническа и оценителна експертиза - основно и допълнителни заключения, както и съдебно-счетоводна експертиза.

От така събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа страна следното:

На 28.11.2007 год. между ищеца -”. О. и ответника - “. С. Е. е сключен договор за строителство. Съгласно клаузите на този договор, ищецът в качеството му на изпълнител се е задължил да построи със свои сили, средства, материали работници и на свой риск сградите, предвидени да бъдат построени в У ПИ IV - 5 - зона север и У ПИ VII - 7,8 - зона юг, в местността „А. п.", землището на гр. Б., представляващи Ваканционно селище, състоящо се от 39 къщи с общо РЗП около 20 000 кв.м. и обособени към всяка от тях парцели съгласно Разрешения за строеж 12 бр. цитирани в договора/, изд. от Главния архитект на Община Б..Работите,които е следвало да се извършат по този договор са били груб строеж на къщичките и довършителни работи,изброени конкретно в приложения 1 и 2 за грубия строеж и 3 и 4 за довършителните работи.В тези приложения са посочени и цените,по които е следвало да се заплащат,като ответникът авансово е следвало да преведе 15% от общата цена по договора.Грубият строеж е следвало да се заплати след подписване от страните на актове обр.19. В договора за строителство е бил определен срок за извършване на работата -до 01.05.2009 год.В р.VІІ 7.2 от договора страните са определили и заплащане на неустойка за виновно забавяне изпълнението на договорните си задължения-0.5% на ден върху стойността на една къща,но не повече от 10 %.

По делото са представени и допълнителните споразумения,които касаят извършване на други работи,наложили се в хода на строителството,но извън предмета на договора.

На 04.06.2009г. е подписан тристранен протокол между представители на двете страни по делото и "Б." Е.,в който са описани извършените СМР към датата на съставянето му по имената на вилите.

Експертизата от две вещи лица /поради големия обем на работата/,след направен оглед на вилите са дали заключение,че стойността на извършените СМР е 1 256 311 евро или 2 457 131 лв.В с.з. са пояснили,че в грубия строеж се включват три етапа,а цената е уговорена 110 лв.за груб строеж.Посочили са,че грубият строеж във всичките му етапи не е изпълнен при всички вили,поради което за да дадат тази цена са приспадали от стойността на грубия строеж неизпълненото ,по цени на СМР ,съгласно кн.2 от 2008г.

В допълнително заключение са посочили,че стойността на грубия строеж,при изцяло завършените вили е 714 353 лв. без ДДС или 857 224 лв. с ДДС..

В РС Б. ,където са събирани доказателства по делото,преди изпращането му по подсъдност е била възложена задача на в.л.Г. да даде заключение за размера на платените суми от “. С. Е. на ищеца по процесния договор.Вещото лице е посочило,че това е сумата от 1 960 031 лв. с ДДС.

ССЕ е изчилсила размера на неустойката,съобразно данните на експертизата на в.л.Г. и Я.,при което е посочила,че неустойката за забава върху целия предмет на договора за строителство е 951 255лв., с ДДС.

Заключенията на експертите не са оспорени и не са представени други доказателства,които да дават основание съдът да не ги кредитира.

Ищецът е твърдял,че договорът за строителство не е развален между страните,които са го сключили, а становището на ответниците е,че договорът е развален.Не са представени доказателства по смисъла на чл.87 ЗЗД за наличие на едностранно волеизявление на едната страна до другата,с обстоятелства по ал.1 или ал.2 от този текст.

По делото не са представени двустранно подписани протоколи акт обр.№19 между страните,като същевременно ответникът е заплатил работа на стойност 1 960 031 лв. с ДДС.

С оглед изводите на съда от правна страна,посочени по-долу,останалите доказателства съдът намира ирелевантни за спора.

Предявеният иск е с правно основание чл.258 - 266 от ЗЗД във вр. с чл.79 ЗЗД.Предмет на делото са правоотношения по договор за изработка във връзка с претенция на ищеца към ответника за установяване на задължение за заплащане на изработеното.

ОС Б.,съобразно нормите на чл.258 -чл.269 ЗЗД намира за съществени и определящи правото на ищеца като изпълнител да получи и респективно задължението на ответника като възложител - да заплати цената на извършените работи , установяването на следните правопораждащи факти:

- изпълнителят да е извършил работата, предмет на договора ( чл. 258 ЗЗД);

- изпълнената работа да отговаря на уговореното в договора количество, качество и срок;

- извършената работа да е приета от възложителя (чл. 264 ЗЗД).

В настоящия казус се установи,че страните са оформили в писмена форма постигнатото между тях споразумение за сключване на договора,която съдържа всички съществени клаузи.Установено е по делото,че договорът не е изпълнен в пълния му обем,за всички вили.Някои вили са в етап на изкоп,при други не всички етапи от грубия строеж са изпълнени или изпълнени напълно.Видно от съставения тристранен протокол са изпълнени някои от довършителните работи.Установено е по делото частично изпълнение на договора.

Приемането на извършената работа по смисъла на чл. 264 ЗЗД представлява фактическо и правно действие, което включва: а) фактическо получаване на изработеното и б) признание, че то съответства на договореното.

Ищецът не е ангажирал доказателства,че е предал изработеното на ответника,така както е уговорено с подписани протоколи обр.19 и той го е одобрил.Същевременно ответникът е изплатил част от частично изработеното по договора,което съдът възприема като признание,че то съответства на уговореното.Вещото лице Г. в първото си заключение е проследил плащанията към “.О.,направени от “. С. Е. по договора за строителство от 28.11.2007г.,които възлизат на 1002 147лв. или 1960031.42 лв. с ДДС и които плащания са направени през 2008г. /л.93 от гр.д.№1833/09/ .

Съгласно чл.266 ал.1 ЗЗД за поръчващия възниква задължение за плащане само за приетата работа.В конкретния казус стойността на извършените СМР от ищеца над сумата платена от ответника, към настоящ момент не се дължат,тъй като работата не е приета.Тристранния протокол от 04.06.2009г.не се възприема от съда,като такъв установяващ предаване и приемане на работата,защото той не е от документите,упоменати в договора, установяващи извършване на работата и защото видно от съдържанието му,целта е била да се констатира какво е изпълнено до момента,а не да служи като доказателство за приемане на изработеното.

С оглед на изложеното предявения частичен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.Следва да се отхвърли и претенцията за претендирана лихва върху главницата от 595 516 лв.,считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане,като тази претенция е некоректно формулирана,тъй като при основателност на иска сила на пресъдено нещо има единствено сумата от 26000 лв.,поради което не може да се присъжда лихва върху главница,която не е ликвидна.

Тъй като възражението за прихващане е направено при условия на евентуалност,с оглед изхода на спора,съдът не го обсъжда.

Ответното дружество претендира разноски,които следва да се уважат в пълен размер.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от “. О., гр. Д., с БУЛСТАТ , представлявано от С. Н. С. против “. С. Е., с ЕИК , представлявано от управителя Е. С. Д. за заплащане на сумата от 26 000лв.,като частичен иск от 595 516 лв. за извършение СМР по договор за строителство от 28.11.2007.,ведно с лихва върху главницата от 595 516 лв.,считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА “. О., гр. Д., с БУЛСТАТ , представлявано от С. Н. С. да заплати на „Е. С. Е., с ЕИК , представлявано от управителя Е.С. Д. сумата от 1560лв.,направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: