О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр.София, 20.11.2015
г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, в закрито заседание
на двадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ДОНЧЕВА гр. д. № 645 по описа за 2014
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от „В.-1” ЕООД, ЕИК …….., със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя В. Д. П., чрез упълномощения адв. И.М.
срещу М.Ц.М., с ЕГН ********** и адрес: *** иск за признаване за установено по отношение
на ответника, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: БИТОВО ЗАВЕДЕНИЕ
„В.” - гр. П., общ. П., Софийска област, находящо
се в имот извън регулационния план на
населеното място, отреден със заповед № 11-АО-19-144/1991 г. и акт № 1060/13.12.1991 г. на Община П., състоящо се от 500 кв.м., при съседи: от изток-улица;
от запад-земя на ТКЗС; от север- улица; от юг-земя на ТКЗС, заедно с
изградените в него сгради и атрактивни елементи, както следва: 1. Качамакчийница,
състояща се от три търговски сгради, тоалетен възел, кухненски помещения и офис
с търговска площ 168 кв.м., застроена площ 180 кв.м., разгъната застроена площ
384 кв.м. и застроен обем 1174 куб.м.; 2.
Ракиджийница, състояща се от покрита
търговска площ от 35 кв.м., тоалетен възел и гаражна клетка със застроена площ
90 кв.м. и застроен обем 308 куб.м.; 3.
Воденица, съставляваща едноетажна
масивна монолитна постройка с търговска площ от 48 кв.м., действаща воденица и
малко складово помещение, изградени върху площ от 82 кв.м., разгъната площ 108
кв.м. и застроен обем 277 куб.м.; 4. Кошара, съставляваща покрит навес с
метална носеща конструкция, разделена на две тераси, покрити с каменни цепени
плочи, със застроена площ 140 кв.м. и застроен обем 397 куб.м.; 5. Покрит
грил - навес с дървена носеща конструкция от масивно дърво, с двускатен
покрив със застроена площ 13,5 кв.м. и застроен обем 48,5 куб.м., заедно с
изпълнените настилки от цепени камъни, засадените трайни насаждения от круша,
липа, бук и други, две порти от масивно дърво, изграден над реката
подиум-дансинг и съоръженията, обслужващи подхода, открит паркинг, алея,
стоманобетонен мост, стопански двор, огради и декоративни подпорни зидове,
ответникът М.Ц.М. да бъде осъден да предаде владението по описания недвижим
имот на ищеца „В.-1” ЕООД – гр. С. Претендира
присъждане на разноски за производството.
Ищецът твърди, че с искова молба от 02.07.1999 г. е предявил иск по чл. 108 от ЗС срещу М.Ц.М..
Въз основа на молбата било образувано гр.д. №3/2000 г. по описа на РС –
Ботевград. С решение № 9/07.03.2001 г. ответникът М.Ц.М. е осъден да предаде на
„В.-1” ЕООД собствеността и
владението върху описания по-горе недвижим имот. С решение от 10.01.2002 г.,
постановено по гр. д. № 451/2001 г. на Софийски окръжен съд е потвърдил
решението в частта, в която М.Ц.М. е осъден да предаде на „В.-1”
ЕООД владението на ресторант „В.”, построен извън регулационния
план на гр. Правец, заедно с всички помощни и атрактивни елементи. С решение №
805 от 11. 07. 2003 г.
по гр. д. № 709/2002 г. на ВКС, IV
г.о., решението на
СОС е оставено в сила.
Въз основа на издаден на 21. 10. 2003 г. изпълнителен лист „В.-1”
ЕООД инициирало изпълнително производство по изп. д. № 94/2004 г. на ДСИ при
БРС срещу длъжника М.М. за въвод във владение на имота, което производство било
прекратено на 13. 10. 2004 г.,
поради непредставяне от взискателя на скица на имота и данъчна оценка.
Изпълнителният лист бил изпратен по пощата, вследствие на което изгубен.
Въводът в имота не бил осъществен и осъденият да предаде владението М.М. не бил отстранен от него.
По молба на
„В.-1” ЕООД било образувано гр. д. №
367/2005 г. по описа на РС – гр. Ботевград за издаване на дубликат на
изпълнителния лист, по което съдът се произнесъл с определение № 71 от 18. 06. 2007 г., с което отхвърлил
молбата. Последното влязло в законна сила като необжалвано. През лятото на 2007 г. ищецът предприел
действия за установяване на фактическата власт върху имота и с договор от 26.
03. 2008 г.
възложил охраната върху него на „С. 01” ЕООД. Твърди се, че ищецът предприел
действия за изготвяне на помощен кадастрален план, на който да бъде нанесен
имота. На 14. 11. 2012 г.
отдал под наем ресторант „В.” на „К.” ЕООД – гр. С., което дружество било въведено в
имота и започнало действия по стопанисването и възстановяването на сградите и
съоръженията.
Твърди се,
че на 09. 05. 2013 г.
М.Ц.М. подал искова молба до РС – гр. Ботевград срещу „В.-1”
ЕООД и „К.” ЕООД с иск по чл. 76 ЗС за
възстановяване владението му върху имота, с твърдения, че ответниците по скрит
и нерегламентиран начин му отнели същото, по която с невлязло в сила решение по
гр. д. № 560/2013 г. ответниците били осъдени да върнат владението върху
процесния недвижим имот на ищеца.
С оглед на
горното и предвид предприетата от ответника М.М. защита чрез владелчески иск по
чл. 76 ЗС, ищецът заявява, че за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск по чл. 108 ЗС, който интерес бил обусловен от обстоятелствата,
настъпили след влизане в сила на решението на Софийски окръжен съд по гр. д. №
451/2001 г.
С исковата
молба ищецът прилага заверени преписи от писмени доказателства, които моли да
бъдат приети по делото.
Препис от
исковата молба, молбата от 17.06.2014 г. и доказателствата към тях са връчени
на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК, чрез пълномощника си адв. Т.М. е
депозирал писмен отговор, в който е заявил становище по допустимостта и
основателността на предявения иск.
Заявява, че
същият е недопустим, на основание чл. 299, ал. 1 ГПК, тъй като между същите
страни на същото основание и за същия имот вече е воден процес, приключил с
влязло в сила решение. Моли производството по делото да бъде прекратено, на
основание ал. 2 от цитираната разпоредба.
В случай,
че се приеме за допустим оспорва същия като неоснователен и моли да бъде
отхвърлен. Заявява, че владее процесния имот с намерението да го свои и
защитава владението си срещу всяко трето лице, включително и срещу ищеца.
Твърди, че решението по гр. д. № 560/2013 г. на РС – гр. Ботевград било
приключило с влязло в сила решение № 310 от 04. 07. 2014 г. по гр. д. № 181/2014
г. на Софийски окръжен съд, според което „В.-1”
ЕООД било осъдено да предаде владението върху имота на ищеца М.М.. Владението
върху имота не му било отнемано и в негова полза била изтекла 10-годишна
придобивна давност.
Настоящият
съдебен състав счита, че производството по делото следва да бъде прекратено по
следните съображения:
С решение №
9/07.03.2001 г., постановено по гр.д. № 3 по описа за 2000 г. на РС - Ботевград
ответникът М.Ц.М. е осъден да предаде на „В.-1”
ЕООД собствеността и владението на следния недвижим имот: ресторант /битово
заведение/ „В.” - гр. П., общ. П., Софийска област, находящо
се в имот извън регулационния план на
населеното място, състоящо се от 500 кв.м., при съседи: улица, земя на ТКЗС,
улица, земя на ТКЗС, заедно с изградените в него сгради и атрактивни елементи,
както следва: Качамакчийница, Ракиджийница, Воденица, Кошара и покрит грил навес,
както и др. подобрения и трайни насаждения. Решението е влязло в законна сила
на 11.07.2003 г. с Решение № 805/11.07.2003 г., постановено по гр.д. №709/2002
г. на ВКС на РБ, IV г.о.
С решение № 259/18.11.2013 г.,
постановено по гр.д. № 560 по описа за 2013 г. на РС – Ботевград „В.-1”
ЕООД и „К.” ЕООД са осъдени да предадат на ищеца М.Ц.М. владението
върху дворно място с площ 500 кв.м. находящо се в землището на гр. П., махала
„Ж.”, извън регулационния план на населеното място, заедно с построените в него
атрактивно заведение „В.”, двуетажна масивна стопанска сграда, допълнителни
сгради и атракционни елементи, при съседи: от две страни улица и от две страни
имот на бившето ТКЗС. С решение № 310/04.07.2014 г., постановено по в.гр.д. № 181 по описа на
СОС за 2014 г.
решението на РС-Ботевград в частта, с която „В.-1”
ЕООД и „К.” ЕООД са осъдени да предадат владението на
процесния имот на М.Ц.М. е потвърдено, влязло в законна сила на 09.09.2014 г.
С настоящата
искова молба ищецът предявява отново същия иск по чл. 108 от ЗС, срещу същия
ответник М.Ц.М., навеждайки твърдения, че за него е налице правен интерес да
поиска от съда повторно да осъди ответника да му предаде владението. Интересът
му бил обусловен от всички обстоятелства, настъпили след влизане в сила на
решението по гр.д. № 3 по описа за 2000 г. на РС – Ботевград, възражението на
ответника, че е станал собственик на имота на оригинерно правно основание –
изтекла придобивна давност, како и влязлото в сила на 09.09.2014 г. решение по
гр.д. № 560/2013 г. по описа на РС – Ботевград.
Видно от горното, спорът относно собствеността върху процесния
недвижим имот е разрешен с
влязло в законна сила решение по гр.д. № 3 по описа за 2000 г. на
РС - Ботевград. Т.е. изправени
сме пред хипотезата на чл.299, ал. 1 ГПК, според която спор, разрешен с влязло
в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът
разпорежда друго.
Отводът на пресъдено нещо
предпоставя тъждество на страните и на предмета. Обективното тъждество в случая
е налице и повторно предявения иск по чл. 108 от ЗС цели още веднъж да се
потвърди съдебно признатото право. Налице е и субективно тъждество – страните
по второто дело са адресати на силата на пресъдено нещо по предходното дело.
Ищецът в случая се позовава на
две обстоятелства – невъзможността да се снабди с дубликат на изпълнителен лист
по първото дело и осъждането му с влязлото в сила на 09.09.2014 г. решение по
гр.д. № 560/2013 г. по описа на РС – Ботевград да върне владението на имота на „В.-1” ЕООД.
Съдът намира, че не се касае за
нови обстоятелства, възникнали след постановяване на решението по гр.д. № 3 по описа за 2000 г. на РС – Ботевград,
които да обосноват повторно разглеждане на иска по чл. 108 от ЗС.
Обстоятелството, че след влизане в сила на решението е изгубен оригинала на
изпълнителния лист не предполага повторно установяване на правото му на
собственост. Осъждането на „В.-1” ЕООД с влязлото в сила на 09.09.2014
г. решение по гр.д. № 560/2013 г. по описа на РС – Ботевград, да върне
владението на имота на ответника М.Ц.М. също
не предполага повторно разглеждане на иск по чл. 108 от ЗС. Постановеното
решение не е изпълнено, „В.-1” ЕООД не е успяло да бъде въведено във
владение на собствения си имот и очевидно М.Ц.М. продължава да го владее. Т.е.
фактите, на които се е позовавал ищеца към онзи момент при предявяване на
ревандикационния иск по гр.д. № 3 по описа за 2000 г. на РС – Ботевград са
същите както и сега. Не се търси ново установяване, а се сочат същите факти за
предходен период, за който важи силата на пресъдено нещо.
Поради изложеното страните следва да преустановят правния спор и, нов повторен процес е недопустим.
Воден от
горното и на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело № 645/2014 г. по описа
на Софийски окръжен съд, образувано по искова молба на „В.-1”
ЕООД, ЕИК …….., със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя В. Д. П., чрез упълномощения адв. И.М. срещу М.Ц.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание
чл. 108 от ЗС, като процесуално
недопустимо,
поради постановено Решение № 9/07.03.2001 г., по
гр.д. № 3/2000 г. по
описа на РС -
Ботевград, влязло в законна
сила на 11.07.2003 г.
Определението
подлежи на обжалване
с частна
жалба, пред Апелативен съд гр.София, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се
връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :