РЕШЕНИЕ
№ 2797/03.07.2020 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на осми юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 16510 по описа на
съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен Г.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** срещу О.д.н.м.в.р. - В.
иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане
ответника да заплати на ищеца
сумата от 1795,60 лв. (след допуснато намаляване на
иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
235,66 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба
– 14.10.2019 г., до окончателното
ѝ изплащане.
Ищецът Г.К.И. излага, чрез адв. Ц.Б., че е полагал труд
по служебно правоотношение възникнало с ответника на длъжност
„командир на отделение” в Сектор „О.н. о. и в.“ към ОД на МВР – В., като има статута
на държавен служител. Работил на 12 часови смени
при сумарно изчисляване на работното време. Сочи, че съгл.
чл. 176 от ЗМВР брутното възнаграждение се състои от
основно и допълнителни, а съобразно чл. 178, ал., т.3 от ЗМВР, към основното се
дължи допълнително за извънреден труд,
като в този смисъл е и нормата на чл. 67, ал.1 от ЗДСл. Поддържа
се, че нормалната
продължителност на работното време съобразно чл.. 187, ал.1 от ЗМВР е 8 часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица. Твърди се, че считано
от 14.10.2016 г. съгласно чл.187,
ал.3 от ЗМВР работното време на държавните
служители се изчислявало в работни дни – подневно, а за работещите не
8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период,
като съгласно чл.5, т.2 работа извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на отчетен период. Преди 14.10.2016г. работното време на работещите
на смени се изчислявало ежемесечно. И при действието на двата
варианта възнаграждението за положение труд
се дължало в месеца следващ месеца на полагането
на труда, както гласял чл.33, ал.1 от Наредба № *г. на министъра на
вътрешните работи. Ищецът поддържа,
че съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията
на работната заплата – при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица било до
35 часа, то нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна седмица бил до 7 часа
и коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа се
раздели на нормалната продъжителност на работното време
през нощта и бил равен на
1.143 (8/7). При преизчисляването
на нощния към дневен труд,
ставало ясно, че е престирал извънреден труд от 235,66 часа, който не бил
заплатен от ответника. По изложените
съображения моли за уважаване на
иска и присъждане на разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът О.д.н.м.в.р. - В., чрез гл. юрк. Богдана
Йорданова е депозирал писмен отговор на исковата молба,
с който предявеният иск се оспорва
по основание и размер. Не оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител
по служебно правоотношение в МВР. Поддържа, че общите разпоредби
на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното правоотношение,
доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № * г. В тази връзка излага, че няма основание
за преизчисляване на нощния труд
в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като
нормалната продължителност на дневното работно
време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта
е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът
е единица. Излага, че размерът на
възнаграждението за нощен труд е установен
в специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен
час през нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните служители
се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд
в размер на 0,25 лв. Поддържа, че
положеният от ищеца в процесния период нощен труд
е правилно отчетен и полагащото му се
допълнително възнаграждение
е правилно определено, съобразно действащите специални правила, както и че същото
е заплатено в пълен размер. Позовава се и на писмо
от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени
тълкувания относно преизчисляването на дневния и нощен труд. В условията на евентуалност – в случай че се
приеме за основателен предявения иск, оспорва направените
в исковата молба изчисления на положените
от ищеца часове нощен труд,
доколкото същите не съответстват на представените доказателства. По изложените съображения
моли за отхвърляне
на иска. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно ищецът, чрез адв. Цветан Банков поддържа
изразеното становище по спора.
След
преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства,
по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника
за положен от него извънреден труд. При така определения фактически състав на
правото и съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното
провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение
с ответника, като в периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е полагал труд на 24часови смени; основанието, от което произтича
вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд. Провеждане
на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване
изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало спор, че между тях е съществувало служебно
правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал длъжността „командир на отделение”
в Сектор „О.н.б.в.“ към ОД на МВР – В.. Както и че в
периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е работил на 24-часови
смени при сумирано изчисляване на работното време.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната
си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на
8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период.
Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на
обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. отчитането се извършва помесечно до 13.10.2016г. /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до 30.09.2019 г. на
тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 6,00 часа. До
изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра
на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните
работи се определят условията и реда, а техният размер - с негова заповед. В
ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет
за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. действащи са били последователно Наредба № *г. отменена с решение № *г. на ВАС на РБ по адм. д. №
5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № *г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ издадени от
Министъра на вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и
6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № *г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № *г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов
нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № *г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение
налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и
кредитирано от съда заключение по ССчЕ.
От него се установява, че след приравняване на нощните часове отработени
от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна
неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., възлиза на сумата от 368,13 лв.,което
не е заплатено на ищеца.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните доказателства съдът приема,
че извънредният труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент
1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което претенцията следва да
бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода
на спора и своевременно направените искания от страните, на всяка от тях следва да се присъдят разноски съобразно уважената, респективно
прекратената поради частичното оттегляне на иска (с първоначален размер от 1965,44
лв.) част от претенцията. С представения списък по чл. 80 от ГПК и договор
за правна защита и съдействие ищецът по делото е доказал действително направени разноски от 250,00 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. В тази връзка релевираното от ответника възражение за прекомерност се
явява неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото и минимума
от 247,70 лв. определен по реда на чл. 7, ал.2, т.1 от 2. от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата
съобразно действащия материален закон към момента на договарянето редакция - изм.
- ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.). Или съгласно изхода на делото на
ищеца следва да се присъдят
разноски от общо 228,37 лв.,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Съответно на основание чл. 78, ал.
4 от ГПК на ответника се полагат разноски съответстващи на прекратената част от
иска, които възлизат на 8,65 лв. от общо доказаните 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК вр. чл.
25, ал.1 от НЗПП.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на
ДТ, като предвид основателността на исковете, но и при съобразяване на прекратената
част ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС част от
направените в производството разноски възлизаща на 65,60 лева от дължимата ДТ и
182,70 лева от депозита за вещо лице от общо 200,00 лв., или общо ответникът
следва да понесе на основание чл. 78, ал. 6 ГПК разноски в размер от 248,30
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О.д.н.м.в.р. - В. ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1795,60 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
235,66 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба
– 14.10.2019 г., до окончателното
ѝ изплащане, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА О.д.н.м.в.р. - В.
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд В. в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 248,30 лева, представляваща разноски за
дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА О.д.н.м.в.р. - В. ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 228,37 лева,
представляваща съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на О.д.н.м.в.р. - В. сумата от 8,65 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: