№ 65
гр. Варна, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110204734 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „С.Б.”ЕООД против наказателно постановление №03-
2100031/23.09.2021г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" -
Варна, с което на „С.Б.”ЕООД е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 лева на основание чл.416
ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.153 ал.2 от КТ.
Жалбоподателят счита НП за незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебно заседание редовно призован не се явява, но се представлява
от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
НП.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
При извършена проверка от служители на ДОИТ Варна, на обект хотел –
стопанисван от „С.Б.”ЕООД, находящ се в обл.Варна к.к. Камчия , хотел
Лонгоз било констатирано, че в обекта като камериерка работи лицето
П.К.а. Проверяващите констатирали, че същата е положила труд в периода
1
от 29.06.2021г. до 05.07.2021г. включително седем работни дни. В качеството
си на работодател „С.Б.”ЕООД не е осигурил седмична почивка не по-малко
от 36 часа на работника Колева. Нарушението било извършено на 05.07.2021г.
Горното било основание за съставяне на АУАН, който бил предявен на
жалбоподателят и подписан от него с възражения. АНО въз основа на
констатациите в АУАН издал срещу въззивника атакуваното НП, с което на
дружеството била наложена на основание чл.416 ал.5 и чл.414 ал.1 от КТ
Имуществена санкция в размер на 2000 лв. за административно нарушение по
чл. 153 ал.2 от КТ.
В хода на съдебното производство бе разпитана свид. М. показания на
която съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните
по делото доказателства по АНП, разпита на свидетелката в хода на
съдебното производство и приложените писмени доказателства, които
преценени в тяхната взаимно свързаност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна .
В хода на административно наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. При съставянето на акта
за установяване на административно нарушение също са били спазени
изискванията на чл.42 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на акта не е
допуснато твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е основание за отмяна на наказателното постановление. По никакъв
начин не е било нарушено правото на защита на жалбоподателят. Вмененото
във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема
становището на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
2
нарушения.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата
на правната норма От показанията на свидетелката и от писмените
доказателства по делото /присъствени форми и графици/ по безспорен и
категоричен начин се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение
на трудовото законодетелство след като не е осигурил непрекъсната седмична
почивка не по-малко от 36 часа на работника Колева. Поради това съдът
намира, че правилно наказващият орган е приел, че е било допуснато
нарушение на посочените в постановлението разпоредбите на Кодекса на
труда. От друга страна „С.Б.”ЕООД, представлявано от жалбоподателят
безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява юридическо лице
което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. В тази връзка съдът не приема твърденията на
жалбоподателя, че от представените графици се установявало, че не е
извършено нарушение. Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че АНО
бил извършил нарушение като не бил установил продължителността на
работните смени на работника Колева. В конкретния случай Колева е
полагала труд видно от приложените по делото доказателства-7
последователни дни, а съгласно чл.153 ал.2 от КТ при сумирано изчисляване
на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36
часа. Възраженията на жалбоподателя за промяна на смени на работника
Колева не са подкрепени с доказателства, по никакъв начин не се доказа в
съдебно заседание обстоятелството, че Колева е работила на смени различни
от описаните в приложените по АНП писмени доказателства.
Съгласно чл.414 ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва
с имуществена санкция или глоба. В настоящото
административнонаказателно производство сме изправени пред хипотезата на
търсене на обективна, безвиновна отговорност, тъй като предприятието на
ЕООД е лишено от воля и не може да се търси вина. Предвид
гореизложеното съдът намира, че правилно АНО е определил субекта на
нарушението и е наложил наказание имуществена санкция на „С.Б.”ЕООД. В
тази връзка съдът не приема изложените възражения, че жалбоподателят като
3
работодател нямал вина за извършеното нарушение. Съдът намира, че
причините за неизпълнение на вмененото на жалбоподателя със закона
задължение в случая са ирелевантни за делото. Вътрешната организация на
работа в обекта е без значение в конкретния случай. Съдът намира, че като
ЕООД жалбоподателят е следвало да бъде запознат с разпоредбите на КТ и
същият не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Съдът намира , че случаят не е за маловажен. Необходимостта от
непрекъсната седмична почивка на работника, не по-малко от 36 часа е
приета от законодателя на базата на влиянието на трудовия процес върху
човешкия организъм. Тази почивка е необходима на всеки работник, за да
може да бъде възстановена работоспособността му. Съдът намира, че
спазването на конкретната норма от трудовото законодателство е от
изключително значение за опазване здравето на всеки един работник.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не може да се приеме, че
конкретното нарушение е маловажно.
Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание е
взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка са
съобразени всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. В
случая е определо наказание около минималния размер предвиден в закона,
което е справедливо и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото
продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
4
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №03-
2100031/23.09.2021г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" -
Варна, с което на „С.Б.”ЕООД е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 лева на основание чл.416
ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.153 ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „С.Б.” ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
по НАХД №4734/2021г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5