№ 9666
гр. с, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110170347 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т срещу А. Д. П., с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 5947,84 лв.- главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се
в **, аб. № **, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
16.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 849,27 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за
периода от 16.10.2021 г. до 12.08.2024 г., сумата от 61,43 лв. - главница, представляваща цена
на услугата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 16.08.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 15,11 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 12.08.2024 г., за които суми на 23.08.2024 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
49355/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № 39, находящ се в гр. с, бул. „Черни връх“ № 8, вх. Б, ет. 5, като ответникът
има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху
това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника А. Д. П., с
който оспорва исковете по основание и размер.Твърди, че ответникът не е собственик или
вещен ползвател на процесния недвижим имот. По делото не са ангажирани доказателства,
които да доказват наличието на облигационна връзка между ответника и топлопреносното
дружество. Сочи, че не е доказано, че общите условия, на които се позовава ищецът да са
влезли в сила и да обвързват ответника, като развива подробни съображения в тази насока.
Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена. Оспорва, че
за процесния имот е извършена услугата дялово разпределение. Поддържа, че ищецът не е
ангажирал доказателства за изпадане на ответника в забава. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли се съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи
по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна
енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че
през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот,
а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да
установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или
прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай, от съвкупната преценка на събраните по делото писмени
2
доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот от 02.09.2009 г., молба-
декларация за откриване на партида от А. Д. П. и удостоверение от „Географска
информационна система- с“ ЕООД за идентичност, изх. № 68-00-237/15.03.2012 г., се
установява, че ответницата се легитимира като собственик на процесния имот и като такава
се явява материално легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия
период топлинна енергия в имота.
Същата в качеството си на потребител на топлинна енергия е бил обвързана с общите
условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
В случая, неоснователно е възражението на ответницата относно липсата на
доказателства за влизане в сила на Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, поради което и същите да не я обвързват. Според решение № 189/11.04.2011 г.
по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ЗЕ /приложима за
продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия/ предпоставка за
влизане в сила на общите условия е публикуването им наймалко в един централен и един
местен всекидневник и изтичането на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия
задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Действително, съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже влизането в сила на
представените Общи условия за продажба на топлинна енергия, но в горното решение на
ВКС се приема, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои
всекидневници са публикувани Общите условия, те да бъдат посочени в съдебното решение.
В случая, приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с
решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016
г., в сила от 11.08.2016 г., които са представени в заверен препис от страна на ищеца /л. 36 от
делото/. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносното предприятие и потребителя /клиента/ по силата на закона
– арг. чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител,
включително и относно писменото приемане на Общите условия, в какъвто смисъл е
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. дело № 3184/2013 г. на ВКС, III г. о. Разпоредбата на чл.
150, ал. 3 ЗЕ предоставя за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се
отразяват в допълнителни споразумения. В случая по делото нито се твърди, нито се
доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била носител на
правото на собственост върху процесния апартамент № 39, съдът прави извод, че между нея
и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Ето защо, съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия, което правоотношение е възникнало по силата на закона с оглед качеството
на ответника на собственик на имота през процесния период, и именно той е задължен да
3
заплаща стойността на доставената до имота топлинна енергия, при доказана реална
доставка.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено общо събрание на етажните собственици от 15.08.2002 г., на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с б и
приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице,
което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор от 17.05.2013 г., с който
етажната собственост на процесната сграда е възложила на б да извършва дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и
договор № Д-0-72/09.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между т и „Бруната“
ООД (сегашно наименование „Далсия“ ООД).
В допълнение съдът намира за необходимо да подчертае, че с Тълкувателно решение
№ 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост.
Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие
между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).
Видно от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят регламентира
доставката на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост като услуга, която
се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за
отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се
самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“.
С Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/2017 и С-735/2017 г. е
даден отговор на поставените с отправените преюдициални запитвания въпроси, като е
прието, че чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за
отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува
в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент. Според СЕС допустима е национална правна
4
уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебно-
техническа експертиза. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия
период е осъществявано от б (сегашно наименование „Далсия“ ООД. Вещото лице е
установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани 4
отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани 4 бр. топлоразпределители и 4 бр.
термостатни винтили, както и 2 бр. водомери за отчитане на БГВ. През периода от м.05.2020
г. до м.04.2023 г. е извършвано дялово разпределение от четирите броя ИРРО, на база реален
отчет за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., а за периодите м.05.2021 г.-м.04.2022 г. и
м.05.2022 г.-м.04.2023 г. на база „служебен отчет“, поради „неосигурен достъп“. За периода
от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. потреблението на топла вода е извършвано на база реален
отчет на показанията на 2 бр. технически изправни и узаконени водомери на топла вода, а за
периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. - на база „служебен отчет“, поради неосигурен достъп
– брой потребители 1 лице, при нормативно определен разход за денонощие в размер на 140
л. на брой потребител. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява
на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с
кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 239 куб. м.
Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са
отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди
нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в
абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на
Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на
метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна
мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Вещото лице е констатирало, че
последващата метрологична проверка на топломерите в абонатните станции след 2018 г.,
вместо през 2020 г. е проведена през 2022 г. Съгласно заключението на вещото лице
размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г.
до м.04.2023 г. възлиза на сумата от 6603,55 лв., след отчитане на разликата между
прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни
сметки.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза като
обективно и компетентно изготвено. Същото е изготвено не само на база едностранно
съставени от ищеца частни документи (извлечение от сметка и съобщения към фактури,
които са оспорени от ответницата), но и въз основа на данните, предоставени на вещото
лице от фирмата за дялово разпределение – изравнителни сметки за потребена топлинна
енергия в имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на документи, представени от
топлофикационния район, т. е. изводът за реално доставената до имота топлинна енергия и
нейната стойност е направен не само въз основа на представените от ищеца частни
документи, поради което съдът намира за доказана доставката на ТЕ до имота на
ответниците на посочената в исковата молба стойност през процесния период. Този извод не
се променя от обстоятелството, че общият топломер в абонатната станция не е преминал
изискуемата по закон метрологична проверка на всеки две години, тъй като въпреки
5
нередовната метрологична проверка, общият топломер в абонатната станция не е отчел
отклонения при последващата проверка и е бил изправен, вкл. през процесния период,
поради което е бил годно средство за търговско измерване на постъпилата в абонатната
станция топлинна енергия през исковия период.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че
ищецът не е доказал реално доставена топлинна енергия. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба
№ 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (редакция от 09.06.2015 г.), на клиентите,
неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 (Методика за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради - етажна собственост), като отоплителни тела без уреди.
Служебното начисляване на топлинна енергия представлява изключение от общото правило,
че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният
потребител (т. нар. неосигурен достъп). Същото не представлява санкция за неизпълнение на
задължението на потребителя да осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а
механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната
от абоната топлинна енергия. По силата на чл. 70, ал. 5 „клиентите, неосигурили достъп,
могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в
тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата
представител. След изтичане на срока не се приемат нови рекламации и не се преработва
изравнителната сметка“. В конкретния случай ответникът не се е възползвал от правото да
поиска извършване на допълнителен отчет, поради което, механизмът за служебно
начисляване поради неосигурен достъп осъществява функциите си, а именно – да замести
липсващия реален отчет.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно, стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 6603,55 лв., изчислена
съобразно действащите през процесния период цени на КЕВР.
По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
6
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая
заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 16.08.2024 г., поради което извън
погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на
16.08.2021 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая давността е прекъсната, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.08.2024 г. Предвид приложимост на
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са
всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 16.08.2021 г. (от м.05.2020 г. до
м.05.2021 г. включително).Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза
стойността на потребеното количество топлинна енергия за периода от м.06.2021 г. до м.
04.2023 г. е в размер на 4664,33 лв. Следователно искът за главница за доставена топлинна
енергия е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 4664,33 лв., дължима за периода
от м.06.2021 г. до м.04.2023 г., като за разликата над този размер до пълния предявен размер
от 5022,03 лв., и за периода от м.05.2020 г. до м. 05.2021 г., следва да бъде отхвърлен.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от м.09.2021 г. до м.04.2023 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
размер от 61,43 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от ответника.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване
на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период
– това за м. 09.2021 г. се счита за възникнало на 30.09.2021 г., или същото е станало
изискуемо м.10.2021 г., т. е. същото не е обхванато от института на погасителната давност.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 16.08.2024г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от т одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016 г.,
7
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. При
изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата
за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 4664,33 лв.
за периода от 16.10.2021 г. до 12.08.2024 г. възлиза на сумата от 1554,38 лв. Вземанията за
лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на главницата, когато главното
вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД. В случая, вземането за лихва, дължима
за главницата, начислена от 16.10.2021 г. до 12.08.2024 г. не е обхваната от погасителната
давност.
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
представляващ лихва за забава, дължима за главницата за топлинна енергия, се явява
основателен в пълния предявен размер от 849,27 лв.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 16.08.2024 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от 15,11 лв., начислена за периода от 15.11.2021 г. до
12.08.2024 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
168,96 лв., от които 118,96 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 618,96 лв., от които 118,96 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв.
– депозит съдебно-техническа експертиза, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
(определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената част от
претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът т има право на разноски в размер на
158,37 лв. за заповедното производство и 580,16 лв. за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата А. Д. П. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но до
приключване на устните състезания, същата не е ангажирала доказателства такива да са били
извършени.
8
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие на
ответницата А. Д. П. е оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокат оказва безплатна правна помощ на материално
затруднено лице, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в
размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2
ЗА. В случая по делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие, в който
страните са уговорили, че правната помощ се предоставя като безплатна, поради това, че
ответникът е материално затруднено лице – чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Определен на основание
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията на адвоката ( в относимата
редакция), размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 984,78 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на адв. Петров следва да бъде присъдена сумата от 61,73 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от т,
ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, срещу А. Д. П., ЕГН **********, с адрес: **,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Д.
П. дължи на „т с“ ЕАД, сумата от 4664,33 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. с, **, аб. № **, за
периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 16.08.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 849,27 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 16.10.2021
г. до 12.08.2024 г., и сумата от 61,43 лв. - главница, представляваща цена на услугата за
дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
от 16.08.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми на 23.08.2024 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49355/2024 г. по описа на
СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за доставена и незаплатена топлинна
енергия за разликата над сумата от 4664,33 лв. до пълния предявен размер от 5022,03 лв.,
както и за периода от м.05.2020 г. до м. 05.2021 г., и искът за лихвата за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 15,11 лв. за периода
от 15.11.2021 г. до 12.08.2024 г.
ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН **********, с адрес: **, да заплати на т, ЕИК ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 158,37 лв.,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 49355/2024 г. по описа на СРС, 61
състав, както и сумата от 580,16 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на адв. дп, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 61,73 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна защита на ответницата А. Д. П. в производството, съразмерно на
отхвърлената част от претенциите.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „Далсия“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9