Присъда по дело №1199/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 119
Дата: 2 юни 2022 г. (в сила от 18 юни 2022 г.)
Съдия: Теодора Шишкова
Дело: 20223110201199
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 119
гр. Варна, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
СъдебниГерманичка Атанасова Германова

заседатели:Красимира Петрова Костова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
и прокурора М. Г. К.
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Наказателно дело от общ
характер № 20223110201199 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Н. Д. СТ.: роден на 18.12.1992 г. в град София,
живущ в с. Китка, общ. Аврен, обл. Варна, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, неработи, неосъждан, ЕГН: **********.
за ВИНОВЕН в това, че в периода от 18.12.2019 год. до 31.01.2020 год. в град
Варна, в условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице възползвайки се
от служебното си положение, след предварителен сговор с КР. ХР. ХР., чрез използване на
техническо средство – ключ – противозаконно отнел чужди движими вещи – 1 брой
мобилен телефон „SAMSUNG GALAXY A 80 BLACK A 805 DS“ на стойност 1096,90 лева,
1 брой мобилен телефон „SAMSUNG GALAXY XCOVER 4S 32GB DS GR 398“, на
стойност 434,20 лева, 1 брой мобилен телефон „SAMSUNG GALAXY S10 PLUS 128 GS
RED G 975 DS“ на стойност 1800,14 лева, 1 брой мобилен телефон „SAMSUNG GALAXY
NOTE 10+ DS N 975 WHITE“ на стойност 1978,51 лева, 1 брой мобилен телефон
„SAMSUNG GALAXY A70 BLACK A 705 DS“ на стойност 680,048 лева, 1 брой мобилен
телефон „SAMSUNG GALAXY NOTE 10+ DS N 975 SILVER“ на стойност 1978,51 лева –
всички вещи на обща стойност 7968,74 лева, от владението на Ж.С.Б., собственост на
„Техномаркет България“ АД, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай, поради което и на осн. чл.195, ал.1, т.4, пр.2, т.5, т.6, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 58а от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изтърпяването на което на осн. чл.66 ал.1 от НК
ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

1
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ КР. ХР. ХР.: роден на 17.06.1997 г. в град Бяла,
обл. Русе, живущ в град Русе, „Ради Иванов“ №5 българин, български гражданин,
със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН: **********.
за ВИНОВЕН в това, че в периода от 18.12.2019 год. до 31.01.2020 год. в град
Варна, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с Н. Д. СТ.,
последният като длъжностно лице, възползвайки се от служебното си положение, чрез
използване на техническо средство – ключ – противозаконно отнел чужди движими вещи –
1 брой мобилен телефон „SAMSUNG GALAXY A 80 BLACK A 805 DS“ на стойност
1096,90 лева, 1 брой мобилен телефон „SAMSUNG GALAXY NOTE 10+ DS N 975 WHITE“
на стойност 1978,51 лева, 1 брой мобилен телефон „SAMSUNG GALAXY NOTE 10+ DS N
975 SILVER“ на стойност 1978,51 лева – всички вещи на обща стойност 5053,92 лева, от
владението на Ж.С.Б., собственост на „Техномаркет България“ АД, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай, поради
което и на осн. чл.195, ал.1, т.4, пр.2, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 58а от
НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА,
изтърпяването на което на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 НПК подс. С. и подс. Х. солидарно да
заплатят сумата от 140,28 лева, представляваща сторени по делото разноски в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР- Варна.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 15-дневен срок от
днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 119, постановена на 02.06.2022г. по н.о.х.д. № 1199 по
описа на Районен съд – Варна за 2022г.:
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт по
досъдебно производство № 741 по описа за 2020г. на Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна
на Н.Д. С. за това, че в периода от 18.12.2019г. до 31.01.2020г., в гр.Варна, в условията на
продължавано престъпление, като длъжностно лице възползвайки се от служебното си
положение, след предварителен сговор с Кр. Хр. Хр., чрез използване на техническо
средство - ключ - противозаконно отнел чужди движими вещи - 1бр. мобилен телефон
„SAMSUNG GALAXY A 80 BLACK A 805 DS“ на стойност 1096,90лв.; 1бр.мобилен
телефон „SAMSUNG GALAXY XCOVER 4S 32GB DS GR 398“, на стойност 434,20лв.;
1бр.мобилен телефон „SAMSUNG GALAXY S10 PLUS 128GB RED G 975 DS“ на стойност
1800,14лв.; 1бр.мобилен телефон „SAMSUNG GALAXY NOTE 10+ DS N 975 WHITE“ на
стойност 1978,51лв.; 1бр.мобилен телефон „ SAMSUNG GALAXY А70 BLACK А705 DS“
на стойност 680,48лв.; 1бр.мобилен телефон „SAMSUNG GALAXY NOTE 10+ DS N 975
SILVER“ на стойност 1978,51лв. - всички вещи на обща стойност 7968,74 лева, от
владението на Ж.С.Б, собственост на „Техномаркет България" АД, с изпълнителен директор
Б.Б.З, представлявано от Г.П. Г. с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието
не представлява маловажен случай - престъпление по чл.195, ал.1,т.4,пр.2 т.5, т.6
вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, както и на Кр. Хр. Хр. за това, че в периода от
18.12.2019г. до 31.01.2020г., в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление след
предварителен сговор с Н.Д. С., последният като длъжностно лице, възползвайки се от
служебното си положение, чрез използване на техническо средство - ключ - противозаконно
отнел чужди движими вещи - 1бр. мобилен телефон „SAMSUNG GALAXY A 80 BLACK A
805 DS“ на стойност 1096,90лв.; 1бр.мобилен телефон „SAMSUNG GALAXY NOTE 10+ DS
N 975 WHITE“ на стойност 1978,51лв.; 1бр.мобилен телефон „SAMSUNG GALAXY NOTE
10+ DS N 975 SILVER“ на стойност 1978,51лв., всички вещи на обща стойност 5 053,92лв.,
от владението на Ж.С.Б, собственост на „Техномаркет България“ АД с изпълнителен
директор Б.Б.З, представлявано от Г.П. Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието не представлява маловажен случай - престъпление по чл. 195, ал.1,т.4, пр.2,т.5
вр.чл.194, ал. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание,
представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение,
като изразява своята позиция, че вината на подсъдимите е доказана по безспорен начин.
Предлага за извършеното по отношение и на двамата да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода”, чийто размер да бъде съобразен с ролята, която всеки от тях е имал в
изпълнителното деяние, като за подс. С. размера да бъде около средния, а за Хр. около
минималния и двете с отложено изтърпяване, поради чистото им съдебно минало. Наред с
това пледира за възлагане на разноските в тежест на подсъдимите лица.
Защитникът на подсъдимите на свой ред моли съда при постановяване на присъдата
да се вземат предвид обстоятелствата, че младата им възраст и малкият им житейски опит са
им попречили да разберат в пълен обем извършеното, двамата са съдействали изцяло на
разследващите органи и принципно не са ориентирани в посока извършване на
престъпления, поради което пледира да им бъдат наложени наказания „лишаване от
свобода“ в минимален размер, изтърпяването на които да бъде отложено и за двамата с
тригодишен изпитателен срок.
Подс. Н.Д. С. и Кр. Хр. Хр. посочват, че съжаляват за стореното и поддържат
казаното от защитника си.
В предоставената им на основание чл. 297, ал. 1 НПК последна дума, подсъдимите
посочват, че молят за минимални условни наказания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Н.Д. С. е роден на на 18.12.1992г. в гр.София, живущ в с.Китка,
общ.Аврен, обл.Варна, българин, български гражданин, със средно образование, безработен,
неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Кр. Хр. Хр. е роден на 17.06.1997г. в гр.Бяла, обл.Русе, живущ в
гр.Русе, българин, български гражданин, със средно образование, работещ, женен,
неосъждан, с ЕГН **********.
С трудов договор № 681/19.05.2014г. подс. Н. С. бил назначен в „Техномаркет
България" АД на длъжност продавач-консултант.
Работата на С. съгласно длъжностната му характеристика се изразявала в
осигуряване на качествена и компетентна консултация на клиентите на магазина, приемане,
отчитане, съхраняване на парични средства и документи, поддържане на обекта.
Работното място на подс.С. било магазин от веригата „Техномаркет“ в Гранд МОЛ
Варна.
В същия магазин работил и подс.Кр. Хр., който бил в трудови правоотношения с
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД на длъжност продавач-консултант на банкови продукти и услуги,
чиято работа на тази длъжност се заключавала в реализация на продажбата на продуктите и
услугите на банката чрез контрагенти /търговци/, изследване на пазара и изготвяне на
предложения за обновяване на продуктовата гама, осъществяване дейност по привличане на
нови клиенти, консултиране и предлагане на продуктите на банката.
В магазина на веригата разположен в Гранд МОЛ Варна, находящ се на ул."Андрей
Сахаров" № 2 в периода от месец декември 2019г. до месец август 2020г. работила свид.Ж.
Б., която била управител на търговския обект.
В обекта се предлагал богат асортимент от стоки, между които и мобилни апарати
от марката „Samsung“, доставяни от „Самсунг Елекроникс Румъния С.Р.Л клон България“.
В задълженията на подс.С. като „продавач-консултант“ влизало и предлагането и
продажбата на телефонни апарати, които били позиционирани в шкафове със стъклени
витрини, които шкафове се заключвали посредством ключове. Те се съхранявали под каса в
обекта, скрити за клиенти, но мястото им на съхранение било известно на всички работещи
в него.
По време на съвместната си работа подс.С. и подс.Хр. се сприятелили.
През месец декември 2019г. двамата имали финансови затруднения и при разговор
помежду им у тях възникнала идеята да взимат телефони от марката „Samsung“, които да
предлагат в заложни къщи в залог, но без да ги откупуват на датата на падежа, и да си
разпределят получените пари.
На 18.12.2019г. докато бил на работа подс.Хр. знаейки, къде се съхраняват
ключовете взел ключ, като отключвайки шкаф, взел с кутията 1бр.мобилен телефонен
апарат „Samsung Galaxy A 80 Black A 805 DS“.
Същият ден подс.С. не бил на работа, но намерил начин да се види с Хр., който му
предал телефона с кутията.
С. получавайки вещта още същият ден отишъл в заложна къща „Кеш Пойнт“
ЕООД, намираща се в гр.Варна, ул. „Патриарх Евтимий“ № 46 партер, където на работа бил
св. Д. С. и му предложил за продажба телефона. Св.Спиридонов след като огледал вещта,
предложил за нея цена от 300лв. и С. се съгласил, като бил оформен заложен билет № 8203
от 18.12.2019г., в който той декларирал, че е собственик на телефона.
Парите от залога, той разделил с подс.Хр..
2
На 29.12.2019г. С. не бил на работа, но се намирал в магазина, като взимайки ключ
за шкаф, където се съхранявали мобилните телефони, като от шкафа взел с кутията 1бр.
мобилен телефон „Samsung Galaxy A 70 Black A 705“.
Този телефон в ранните часове на 30.12.2019г. предложил за залог в заложна къща
„Одисей“, находяща се в гр.Варна, ул. „Капитан Райчо“ № 2, стопанисвана от „Заложна
къща-Капитал Финанс“ ЕООД.
Тогава на работа бил св.Р. Др., който приемайки вещта изготвил заложен билет №
22671.
В заложния билет вписал имената на подс.С., както и това че той бил собственик на
вещта. С. получил сумата от 170лв., които разходвал за свои нужди.
На 04.01.2020г. подс.Хр. бил на работното си място в магазина, а подс.С. бил в
почивка.
Хр. посредством ключа, който взел без да бъде забелязан от мястото, където се
съхранява, отключил шкаф където бил поставен за продажба в кутия 1бр.мобилен
телефонен апарат ‚Samsung Galaxy S 10 Plus 128GB RED G 975 DS“ и взел телефона c
кутията, като същият ден по-късно го предал на С..
Той отишъл да заложна къща „Одисеи" в гр.Варна, ул. „Капитан Райчо“ № 2,
където на работа бил св.И. И. и му предложил в залог телефона.
След като св.И. решил да го закупи издал заложен билет № 22891 от същата дата,
като предоставил на С. сумата от 600лв.
В заложния билет той бил посочен за собственик на вещта.
Подс.С. получавайки парите в последствие ги разделил с подс.Хр..
На 10.01.2020г. С. бил на работа, като същият чрез ключ отключил шкафа, в който
бил изложен за продажба в кутия 1бр.мобилен апарат "Samsung Galaxy Note 10+DA N975
White" и го взел заедно с кутията.
С. въпреки, че бил на работа успял да излезе от работното си място и отишъл в
Заложна къща „Линкеш 2" ЕООД, находяща се в гр.Варна, ул."Капитан Райчо" №18, където
на работа бил св. Н. Н..
На него подс.С. му предложил телефона в залог, като св.Н. след като преценил, че
може да го вземе му предал сумата от 622лв., изготвяйки заложен билет № 2252 от същата
дата и посочвайки, че С. е собственик на вещта. Последният разходвал за свои нужди
получената сума.
На 19.01.2020г. подс.С. бил на работа и тогава отключвайки с ключ шкаф, където
бил изложен за продажба с кутията 1бр.мобилен апарат "Samsung Galaxy Xcover 4 S 32 GB
DS GR 398" взел апарата.
Още същата вечер след смяната си подс. С. посетил заложна къща „Линкеш 2“, в
гр.Варна, ул. "Капитан Райчо" №2, където на работа отново бил св.Н. Н..
Свид.Н. за сделката съставил заложен билет № 2407 от 19.01.2020г., като дал на С.
сумата от 200лв. за този телефон.
Последният разходвал парите за свои нужди.
На 31.01.2020г. подс.Хр. и подс.С. били на работа.
През деня Хр. с ключ отключвайки шкаф, където бил изложен за продажба в кутия
1бр.мобилен телефон "Samsung Galaxy Note10+DS N975 Silver" го взел с кутията и го
предал на С., който успял да излезе от работа и отишъл в заложна къща „Одисеи" в
гр.Варна, бул."Цар Освободител" №63, където по това време на работа бил св.В. И..
От негова страна бил съставен заложен билет № 15070 от 31.01.2020г., като в него
3
св.И. посочил за собственик подс.С., на когото дал сумата от 500лв. за телефона. Той
разделил парите с подс.Хр..
Впоследствие поради обявяване на извънредно положение свързано с пандемия от
световен мащаб магазинът преустановил работа с клиенти, което наложило от веригата да
започнат да извършват ревизии, а след като такава била извършена от св.Бъчварова тя
установила липсата на мобилните телефони за което подала оплакване в съответното
полицейско управление и след проверка било образувано наказателното производство.
В хода на разследването са били приобщени фактури за доставка на телефоните,
приобщени са изготвени заложни билети, както и са установени и разпитани в качеството на
свидетели лицата работещи в заложните къщи -В. К., Р. Др., В. И., И. И., Д. С., Н. Н..
Установен е и св.Денислав Радев, на когото С. предложил в залог мобилен телефон
..Samsung А 70", за който телефон било установено, че това е апарат собствен на С..
Свид.Др., В. И., И. И., Д. С., Н. Н. в показанията си изяснили по какъв начин
получават вещи в залог, за това, че винаги при работата си изискват лични документи и
вписват данните от личните документи, включително и изявленията на клиентите, че вещите
са тяхна собственост. От било извършено разпознаване по снимки, като само св.Р. Др.
разпознал С., тъй като същия бил редовен клиент в заложната къща.
По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, като видно от заключението
на вещото лице стойността на "Samsung Galaxy A 80 Black A 805 DS" е 1096,90лв.,
стойността на "Samsung Galaxy A 70 Black A 705" е 680,,48лв., стойността на "Samsung
Galaxy S 10 Plus 128GB RED G 975 DS" е 1800,14лв., стойността на "Samsung Galaxy Note
10+DA N97fc White" е 1978,51лв., стойността на "Samsung Galaxy Xcover 4 S 32 GB DSJ GR
398" е 434,20лв., стойността на "Samsung Galaxy Note10+DS N975 Silver" а 1978,51лв. или
общо 7 968,74лв.
По делото е установен Г.П. Г., който заявил, че заема длъжността управител на
търговския обект от 01.08.2020г. до момента, който заема длъжността след напускане на
св.Бъчварова.
За подс. Н. С. са приобщени трудов договор, длъжностна характеристика, справка
съдимост, графици с работни смени. Видно от справката съдимост е, че същият не е
осъждан,
За подс.Кр. Хр. Хр. също са приобщени трудов договор, длъжностна
характеристика, графици с работни смени, справка съдимост, справка характеристични
данни. От справка съдимост е видно, че същия не е осъждан, а видно от справка
характеристични данни е, че няма криминалистически регистрации, не поддържа отношения
с лица от криминалния контингент на територията на гр.Бяла.
Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен начин от
всички събрани по делото доказателства – самопризнанията на подс. Н.Д. С. и Кр. Хр. Хр.,
реализираи по реда на чл. 371, т.2 НПК, което се подкрепя изцяло от следните гласни
доказателства: показанията на св. В. К., Р. Др., В. И., И. И., Д. С., Н. Н. и т.н., както и от
приобщените от досъдебното производство писмени доказателства, в това число справка за
съдимост, трудови договори, длъжностни и други характеристики, заложни билети,
експертни заключения, подробно описани по вид и констатации по-горе в настоящото
изложение.
По делото не бяха констатирани противоречия и неясноти в показанията на
свидетелите, поради което и съдът даде изцяло вяра на същите.
Наред с това, налице са всички основания (доколкото заключенията са пълни,
компетентно изготвени и неоспорени в хода на цялото наказателно производство) съдът да
4
се довери на изготвените на досъдебното производство експертни заключения, посредством
които да приеме за установена стойността (в това число общата) на всички инкриминирани
вещи.
Подсъдимите лица на свой ред признаха изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът напълно кредитира това
самопризнание, доколкото същото несъмнено се подкрепя от всички събрани в хода на
наказателното производство доказателства, установяващи авторството и механизма на
извършване на инкриминираните деяния.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че
подс. Н.Д. С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден
в разпоредбата на чл.195, ал.1,т.4,пр.2 т.5, т.6 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като
безспорно се установи, че в периода от 18.12.2019г. до 31.01.2020г., в гр.Варна, в условията
на продължавано престъпление, като длъжностно лице възползвайки се от служебното си
положение, след предварителен сговор с Кр. Хр. Хр., чрез използване на техническо
средство - ключ - противозаконно отнел чужди движими вещи – 6 броя мобилни телефона
„Samsung” всички на обща стойност 7968,74 лева, от владението на Ж.С.Б, собственост на
„Техномаркет България" АД, с изпълнителен директор Б.Б.З, представлявано от Г.П. Г. с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай.
Квалификацията по чл.195, ал.1,т.4 пр.2, от НК се обуславя от обстоятелството, че С.
на инкриминираните дати чрез използване на произведение на техниката е отнел мобилните
апарати.
Квалификацията на чл.195, ал.1,т.5 от НК се обуславя от обстоятелството, че подс.С.
предварително се е уговорил за отнемане на телефоните с подс.Хр., като двамата са
уточнили по какъв начин следва да се извърши и отчуждаването им, а предвид стойността
на отнетото случаят се явява немаловажен.
Квалификацията по чл.195, ал.1,т.6 от НК се обуславя от обстоятелството, че на
подс.С. не са му били възложени чрез съответен писмен акт за пазене и управление стоките,
но предвид длъжността си, същият се е възползвал от нея имайки достъп до конкретния вид
и тип стоки, върху които е упражнил владение и отчуждаване.
Квалификацията по чл.26, ал.1 от НК се обуславя от обстоятелството, че се касае за
деяния осъществяващи поотделно един състав на престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината и
обективна и субективна страна последващото се явява продължение на предходното.
От субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият С. е
действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността
на извършеното, искал е и е целял непосредствено настъпването на общественоопасния
резултат.
При така възприетите фактически положения съдът намира, от правна страна, че
подсъдимият Кр. Хр. Хр. от своя страна е осъществил от обективна страна престъпния
състав, предвиден в разпоредбата на по чл.195, ал.1,т.4, пр.2,т.5 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26,
ал.1 от НК - за това, че в периода от 18.12.2019г. до 31.01.2020г., в гр.Варна, в условията на
продължавано престъпление след предварителен сговор с Н.Д. С., последният като
длъжностно лице, възползвайки се от служебното си положение, чрез използване на
техническо средство - ключ - противозаконно отнел чужди движими вещи - 4 броя мобилни
5
телефони "SAMSUNG“ на обща стойност 5 053,92лв., от владението на Ж.С.Б, собственост
на „Техномаркет България" АД с изпълнителен директор Б.Б.З, представлявано от Г.П. Г., с
намерение противозг конно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен
случай, като за неговото изпълнително деяние също важат гореописаните характеристики с
тази разлика, че той не е имал специалното качество „длъжностно лице“, а се е възползвал
от наличието на такова у подс. С..
От субективна страна, по делото е категорично доказано и че подсъдимият Хр. е
действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността
на извършеното, искал е и е целял непосредствено настъпването на общественоопасния
резултат, като е извършил деянията в условията на предварителен сговор, макар да се е
облагодетелствал от стойността на по-малко по вид и количество вещи.
По отношение вида и размера на наложените наказания:
По отношение на подс. Н.Д. С. съдът съобрази обстоятелството, че същият беше
признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. чл.195, ал.1,т.4,пр.2 т.5, т.6 вр.чл.194, ал.1 НК предвижда за подобно
деяние наказание „лишаване от свобода” за срок от една до десет години.
В конкретния случай, други смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
освен чистото му съдебно минало, според съда не се констатираха.
Що се отнася до направеното от същия признание на фактите, посочени в
обстоятелствената част на ОА това обстоятелство само по себе си не следва да се приема и
като допълнително смекчаващо отговорността такова, доколкото подсъдимият така или
иначе ще ползва привилегията на чл.58а НК при определяне на окончателния размер на
наказанието, което същият ще следва да изтърпи.
От друга страна твърдяното от защитата съдействие на органите на ДП по време на
разследването според съда се е изразило единствено в признание на фактите, свързани с
авторството на деянията, които така или иначе са били и понастоящем са установени
посредством останалите налични по делото доказателства и доказателствени средства.
Младата възраст на подсъдимия С., а именно 30 години, според съда в случая не би
могла да бъде отчетена сама по себе си като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй
като деянието му е обстойно предварително планирано и извършвано в това число
единствено за собствена облага,като това едва ли се дължи на липса на житейски опит,
младежко опущение или друга причина от извинителен характер.
Отегчаващи вината обстоятелства представляват на първо място фактът, че се касае за
упорита и очевидно предварително и внимателно планирана от подсъдимия престъпна
дейност, целяща в крайна сметка да му осигури средства, за да посрещне нуждите си, като
не следва да се подценява и обстоятелството, че същият е използвал служебното си
положение, за да улесни извършването на изпълнителното деяние, което макар да е
квалифициращ признак, не следва да бъде пренебрегнато при определяне на конкретния
размер на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия.
Наред с това, следва да се отчете и обстоятелството, че отнетите вещи са на немалка
обща стойност.
Поради изложеното, съдът намери, че следва да индивидуализира наказанието
съобразно разпоредбата на чл. 54 НК, като прие, че „лишаването от свобода” следва да бъде
определено над минималния, но под средния, предвиден в закона размер за подобно деяние,
6
а именно в размер на една година и шест месеца.
Доколкото производството по делото протече по реда на съкратеното съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК, а именно с пълно признание от страна на С. на
фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, то съгласно разпоредбата на чл. 58а
НК, съдът е длъжен да намали така определеното наказание „лишаване от свобода” за срок
от шест години с 1/3, като в крайна сметка определи, че подс. Н.Д. С. следва да изтърпи
наказание „лишаване от свобода” в размер на една година, изтърпяването на което следва да
се отложи с изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 НК.
Що се отнася до подс. Кр. Хр. Хр. предвид обстоятелството, че същият беше
признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 195, ал.1,т.4, пр.2,т.5 вр.чл.194, ал. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК предвижда
за подобно деяние наказание „лишаване от свобода” за срок от една до десет години.
В конкретния случай, съдът подобно на посоченото за подс. С. не констатира
наличието на други смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства освен
чистото съдебно минало. Направеното от същия признание на фактите, посочени в
обстоятелствената част на ОА само по себе си не следва да се приема и като
допълнително смекчаващо отговорността такова, доколкото подсъдимият така или
иначе ще ползва привилегията на чл.58а НК при определяне на окончателния размер
на наказанието, което същият ще следва да изтърпи.
Твърдяното от защитата съдействие на органите на ДП по време на
разследването според съда се е изразило единствено в признание на фактите, свързани
с авторството на деянията, които така или иначе са били и понастоящем са установени
посредством останалите налични по делото доказателства и доказателствени средства.
Младата възраст на подсъдимия Хр., а именно 25 години, според съда, подобно
на тази на другия подсъдим, не би могла да бъде отчетена сама по себе си като
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като взета предвид характера на
деянието, предмет на разглеждане в производството, не следва да се приеме, че се
дължи на липса на житейски опит, младежко опущение или друга причина от
извинителен характер.
Отегчаващи вината обстоятелства представляват на първо място фактът, че се
касае за упорита и очевидно предварително и внимателно планирана от подсъдимия и
неговия приятел престъпна дейност, целяща в крайна сметка да му осигури средства, за
да посрещне нуждите си, като наред с това, следва да се отчете и обстоятелството, че
отнетите вещи са на немалка стойност.
Поради изложеното, съдът намери, че следва да индивидуализира наказанието
съобразно разпоредбата на чл. 54 НК, като прие, че „лишаването от свобода” следва да
бъде определено в минималния, предвиден в закона размер за подобно деяние, а
именно в размер на една година, като при определянето му съдът взе предвид и
обстоятелството, че Хр. се е облагодетелствал с по-малка част от стойността на
отнетите вещи.
Доколкото производството по делото протече по реда на съкратеното съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК, а именно с пълно признание от страна на
Хр. на фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, то съгласно
разпоредбата на чл. 58а НК, съдът е длъжен да намали така определеното наказание
7
„лишаване от свобода” за срок от две години с 1/3, като в крайна сметка определи, че
подс. Кр. Хр. Хр. следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода” в размер на осем
месеца изтърпяването на което следва да се отложи с изпитателен срок от три год ини на
основание чл.66, ал.1 НК.
За пълнота съдът намери за уместно да посочи, че в случая изолирането и на
двамата подсъдими от обществото не се налага поради обстоятелството, че са лица в
сравнително млада и трудоспособна възраст, на които следва да бъде предоставена
възможност за осмисляне и преценка на стореното извън местата за лишаване от
свобода.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимите в
условията на солидарност да заплатят сторените по делото разноски в размер на 140, 28 лева
в полза на ОД на МВР – гр. Варна.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8