Определение по дело №6925/2014 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1366
Дата: 13 февруари 2015 г. (в сила от 12 март 2015 г.)
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20142120106925
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 1366                                                 13.02.2015 г.                                                  Град Бургас

 

                                                                   

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                            ІV-ти граждански състав

На:         тринадесети февруари                                                  Година: две хиляди и петнадесета

В закрито заседание в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия  Елеонора Кралева

гр.д.№ 6925 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на „Топлофикация – Бургас” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, СПЗ, представлявано от Въльо Димов Дучев и Христин Илиев Илиев, против Д.Д. ***, с която се иска от съда на основание чл.422 ГПК да приеме за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 433.33 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от м.март 2010 г. до м.март 2013 г., и сумата от 63.05 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 09.05.2010 г. до 26.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 29.04.2013 г. до окончателното плащане на вземането, за което в полза на ищеца е издадена допълнителна заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 2760/19.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 3489/2013 г. по описа на БРС.

 

При извършената проверка за допустимост на иска, съдът намира следното:

От служебната проверка по ч.гр.д.№ 3489/2013 г. по описа на БРС се установява, че по повод подадено от „Топлофикация Бургас” ЕАД заявление и на основание чл.411, ал.3, вр. чл.250 ГПК съдът е издал допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 2760/19.06.2014 г., с която е разпоредено длъжникът Д.Д. Хаджиянкова да заплати разделно с Венцислав Димитров Хаджиянков на кредитора „Топлофикация Бургас” ЕАД сумата 866.65 лв., стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от м.март 2010 г. до м.март 2013 г., и сумата от 126.10 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 09.05.2010 г. до 26.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 29.04.2013 г. до окончателното плащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 145 лв. Против издадената заповед за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило писмено възражение от 08.08.2014 г. от името на Д.Д. Хаджиянкова, поради което с разпореждане от 11.08.2014 г. на основание чл.415, ал.1 ГПК заповедния съд е указал на заявителя за възможността да предяви иск за установяване на вземането си по общия исков ред. В дадения едномесечен срок, заявителят е предявил иска по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземането, присъдено с издадената заповед за изпълнение, по който е образувано и настоящото гр.д.№ 6925/2014 г. по описа на БРС.

Настоящия съд констатира, че депозираното в заповедното производство възражение от името на длъжника Д.Д. Хаджиянкова е подадено чрез пълномощник Венцислав Димитров Хаджиянков (другия длъжник по заявлението), без към възражението да е приложени доказателства за представителната му власт. В тази връзка, с разпореждане от 04.11.2014 г. съдът е дал указания на длъжника Д. Хаджиянкова в едноседмичен срок от съобщението да заяви дали поддържа подаденото от нейно име възражение от 08.08.2014 г. против заповед за изпълнение № 2760/19.06.2014 г., издадена по ч.гр.д.№ 3489/2013 г. по описа на БРС и в случай че се поддържа възражението, същото да се подпише от нея, като е предупредена и за последиците при неизпълнение – съдът ще приеме, че възражение не е било подавано и в този случай издадената заповед за изпълнение ще влезе в сила. Съобщението до длъжника Д. Хаджиянкова е получено лично от нея на 16.01.2015г., но в дадения едноседмичен срок не са изпълнени дадените от съда указания.

Предвид горното и с оглед липсата на потвърждаване от длъжника Д. Хаджиянкова на подаденото от нейно име възражение от лице без представителна власт, съдът приема, че против издадената заповед за изпълнение не е било подавано възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което на основание чл.416, предл.2 ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила и въз основа на нея следва да бъде издаден изпълнителен лист. Така констатираното от съда обстоятелство води до недопустимост на предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК, поради липса на правен интерес за ищеца от водене на делото.

В конкретния случай, ищецът предявява иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземането, което му е присъдено с издадената в негова полза заповед за изпълнение. В този смисъл, интересът от провеждане на исковото производство по чл.422, ал.1 ГПК, както и допустимостта на претенцията, са обусловени от издаване на заповед за изпълнение, срещу която е депозирано от длъжника писмено възражение в срок. В случая, длъжникът не е потвърдил подаденото от негово име възражение от лице без представителна власт, поради което следва да се счита, че такова въобще не е било подавано от ответницата. В този смисъл, издадената в полза на ищеца допълнителна заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 2760/19.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 3489/2013 г. на БРС, във връзка с която е образувано и настоящото дело, е влязла в законна сила на основание чл.416, предл.второ ГПК и въз основа на нея в полза на ищеца следва да се издаде изпълнителен лист от съда в заповедното производство.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че за ищеца е отпаднал правния интерес от съдебното установяване на паричните притезания, предмет на издадената в негова полза допълнителна заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3489/2013 г. по описа на БРС, тъй като към настоящия момент процесното вземане е безспорно, поради влизане в сила на заповедта. Ето защо, настоящият иск по чл.422, ал.1 ГПК е недопустим, като образуваното по него производство следва да бъде прекратено също като недопустимо.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 6925/2014 г. по описа на Районен съд-Бургас, поради недопустимост на иска, предявен от „Топлофикация – Бургас” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, СПЗ, представлявано от Въльо Димов Дучев и Христин Илиев Илиев, против Д.Д. ***, с правно основание чл.422 ГПК, за установяване на вземането, присъдено на ищеца с допълнителна заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 2760/19.06.2014 г., издадена по ч.гр.д.№ 3489/2013 г. по описа на БРС, поради влизане в сила на заповедта за изпълнение и отпадане на правния интерес от водене на делото.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ел.К.

                                                                           ДЕЛОВОДИТЕЛ: Св.В.