Р Е Ш Е Н И Е
№ 139 03.02.2021 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XV СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИР ХРИСТОВ
2.ГАЛЯ РУСЕВА
секретар: И. Г.
прокурор: Христо
Колев
като разгледа докладваното от съдия Г. Русева
КАНХ дело № 2457 по описа за
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Й.А.П. ***
против Решение № 260375/27.10.2020 г., постановено по а.н.д. № 2285/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление
(НП) № 02-56/27.04.2020 г. на началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“
гр. Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури /ИАРА/ - гр. Бургас, с което на касатора, за нарушение
на чл. 35, ал.1, т.7 ЗРА и на осн.чл.73, ал.1 ЗРА, е наложена глоба в размер на
1 000 лева, а на осн.чл.90, ал.1 ЗРА са отнети в полза на държавата 1 бр.
въдица с дължина 3,6 м, 1 бр. макара „Singer“
и 1 бр. мрежен уред тип „парашут“.
В
касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение,
поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд
без основание е кредитирал противоречивите показания на служителите на ИАРА,
още повече че същите са заинтересовани от изхода на делото. Иска се отмяна на решението
и на НП като незаконосъобразни, като се приложи институтът на чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, се представлява от адвокат, който поддържа жалбата, не сочи
доказателства и не претендира разноски.
Ответната страна – ИАРА, се представлява от упълномощен юрисконсулт,
който оспорва касационната жалба и пледира решението на РС - Бургас да бъде
оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за правилност
и законосъобразност на първоинстанционното решение.
Административен
съд - Бургас, ХV-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА
като подадена в срока по чл.211 от АПК,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателно
постановление № 02-56/27.04.2020
г. на началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр. Бургас към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/ - гр. Бургас, касаторът е санкциониран за това,
че на 02.01.2020 г. към 16.00 ч. на язовир „Мандра“ в м. „Помпена станция
Лукойл“, Община Бургас, е извършвал любителски риболов с 1 бр. въдица със
закачен на нея маломерен мрежен уред – тип „парашут“, с размер на окото 50 мм,
потопена във водата в работно положение, с което е извършил нарушение на чл.
35, ал.1, т.7 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/. Посочената
разпоредба забранява стопанския и любителския риболов в обектите по чл.3, ал.1
от закона /в това число – язовири/, с маломерни мрежени уреди тип „парашут“. За
извършеното нарушение, на касатора е наложена глоба в размер на 1000 лв. на
осн.чл.73, ал.1 от ЗРА и на осн.чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети в полза на
държавата 1 бр. въдица с дължина
3,6 м, 1 бр. макара „Singer“ и 1 бр. мрежен
уред тип „парашут“.
За да постанови
решението си районният съд е приел, че не са допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, представляващи абсолютни основания за отмяна на
наказателното постановление. Намерил е за безспорно установено извършеното
нарушение, като е взел предвид всички доказателства – гласни и писмени, и ги е
ценил в тяхната съвкупност. Съдът е отказал да кредитира показанията на св.
Апостол П. и на св. Васил Киряков, като се е мотивирал, че тези лица са пряко
заинтересовани от изхода на делото, показанията им са явно противоречиви и се
оборват от писмените и от веществените доказателства по делото, както и са
житейски и логически неиздържани, доколкото няма логика и обяснение кое е
наложило касаторът да мести чужда въдица на лице, за което се твърди, че не е
присъствало в момента. Съдът е изложил подробни мотиви защо дава вяра на
свидетелските показания на служителите на ИАРА К. и Я., установили нарушението,
като се е обосновал, че техните показания са еднопосочни, логически издържани и
установяват отделни елементи от състава на нарушението – място, време на
осъществяване, начин на извършване и авторство на деянието. Посочено е от
въззивния съд, че и двамата свидетели са преки очевидци на извършения от
жалбоподателя риболов с използването на забранено средство – маломерен мрежен
уред тип „парашут“, като същите са възприели непосредствено как жалбоподателят
държи въдицата с прикрепените към нея тежест и мрежест уред, как замята същата
към водата и я разполага в работно положение. Съдът е изложил съображения, че с
действията си жалбоподателят е нарушил забраната на чл.35, ал.1, т.7 ЗРА, тъй
като е извършвал любителски риболов със забранен уред, като е приел, че са без
значение като ирелевантни за състава на нарушението обстоятелствата чия е собствеността
върху въдицата и прикрепения към нея забранен уред, по чии сигнали са отишли
проверяващите на място, дали е имало или не уловена риба, както и наличието на
риболовен билет. Въззивнят съд е изложил мотиви и относно правилното определяне
размера на санкцията от административнонаказващия орган, а именно – в минимален
размер, предвид факта, че се касае за първо от този вид нарушение, като е
изложил и мотиви, че с извършеното деяние се увреждат екосистемата и рибните
ресурси в рибностопанските обекти, поради което е отказал да приложи института
на маловажния случай.
Така постановеното решение е
валидно, допустимо и правилно, като касационната инстанция изцяло споделя и
препраща към мотивите на първоинстанционния съд на осн.чл.221, ал.2 АПК.
Настоящият съдебен състав приема,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН
срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Приетата от Районен съд - Бургас
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение са изследвани всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание, като правилно са кредитирани показанията на свидетелите, установили
нарушението, и не са кредитирани показанията на св. П. и св. Киряков, както
поради заинтересоваността на тези лица от изхода на делото, така и поради
логическата неиздържаност на техните показания и противоречието им с всички
останали доказателства по делото.
Доколкото нарушението на чл. 35,
ал.1, т.7 ЗРА е безспорно установено по делото, то правилно касаторът е
санкциониран на осн.чл.73, ал.1 ЗРА с глоба в минимален размер. Като
закономерна последица от нарушението е приложена и разпоредбата на чл.90, ал.1
от ЗРА и са отнети в полза на държавата уредът и приспособленията към него. Правилни
са съжденията на районния съд, че е без значение в случая обстоятелството дали
жалбоподателят е разполагал или не с риболовен билет, тъй като този факт не е
част от състава на нарушението. Липсата на валиден риболовен билет би
представлявало отделно, паралелно нарушение, което не е предмет на
разглежданото НП, и не изключва отговорността на лицето за риболов с
непозволени уреди, средства и приспособления съгласно чл. 35, ал.1 ЗРА.
Неоснователно е искането на касатора за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. Както е приела и въззивната инстанция, деянието не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните от този вид.
С оглед на горното, настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния
закон и при стриктно съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този
смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния
съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на делото и
претенцията на ответника за присъждане на разноски, на осн. чл.143 от АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.221, ал.2,
вр. с чл.218 от АПК, вр. с чл.63,
ал.2, т.5 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260375/27.10.2020 г., постановено по а.н.д. № 2285/2020 г. по описа на Районен
съд – Бургас.
ОСЪЖДА Й.А.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури – гр. Бургас сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.