Определение по дело №797/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 септември 2010 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20101200500797
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение № 12

Номер

12

Година

11.01.2013 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.11

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Петя Михайлова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Тонка Гогова Балтова

Гражданско I инстанция дело

номер

20125100100272

по описа за

2012

година

Предявен е иск по чл. 694 ал. 3 от ТЗ- за установяване съществуването на заличено вземане, прието със списъка на предявените приети вземания по чл. 686 ТЗ.

Ищецът „В. К. П." Е., гр. П., твърди, че на 17.01.2011 г. бил сключен договор за цесия между него като цесионер и „Л.Ф." СА- П., регистрирано в търговския регистър за дружества на Република П. в качеството на цедент, по силата на който „Л.Ф." СА продал и прехвърлил изцяло на ищеца вземането си към „Б. Е. Е. В. П." О. в размер на 651143.33 лв., включващо главница и начислени лихви към датата на сключване на договора за цесия. Вземането, предмет на договора за цесия, произтичало от договор за заем от 29.08.2007 г., сключен между цедента „Л.Ф." СА в качеството на заемодател и ответника „Б. Е. Е. В. П." О. в качеството на заемател. По силата на договора за заем, ответникът „Б. Е. Е. В. П." О. следвало да върне сумата в срок до 29.08.2009 г., но същият не извършил никакви погасителни плащания по договора за заем. Цедента „Л.Ф.” СА изпратил уведомление до длъжника „Б. Е. Е. В. П." О. на 17.01.2011 г. за сключения договор за цесия, което било получено от ответника на 18.01.2011 г., и с това били изпълнени изискванията на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Продажната цена на вземането била за сума в размер на 283087 евро. По изрично писмено искане на цедента, ищецът „В. К. П." Е. следвало да плати цената на вземането директно на трето лице- „В. Г.” Е. /с предишно наименование „В. П.” Е./. Цедентът „Л.Ф.” СА пожелал цената по договора за цесия да бъде заплатена по този начин, тъй като имал задължения към „В. Г.” Е. по договор за цесия от 28.12.2008 г. Посочената сума била част от общата дължима сума от „Л.Ф.” СА на „В. Г.” Е. на основание чл. 5.5 от цитирания договор за цесия. Плащането на цената по договора за цесия било извършено от цесионера „В. К. П.” Е. към „В. Г.” Е. чрез прихващане на съществуващи задължения между двете дружества. На 02.08.2011 г. бил сключен договор за заем между ищеца „В. К. П.” Е. /в качеството му на заемодател/ и „В. Г.” Е. /в качеството му на заемополучател/, съГ.но който в срок до 31.10.2011 г., заемодателят се задължил да преведе на заемополучателя сума в размер до 590000 лв. На 02.08.2011 г., 26.08.2011 г. и 27.10.2011 г., заемодателят превел на заемополучателя обща сума в размер на 588800 лв. На 30.12.2011 г. ищецът „В. К. П.” Е. и „В. Г.” Е. подписали Протокол за извършено прихващане на насрещни задължения, с който „В. К. П.” Е. прихванал от задължението на „В. Г.” Е. по гореописания договор за заем сума в размер на 283087 евро или 553670.04 лв. Страните се съГ.или, че с подписване на протокола, са уредени отношенията, касаещи задълженията на „В. К. П.” Е.. Към датата на подаване на исковата молба, ответникът „Б. Е. Е. В. П.” О. дължал на ищеца суми в размери както следва: сумата 382849.42 лв., представляваща главница по договора за заем; сумата 268293.91 лв., представляващи натрупани лихви до датата на подписване на договора за цесия- 17.01.2011 г. Сочи доказателства. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение, с което се уважи предявения иск. В допълнителна молба посочва обстоятелствата, на които основава положителния установителен иск. Представено е и пълномощно, от което е видно, че Д.А.Б.- управител на ищеца, е упълномощил адв. С. от САК- София да го представлява пред Окръжен съд К. по т. д.№ 269/2011 по описа на Окръжен съд – К. като има право да прави всякакви изявления и предприема всякакви съдопроизводствени действия в хода на делото, до приключването му на всички инстанции, както и по отношение на всякакви други съдебни дела и производства пред Окръжен съд- К. и във връзка с това да изготвя, подписва и подава всякакви документи, включително молби, искове, споразумения, фактури, както и искове за плащания на задълженията на „Б. Е. Е. В. П." О. към Дружеството и пр. Посочено е, клаузите на пълномощното да се тълкуват разширително и изцяло в полза на упълномощеният. Поради това и с оглед служебно известното на съда висящо дело за несъстоятелност на „Б. Е. Е. В. П.” О. в несъстоятелност, ЕИК*, съдът приема, че упълномощаването на процесуалния представител на ищеца е редовно. В допълнителна молба, пълномощникът на ищеца посочва и това, че в исковата молба било посочено, че е подадена в рамките на производството по т. д. № 269/2011 г. с правно основание чл. 694, ал.З от ТЗ. Посочва, че е част от списъка с приети вземания по т. д. № 269/2011 г., обявен от синдика в ТР на 19.04.2012 г. С определение № 555/03.07.2012 г. по т. д. № 269/2011 г. по описа на КОС, ищецът бил заличен от списъка на кредиторите с приети вземания с вземане в размер на 651143.33 лв., представляваща общия сбор на главницата и лихвите, дължими на основание договор за цесия от 17.01.2011 г., като съдът по несъстоятелността приел, че същото не е установено по основание и размер. Уточнява петитума на исковата молба, като моли с оглед на факта, че дружеството- ищец било включено в списъка с приети вземания по т. д. № 269/2011 г., обявен от синдика в ТР на 19.04.2012 г. и с определение № 555/03.07.2012 г. на К.йски окръжен съд по същото дело дружеството- ищец е заличено от списъка на кредиторите с приети вземания, да се признае за установено по отношение на ответника „Б. Е. Е. В. П.” О. в несъстоятелност, че същият дължи на „В. К. П.” Е., сумата 651143.33 лв., представляваща общия сбор от сумите, дължими на основание договор за цесия от 17.01.2011 г. Претендира разноски.

Ответникът „Б. Е. Е. В. П.” О. в несъстоятелност, в срока по чл. 367 от ГПК не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Във връзка с твърдяните в исковата молба обстоятелства и след проверка по пар‗идата на ответника „Б. Е. Е. В. П.” О., гр. К. в ТР към АВ се установява, че с решение № 60/29.02.2012 г., постановено по гр. д. № 269/2011 г. по описа на К.окръжен съд, е обявена неплатежоспособността на ответника „Б..Е. Е. В. П.” О. със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Р.*, с ЕИК*, с начална дата 01.06.2011 г., и е открито производство по несъстоятелност по молба на длъжника по чл. 625 ТЗ. Със списък на предявените приети вземания по чл. 686 ал. 1 т. 1 ТЗ, съставен от синдика и обявен в ТР на 19.04.2012 г., ищецът „В. К. П.” Е., гр. П. е вписан като кредитор на длъжника.

Постъпило е възражение против приетото вземане от кредитора „П.и.б.” - гр. С., в производство по реда на чл. 692 ал. 3 ТЗ и съдът по несъстоятелността е постановил определение № 555/03.07.2012 г., обявено в ТР на 04.07.2012 г., с което кредиторът- ищец„В. К. П.” Е., гр. П. е заличен от списъка на кредиторите с приети вземания с вземане в размер на 651143.33 лв., представляваща общия сбор на главницата и лихвите, дължими на основание договор за цесия от 17.01.2011 г., като неустановено по основание и размер.

Исковата молба по настоящото производство е постъпила в съда на 12.07.2012 г., с пощенско клеймо на подаването й 11.07.2012 г. Предявеният с нея положителен установителен иск по чл. 694 ал. 3 във вр. с ал. 1 ТЗ е процесуално допустим- по отношение на ответника- длъжник има открито производство по несъстоятелност, ищецът има качеството на кредитор по отношение на длъжника, вземането му е изключено от списъка на приетите предявени вземания, съставен от синдика по чл. 686 ал. 1 т. 1 ТЗ с определение на съда по несъстоятелността по чл. 692 ал. 4 ТЗ и искът за установяване съществуването на изключеното вземане, е подаден в преклузивния седмодневен срок по чл. 694 ал. 1 ТЗ.

В подкрепа на изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът е представил като доказателства договор за цесия от 17.01.2011 г., сключен между „В. К. П.” Е. и Л.Ф. СА; договор за заем от 29.08.2007 г., сключен между „Б. Е. Е. В. П.” О. и Л.Ф. СА, уведомление № 1/17.01.2011 г., удостоверение за актуално състояние на Л.Ф. СА. Съдът приема, че претендираните права по настоящото дело произтичат от горепосочените договор за заем от 29.08.2007 г. и договор за цесия от 17.01.2011 г. за сумата 651143.33 лв., за която няма данни ответникът да е изплатил на ищеца. Поради характера и същността на неприсъственото решение, за постановяването на което ищецът е направил искане в исковата молба на основание чл. 238 ал. 1 във вр. с чл. 239 от ГПК, съдът не обсъжда останалите доказателства по делото.

Съдът приема, че в случая са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съГ.но изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Поради това съдът следва да постанови решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение като предявения иск се уважи и се признае за установено по отношение на „Б..Е. Е. В. П.” О. в несъстоятелност, че дължи на „В. К. П." Е. сумата в размер на 651143.33 лв.- главница и лихви до датата на подписване на договора за цесия- 17.01.2011 г., на основание чл. 694 ал. 3 от ТЗ.

При този изход на делото следва ответникът да заплати по сметка на К.окръжен съд държавна такса на основание чл. 694 ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 26045.73 лв., а на ищеца разноски по делото в размер на 150 лв. възнаграждение за вещо лице. Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б. Е. Е. В. П.” О. в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Р.” № *, ЕИК*, че дължи на „В. К. П." Е. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ц. А. № *, представлявано от управителя Д.А.Б., сумата в размер на 651143.33 лв.- главница и лихви до датата на подписване на договора за цесия- 17.01.2011 г., на основание чл. 694 ал. 3 от ТЗ.

ОСЪЖДА „Б. Е. Е. В. П.” О. в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Р.” № *, ЕИК*, да заплати по сметка на Окръжен съд К. държавна такса в размер на 26045.73 лв., а на „В. К. П." Е. сЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ц. А. № *, представлявано от управителя Д.А.Б., разноски по делото в размер на 150 лв. възнаграждение за вещо лице.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Председател:

Решение

2

ub0_Description WebBody

11A17C5C0A95C85DC2257AF000405592