РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Русе, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:М.а Пейчева
Членове:Росица Радославова
Пламен Дочев
при участието на секретаря Крисиана Милкова
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от М.а Пейчева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20254500600695 по описа за 2025 година
Производството е по глава ХХI от НПК.
С присъда № 77/03.07.2025г. на Русенския районен съд, постановена по
НОХД № 2120/24 на същия съд подсъдимият М. М. Б. е признат за ВИНОВЕН
в това, че в периода от 08.04.2024г. до 15.04.2024г. в гр. Русе, в условията на
опасен рецидив и при условията на продължавано престъпление - на два пъти,
чрез използване на специален начин - особена ловкост и умения, отнел чужди
движими вещи - парична сума в размер на 855 лева от владението на Д. Б. от
гр. Русе и сума в размер на 30 лева от владението на М.М. от гр. Русе, всичко
в общ размер на 885 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.
4, пр. 3, вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл.54 от НК е осъден на девет
години лишаване от свобода.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС е определен първоначален
строг режим за изтърпяване на наказанието.
Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия Д. С. Б. сумата от 855
1
лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди,
със законната лихва от датата на деянието- 08.04.2024г., като за разликата над
855 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски и
държавна такса върху уважения граждански иск.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия Б., чрез упълномощения му
защитник адв.Е. М. от РАК, с доводи за неправилност, необоснованост,
постановяване при нарушение на материалния закон, допуснати съществени
процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава, поради
недоказано авторство на престъплението. Излагат се подробни съображения в
подкрепа на твърденията и исканията.
Становището на представителя на РОП е, че жалбата е частично
основателна. Налице е явна несправедливост на наложеното наказание,
поради което предлага да бъде намален неговия размер. Счита, че присъдата
не страда от останалите пороци, посочени от защитата. Излагат се подробни
доводи в подкрепа на твърденията и исканията.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от подсъдимия и от
неговия защитник. Иска се постановяване на изцяло оправдателна присъда.
Подсъдимият твърди, че е невинен, тъй като не е извършил престъплението.
Неговият защитник настоява за оправдателна присъда, алтернативно иска да
бъде намален размера на наложеното наказание към две години лишаване от
свобода, по подробно изложените съображения.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е частично основателна.
От фактическа страна е прието за установено следното:
М. М. Б. е роден на **.**.****г. в гр. Русе, живее с същия град,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен. Той е
осъждан многократно. Към датата на деянието, предмет на настоящето дело е
осъждан 18 пъти в България и 9 пъти в чужбина, видно от приложените на
л.32-38 от делото на РРС справка за съдимост и сведения за осъждане в
2
чужбина. Последните му осъжадния в България са както следва:
С Определение по НОХД № 2536/2021г. по описа на Районен съд Русе, по
което е одобрено Споразумение № 414/03.12.2021 г., с което, за престъпление
по чл. 197, т. 3 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 във вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 26,
ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от десет
месеца.
С Присъда № 119/16.12.2021 г. по НОХД № 1629/2021 г. по описа на
Районен съд - Русе за престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от една година и девет
месеца, което на основание чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл. 58а, ал.1 от НК е
намалено с една трета, поради което му е наложено наказание „Лишаване от
свобода" за срок от една година и два месеца.
С Присъда № 16/04.07.2022г. по НОХД № 135/2022г. по описа на Районен
съд - Левски за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода" за срок от две години и три месеца, което на основание
чл. 58а, ал.1 от НК е намалено с една трета, поради което му е наложено
окончателон наказание „Лишаване от свобода" за срок от една година и девет
месеца.
С Присъда № 17 от 19.01.2023г. по НОХД № 4658/2022г. по описа на
Районен съд - Варна за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК при условията на
чл. 54, ал.1 вр. чл. 58а, ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от
свобода" за срок от една година;
С Присъда № 27 от 27.01.2023г. по НОХД № 33/2023г. по описа на
Районен съд - Варна за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода" за срок от шест месеца, което на основание
чл. 58а, ал.1 от НК е намалено с една трета, поради което му е наложено
наказание „Лишаване от свобода" за срок от четири месеца.
С Определение № 1770/05.04.2023г. на РС - Варна, по НЧД № 857/2023,
влязло в сила на 21.04.2023г., на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК,
съдът групирал наказанията наложени по НОХД № 2536/2021 г. по описа на
РС - Русе, НОХД № 1629/2021 г. по описа на РС - Русе, НОХД № 135/2022г. по
описа на РС - Левски, НОХД № 4658/2022г. по описа на РС Варна и НОХД №
33/2023г. по описа на РС - Варна, като е определено едно общо наказание
„Лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца.
3
Наказанието било изтърпяно на 04.03.2023г. и подс. Б. бил освободен от
затвора.
Д. Б. на 65 години е пенсионер. На 08.04.2024г., около 14.00 часа отишъл
с велосипеда си до АТМ устройство на банка „ЦКБ" АД, намиращо се в
централната част на гр. Русе, срещу комплекс „Балкан". Всеки месец той
теглил пенсията си от това АТМ устройство. На въпросната дата изтеглил от
дебитната си карта сума в размер на 800 лева, която поставил в портмонето си.
Като излязъл от дома си в портмонето си Б. имал още 55 лв. Портмонето със
съдържащата се в него сума, общо от 855 лв. прибрал в малко сакче, което
поставил в кошницата на колелото, намираща се отпред, на кормилото. След
това Б. тръгнал към дома си, като бутал велосипеда.
Около 14.30 часа, Б. бутайки велосипеда си, преминавал покрай
автомивка „Усмивка", която се намира срещу Земеделския колеж в гр.Русе, в
близост до автогарата на бул. „Цар Освободител" № 156.
По това време подс. М. Б. също се намирал в района на Земеделския
колеж в гр. Русе и забелязал пострадалия Б.. Подсъдимият махнал с ръка на
Б., поздравил го и го попитал как е, като отбелязал, че отдавна не са се
виждали. Приближил се до пострадалия, като продължил да му говори,
създавайки впечатление у Б., че се познават. Д. Б. не познавал подсъдимия и го
попитал откъде се познават, на което Б. отвърнал, че преди време работили
обща работа заедно. Б., който цял живот бил учител, се учудил и му заявил, че
никога не е работил обща работа. Това поведение на подсъдимия се сторило
подозрително на Б. и той решил да продължи пътя си, но Б. му попречил пътя,
като застанал точно пред него и започнал да му обяснява, че трябва да бъде
внимателен, тъй като имало много кражби и уточнил, че дори и самия той бил
пострадал от кражба.
Докато говорел подсъдимия започнал да откопчава и закопчава ципа на
сакчето на Б.. Попитал го какви са тези ципове и го посъветвал да ги затваря.
Докато говорил на Б. и отварял и затварял циповете на сакчето му подс.Б.
успял да бръкне в сака и да извади паричната сума от 855 лв. След което
затворил ципа на сакчето и си тръгнал отправяйки се в посока бул. „Цар
Освободител".
Пострадалият забелязал, че при едно от отварянията на ципа,
подсъдимият бръкнал в сака, а и поведението му като цяло било подозрително,
4
затова решил да провери съдържанието на сака. Тогава констатирал, че
портмонето му е в сака, но било празно. Липсвала цялата сума в размер на 855
лева, която била в него.
Д. Б. веднага се върнал в банката, помолил охраната да му пусне записи,
за времето, когато теглил парите си. Служителят на банката му показал целият
запис, от който се виждало как Б. е изтеглил парите, прибрал ги е в
портмонето и излязъл във фоайето на банката.
След това Б. сигнализирал органите на реда за случилото се. По ДП е
приложено подаденото от Б. заявление до органите на полицията- на л.18 от
ДП и копия от документите за извършените тегления на сумата- на л.20 от ДП.
На 15.04.2024г., около 12.30 часа, подс. Б. се намирал в района на ул.
„Николаевска", в близост до бл. „Толбухин" в гр. Русе. По същото време,
М.М. /на 88 години/, който бил пенсионер, отишъл да си напазарува от
зеленчуковия и хранителния магазин. Пострадалият бил с преметната през
рамо чантичка. В нея имало 30 лева останали след направените покупки в
магазина, като в двете си ръце носел чантите с покупки.
Подсъдимият забелязал М. и го спрял, като застанал пред него и го
заговорил обяснявайки му е, че в този район много се краде. Докато му
обяснявал по какъв начин действат крадците подсъдимия опипвал чантичка на
М., която била преметната през рамото му и бръкнал в нея, като с особена
ловкост и бързина извадил парите намиращите се в портмонето, след което се
отдалечил заедно с отнетата от пострадалия парична сума от 30 лв.
Пострадалият се усъмнил в действията на подс. Б., тъй като не го
познавал проверил съдържанието на чантичката си и установил липсата на
намиращите се там 30.00 лв.
М. отишъл в Първо РУ гр. Русе, за да сигнализира за извършената
кражба. Бил приет от св.Х.Л.С - разузнавач в Първо РУП при ОДМВР- Русе.
Пострадалият разказал пред него какво му се е случило на 15.04.2024г., около
12.30 часа. Тъй като пострадалият М. трудно се справял с писането св.С. му
помогнал да напише жалбата, която написал под диктовката на М.. По ДП е
приложено подаденото от М. заявление до органите на полицията- на л.31 от
ДП.
В хода на досъдебното производство е било извършено разпознаване,
при което всеки един от пострадалите разпознал подс. М. Б. като извършител
5
на кражбата на парите им.
От изготвената на ДП и приета от съда техническа експертиза /л. 51-62 от
ДП/, която е изследвала 3 брой оптични носители CD-R, с капацитет 700 МВ е
видно, че от видео записите, съдържащи се в предоставения за изследване 1
брой оптичен носител били фиксирани видео кадри. Същите били
визуализирани и приложени във вид на снимки в изследването на
експертизата. Тази експертиза има отношение към кражбата от пострадалия
М..
От допълненията направени от вещото лице в съдебно заседание се
установява, че качеството на фото изображенията и ракурсът не позволявали
да бъде извършена лицева идентификация на заснетите лица. На извадените
кадри в изследването на експертизата се виждало едно възрастно лице със
шапка и с чантичка през рамо, на което не му се виждало лицето. В
далечината се виждало още едно лице, на което също не може да бъде
направено лицево разпознаване.
От изготвената на ДП и приета от съда техническа експертиза /л.68-76 от
ДП/, която е изследвала 1 брой оптичен носител-DVD-R, марка „махеll", с
капацитет 700 МВ е видно, че от видео записите, съдържащи се в
предоставения за изследване оптичен носител били фиксирани видео кадри.
Същите били визуализирани и приложени във вид на снимки в изследването
на експертизата, като било направено и кратко описание на действията на
заснетото лице, относими към воденото разследване. Тази ексепртиза има
отношеине към кражбата от пострадалия Б..
От допълненията направени от вещото лице в съдебно заседание се
установява, че от кадрите не могат да се разпознаят конкретни лица. Не може
да се кажа дали са подсъдимия или пострадалия. На кадър 2 се вижда лице,
което бута велосипед. На кадър 5 лицата се застояват повече, зад близкото
дърво, но не много време. Впоследствие пак се разминават в
противоположните посоки. На кадър 10 едно от лицата идва от отсрещната
посока. Вещото лице не да каже откъде са кадрите и къде е разположена
камерата, но смята, че кадрите са в близост до Земеделския колеж, тъй като на
предоставения диска било записано „Земеделски колеж“, като допълнителен
надпис върху него.
Тази правилно установена фактическа обстановка съответства на
6
писмените и гласни доказателства по делото. В тази насока са показанията на
пострадалия Д. Б., тези на св.Х. С.- досежно подаденото заявление от
пострадалия М., показанията на поемните лица М.М и И.А.- присъствали при
извършените две разпознавания. Това са приобщените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства: заявления за извършени кражби от
двамата пострадали, две технически експертизи, справка за съдимост, справка
за сведение за осъждане на лице в чужбина, автобиография, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, два броя протоколи за
разпознаване на лица, справка с биометричните данни на лицата, които заедно
с подсъдимия са участвали за разпознаване, с актуални техни цветни снимки и
други данни /л.201-л.202 от делото на РРС/ и други.
Законосъобразно и правилно първата инстанция е изключила от
доказателствата по делото показанията на разпитаната свидетелка И.П.-
служител на Първо РУ при ОДМВР-Русе. Същата е извършила проверка по
подадената жалба от св.Б., с оглед на което е налице забраната по чл.118 ал.2
от НПК за ползване на нейните показания като свидетел по делото.
Законосъобразно и правилно не са изключени от доказателствата по
делото показанията на св.Х. С.. По отношение на него не е налице забраната
по чл.118 ал.2 от НПК. Смисълът на тази разпоредба е да не се допускат като
свидетели оперативни работници, провели разузнавателни беседи със
заподозряното лице, пред които това лице е посочило конкретни факти или е
направило признания, тъй като по този начин се заобикаля правото на
обвиняемия, ако бъде привлечен в хода на разследването като такъв, да откаже
да даде обяснения. Забраната по посочения текст не обхваща всички
разузнавателни беседи, а само тези с лицето, което в последствие е
привлечено в качеството на обвиняем. В настоящия случай св. М. е
пострадало от деянието лице, а не заподозрян за извършено деяние, поради
което забраната на чл.118, ал.2 от НПК не се отнася за полицейския служител
разговарял с пострадалия и няма пречка да бъдат ползвани показанията на
св.С. по делото.
С оглед изложеното в тази насока не са допуснати процесуални
нарушения от районния съд.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е
събрал всички доказателства, относими към предмета на доказване. Той е
7
направил задълбочен анализ на събраните доказателства, като е изложил
убедителни мотиви кои от тях кредитира и защо. Районният съд е достигнал
до правилни изводи, както досежно престъплението, неговото авторство и
конкретното поведение на подсъдимия, като е дал отговор на направените от
защитата възражения. Настоящият състав споделя изцяло изложените от
първата инстанция съображения.
Неоснователни са възраженията за необоснованост на присъдата и
недоказаност на престъплението:
По делото са събраните достатъчно доказателства, които в своята
логическа последователност водят до единствения възможен извод за
наличието на всички елементи от обективната и субективната страна на
извършеното престъпление и за неговия автор.
Законосъобразно и правилно са кредитирани с доверие показанията на
постадалия Б., като последователни, логични и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал. Кредитирани са с доверие показанията на св.С.,
които кореспондират с отразеното в писменото заявление на пострадалия М..
Дадена е вяра на показанията на свидетелите М.М и И.А. -поемните лица,
присъствали при извършените две разпознавания на подсъдиимя от двамата
пострадали. Тези гласни доказателства, дадени под страх от наказателна
отговорност, кореспондират с отразеното в писмените доказателства,
приложени по делото, със заключенията на двете технически експертизи и с
изисканите от първата инстанция допълнителни данни за останалите лица,
участавил в разпознаването заедно с подсъдимия. Съдът е обсъдил наличното
противоречие в показаният на постарадалия Б. относно присъствието на
лицата при извършеното разпознаване, като мотивирано, за това
обстоятелство, е дал вяра на отразеното в изготвените протоколи за
разпознаване и на показанията на двете поемни лица.
Относно кражбата, извършена на 08.04.2024г. с пострадал св. Б.:
По делото е безспорно установено кога, къде и как се е движил
пострадалия Б. на посочената дата около обяд. Съдът намира за категорично
установено, че пострадалият Б. е имал в себе си сумата от 855 лева. В тази
насока са както неговите показания, че е тръгнал от дома си с 55 лева в себе
си, като е изтеглил от АТМ устройството на банка ЦКБ АД, намиращо се в
централната част на гр.Русе, срещу комплекс „Балкан“ още 800 лева. В
подкрепа на това са освен показанията на св.Б. и приложените копия от
банкови документи за наличната сума в сметката на пострадалия и за
изтеглената сума на два пъти в посочения ден и час /л.20 от ДП/. Относно
8
предвижването на пострадалия неговите показания напълно кореспондират с
данните, съдържащи се в приетата по делото техническа експертиза. От
възпроизведените на харитен носител кадри в експертизата е видно, че
възрастен мъж бута колелото си на мястото и по времето, за което сочи св.Б..
Съдът приема за категорично установено, че на посочената дата, време и
място тези пари са били отнети от пострадалия Б.. Същият подробно и
житейски правдиво обяснява за появата на непознатия за него мъж, за
неговите думи, действия и странно поведение. Сочи къде е държал парите си,
че мъжът е отварял циповете на чантата му, както и че секунди след
тръгването на мъжа той е установил липсата на парите си. Тези негови
показания кореспондират с отразеното в подаденото в полицията заявление за
кражбата. Данни за присъствието на мъжа се съдържат и в изготвената
техническа експертиза. Действително от същата не може да се идентифицира
мъжа, който е спрял пострадалия Б.. В същото време пострадалият е имал
близък визуален контакт с мъжа, при който е могъл да го огледа и да запомни
основни негови черти, по които да го разпознае. На ДП е извършено
разпознаване от пострадалия Б., при което той категорично е разпознал
подсъдимия като мъжът, който го е спрял и извършителя на кражбата.
Разпознаването е извършено при спазване на предвидения в НПК ред, след
като пострадалият е бил разпитан, между сходни лица, в присъствието на две
поемни лица, видно от приложените по делото протокол за разпит на
постраадлия, протокол за разпознаване, снимки на останалите разпознавани
лица. Соченото от св.Б., че при разпознаването са били заедно с другия
пострадал се опровергава от отразеното в самия протокол за разпознаване и от
показанията на двете поемни лица.
С оглед изложеното съвкупният анализ на посочените доказателства
налага единствения извод, че това деяние е извършено именно от подсъдимия.
Липсата на възможност за идентифициране на мъжа от кадрите от камерите за
видеонадлюдение, изследвани от вещото лице не внася съмнение в
авторството на деянието в това, че кражбата е извършена от подсъдимия.
Пострадалият е видял, че подсъдимият отваря циповете на чантата му,
възприел е действията му като необичайни, поведението му като странно и е
категоричен, че секунди след тръгването му е установил липсата на парите си.
Предвид това е без значение, че пострадалият не е видял как точно
подсъдимият е взел парите му, тъй като именно в това се състои умението на
9
подсъдимия и поради това деянието е квалифицирано като кражба, извършена
с ловкост и умение. Без съществено значение в случая е и факта, че
пострадалият се е върнал до банкови клон, за да провери дали е взел и къде е
сложил изтеглените пари. Това обстоятелство не внася съменине във факта, че
парите са откраднати.
Относно кражбата, извършена на 15.04.2024г. с пострадал М.М.:
По делото е безспорно установено кога, къде и как се е движил
пострадалия М. на посочената дата около обяд. Съдът приема за безспорно
установено, че пострадалия М., след като е пазарувал е имал в себе си 30 лева.
В тази насока е отразеното в заявлението подадено в полицията и показанията
на св.С.. Относно предвижването на постадалия доказателства се съдържат в
приетата по делото техническа експертиза, от възпроизведените кадри на
коята е видно, че възрастен мъж носи в двете си ръце чанти на мястото и по
времето, за което се сочи в подаденото писмено заявление и в показанията на
св.С..
Св.С. възпроизвежда казаното му от пострадалия за това къде е държал
парите си, че мъжът е бръкнал в чантичката му, както и че секунди след
тръгването на мъжа той е установил липсата на парите си. Тези негови
показания кореспондират с отразеното в подаденото в полицията заявление за
кражбата. В заявлението на пострадалия добросъвестно и житейски правдиво
е посочена както отнетата сума от 30 лева, така и описанието на мъжа, който я
е откраднал. Данни за присъствието на мъжа се съдържат и в изготвената
техническа експертиза. Действително от същата не може да се идентифицира
мъжа, който е спрял пострадалия М.. В същото време пострадалият е имал
близък визуален контакт с мъжа, при който е могъл да го огледа и да запомни
основни негови черти, по които да го разпознае. На ДП е извършено
разпознаване от пострадалия М., при което той категорично е разпознал
подсъдимия като мъжът, който го е спрял и е отнел парите му. Разпознаването
е извършено при спазване на предвидения в НПК ред, след като пострадалият
е бил разпитан, между сходни лица, в присъствието на две поемни лица, видно
от приложените по делото протокол за разпит на пострадалия, протокол за
разпознаване, снимки на останалите разпознавани лица.
С оглед изложеното съвкупният анализ на посочените доказателства
налага единствения извод, че това деяние е извършено именно от подсъдимия.
10
Липсата на възможност за идентифициране на мъжа от кадрите от камерите за
видеонадлюдение, изследвани от вещото лице не внася съмнение в
авторството на деянието и това, че кражбата е извършена от подсъдимия.
Въпреки че пострадалият е заличен като свидетел по делото, останалите
доказателства са достатъчни за установяване авторството на деянието.
Предвид това е без значение, че пострадалият не е посочил в заявлението си,
как точно подсъдимият е взел парите му, тъй като целта на подсъдимия е била
именно да не бъде видян този момент, поради което и деянието е
квалифицирано като кражба, извършена с особена ловкост и умение.
Предвид горното законосъобразно и правилно са кредитирани с доверие
показанията на посочените свидетели, като последователни, логични и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Обясненията на
подсъдимия останават изолирани от останалата доказателствена съвкупност,
поради което правилно са отхвърлени като защитна теза.
С оглед изложеното са неоснователни възраженията на защитата за
недоказано авторство на престъплението.
По делото не са допустани, нито в хода на ДП, нито пред първата
инстанция, съществени процесуални нарушения, опорочаващи присъдата и
налагащи нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. При
извършената служебна проверка настоящият състав не констатира такива. С
оглед на това исканията на защитата в тази насока са неоснователни.
Присъдата е постановена при изяснена фактическа обстановка, същата е
обоснована и мотивирана.
Предвид изложеното е законосъобразен и мотивиран извода на
районния съд, че кредитираните доказателства представляват хармонично
цяло, логична система от факти, водещи до единствения възможен извод за
авторството, предмета на престъплението, елементите от обективна му и
субективна страна.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приложил материалния
закон, като е квалифицирал деянието по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1 т.4,
вр.чл.26 ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият е осъществил признаците на състава
на престъплението по чл.196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл.194,
ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК , тъй като в периода от 08.04.2024г. до 15.04.2024г. в
гр. Русе, в условията на опасен рецидив и при условията на продължавано
11
престъпление - на два пъти, чрез използване на специален начин - особена
ловкост и умения, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 855
лева от владението на Д. Б. от гр. Русе и сума в размер на 30 лева от
владението на М.М. от гр. Русе, всичко в общ размер на 885 лева, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъплеинето е извършено през посочения период, началото на който
е датата, на която е извършено кражбата с пострадал св.Б., а краят на периода
е датата, на която е извършена кражбата с пострадал М.. Така продължаваното
престъпление е довършено на 15.04.2024г.
И двете отделни деяния са довършени, тъй на парите са отнети от всеки
един от пострадалите. С отнемането им подсъдимият противоправно е
прекъснал тяхната фактическа власт на техните собственици над тези
движими вещи, като пострадалите не са давали съгласието си за това.
Отдалечавяйки се от местопрестъплението подсъдимият е осъществил своя
трайна фактическа власт върху предмета на престъплението, демонстрерайки
намерението си да свои чуждата вещ- посочената сума пари.
Налице е квалифициращото обстоятелство, по смисъла на чл.195 ал.1 т.4
пр.3 от НК, тъй като при осъществяване на изпълнителното деяние е
приложен специален начин, изразяващ се в особена ловкост и умение. Двете
отделни кражби са извършени от подсъдимия по начин различен от обичайния
за извършването на кражба. Той е използвал особена ловкост и умения, с
които е отворил чантите на пострадалите, в които са се намирали парите и е
отнел парите незабелязано от двамата възрастни мъже.
Налице е продължавано престъпление, по смисъла на чл.26 ал.1 от НК,
тъй като двете деяния поотделно осъществяват един и същи състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време- в
рамките на няколко дни, при една и съща обстановка- по идентичен начин, при
еднородност на вината, като второто по време деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на първото.
Престълението е извършено в условията на опасен рецидив, по
смисъла на чл.29 ал.1 б ”а” от НК, тъй като е извършено след Определение №
1770/ 05.04.2023г. на РС - Варна, по НЧД № 857/2023, влязло в сила на
21.04.2023г., с което са групирани наказанията наложени по предходни пет
влезли в сила присъди, за тежки умишлени престъпления /за извършени
12
кражби/, като е определено едно общо наказание „лишаване от свобода" за
срок от една година и шест месеца, което е ефективно изтърпяно на
04.03.2023г. Престъплението е извършено година след освобождаване на
подсъдимия от затвора, т.е. преди да е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 от
НК от изтърпяване на това наказание.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият е действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Съзнавал е обществено-опасния характер на отделинте
деяния и техните обществено-опасни последици, като е целял настъпването
на противоправния резултат, тъй като решил да се облагодетелства по
неправомерен начин, което се потвърждава от цялостното му поведение. Имал
е съзнание и за наличието на квалифициращите обстоятелства, разбирал е, че
използва специален начин- особена ловкост и умение за извършването на
кражбата, знаел е и че е търпял ефективно наказание лишаване от свобода
повече от една година и от изтърпяването на това наказание не са изтекли пет
години.
Основателно е възражението за явна несправедливост на наложеното
наказание:
За извършеното престъпление първоинстанционният съд е определил
на подсъдимия наказание в размер на девет години лишаване от свобода, като
е постановил неговото изтърпяване при първоначален строг режим. Не са
отчетени смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващи такива
са посочени: високата степен на обществена опасност на деянието,
множеството предходни осъждания на подсъдимия в България и в Германия,
лошите му характеристични данни, упоритостта в умисъла.
Настоящият състав намира, че посочените отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да бъдат прецизирани. От посочените множеството
предходни осъждания следва да се имат предвид само миналите осъждания на
подсъдимия, които са извън последните му пет присъди, посочени по-горе,
обуславящите престъплението, като извършено в условията на опасен
рецидив, тъй като тези осъжадиня са взети предвид при квалификацията на
престъплението по чл.196 ал.1 т.2 от НК. Деянието не следва да се преценява
като такава с по-висока степен на обществена опасност от обичайните кражби,
тъй като специфичинят начин на извършването му е взет предвид при
квалификацията на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 пр.3 от НК, като
извършено с особена ловкост и умения, поради което това отегчаващо
13
отговорността обстоятелство следва да бъде изключено от групата на
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелства:
ниската стойност на предмета на престъплението, който е под минималната
работна заплата за страната, която за м.април 2024г. е в размер на 933 лева.
С оглед изложеното не са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито някое от посочените се явява
изключително, поради което не са налице предпоставките на чл.55 ал.1 т.1 от
НК за определяне на наказанието под минималния предвиден размер в текста
на чл.196 ал.1 т.2 от НК. Въпреки посочените от настоящия състав
остоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието,
същото правилно е определено от първоинстанционния съд по реда на чл.54
от НК.
Настоящият състав намира, че същото не е правилно
индивидуализирано, като е значително завишено и поради това явно
несправедливо. Предвид изложеното наказанието следва да бъде намалено по
размер към предвидения в текста на чл.196 ал.1 т.2 от НК минимум, а именно
в размер на три години лишаване от свобода. Наказание в този размер
съответства на конкретното извършено престъпление и на личността на
извършителя и присъдата следва да бъде изменена в тази насока.
С оглед съдебното минало на подсъдимия, не са налице предпоставките
за приложение на чл.66 ал.1 от НК и посоченото наказание следва да бъде
изтъряпно ефективно. На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС наказанието
в размер на една година лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
Това наказание, по вид и размер, при ефективното му изтърпяване при
посочения режим, съответства на целите на генералната и лична превенция и
се явява справедливо.
Законосъобразно и правилно първоинстанционият съд е уважил
предявеният граждански иск от пострадалия Б. за сумата от 855 лева,
представляваща причинените му от престъплението имуществени вреди, със
законната лихва от датата на деянието- 08.04.2024г. Мотивирано е отхвърлен
гражданския иск над тази сума до пълния предявен размер от 855 лева, като
14
неоснователен и недоказан. Отнетата сума от пострадалия Б. е именно в
размер на 855 лева, поради което и това са и реалните имуществени вреди за
същия, които извършителят на кражбата му дължи. По делото няма
доказателства тази сума да е възстановена на пострадалия до момента.
Изложени са убедителни мотиви и в тази част на присъдата.
Районият съд не е зачел, по реда на чл.59 от НК,предварително
задържане на подсъдимия, на когото е взета мярка за неотклонение
„задържаен под стража“ по реда на чл.270 от НПК именно по делото на РРС.
Тази мярка е потвърдена с определение по реда на чл.309 от НПК. Настоящият
състав намира, че въззивната инстанция не следва да извършва това
приспадане, тъй като задържането може да бъде приспаднато по реда на
чл.417 от НПК от прокурора при изпълението на присъдата. С оглед
изложеното в тази насока не е допуснато съществено процесуално нарушение
опорочаващо първоинстанционната присъда.
Предвид изхода на делото, в частта за разноските присъдата се явява
законосъобразна и правилна и следва да бъде потвърдена в тази й част.
С оглед изложеното присъдата следва да бъде изменена само в частта за
размера на наложеното на подсъдимия наказание, което да бъед намалено.
Мотивиран така и на осн.чл.337 от НПК,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 77/03.07.2025г. на Русенския районен съд,
постановена по НОХД № 2120/24 на РРС като НАМАЛЯВА размера на
наложеното на подсъдимия М. М. Б., ЕГН: ********** наказание от девет
години лишаване от свобода на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което да бъде изтъпяно при първаначален СТРОГ РЕЖИМ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16