Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 17.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа
докладваното от съдията а.х.д. № 13 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН
О.Р.В.
ЕГН ********** *** е обжалвал наказателно постановление № 20-1204-001956/23.09.2020
г. на ОДМВР София, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл.
178ж, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В жалбата се твърди, че не е извършил
твърдяното административно нарушение по чл.. 58, т. 3 ЗДвП, тъй като управляваното
от него превозно средство е имало технически проблем.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и
съобразно с чл. 14 НПК, приема за установено следното:
Приложеният АУАН № 252960/05.09.2020 г. е
съставен за това, че О.В. *** часа на 05.09.2020 г. е управлявал в района на 34
км на автомагистрала “Тракия” в посока гр. Пловдив лек автомобил „Мерцедес 313
ЦДИ“, рег. № ******** в лентата за принудително спиране без повреда на МПС и
без видими здравословни повреди на водача и пътниците в МПС, което представлява
нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП..
При разпита си в съдебно заседание
актосъставителят Е.К. и свидетелят по акта Г.В. потвърджаната констатациите в
АУАН, като и двамата твърдят, че не си спомнят подробности от случая,
включително и дали водачът е давал някакви обяснения. Според с К. дори
автомобила да е имал технически проблем няма право да се движи в аварийната
лента, а според с. – В. не се съставя акт само ако има здравословни проблеми на
водача или пътниците в автомобила.
От своя страна, доведените от страна на
жалбоподателя свидетели – Д. М.и В. И., които са пътували в автомобила,
управляван от жалбоподателя, твърдят, че е имало технически проблем с
превозното средство, което довело до намаляване значително на скоростта за
движение. Полицаите ги спрели непосредствено преди отбивката от магистралата за
гр. Ихтиман, а след това В. и отремонтирал повредата на автомобила в гр.
Ихтиман.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното
НП, с което на В. на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер
на 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
При така изясненото от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено
в съответствие с установената по делото фактическа обстановка, съобразно
изискванията на ЗАНН
и въз основа на акт за констатиране на административно нарушение, съдържащ
изискуемите от закона реквизити.
В тежест на наказващия орган е да докаже
от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в
преценката си, дали да издаде НП, този орган се основава на констатациите в
АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания
се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в
съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него
съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите
доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли
е санкционирано то.
Съгласно чл. 58, т. 3 ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при
повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на
водача или пътниците в превозното средство. От редакцията на закона е видно, че
движението в лентата за принудително спиране на автомагистрала не е забранено
във всички случаи, а само когато превозното средство е изправно и водачът или
пътниците в превозното средство нямат здравословни проблеми.
От показанията на свидетелите
Мехмедали и И., на които съдът няма основание да не се довери, се установява, че
жалбоподателят е управлявал лекия автомобил в лентата за принудително спиране
на автомагистрала „Тракия“ преди отбивката в района на 34 км за гр. Ихтиман,
тъй като е имало техническа повреда на превозното средство.
Техните показания не могат да бъдат
опровергани от показанията на полицейските служители, доколкото и двамата не си
спомнят подробности от случая и твърдят, че водачът е имал право да се движи в
аварийната лента само ако са били налице здравословни проблеми на водача или на
пътниците в превозното средство.
Съдът приема, че действията на В.
попадат сред едно от изключенията, предвидени в чл. 58, т. 3 ЗДвП, при които е
допустимо движението на ППС в лентата за принудително спиране. Нещо повече –
съгласно чл. 101, ал. 2 ЗДвП при настъпване на повреда или неизправност на
превозното средство, когато отстраняването им е невъзможно
на място, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до
място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за
безопасност на движението. Очевидно е, че В. е взел решение за придвижване на
преводното средство до гр. Ихтиман, където е било възможно повредата да бъде
отстранена, като именно движението в аварийната лента е било необходимата мярка
за осигуряване безопасността за движението, доколкото съобразно чл. чл. 22, ал. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство не
трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост, когато по този начин пречи на движението на
другите пътни превозни средства.
Ето защо настоящият състав намира, че деянието
на В. е несъставомерно от обективна страна, поради което и атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В полза на жалбоподателя в съответствие с чл. 63, ал. 3
ЗАНН следва да бъде
присъдени сторените разноски в размер на 360,00 лева с ДДС, включващи заплатено
адвокатско възнаграждение, които и
съвпадат с минимума, предвиден Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Поради
изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1204-001956/23.09.2020 г. на ОДМВР София,
с което на О.Р.В. ЕГН ********** *** за нарушение
на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл.
178ж, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА
ОДМВР –София ДА ЗАПЛАТИ на О.Р.В. ЕГН **********
*** сумата от 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/ разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по
реда на АПК пред АдмС– София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)