№ 1463
гр. Варна, 08.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20213100900476 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от АЛ. Н. Н., ЕГН **********, с настоящ
адрес гр. Варна, м. „Салтанат“ №58, ет.2, ап.2 срещу „Банка ДСК“ ЕАД отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 289361.55лв, представляваща
главница по договор за жилищен кредит от 26.09.2007г., поради погасяване по давност.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен договор за
жилищен кредит от 26.09.2007г., по силата на който банката е предоставила кредит в размер
на 315490.00лв. за покупката на жилище. Ответникът с твърдения, че е обявил кредитът за
предсрочно изискуем е подал заявление по чл.417 от ГПК и е била издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр. дело №4387/2011г. по описа на ВРС за сумите 304665.31лв.
главница, 24694.53лв. неплатена договорна лихва за периода 07.02.2011г. до 24.02.2011г.,
1533.13лв. санкционираща лихва за периода 10.02.2011г. до 24.02.2011г. и 95.00лв. заемни
такси. След подадено възражение по чл.414 от ГПК е предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК от
страна на банката, който е отхвърлен с влязло в сила решение по т. дело №464/2017г. по
описа на ВОС, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост.
Въз основа на ново извлечение от сметка от 04.05.2017г. е издадена нова заповед за
изпълнение по ч.гр. дело №5973/2017г. и изпълнителен лист. Заповедното производство е
прераснало в исково такова по т. дело №1113/2017г. по описа на ВОС. Производството по
това дело е прекратено, като са били обезсилени заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист.
Ищецът твърди, че с получаване на исковата молба по т. дело №464/2014г. на
07.02.2011г. кредитът е бил превърнат в предсрочно изискуем. От тази дата банката не е
предприемала действия, които да спират или прекъсват погасителна давност. По тези
съображения се твърди, че вземането за главница по договора за кредит е погасено по
давност.
1
Излага се, че за ищецът има правен интерес от отричане съществуването на
вземането на ответника, тъй като за обезпечение на договора за кредит има вписана ипотека
върху недвижим имот и банката отказва да я заличи.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ищецът не дължи сумите за главница.
По делото е постъпил отговор по реда на чл.367 от ГКП от ответника „Банка ДСК“
АД. В същият се излага, че производството по делото е недопустимо. На 09.10.2020г.
банката е предявила кумулативно съединени искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2
от ТЗ, вр. чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на дължимите суми по
сключен с ищеца договор за жилищен кредит от 26.09.2007г. По това дело е постановено
решение №201/28.06.2021г., което към настоящия момент не е влязло в законна сила. В
отговора на исковата молба по това търговско дело, ответникът е направил възражение за
давност.
По изложените съображения моли производството по делото да бъде прекратено,
като на ответника бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че предявените иск е недопустим, поради което и производството
по него подлежи на прекратяване при установено следното от фактическа и правна
страна:
От доказателствата по делото и след служебно извършени справки за заведени между
страните дела, съдът констатира, че „Банка ДСК“ АД е предявила срещу АЛ. Н. Н.
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.
чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати следните
суми : 289361.54лв. главница, сумата от 124931.32лв. възнаградителна лихва за периода
20.04.2012г. до 02.04.2017г., 3420.72лв. обезщетение за забава по т.20.1 от Общите условия
за периода 21.04.2012г. до 02.04.2017г., сумата от 101444.88лв., обезщетение за забава за
периода 03.04.2017г. до 08.10.2020г., сумата от 665.00лв. такса за управление за периода
26.09.2010г. до 26.09.2017г., сумата от 1657.72лв. такса за застраховка на ипотекирания
имот, сумата от 877.03лв. такса за подновяване на ипотека, 120.00лв. такса изискуемост.
Образувано е т. дело №20203100901140/2020г. по описа на Окръжен съд – Варна, по
което е налице постановено решение №201/28.06.2021г., с което са уважени предявените
искове за 289361.54лв. главница, сумата от 88657.17лв., обезщетение за забава за периода
03.04.2017г. до 08.10.2020г., сумата от 892.30лв. такса за застраховка на ипотекирания имот,
сумата от 877.03лв. такса за подновяване на ипотека, като за възнаградителната лихва и за
разликите над тези суми исковете са отхвърлени. В отговора на исковата молба настоящият
ищец е направил възражение за погасяване на вземанията на банката по давност и същото е
разгледано в мотивната част на решението.
С оглед наведени твърдения в исковата молба, съдът приема, че предявеният иск
черпи своето правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК имащ за предмет отричане,
съществуване на вземането на банката за 289361.54лв. главница по договор за жилищен
2
кредит от 26.09.2007г.
Предметът на предявения иск се покрива с предмета на иска за главница по т. дело т.
дело №20203100901140/2020г. по описа на Окръжен съд - Варна, което към настоящия
момент е приключило с решение, което не е влязло в законна сила, тъй като е подадена
въззивна жалба вх. № 15805/09.08.2021 г. Това е така, защото и по двете дела подлежат на
изследване едни и същи факти, от които произтичат претенциите, а именно, съществуването
на договор за кредит, както и дължимостта на сумите по него представляващи главница,
договорни и мораторни лихви. За настоящия ищец липсва правен интерес да води
отрицателен установителен иск да отрича дължимостта на сумите, тъй като в
производството по т. дело №20203100901140/2020г. по описа на Окръжен съд – Варна,
същият може се защити в пълна степен, в това число и да релевира всички доводи и
възражения за недължимост на главницата, в това число и позоваване на погасителна
давност, както е и направил.
В случай на влязло в сила решение по т. дело №20203100901140/2020г. по описа на
Окръжен съд - Варна ще е налице сила на пресъдено нещо между страните по делото
досежно дължимостта на спорните, идентични с настоящите, в съответните части,
претенции. От това следва, че втори процес за отричане на вземането би бил недопустим,
освен ако не се касае за факти, които не са преклудирани от силата на пресъдено нещо и при
условията на чл.439, ал.1 от ГПК.
С оглед недопустимостта на предявения иск съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.130 от ГПК за прекратяване на производството по делото.
На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
360.00лв. на основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр.чл.37
от Закона за правната помощ.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело №476/2021г. по описа на Окръжен съд –
Варна на основание чл.130 от ГПК.
ОСЪЖДА АЛ. Н. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Варна, м. „Салтанат“
№58, ет.2, ап.2 ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Московска“ №19 сумата от 360.00лв./триста и шестдесет
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Да се приложи по делото решение №201/28.06.2021г., т. дело
№20203100901140/2020г. по описа на Окръжен съд – Варна.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд - Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4